Светата Библия и Светите отци за Причастието и за достойното приемане на Светите тайни

 

Съдържанието на този документ се генерира с безвреден за Вашия компютър active content (javascript). ***

 

 

Св. Писание за светата Евхаристия

Св. Чаша, от 16 в., манастира Ивирион. Chalice, 16 c. Iviron Monastery, Athos"И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове" (Мат. 26:26-28).

"И когато настана часът, Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него, и им рече: от сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам, понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в царството Божие. И като взе чашата и благодари, рече: вземете я и разделете помежду си, защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод, докле не дойде царството Божие. И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен. Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива." (Лук. 22:15-20).

"Аз приех от Господа това, което ви и предадох, а именно, че Господ Иисус през нощта, когато бе предаден взе хляб, поблагодари, преломи и каза: вземете, яжте това е Моето тяло, за вас преломявано; това правете за мой спомен. Взе също и чашата подир вечеря и каза: тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете, колчем пиете за Мой спомен." (1Кор. 11:23-25). 

"Аз съм хлябът на живота. Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха; а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре. Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света. Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем? . . .  Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него. Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене. Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки" (Иоан 6:48-58).

"Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово?" (1Кор. 10:16).

"Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми" (Пс. 22:5).

"Колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той. Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня. Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста" (1Кор. 11:26-30).

"Ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си" (Мат. 5:23-24).

"Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт, колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?" (Евр. 10:28-29).

"Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища" (Рим. 11:33).

 

 

Св. Яков, брат Господен, първи епископ на Йерусалим
(† 63)

Като споменаваме и ние, грешните, животворящите Му страдания, спасителния Кръст и смърт, и погребение, и тридневното Възкресение от мъртвите, възхождането на небесата, и сядането отдясно на Тебе, Бога и Отца, както и второто славно, страшно Негово пришествие, когато ще дойде със слава да съди живи и мъртви, когато ще въздаде на всеки според неговите дела: принасяме Ти, Владико, тази страшна и безкръвна Жертва.
(из Литургия от св. Яков, по Св. Марк Ефески).

 

 

Св. Климент Римски
(† ок. 101)

Споменавайки какво претърпя за нас Христос, благодарим Ти, Боже Вседържителю, не защото сме длъжни, но защото за нас това е скъпо и важно и изпълняваме Неговата заповед.
(из апостолската Литургия, записана от светителя, по Св. Марк Ефески).

 

 

Св. мъченик Юстин Философ
(† ок. 166)

Ние възприемаме Евхаристията не като обикновен хляб и като обикновено питие. Както Иисус Христос, нашият Спасител, когато се въплътил като Слово Божие, заради нашето спасение придобил плът и кръв, така и тази Храна, над която е произнесена благодарствената молитва на Неговото Слово и която след претворението храни нашите плът и кръв, е Плътта и Кръвта на Същия въплътил се Иисус Христос.

 

 

Св. Ириней Лионски
(† ок. 202)   

Както земният хляб чрез призоваването върху него на Бога вече не е обикновен хляб, а Евхаристия, съчетаваща в себе си земното и небесното, така и нашите тела, като се приобщават с Евхаристията, вече не са тленни, а имат надежда за възкресението.

 

 

Св. Атанасий Велики (Атанасий Александрийски)
(† 373)

"Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините" (Мат. 7:6) – казва Христос. Защото и за това е нужен справедлив съд. Господ не е казал неопределено или без разлика: давайте святото и бисера на всички, а казва: "Не давайте светинята на псетата", тоест на тези, които вършат зло. Така казва и апостолът: "Пазете се от псетата, пазете се от злите работници" (Филип. 3:2). Чуй внимателно и ти, свещениче, не давай пречистото Тяло на недостойните, за да не попаднеш под отговорност – не по гражданските закони, а по думите на Владиката. И така, не давайте светинята на псетата, не хвърляйте бисера си пред свините, за да не го стъпчат те с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат, създавайки разколи и ереси.

 

 

Св. Ефрем Сирин
(† 373)

Не знам какво да правя с моите грехове, умът ми не вижда с какво да се умия и очистя. Ако реша да се умия с вода, няма да ми стигнат моретата и реките, няма да са достатъчни, за да ме очистят. Но ако се умия с Кръвта и водата от ребрата на Сина Божий, ще се очистя и ще се излеят върху мене Неговите щедрости.

Който вкусва от Небесния хляб, той без съмнение става небесен.

 

 

Св. Кирил Йерусалимски
(† 386)

Хлябът и виното на Евхаристията преди святото призоваване на покланяемата Троица са били обикновени хляб и вино. След края на призоваването хлябът става Тяло Христово, а виното – Негова Кръв.

 

Щом като Самият Христос е казал за хляба: "това е Моето тяло" (Мат. 26:26), кой вече ще се осмели да не вярва след тези думи? И щом като Самият Той ни е уверил за чашата и е казал: "това е Моята кръв" (Мат. 26:28), кой тогава ще се усъмни и ще каже, че това не е Неговата Кръв? Някога в Кана Галилейска Той превърна водата във вино (Иоан. 2:1-10), което е подобно на кръвта, а не е ли достоен за вярване, когато превръща виното в Кръв? Ако поканен на сватбата, Господ извършва това славно чудо, не изисква ли Той още повече нашата вяра, след като дари на синовете на брачния чертог (Мат. 9:15) Своите Тяло и Кръв за спасението им? Затова да приемем с пълна увереност това като Тяло и Кръв Христови! Защото под вид на хляб ти се дава Тяло, а под вид на вино – Кръв, та, като се приобщиш с тях, да станеш едно с Господа по тяло и кръв. Именно по този начин ние ставаме христоносци, когато Тялото и Кръвта Му се съединят с нашите тяло и кръв. Така, според думите на блажения Петър, ние ставаме "участници в божественото естество" (2Петр. 1:4) (слав. Библия: божественнаго причастницы естества)... И така, не смятай за обикновени хляба и виното в Евхаристията, защото, по думите на Господа, те са Тяло и Кръв Христови.

 

 

Тайната вечеряБлаженият Павел казва: 

"Аз приех от Господа това, което ви и предадох, а именно, че Господ Иисус през нощта, когато бе предаден взе хляб, поблагодари, преломи и каза: вземете, яжте това е Моето тяло, за вас преломявано; това правете за мой спомен. Взе също и чашата подир вечеря и каза: тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете, колчем пиете за Мой спомен." (1Кор. 11:23-25). 

Затова, ако сам Господ е казал за хляба: това е Моето тяло - кой ще се осмели след това да се съмнява в тази истина? Ако Сам Той потвърдил като е рекъл: това е Моята кръв - кой ще се усъмни и ще каже: това не е Неговата кръв? Христос някога в Кана Галилейска претворил водата във вино, наподобяващо кръвта - не заслужава ли вяра и в това, че може да пресътвори виното в кръв? Той, поканеният на плътски брак извършил такова необичайно чудо - не толкоз повече ли за несъмнено трябва да бъде признато това, че Той дарява на синовете от духовния брак да вкусят Неговото Тяло и Неговата кръв? 

По тази причина нека се причастяваме със Светите тайни с пълна увереност, че те са Тяло Христово, защото под вид на хляб ти се дава тяло, а под вид на вино приемаш кръв, та, като се причастиш с Тялото Христово и Кръвта Христова, да станеш сътелесен и съкръвен с Христа. Така ние ставаме Христоносци, понеже духовно и телесно сме приели тялото и кръвта Христови - тъй ставаме още и "участници в божественото естество" според думите на блажения Петър (2Петр. 1:4).

Някога Христос, беседвайки с юдеите, рекъл: "Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот" (Йоан. 6:53).

Силата на тайнството ни обяснява блаженият Давид, казвайки: "Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми" (Пс. 22:5). Реченото от пророка има следния смисъл: до Твоето въплъщение демоните приготовляваха трапеза за човеците - трапеза нечиста, осквернена и изпълнена с дяволски сили; но след Твоето идване, Владико, Ти си приготвил трапеза пред мен. Когато човек казва Богу: "приготвил си ми трапеза" - какво друго означава това, освен тайнствена и духовна трапеза, каквато е приготвил за нас Бог против демоните?! И това е напълно вярно, защото първата трапеза е била общение с дявола, а втората - с Бога. Затова и Соломон, давайки да се разбере за тази благодат, говори в Еклесиаст: "И тъй, иди, яж радостно хляба си и пий с радостно сърце виното си, щом Бог има благоволение над твоите работи" (Екл. 9:7). Думата "иди" означава спасителна и блаженотворна покана! Затова не гледай на Светите Тайни просто като на хляб и вино, защото, според Господните думи, те са тяло и кръв Христови. 

Макар чувството да ти представя хляб и вино, ти, обаче, се убеждавай чрез вярата. Не съди за нещата по вкус, но се убеждавай с вяра, че несъмнено си се сподобил с тялото и кръвта Христови!

 

 

Св. Макарий Велики (Макарий Египетски)
(† 390)

Християните като храна за себе си приемат небесен огън. Той за тях е успокоение, той ги очиства и умива. Той освещава сърцата им и спомага за тяхното израстване. Той за тях е въздух и живот.

 

 

Св. Йоан Златоуст
(† 407)

Време е да пристъпим към Страшната Трапеза. Нека пристъпим всички с достойна мъдрост и внимание! Нека никой не бъде Юда, нека никой не бъде лош, нека никой не таи в себе си отрова, като казва едно, а мисли друго. Пред нас стои Христос: Който е утвърдил оная Трапеза, Той сега приготвя и тази. Защото не човекът претворява предложеното в Тяло и Кръв Христови, а Самият разпнат за нас Христос. Свещеникът стои, носейки Неговия образ, и произнася думите, а действа силата и благодатта Божия: "Това е Моето тяло" (Мат. 26:26), е казал Той. Следователно нека никой не бъде коварен, нека никой не таи злоба, нека никой не държи отрова в душата си, за да не се причасти за осъждане. И тогава, след приемането на предложените Дарове, в Юда влязъл дяволът, като презрял не Тялото Господне, а Юда с неговото безстрашие. Та да знаеш, че тези, които недостойно се причастяват с божествените Тайни, дяволът особено ги напада и често се вселява в тях, както някога в Юда. Защото почестите носят полза на достойните, а тези, които недостойно се ползват от тях, биват подлагани на по-голямо наказание. Казвам това не за да ви плаша, а за да ви предпазя. Ако ти имаш нещо против врага си, остави гнева, излекувай раната, прекрати враждата, за да получиш полза от тази Трапеза, защото ти пристъпваш към Страшната и Свята Жертва. Засрами се пред Този, Който се принася: лежи пред нас закланият Христос. Защо Той е заклан и за какво? За да омиротвори небесното и земното, за да те направи приятел на ангелите, за да те примири с Бога, за да те направи от враг и противник приятел. Той отдаде душата Си за тези, които Го ненавиждат, а ти оставаш във вражда с подобния на тебе? Как ти можеш да пристъпиш към Трапезата на Мира? Той не се е отказал даже да умре за тебе, а ти не искаш заради самия себе си да оставиш гнева срещу подобния на тебе? Как може това да се прости?

Нека никой няма вътре в себе си зли помисли, но всички да очистим своите умове; ние пристъпваме към чиста жертва - нека направим душата си свята, а това можем да направил и за един ден. Как и по какъв начин? Ако ли ти имаш нещо срещу своя враг, то остави гнева, изцери раната, прекрати враждата, за да можеш да извлечеш полза от тази трапеза, защото ти пристъпваш към страшна и свята жертва. Засрами се от това, което служи за основание на самото това принасяне. Тук предстои заклания Христос. Защо Той е заклан и за какво? За да умиротвори небесното и земното, за да те направи приятел на ангелите, за да примири с теб Бога и от враг и противник да те направи приятел. Той дава душата си за онези, които Го мразят, а ти още оставаш във вражда против подобния на теб роб? Как можеш ти да пристъпиш към трапезата на мира? Той не се е отказал дори да умре за теб, а теб не ти достигат сили да надделееш сам над себе си и да изоставиш гнева срещу подобния си? Нима това може да се удостои с прощение?

Какво можеш да кажеш във връзка с това? Ако ти не прощаваш на врага си, нанасяш вреда не на него, а на самия себе си. На него ти често можеш да му вредиш в сегашния живот, но така правиш себе си безответен за бъдещия ден. Защото Бог от нищо не се отвращава така, както от човек злопаметен, сърце надменно и душа раздразнителна. Чуй какво казва Той: "Ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си" (Мат. 5:23-24).

Ще кажеш: "Той ме обиди и прекалено много ми отне." И какво? Загубата е само в пари. Той не те е уязвил така, както Юда – Христос. Въпреки това Христос проля Своята Кръв за спасението на тези, които я проляха.
(Цялото слово: Слово в Свети и велики четвъртък за предателството на Иуда Искариотски, Пасха, Причащението и злопаметството.)

Тези, за които наближава времето да напуснат този свят, ако се причастят с чиста съвест, при последния им дъх ги заобикалят ангели и ги съпровождат заради приетите от тях свети Тайни.

 

Когато виждаш, че свещеникът ти дава светите Дарове, знай, че в този миг Самият Христос протяга към тебе ръка.

 

Кръвта на Агнеца е спасителна за тебе, ако пристъпваш към нея с вяра, ако чувствата и мислите ти, чрез които след греха влиза смъртта, помазваш с вяра, като с кръв, както някога Израил помазвал вратите си с кръв. Наистина, ако страстта не влезе в тебе чрез очите, слуха, обонянието, вкуса и осезанието, а след това и чрез разсъдъка, тогава и смъртта няма да те завладее. Тогава ти, като приемеш в своето тяло Кръвта на Иисус Христос, ще притежаваш и появяващия се в тялото ти Живот.

По-скоро душата си ще пожертвам, отколкото да си позволя да се причастя с Кръвта на Владиката недостойно; и по-скоро ще пролея собствената си кръв, отколкото да си позволя да се причастя с толкова страшната Кръв по недостоен начин.

 

Кого да одобрим – тези, които се причастяват веднъж, или тези, които често, или тези, които рядко? Нито едните, нито другите, нито третите, а тези, които се причастяват с чиста съвест, с чисто сърце, с безукорен живот.

 

Времето за причастяване се определя не от празника и тържеството, а от чистата съвест и безукорния живот.

 

Дързостта не се състои в това, че често пристъпват към причастие, а в това, че пристъпват недостойно, макар някой и само веднъж за целия си живот да е направил това.

Виждам, мнозина не се причастяват често. Това е дело на дявола. Той пречи на честото приемане на Тялото Христово. И съвсем очевидно е, че този, който не се причастява често, дава на дявола голяма власт над себе си, а дяволът я приема и повежда човека към всякакво зло.

Не е толкова опасно да пристъпват към това тайнство бесноватите, колкото тези, които, както казва св. апостол Павел, потъпкват Христос, не почитат като светиня Кръвта на Завета, а се подиграват с благодатта на духа. Този, който в грехове пристъпва, е по-лош от бесноватия. Последният не се наказва, защото е обладан, а този, който недостойно пристъпва, се предава на вечни мъки.

 

Светото тайнство Причастие (Евхаристия)Знаем, че мнозина от вас скоро ще дойдат и ще пристъпят към тази духовна трапеза: за да не стане това в наша вреда и присъда, а да получим спасение за душите си - аз още отсега ви предупреждавам и всячески ви моля да очистим сами себе си от всяко зло и тогава да пристъпим към св. Тайни! Никой да не говори: аз съм покрит с дим, съвестта ми е пълна с грехове, нося тежко бреме от пороци, не съм достоен за тази трапеза! Тези пет дена са достатъчни, за да се очистиш от множество грехове: ако духовно отрезвееш, ако се молиш покайно, ако бодърстваш сърдечно.

Ти гледай не на това, че времето е кратко, а взри се в друго: че Господ е милостив и човеколюбив. Ниневитяните в три дена успели да се освободят от Божия гняв и ни най-малко не им попречила краткостта на времето да проявят усърдие, да покажат покаяние, да постигнат всичко, с помощта на човеколюбивия Господ. И блудницата като пристъпила към Христа, за един миг смъкнала всичкия позор от себе си; и когато юдеите негодували против Христа, че я допуснал при Себе си и й позволил такава смелост, Той им затворил устата, а нея освободил опростена.

Защо така? Защото блудницата пристъпила към Христа със сърдечно разположение, с пламенна душа, с вяра и се докоснала до светите крака на Господа, като разплела коси, като проляла сълзи, като разляла миро. С каквото съблазнявала людете - с това постигнала и покаяние; с каквото въбуждала погледа на похотливите - със същото проляла обилни сълзи; с тези коси, с които увличала мнозина в грях - с тях тя изтрила краката на Господа; с това миро, с което примамвала душите - с него тя помазала обилно Христа Иисуса!

Така и ти, човече, с каквото си прогневил Бога, със същото можеш да го умилостивиш. Ти си Го прогневил с кражба на пари - умилостиви Го с връщане на краденото и с благотворение от теб, подобно на Закхея. Ти си Го разгневил със злословие на езика си и с обиди към мнозина - с езика пак Го умилостиви, като отправиш чисти молитви, като благославяш злословещите, като прощаваш злоречивите, като благодариш на обиждащите.

За всичко това не е нужно много време - не от количеството на дните, а от качеството на покаянието се ражда спасението.

 

Какво казваш: "Нима аз мога да простя?" "Да, – казва Той. – За мира с брат ти е принесена тази Жертва." Затова, щом като тя е принесена за мира с брат ти, а ти не сключваш мир, напразно участваш в нея; за тебе става безполезно това дело. Направи първо това, за което е принесена Жертвата, тогава и ще се причастяваш с полза. Заради това е слязъл Синът Божий – за да примири нашия род с Господа; но и не само за това е дошъл Той, а и нас, извършващите това, да направи причастници на Неговото име.

 

"Блажени – каза Той, – миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии" (Мат. 5:9). Каквото е направил Единородният Син Божий, същото направи и ти, като станеш според човешките си сили носител на мира и за себе си, и за другите. Затова тебе – миротвореца – Той и нарича син Божий; затова и когато установявал тази Жертва, Той не споменал никоя друга заповед освен примиряването с брата, показвайки по този начин, че това е най-важното. И така, като знаем това, да прекратим всякакъв гняв и като очистим съвестта си, с цялото си смирение и кротост да пристъпим към Христовата Трапеза!

 

Понеже свещениците не могат да познават всички грешници и тези, които недостойно се причастяват със светите Тайни, то Бог често предава такива хора на сатаната. Когато се случат болести, клевети, скърби и нещастия, когато някой го сполетят подобни бедствия – това става по тази причина.

 

 

Св. Исидор Пелусиотски 
(† 435 г)

Тези, които падат и не се осмеляват да пристъпят към свещените Тайни, постъпват съзнателно и скоро могат да стигнат дотам, че да не грешат. А тези, които съгрешават и се осмеляват с "нечисти ръце" да се докосват до пречистите Тайни, са достойни за безброй наказания. Защото, според истинните думи на св. апостол Павел, те правят себе си виновни спрямо Тялото и Кръвта Господни (срв. 1Кор. 11:27). Затова дяволът към първите не настъпва с такава сила, защото знае, че те, макар и да падат, но, осъзнавайки това, запазват уважение към Божественото. А последните, които грешат и не съзнават това или, макар и да съзнават, но го пренебрегват и се осмеляват да се докосват до светите Тайни, тях дяволът ги напада с всички сили, като основателно приема това за признак на пълно безчувствие и развращение. Така постъпил той и с предателя. Дяволът влязъл в него не защото пренебрегнал Кръвта на Владиката, а защото от лукавството на Юда направил извод за неговата неизлечима вече болест. Тъй като Юда замислял да извърши предателството, но не се отказал от приобщението, и дяволът го обладал. А ако беше видял, че той запазва благоговение към божественото Тайнство и се въздържа от него, може би щеше да отмине Юда като въздържан. Но тъй като видял, че той е помрачен от корист, че вече няма в него правилно духовно разположение и губи самообладание от ненаситност, и на всичкото отгоре се осмелява да приеме това, до което в такова състояние дори да се докосва не трябва, и разбрал неговото безчувствие, и влязъл в него.

 

"Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат" (Мат. 7:6). Тези думи имат следния смисъл. Божието слово е свято и е най-скъпоценният бисер. Псетата и свините са тези, които съгрешават не само в догматите, но и в живота. Стъпкването са раздорът и споровете за догматите на тези, които се опитват да извратят правотата им и оскърбяват достойния и почтен живот. А разкъсването са пренебрежението и поругаването от неправедно живеещите на носителите на Божието слово, които дават добри съвети. Господ затова е и казал: не хвърляйте словото като нещо малоценно и лесно придобивано, за да не оскърбите Господа и вас самите да не ви подхвърлят на осмиване тези, които не говорят и не живеят в истината. Други пък, които също са близо до истината, тълкуват тези думи така, че Господ е заповядал дори да не се дава на недостойните и нечистите и свещенство, за да не го осквернят. Ако кажат, че и на съгрешаващите миряни Господ заповядва да не се дават божествените Тайни, не противоречи на това.

 

 

Св. Йоан Касиан Римлянин
(† 435)

Духовната немощ и духовната смърт произтичат от недостойното причастяване. Защото мнозина, които недостойно се причастяват, стават немощни по вяра, слаби по дух, тоест подлагат се на недъзите на страстите, заспиват греховен сън и от това смъртоносно заспиване изобщо не се пробуждат за спасителни дела.

Ако ние всеки път, когато сме изложени на греховна рана, се смятахме за недостойни да приемем Тайните, щяхме да полагаме старание да се поправим чрез покаяние, за да пристъпим достойно към тях. Тогава ние нямаше да бъдем наказвани от Господа като недостойни с жестоките бичове на немощите, та по такъв начин съкрушени, да се стремим да излекуваме раните си, защото иначе, като бъдем признати за недостойни за кратко вразумление в този век, ще бъдем осъдени в бъдещия с грешниците от този свят.

 

 

Ние сме длъжни да се смятаме за недостойни за Причастие със светото Тяло Христово. Първо – затова, че величието на тази небесна манна е такова, че никой облечен в тленна плът не приема тази свята Храна по своя заслуга, а по незаслужената милост Господня. Второ – защото никой във войната с този свят не може да бъде толкова внимателен, че да не бъде уязвен макар от редки и леки стрели на греха, защото не е възможно човек да не съгреши било поради незнание или поради небрежност, било поради лекомислие или поради увлечение, било поради разсеяност на мислите или поради някаква нужда, или поради забравяне. Ние не трябва да страним от Причастието Господне заради това, че се признаваме за грешници. А с все по-голяма и по-голяма жажда трябва да бързаме към него за изцеление на душата и очистване на духа.

Да се причастяваме обаче, трябва с такова смирение на духа и вяра, че като се смятаме за недостойни да приемем такава благодат, ние още повече да желаем излекуването на нашите рани. А иначе и веднъж в годината не е възможно достойно да се приеме Причастие. Някои така и правят: живеейки в манастирите, те толкова високо оценяват достойнството, освещението и благотворността на небесните Тайнства и считат, че само святите и непорочните трябва да ги приемат. А по-добре е да се мисли, че тези Тайнства чрез действащата благодат ни правят чисти и святи. Такива хора наистина проявяват повече гордост отколкото смирение, както им се струва, защото, когато приемат Причастие веднъж в годината, те смятат себе си за достойни. А много по-правилно би било ние със същото смирение, с което вярваме и изповядваме, че никога не можем достойно да се докоснем до светите Тайни, всеки неделен ден да ги приемаме за излекуване на нашите недъзи, отколкото, превъзнасяйки се със суетното убеждение, да вярваме, че ние след едногодишен срок сме достойни за тях.

 

 

Св. авва Исаия
(† 488)  

Причастието – това е този дар, който ни съединява с Бога.

 

Горко ми, горко ми! Като не спирам да се увличам в общуването с враговете Божии, как мога аз да имам общение с Бога? От това следва, че се причастявам за осъждане и за изобличение на самия себе си. Преди поднасянето на Даровете се възгласят думите: "Светинята е за светите" – това означава: приканват се към светите Тайни святи хора. Ако аз съм свят, то кой привежда в мене греха в действие?

 

Когато се принася безкръвната жертва, обуздавай своите помисли и чувства. Пребивавай в страх Божий, за да се причастиш със светите Тайни достойно и да получиш изцеление от Господа.

 

 

Св. Анастасий
(† 601)

Ако сме паднали в малки, човешки и простими грехове, като онези, които са ни се изплъзнали от увлечение и сме извършили чрез езика, ушите, очите, от суетност, униние и гняв, тогава, след като осъзнаем тези грехове, и достигнем до истинско самоукорение, нека да участваме в св. Тайни, вярвайки, че претворяването на св. Дарове е и за изчистване на подобни прегрешения.

Ако обаче сме извършили тежки, лукави и телесни грехове, паднали сме в неочистими слабости, и сме разположили в себе си злопаметност към своите ближни, тогава да не пристъпваме до божествените Тайни, докато не се покаем истински.

 

 

Св. Йоан Дамаскин
(† 780)

Хлябът и виното не са образи на Тялото и Кръвта Христови, а са самото обожествено Тяло на Господа, защото Сам Той е казал: "това е Моето тяло" (Мат.26:26), а не образ на тялото; "това е Моята кръв" (Мат. 26:28), а не образ на кръвта... Дори и някои да са наричали хляба и виното "вместообразни", както например богоносният Василий в литургията, те са наричали така това приношение не след освещаването му, а преди него.

 

Затова, щом като "словото Божие е живо и действено" (Евр. 4:12) и "Господ върши всичко, що иска" (Пс. 134:6), щом като Той е казал: "да бъде светлина. И биде светлина... да има твърд... Тъй и стана" (Бит. 1:3, 6); щом като "чрез словото на Господа са сътворени небесата и чрез духа на устата Му – цялото им войнство" (Пс. 32:6); щом като небето и земята, и водата, и огънят, и въздухът, и "цялото им войнство" са се появили чрез Словото Господне, разбира се, по същия начин се е появило и това славно живо същество – човекът. Щом като самият Бог Слово, след като пожела, стана човек и от чистата и непорочна плът на светата Приснодева безсеменно формира плът за Себе Си, то нима Той не може да направи хляба Свое Тяло и виното и водата – Своя Кръв? Господ е казал в началото: "да произведе земята злак, трева" (Бит. 1:11) и досега всеки път след дъжд земята произвежда своите растения, подбуждана и укрепвана от Божията повеля. Той е казал: "това е Моето тяло" и "това е Моята кръв", и "това правете за Мой спомен". И вследствие на Неговата всесилна заповед това става и ще продължава да става, докато Той не дойде, защото така е казано в Писанието: "докле дойде Той" (1Кор. 11:26). И чрез призоваването слиза дъждът за това ново насаждение – осеняващата сила на Светия Дух. Както всичко сътворено Бог го е създал с действието на Светия Дух, така и сега действието на Духа извършва това, което превишава естеството, което единствено вярата може да възприеме. "Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?" (Лук. 1:34), пита Светата Дева. Архангел Гавриил отговаря: "Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени" (Лук. 1:35). И сега ти питаш по какъв начин хлябът става Тяло Христово, а виното и водата – Негова Кръв? И аз ти казвам: Светият Дух идва и прави това, което превъзхожда разума и мисълта.

В тайнството се използват именно хляб и вино, защото Бог знае човешката немощ, която в повечето случаи с досада се отдръпва от това, с което не е свикнала. Затова, проявявайки присъщото Си снизхождение, чрез това, което е близко на естеството, Господ извършва онова, което е по-висше от него. Както при Кръщението: понеже хората имат обичая да се мият с вода и да мажат тялото си с масла, Бог е съчетал с елея и водата благодатта на Духа и е направил Кръщението "баня на обновлението (новия живот)". Така и в Евхаристията: понеже хората ядат хляб и пият вода и вино, Той е съчетал с тях Своето Божество и ги е направил Свои Тяло и Кръв, за да може чрез това, което е близко и присъщо на естеството, да се издигнем до това, което е по-горе от него. За тези, които с вяра достойно се причастяват, Причастието е "за опрощение на греховете и за вечен живот", за запазване както на душата, така и на тялото.

За тези обаче, които се причастяват с неверие и недостойно, Причастието е за наказание и възмездие. Както и смъртта на Господа за вярващите станала живот и нетление, станала път към вечното блаженство, а за невярващите и за тези, които са убили Христос – път към наказание и вечно осъждане.

 

Това тайнство се нарича Причастие, защото чрез него ставаме причастни на Иисусовото Божество; защото чрез него се съединяваме с Христос.

Затова да пристъпим с голям страх, с чиста съвест и вяра, която не подлежи на съмнение, и това за нас ще бъде толкова повече полезно, колкото повече ние вярваме, без да се съмняваме. Да почетем това тайнство с всякаква чистота – както телесна, така и душевна, защото и самото то е двояко. Да пристъпим към него с гореща любов и, като сложим кръстообразно ръце на гърдите, да приемем в себе си Тялото на Разпнатия! И като устремим очи, уста и мисъл към Него, да се причастим от божествения въглен, та огънят на нашата любов, като се възпламени от въглена, да изгори греховете ни и да освети нашите сърца; и вследствие на общението с божествения огън да се възпламеним и да бъдем обожествени. Исайя видял въглен, но въглен не обикновено дърво, а съединено с огън; така и хлябът на общението не е обикновен хляб, а съединен с Божеството. Но двете не правят едно естество. Разбира се, едното принадлежи на тялото, а другото – на съединеното с него Божество. Затова и едното, и другото заедно не са едно естество, а две.

 

Тялото и Кръвта Христови преминават в състава както на нашата душа, така и в състава на нашето тяло, без да намаляват и без да се унищожават. Те не излизат от тялото заедно с остатъците от неусвоената храна (това да не бъде!), а проникват в същността ни и стават нейна охрана, защита от всяко зло, очистване от всяка нечистота. Ако Тялото и Кръвта Христови забележат неочистено злато, очистват го, като го изпитват чрез огън, за да не бъдем осъдени със света в бъдещия век. Защото те очистват чрез болести и всякакъв вид плашещи произшествия, както и казва божественият апостол: "Ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени; а бидейки така съдени, от Господа се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света" (1Кор. 11:31-32). Тъкмо това има той предвид, когато казва, че този който се причастява с Тялото и Кръвта Господни "недостойно, той яде и пие своето осъждане" (1Кор. 11:29). Като се очистваме в Причастието, ние се съединяваме с Тялото на Господа и Неговия дух и ставаме тяло Христово.

 

Затова да започнем с всички сили да се пазим да приемаме Причастие от еретици, нито да им даваме. Защото Господ казва: "Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините" (Мат. 7:6), за да не станем участници в изопаченото им учение и в тяхното осъждане. Защото, щом като несъмнено става съединение с Христос и един с друг, значи несъмнено по съгласие ние се съединяваме и с всички ония, които заедно с нас се причастяват. Защото това съединение става доброволно и не без нашето съгласие. И всички ние сме "едно тяло", защото "се причастяваме от един хляб" (1Кор. 10:17), както казва божественият апостол.

 

 

Св. Симеон Нови Богослов
(† ок. 1020) 

Същата тази плът, която Господ е приел от пречистата Богородица Мария и в която се е родил от нея, Той ни поднася в тайнството Причастие. И като я вкусваме, ние (разбира се, само достойно причастяващите се) в пълнота приемаме в себе си въплътения Бог и наш Господ Иисус Христос, Сина Божий и Сина на пренепорочната Дева Мария, Който седи отдясно на Бог Отец, според думите Му: "Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него" (Иоан 6:56). Като се вселява в нас, Той не бива разпознат от телесното в нас, а безтелесно присъства в нас и неизказано се съединява с нашето същество и естество, и ни обожествява, тъй като ние ставаме еднакви с Него по естество, плът от Неговата плът и кости.

 

На страшно осъждане подлежи не само този, който в нечистота на плътта и духа недостойно се причастява с Тялото и Кръвта Господни, но справедливо бива осъден и наказан и този, който се причастява без плод и полза. Такъв се осъжда за своето безплодие по две причини. Първата е тази, че това тайнство, толкова спасително и благотворно, той го прави безплодно в самия себе си, като не върши нищо добро (като че ли в упрек на тайнството). Втората е, че той се причастява неблагодарно, понеже след това не проявява никаква благодарност към Бога чрез изпълнение на Неговите заповеди. Ако Иисус Христос не е оставил ненаказани тези, които произнасят празни думи, нима няма още повече да осъди оня, който в самия себе си прави безплодно толкова велико тайнство? Който се причастява с Тялото и Кръвта Христови за спомен на Господа, че Той е умрял и възкръснал заради нашето спасение, такъв следва не само да бъде чист от всяка сквернота на плътта и духа, за да не вкусва Тялото и да не пие Кръвта Господня за свое осъждане, но трябва още и на дело да покаже, че действително спомня Христа Господа, умрял и възкръснал за нас – именно чрез това: да се покаже мъртъв за греха, света и самия себе си, и жив в Христа Иисуса, нашия Господ.

 

Тези, които се причастяват с божествените Тайни недостойно, нека не мислят, че чрез тях толкова лесно се съединяват с Бога, защото това не се случва с тях и не може да се случи никога, докато те са такива. Само тези, които чрез Причастието с божествената Плът Господня се удостояват да виждат с очите на ума си, да усещат с мисловните си сетива, да вкусват с мислени уста невидимото, неосезаемото и невкусимото Божество, само те знаят колко благ е Господ. Те не само хляб и вино вкусват, но същевременно мислено вкусват и пият Бога с двояки чувства – на душата и тялото: вкусват чувствено Плът и духовно – Бога, и по такъв начин се съединяват телесно и духовно с Христа, Който е двойнствен по естества като Бог и Човек, и стават сътелесни Нему и съучастници на Неговата слава и Божество. По този начин се съединяват с Бога тези, които достойно се причастяват, които вкусват от хляба и пият от чашата, осъзнавайки и съзерцавайки силата на тайнството, и с чувство на отговорност. А тези, които се причастяват недостойно, са лишени от благодатта на Светия Дух и хранят само тялото, но не и душата.

 

Този дар ни съчетава и съединява с Бога. Щом е така, то къде е у нас това съединение? Като биваме побеждавани от страстите, гнева, завистта, човекоугодието, тщеславието, ненавистта, ние се намираме далеч от Бога.

 

Ако ти, преди да принесеш дължимото покаяние, дръзнеш да се причастиш с Тялото и Кръвта Христови, демоните, като видят как си пренебрегнал Бога и си се причастил недостойно, всички ще се устремят към тебе и ще те хванат, жестоко и нечовешки ще те свалят отново в ямата на предишната ти развратеност. Тогава вместо християнин ще станеш христоубиец и ще бъдеш осъден заедно с тези, които разпнаха Христа.

 

Горко на свещеник, който причастява недостойните и неочистени чрез покаянието и епитимията човеци. Горко му, задето удостоява с Причастието недостойния и дава пречистото Тяло и честната Кръв на Христа Спасителя на този, който е недостоен даже да престъпи прага на Божия храм, заедно с когото на всеки християнин е забранено да вкусва дори обикновена храна. Който дава Тайните на такъв, с основание подлежи на осъждане и за това, че по този начин прави съгрешаващия враг на Бога поради отклонение от правилно духовно разположение и лекомислена небрежност. Свещеникът или духовният отец не трябва да дава на такъв Тайните. Той е длъжен да го подтикне към покаяние с думи кротки и пробуждащи съвестта, да му припомни за тези страшни адски мъки, които непременно ще изпитват грешниците. Той трябва да го вразуми и да го води като слепец, да се погрижи за него като за човек, който е изгубил разсъдъка си и страда от изкушение и дяволско насилие, и да се помоли на Господа да му отвори душевните сетива и да му помогне поне малко да се посъвземе, да разбере своето нечестие и отново чрез покаяние да се върне в общността на верните.

 

Би следвало да послушаме този, който забранява на хората недостойно причастяване, и да му благодарим, защото той ги избавя от най-голямата беда, по-голяма от която няма и никога не е имало, тъй като недостойно причастяващите се са виновни спрямо Кръвта на Христа Господа и ще бъдат осъдени заедно с Юда и тези, които са разпнали Господа.

 

Ако този, който обича греха и недостойно се причастява с пречистите Тайни – Тялото и Кръвта на Спасителя, не бива подложен веднага на вразумителни мъчения, той изобщо няма да избегне вечните мъки, където е незаспиващият червей и неугасимият огън. И така, ако той не се бои от вечния огън и нетърпимите мъки с дявола за вечни времена, нека се причастява без страх. Ако обаче се бои, за него е по-добре да се въздържа за известно време от причастяване с пречистите Тайни, да се покае, да поплаче пред Бога, да се потруди според силите си да измени своето състояние и да пресече лошия си греховен навик, и тогава вече да се причастява без опасност за душата си. Тогава ще го остави на мира сатаната, който, живеейки в него, насилствено го е подтиквал към поквара и всякаква сквернота.

 

Който вярва, той не се причастява недостойно с пречистите Тайни, а се очиства от всяка сквернота, от чревоугодие, злопаметство, от лоши дела и срамни думи, от безразсъден смях, от скверни помисли, от всяка нечистота и от всяко греховно вътрешно движение и по такъв начин приема Царя на славата. И обратно, в тези, които недостойно се причастяват с пречистите Тайни, стремително нахлува дяволът и влиза в сърцата им, както е станало с Юда, когато се е причастил на Господнята вечеря.

 

Подобава да знаем, че има пет типа хора, на които светите отци забраняват да пристъпват към свето Причастие. Първият тип са оглашените като още некръстени. Вторият – кръстените, но обикнали срамни и неправедни дела, като отстъпници от святия живот, за който са били кръстени: блудници, убийци, лихоимци, грабители, горделивци, тези, които обиждат, завиждат, които са злопаметни, които, бидейки такива, не чувстват, че са врагове Богу и че се намират в бедствено положение, и затова не се съкрушават, не плачат за греховете си и не се разкайват. Третият тип са ония бесновати, които хулят и ругаят божественото Тайнство. Четвърти са тези, които са се осъзнали и разкаяли, скъсали са с греховните си дела и са се изповядали, но се намират под наложената им епитимия, пребивават извън църквата за определен срок. И петият тип – тези, в които не е съзрял още плодът на покаянието, тоест тези, които още не са достигнали до решителността да посветят на Бога целия си по-нататъшен живот и да живеят в Христа чисто и безукорно. Тези пет типа хора безспорно са недостойни за свето Причастие. А достоен за приобщаване със светите Тайни е този, който е чист и непричастен на изброените грехове. Но когато някой от достойните се оскверни от някой грях, както може да се случи с човек, тогава, разбира се, и той недостойно се причастява, ако не отмие с покаяние това, от което се е осквернил.

 

 

Св. Марк Ефески
(† ок. 1457)

Изложението за тайнството на св. Литургия сме приели от светите апостоли и от учителите на Църквата. Изследвайки древните източници и документи, свързани с Евхаристията, за нас става ясно, че не само Господните думи, цитирани в Евангелието се оказват решаващи и основни, не само чрез тях се освещава и извършва Дарът на Евхаристията и се пресъществява в самите Тяло и Кръв на Владиката Христос. При всички евангелисти едновременно тези думи на Спасителя са дадени описателно и се явяват като предисловие, за да бъде запомнено извършеното събитие.

Думите на Спасителя сякаш влагат сила в предлежащите Дарове за пресъществяването им в Самия Първообраз - Господни Тяло и Кръв.

Самите чинопоследования свидетелстват, че те са съзвучни на това, което следваме сега и съдържат в себе си основния принцип.

В апостолската Литургия, записана от св. Климент Римски, след като са приведени Господните чудеса и дела, се говори и за страданията (на църковнославянски език - страстите, бел.ред.), Възкресението и Възнесението на Христос. Там е написано следното:

"Споменавайки какво претърпя за нас Христос, благодарим Ти, Боже Вседържителю, не защото сме длъжни, но защото за нас това е скъпо и важно и изпълняваме Неговата заповед."

И така, чрез записаното от блажения Климент божествените апостоли са предали на Църквата свидетелство за св. Литургия, която извършвали сами.

И божественият Яков, брат Господен, първият Йерусалимски епископ, сам е изложил тайнството на литургията и там, където е привел Господните думи, пише така:

"Като споменаваме и ние, грешните, животворящите Му страдания, спасителния Кръст и смърт, и погребение, и тридневното Възкресение от мъртвите, възхождането на небесата, и сядането отдясно на Тебе, Бога и Отца, както и второто славно, страшно Негово пришествие, когато ще дойде със слава да съди живи и мъртви, когато ще въздаде на всеки според неговите дела: принасяме Ти, Владико, тази страшна и безкръвна Жертва."

Малко по-нататък се отправя молитва, която проси изпращането на Св. Дух над светите Дарове.

 

Както в литургията на св. Яков, брат Господен, така и при св. Василий Велики и Йоан Златоуст, на това място на литургията цитират думите на Господ и чрез тях напомнят за тогавашните събития и влагат освещаваща сила в извършващото се, след това се молят и призовават благодатта на Св. Дух, та тя, като дойде, да извърши пресъществяването на предложените Дарове и да ги претвори в Господни Тяло и Кръв.

Свети Василий Велики, след като привежда описателно Господните слова, се моли за това Св. Дух да яви в хляба Честното Тяло, а във виното - Честната Кръв. И това е съвсем естествено.

Както при първоначалното сътворяване, въпреки че земята беше получила сила непрестанно да произвежда, все пак беше нужна и намесата на земеделеца. По същия начин и в Литургията, веднъж казаното от Спасителя, както говори св. Йоан Златоуст, винаги извършва действието, но е необходимо във великото Тайнство да участва и силата на божественото свещенство, действаща чрез молитва и благословение. И не в смисъл, че ние придаваме изключително значение на нашите молитви и считаме евхаристийните слова на Спасителя за безсилни, не, чрез думите на молитвата съхраняваме свойствената сила на Божествените слова на Евангелието, така явяваме значението на божественото свещенство, което извършва всички Тайнства, чрез призоваване на действащия в свещенослужителя Св. Дух.

Нашите молитви не трябва да извикват никакво съмнение или неувереност, защото принесеният в жертва и приеманият от нас Владика ни е заповядал: "Това вършете за Мой спомен". Той е обещал да даде Светия Дух на всички, които Му се молят, не само на свещеници, но все пак Св. Дух е най-нужен на свещенослужителите, особено ако те всекидневно извършват св. Литургия, както сме възприели от св. апостоли и техните приемници. Господните слова, които се отнасят до св. Евхаристия, са казани веднъж завинаги като думи, изречени от Самия Творец и винаги действат. Не бива да се мисли, че тези думи, само произнесени от свещеник, могат да осветят св. Дарове, защото словата на Твореца не действат затова, че са произнесени от един или друг човек, а се явяват в своето значение и сила затова, че веднъж завинаги са били казани от Бога.

Както казва св. Йоан Златоуст: "Словото на Владиката Господ, веднъж изречено, прави Жертвата съвършена". "Веднъж изречено" - не произнесено сега, а казано веднъж от Спасителя, винаги влага освещаваща сила в предложените Дарове, но вече не на дело ги освещава, само чрез едното им произнасяне, механично. Чрез молитвата на свещеника слиза над Даровете Св. Дух. И тук, отново ще приведем думите от Златоустовата св. Литургия:

"Изпрати Твоя Дух Свети и направи този хляб честно Тяло на Твоя Христос,
а това в тази чаша - честна Кръв на Твоя Христос".


"За св. Дарове", Църковен вестник, брой втори за 2003 година

 

 

Св. Макарий Московски
(ок. 1482-1563)

По учението и практиката на православната църква, Тя приканва чедата си да пристъпят към Светата Трапеза колкото се може по-често, и препоръчва поне четири пъти, в четирите поста през годината да се приобщават със Св.Тайни, или при краен случай - поне веднъж, и то след непременно очистване на съвестта си чрез изповед.

 

 

Св. Димитрий Ростовски
(† 1709)

И така, причастявай се достойно, като имаш в ума си следното молитвено обръщение към Бога: Господи, аз съм недостоен не само да се причастя със светите Твои Тайни, но дори да погледна към Твоята пречудна и свръхестествена Трапеза. И все пак аз пристъпвам, но не за да Те разгневя, а дръзвам, като се уповавам на неизказаната Ти милост, защото зная, че Ти си дошъл не заради праведниците, а заради грешниците. Дръзвам да се причастя, за да не се лиша от Твоето Причастие и да не бъда погубен от мисления враг. Дръзвам още да пристъпя към Причастието, защото се надявам на Твоите изпълнени с толкова милост слова, които Ти, Господи, си изрекъл с пречистите Си уста: "А хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре. Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки" (Иоан. 6:50-51). И още: "Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден" (Иоан. 6:53-54). Господи, като се надявам и твърдо вярвам на тези думи, аз се причастявам, защото съм убеден, че Ти си ги изрекъл не за светиите и за праведниците, а за грешниците. В тази глава от Евангелието, където се говори за Причастието, не е казано, че Господ беседвал за него с учениците Си, които са свети и праведни, а че Той говорил с дошлите при Него юдеи, които са били грешници като мене. И понеже Ти за грешниците си произнесъл тези думи, то и аз, грешният, усърдно и с внимание ги възприемам и, като се надявам на Твоето преголямо милосърдие, ям Твоето Тяло и пия Твоята Кръв.

Чашата Господня е небесното царство според думите на Господа: "Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство, за да ядете и пиете на трапезата Ми" (Лук. 22:29-30). А този, който няма чашата Господня, ще го постигне геената, която поглъща отпадналите от царството.

Чашата Господня е общение с ангелите. Древната манна била наречена ангелски хляб: "Хляб ангелски яде човек" (Пс. 77:25). Разбира се, не защото са я вкусвали ангелите, понеже те като безплътни нямат нужда от храна, а защото тя е била приготвена и изпратена свише по Божие повеление посредством служението на ангелите. Още повече подобава да бъде наречен ангелска храна хлябът, за който Господ казва: "Аз съм хлябът, слязъл от небето", тази манна, разтворена в чашата Господня. И то не защото ангелите я ядат и пият, а защото те винаги с благоговение я обкръжават, достойно я почитат и й се покланят. Затова и този, който се причастява, общува със светите ангели и става мил и обичан за тях. Следователно, чашата Господня е общение с ангелите, а без нея с кого би имал общение човек, ако не с бесовете? От когото странят ангелите, него го похищават бесовете. Какво ще стане, ако попитаме някого следното: кое повече искаш да имаш – вечен живот или вечна смърт? Царството небесно или геената? Обществото на ангелите или на бесовете? Не знам дали ще се намери човек, който да каже: "За мене е по-добра смъртта, отколкото животът, по-добре геената, отколкото царството, по-добре бесовете, отколкото ангелите." Нима всеки няма да каже така: "По-добре живот, отколкото смърт, по-добре царството, отколкото геената, подобре ангелите, отколкото бесовете"? Защото всеки човек естествено и разумно повече желае доброто, отколкото злото. Ако ти, човече, повече желаеш доброто, защо тогава пренебрегваш чашата Господня? Ако ти се страхуваш от вечната смърт, защо страниш от вечния живот, който се намира в Господнята чаша? Ако трепериш от геената, тогава защо не се хванеш здраво за царството, което се намира в чашата Господня? Ако избягваш бесовете, защо не се приближаваш до ангелите, които с благоговение обкръжават чашата Господня?

В чашата Господня са и животът, и царството, и дружбата с ангелите. Колко велико е да получиш Причастие от нея! Където не вкусват от чашата Господня, там няма живот, а има смърт; няма царство, а геена; там ангелите са далеч, а бесовете – близко. Колко голямо е лишението поради това, че не се причастяват от чашата Господня.

 

Кой иска да получи опрощаване на греховете си? Кой иска всичко лошо, което е сторил от младини, всичките му дела, думи и помисли да бъдат простени и предадени на вечна забрава? Мисля, че всеки желае това благо. Затова и казвам: "Ако ти, човече, искаш прошка за греховете си, защо тогава бягаш от Причастието, което е в чашата Господня? Нима не чуваш как Самият Господ приканя: "вземете, яжте... пийте... за опрощаване на греховете"? (Мат. 26:26-28) Знам, че някой ще каже: "Аз съм недостоен, грешен и затова не дръзвам да пристъпя към Причастието с божествените Тайни." Добре правиш, като наричаш себе си грешен, недостоен и недръзновен, защото кой може да бъде напълно достоен? "Никой от тези, които са се свързали с плътски похоти и сласти, не е достоен да идва и да се приближава до Тебе, Царю на славата", както казва всеки извършващ литургията свещеник. Но ти правиш лошо, като се отдалечаваш от Причастието и го избягваш, защото в Псалтира пише: "Ония, които се отдалечават от Тебе, загиват" (Пс. 72:27).

Нашето недостойнство бива два вида: недостойнство на тези, които истински се разкайват, и недостойнство на тези, които или не се каят искрено, или изобщо не се каят, или дори и съвсем не искат да се каят.

Недостойнството на първите се удостоява с божественото Причастие за прошка на греховете, защото такива хора като недъгави молят да бъдат излекувани, съгласно думите на Христос: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните" (Мат. 9:12).

Недостойнството на тези, които се каят лицемерно или изобщо не се каят, не се удостоява с божествено Причастие, защото е писано: "Не давайте светинята на псетата" (Мат. 7:6).

Кои се каят истински и кои лъжовно?

Този, който лъжовно се кае, не изповядва искрено на духовния си отец греховете, извършени пред Бога, и ги прикрива. А дори и искрено да се изповяда, той не съжалява за стореното зло. И макар понякога да съжалява, той няма в сърцето си твърдото намерение да остави предишните си грехове, не дава пред себе си твърдото обещание да не се връща повече към тях, а има надежда и желание да продължи да прави същото както преди. Такъв човек не е достоен за божественото Причастие. Нека не дръзва да пристъпва, защото, ако дръзне да се причасти, ще яде и пие за осъждане и в него, както в Юда, след хляба ще влезе сатаната.

Истински каещ се е този, който, като изповядва греховете си и съжалява за тях, взима твърдото решение с Божия помощ никога вече да не се връща към предишните си дела и по всякакъв начин да се пази от тях. Такъв човек се удостоява както с божественото Причастие, така и с Божието милосърдие, макар и да е твърде недостоен.

Пример за такава награда при несъвършено достойнство може да бъде преподобна Мария Египетска. За нея пише, че тя до такава степен била недостойна за Божията милост заради своя грешен живот, че дори самата църква не желаела да я пусне вътре. За това преподобната разказала на стареца Зосима при изповедта: "Когато грешният ми крак докосна църковния праг, църквата, която приемаше всички, не прие мене, окаяната. И се появи като че ли войска, за да ми препречи входа, и някаква Божия сила ми забрани да влизам." Когато тази грешница дълбоко в сърцето си приела истинското покаяние, намерението и твърдото обещание никога повече да не се връща към греха, в същия момент не само че църквата я пуснала вътре, но същия ден тя се удостоила да се причасти с божествените Тайни, с Тялото и Кръвта Христови в църквата "Св. Йоан Предтеча", която е до р. Йордан, както подробно се описва в житието на светицата. Тя все още нито била изкупила греховете си, нито се била докоснала до изпълнения със скърби пустиннически живот, нито до постническите подвизи. Едва един ден бил минал след нейния греховен живот, но вече от нея, истински каещата се, не се отнела чашата Господня.

 

 

Послание на източните патриарси
(1723)

Вярваме, че във всяка част, до най-малката частица на предложените хляб и вино, се намира не някоя отделна част от Тялото и Кръвта на Господа, а самото Тяло Христово, винаги цяло и във всички части единно, и Господ Христос присъства със съществото Си, тоест с душа и Божество като съвършен Бог и съвършен човек. Затова макар че в едно и също време се извършват много свещенодействия във вселената, но не са много телата Христови, а Христос, един и същ, присъства истинно и действително; едно е Тялото Му и една е Кръвта Му във всички отделни църкви на верните. И това е така не защото Тялото на Господа, което пребивава на небесата, слиза върху жертвениците, а защото хлябът на предложението, приготвян поотделно във всички църкви и след освещението претворяван и пресъществяван, става едно и също с Тялото, което е на небесата. Защото Господ винаги има едно Тяло, а не много тела на много места. Ето защо това тайнство, според общото мнение, е най-удивителното, постигано единствено с вяра, а не с умувания на човешката мъдрост, чиито суета и безумие в изследването на божественото отхвърлят тази свята и свише устроена за нас жертва.

 

 

Св. Тихон Задонски
(† 1783)

За тайнството на Пресвета Троица – светата Евхаристия и за другите тайни: това, което не е открито в светото Божие слово, а и което е открито, но не можеш да разбереш, не изпитвай с любопитство, за да не паднеш в дяволската мрежа, да не се оплетеш в нея така, че да не можеш да се отскубнеш и да погинеш. Защото е много опасно да се изпитва това, което изисква единствено вяра и превъзхожда нашия разум. Пази се да изпитваш това, което е по-горе от тебе. Вярвай във всичко така, както вярва светата Църква. Това е безопасният път.

 

Грешниците трябва да се поправят, за да не се причастяват за осъждане. Блудниците, прелюбодейците и осквернителите трябва да променят сърцето си и да възлюбят чистотата, когато пристъпват към Пречистия Агнец Христос. Гордите и високомерните – да отхвърлят бесовската гордост и да възлюбят смирението, когато пристъпват към смирения Христос. Злобните и отмъстителните да оставят злобата и да възлюбят кротостта и незлобието, когато се приближават до кроткия и незлобив Агнец Божий. Клеветниците, злословците, хулителите да поправят езика си, защото с уста ще възприемат пречистото Тяло Христово. Сребролюбците трябва да оставят мамона и да възлюбят Бога, когато пристъпват към Сина Божий, Който е Любов. Жестокосърдечните и немилостивите трябва да променят жестокия си нрав и да се стараят да бъдат милостиви, когато идват при милостивия и милосърден Господ. Пияниците трябва да оставят пиянството и да започнат трезвен живот, ако се приобщават с разпнатия и умрял Христос. Тоест всеки трябва да се поправи, да се очисти и обнови, за да пристъпва неосъдително. "Трябва пристъпващият към Тялото и Кръвта Господни да се очисти от всяка сквернота на плътта и духа, за да не яде и пие за осъждане", както казва св. Василий Велики, но за спомен на Този, Който за нас умря и възкръсна, та да умрем ние за греха и света, и за самите себе си, а да оживеем в Христа Иисуса.

 

Как християните трябва да пристъпват към Причастието с Тялото и Кръвта Христови? Апостолът казва: "Нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне" (1Кор. 11:28-29). Мнозина четат много молитви, псалми, акатисти, но тази подготовка не е достатъчна. Защото Бог не приема молитва от нездраво и неочистено сърце. Страшно е човек да пристъпва, ако не се е очистил чрез истинско покаяние. Страшно е за причастника и ако отново започне да се осквернява от светски похоти. И едното, и другото е страшно.

 

Християнин без вяра не може да има, вяра – без любов, а любов – без добри дела (1Кор. 13:1-8, 13). В противен случай християнинът не остава нищо друго освен езичник, макар и да изповядва името Божие и Христово. Колко е страшно за такъв да пристъпва към светите Тайни, вижда всеки. Поради това, че много християни, които се причастяват със светите Тайни, се променят не към добро, а към по-лошо, ослепяват още повече, не се просвещават, а се ожесточават, не се поправят, а от грях пак в грях падат, но греха си не разбират и не го смятат за грях, и вършат това, което дори езичниците не правят. Причината е в това, че пренебрегват Божията благодат, и поради това сами се лишават от нея, и "Бог ги предаде на извратен ум – да вършат онова, що не прилича" (Рим. 1:28).

 

За този, който иска да пристъпи към свето Причастие, е необходимо да разсъди кой е и към какво пристъпва; за този, който се е причастил – с какво се е причастил. Преди Причастие е нужно разсъждение и спомен за небесния Дар. Преди Причастие е нужно сърдечно покаяние, смирение, оставяне на злобата, гнева, на плътските желания, примирение с ближния, твърдо намерение и воля за нов и благочестив живот в Христа Иисуса. След Причастие е необходимо поправяне, доказателство за любовта към Бога и ближния, благодарност, усърден стремеж към нов, свят и непорочен живот. Накратко, преди Причастие са нужни истинско покаяние и сърдечно съкрушение; след покаянието са нужни плодове на покаянието, добри дела, без които истинско покаяние не може да има. Следователно християните трябва да поправят предишния си начин на живот и да започнат нов, богоугоден, за да не им бъде светото Причастие за съд и осъждане.

 

 

Св. Игнатий (Брянчанинов)
(1807-1867)

Св. Игнатий Брянчанинов за Причащението

 

 

Св. Никодим Светогорец
(† 1809)

За да постигнем целта, с която пристъпваме към божественото тайнство Евхаристия, редно е да имаме някои особени разположения, да извършваме някои особени дела и да спазваме някои особени изисквания преди, по време и след Причастието.

Преди Причастието трябва чрез тайнството Покаяние и изповед да се очистим от всяка сквернота на греховете – както смъртните, така и несмъртните, и да изпълним онова, което при изповедта ни е наложил духовният отец, като прибавим към това твърдата решимост от цялото си сърце, от цялата си душа и с всичката си сила, и с цялата си мисъл да служим единствено на Господ Иисус Христос, и да правим само това, което е Нему угодно. В това тайнство Той ни дава Своето Тяло и Своята Кръв, заедно с Душата и Божеството Си, и с цялата сила на Въплътеното Домостроителство. (Домостроителство – устрояване на човешкото спасение чрез изкупителните страдания на Господа Иисуса Христа).  Като помислим колко нищожно е това, което ние Му даваме, в сравнение с това, което Той ни дава, нека приемем в сърцето си поне усърдно да правим всичко, което ни е по силите, за Негова слава. И ако ние притежаваме най-висшия дар, който някога са Му принасяли земните и небесни разумни създания, нека изявим готовност без мъдруване да го принесем на Неговото божествено величие.

След като пожелаеш да приемеш това тайнство, за да победиш с неговата сила и да поразиш своите и Господни врагове, от вечерта още или дори от по-рано започни да разсъждаваш колко силно нашият Спасител, Синът Божий, желае с приемането на това тайнство да Му дадеш място в своето сърце, та като се съедини с тебе, да ти помогне да изгониш оттам всички твои страсти и да победиш всички твои врагове. Това желание на нашия Господ е толкова голямо и пламенно, че него никой тварен ум не може да го разбере в съвършенство. Ти обаче, за да се приближиш поне малко до това, потруди се подълбоко да запечаташ в ума си следните две мисли. Първо, колко неизказано радостно е за Всеблагия Бог да пребъдва в най-тясно общение с нас, както ни и уверява самата Свещена Премъдрост: "Радостта ми беше със синовете човешки" (Притч. 8:31). И второ, колко силно ненавижда Бог греха, както поради това, че грехът препятства толкова желаното за Господ Негово съединение с нас, така и поради това, че грехът е напълно противоположен на Неговите божествени съвършенства. Бидейки по естество безкрайно блага и чиста Светлина, неизказана красота, Той не може и да не се отвращава безкрайно от греха, който не е нищо друго освен крайно зло, мрак, развала, мерзост и срам в нашите души. И тази Божия непоносимост към греха е толкова голяма, че от самото му появяване за унищожаването му и заличаването на последиците от него са били насочени всички промислителни за нас Божии действия и закони на Стария и Новия Завет, особено пречудното страдание на нашия Спасител Иисус Христос, Сина Божий.

След като разбереш от тези мисли и съзерцания колко голямо желание има Бог да се настани в твоето сърце, за да победи там окончателно враговете ти, които са и Негови врагове, ти не можеш да не усещаш в себе си силен копнеж да Го приемеш, за да извърши Той в тебе това действие... Въодушеви се по този начин с пълно мъжество и като възприемеш дръзновение от сигурната надежда, че в тебе може да дойде твоят небесен Архистратиг Иисус, извиквай на борба по-често страстта, която те безпокои и която искаш да преодолееш. И я поразявай с ненавист, презрение и отвращение, като същевременно възстановяваш в себе си молитвеното желание за противоположната на нея добродетел с готовност и за съответните на това дела. Ето какво трябва да правиш преди Причастието. Сутринта преди светото Причастие направи в ума си преглед на всички увлечения, неправди и прегрешения, извършени от тебе през времето от последното причастяване до сега, като си спомниш с каква дързост и заслепение си вършил това, като че ли не си имал Бог, Съдия и Въздател, Който вижда всичко и Който, за да те избави от такива дела, е понесъл страшни страдания и приел позорна смърт на Кръста, а ти си ги потъпкал, като си се съгласил с греха; срамните си похоти си поставил по-горе от волята на Бога, твоя Спасител. Нека лицето на душата ти се покрие със срам при осъзнаването на допуснатите неблагодарност и безстрашие. Обаче не допускай да бъдеш задушен от това смущение и прогони далеч от себе си всяка мисъл на безнадеждност. Ето, дълготърпеливият Господ, склонен на милост от твоето разкаяние и от изразената от тебе готовност да служиш вече само на Него, идва при тебе и в тебе, та чрез безкрайната Своя бездна на благост да потопи и погълне бездната на твоята неблагодарност, безстрашие и маловерие. Пристъпи към Него със смирено чувство за твоето недостойнство, но и с пълна надежда, любов и преданост, като Му приготвиш в сърцето си обширна скиния, за да се всели Той целият в тебе. Как и по какъв начин? Като прогониш от сърцето си не само пристрастието и съчувствието към каквото и да е тварно нещо, но и всякакви мисли за него и като затвориш вратите на сърцето си, за да не влезе в него нищо и никой друг освен Господ.

Ето какво изисква Бог от пристъпващите към светите Тайни:

1. Да страдаш със сърцето си, задето си Го оскърбил.

2. Да възненавидиш най-много от всичко всеки грях – и голям, и малък.

3. Изцяло да се предадеш в Божиите ръце и със сърдечна любов да имаш една грижа – винаги и във всичко, във всяка работа да бъдеш в Неговата воля и в пълна покорност единствено към Него.

4. Да имаш силна вяра в Него и твърдо да се уповаваш, че Той ще те помилва, ще те очисти от всичките ти врагове – видими и невидими.

Погрижи се след това от ден на ден все повече и повече да възрастваш във вярата по силата на пресвятото тайнство Евхаристия и не преставай да се удивляваш на това чудно Тайнство, разсъждавайки върху това как Бог под вид на хляб и вино се явява пред тебе и със съществото Си пребивава в тебе, за да те направи най-свят, преподобен и блажен, защото "блажени, които не са видели, и са повярвали" (Иоан 20:29). И не пожелавай в този живот Бог да ти се явява в друг вид, различен от този в Тайнството. Ежедневно преуспявай в ревностната готовност да вършиш единствено волята Божия и в духовната мъдрост, като я направиш царица и управителка на всички дела – и душевни, и телесни. Всеки път, когато се причастяваш с безкръвната жертва, и самия себе си принасяй в жертва на Бога, тоест проявявай пълна готовност заради любовта към Господа, пожертвал Себе Си за нас, да понасяш всяко изкушение, всяка скръб и дързост, каквито можеш да срещнеш в своя добродетелен живот.

 

 

Св. Теофан Затворник
(1815-1894)

За да не бъде за грях Св. Причастие, трябва предварително да очистите греховете с покаяние.

 

 

Св. Серафим Саровски Чудотворец
(† 1833)

Благославям християните да се причастяват със светите Христови и животворящи Тайни през четирите поста и на дванайсетте Господски празници, даже и на големите празници. Колкото по-често, толкова подобре. Защото благодатта, дарувана ни чрез Причастието, е толкова голяма, че колкото и да е недостоен и грешен човек, но само със смирено съзнание на цялата си греховност да пристъпи към Господа, Изкупващ всички ни, дори от глава до пети покрити с рани, и ще се очисти с Христовата благодат, все повече и повече ще свети, напълно ще засияе и ще се спаси.

 

 

Св. Амвросий Оптински ( 1891)

Светата Евхаристия е първото, най-важно и най-велико Христово чудо. Всички други чудеса в Евангелието са второстепенни. Как да не наречем най-велико чудо това, че обикновени хляб и вино, веднъж превърнати от Господа в Негово истинско Тяло и Негова истинска Кръв, продължават да се превръщат почти две хиляди години по молитвите на свещениците, които са най-обикновени хора? Нещо повече, тази тайна продължава да извършва чудотворни промени у онези хора, които приемат Божествените Тайни с вяра и смирение.

 

 

Св. Йоан Кронщадски
(† 1908)

Светите Тайни се наричат божествени Дарове, защото ни се дават съвършено даром, без никакви заслуги от наша страна. Господ вместо да ни наказва за безбройните беззакония, извършвани всеки ден, всеки час и минута, и да ни предава на духовна смърт, в светите Си Тайни ни дава прошка на греховете, освещение, мир на душевните сили, изцерение и здраве на душата и тялото, и всякакви блага – единствено и само заради нашата вяра. Щом като Владиката Христос ежедневно даром ни дава да приемем Самия Него, да вкусим божествените Му Тайни, то не трябва ли и ние без отлагане да даваме даром тленните блага: пари, храна, дрехи – всичко, за което ни помолят? И как може да негодуваме срещу тези, които даром ядат хляба ни, когато самите ние даром вкусваме безценните и безсмъртни Тяло и Кръв Христови? "Всекиму, който ти проси, давай, и от оногова, който взима твое нещо, не изисквай назад" (Лук. 6:30).

 

По достойнство цени най-великото чудо на Иисус Христос, Сина на живия Бог, което Той ни дава в Причастието, приемано с вяра, в Неговите божествени Тайни! Кое е това чудо? Успокоението на твоето умъртвено от греха сърце и оживотворяването му, толкова осезаеми след сърдечното безпокойство и духовна смърт, които често предшестват Причастието. Никога не почитай това чудо само по навик, като нещо обикновено и маловажно! Такива мисли и сърдечни разположения предизвикват Божия гняв върху тебе и след Причастието ти няма да вкусиш мира и живота. С искрена благодарност за оживотворяващите дарове придобивай живот от Господа и нека твоята вяра да възраства все повече и повече. Страхът и безпокойството произтичат от неверието. Ако те се появят по време на Причастие, приеми това като сигурен знак, че чрез неверието ти се отдалечаваш от Живота, Който е в чашата, и не им обръщай внимание. След живата вяра в Божията истина ние винаги си отиваме с мир и обратно, след маловерието – винаги без мир. Ех, вяра, вяра, ти самата за нас си чудо!

Виж също: Св. Йоан Кронщадски за Причастието и Св. литургия

 

 

Из Патерика на Троице-Сергиевата лавра  

Веднъж, когато светият игумен Сергий извършвал божествена Литургия, Симон видял как небесен огън слязъл върху светите Тайни в момента на тяхното освещаване. Този огън се местел по светия престол, като озарявал целия олтар и обкръжавал светата Трапеза и свещенодействащия Сергий. А когато преподобният искал да се причасти със светите Тайни, божественият огън се свил като някаква чудна пелена и влязъл в светия потир. Така Божият угодник се причастил с този огън без да се изгори, както някога горяла неизгарящата къпина... Ужасил се Симон от това видение и стоял в трепетно мълчание. Но не останало скрито за преподобния, че ученикът му се е удостоил с видение. След като се причастил със светите Христови Тайни, той се отдръпнал от светия Престол и попитал Симон: "От какво така се уплаши духът ти, чедо?" А Симон отвърнал: "Аз видях благодатта на Светия Дух да действа в тебе, отче!" И смиреният авва му заповядал: "Внимавай, на никого не казвай за това, което видя, докато Господ не ме призове от този живот".

 

В манастира на свети Кирил донесли човек, налегнат от тежка болест, който единствено молел да го пострижат за монах преди смъртта му. Преподобният го облякъл в монашески образ с името Далмат. След няколко дена тежкоболният монах почувствал, че наближава предсмъртният му час и помолил да го причастят със светите Тайни, но свещеникът се забавил с извършването на литургията и когато занесъл светите Дарове в килията му, болният вече бил умрял. Смутеният йерей побързал да съобщи за случилото се на преподобния игумен. Свети Кирил Белоезерски се огорчил много. Той затворил прозорчето на килията си и застанал на молитва. Не след дълго дошъл послушникът, който се грижел за Далмат, и като почукал на прозорчето, казал на блажения, че Далмат още е жив и иска да се причасти. Веднага Кирил пратил да повикат свещеника, за да причасти брата. Макар че йереят бил сигурен, че Далмат вече е мъртъв, той все пак отишъл. Колко голямо било учудването му, когато видял Далмат да седи в леглото. След като Далмат се причастил със светите Тайни, той се простил с всички братя и тихо отишъл при Господа.

 

 

Архиепископ Серафим (Соболев)
(† 1950)

Св. отци учат, че демоните най-много се страхуват от три неща: от Тялото и Кръвта Христови, от богоявленската вода и от кръстния знак. Затова ще се причастяваме по-често, но ще се причастяваме достойно, т.е. с истинско покаяние, по-често ще пием богоявленска вода и ще се поръсваме с нея и, накрая, винаги ще се молим със съкрушено сърце и ще се ограждаме с кръстния знак. И тогава не ние ще се страхуваме от бесовете, а бесовете ще се страхуват от нас, защото, намирайки се в благодатно единение с Христа, ще имаме у себе си извор на несъкрушима сила и божествена радост.

 

Когато пристъпвате към Чашата с Тялото и Кръвта Христови, помнете думите на апостол Павел: Който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста (1Кор. 11:29-30). Тези думи на апостола имат следния смисъл: онези, които се причастяват недостойно с Христовите Тайни, остават немощни, падат в болести и недъзи и дори мнозина от тях умират.

Възлюбени, трябва да знаем кога се причастяваме недостойно с това велико Тайнство. Тогава, когато преди св. Причастие в нас няма твърда решимост да не повтаряме своите предишни грехове. Но ние се причастяваме недостойно особено тогава, когато и преди, и след Причастието продължаваме тежко да грешим.

Такъв тежък грях е преди всичко грехът на ереста. . . Такъв гибелен грях е и злобата. . . Такива грешници са и онези, които се предават на блуд. . . Дайте обещание на Бога след днешното Причастие да оставите всички свои грехове.

(Цялото слово: За достойното причастяване със светите Тайни).

 

Къде ще отидат душите на тези православни християни (които не се причастяват с години) след смъртта им? Разбира се, в мястото на вечните адски мъки. Впрочем, вън от Небесния чертог с неговото райско блаженство ще останат и онези от нас, които приемат евхаристийното Тайнство не както подобава. Същността тук се състои не в причастяването със светите Христови Тайни, а в това - как трябва да се причастяваме.

На този въпрос светата Църква ни отговаря с евангелското повествование за Тайната вечеря (виж Мат. 26:17-35, Марк14:12-31, Лук. 22:7-38, Иоан 13:1-17, 26, бел.ред.), с думите на тропара на Велики четвъртък и с думите от богослужението на този ден (виж тук). Тя ни подбужда да не се причастяваме с Тялото и Кръвта Христови така, както се причастил предателят Юда. Той се причастил за съд и осъждане, понеже бил обхванат от страстта на сребролюбието. . .

А как трябва ние, възлюбени, да се причастяваме с Христовите Тайни? Така, както са се причастили св. апостоли. Те приели това велико Тайнство, преизпълнени с любов към Христа. . . Ако тази любов пребъдва в нас, то никаква страст не ще може да ни овладее и ние няма да отпаднем от Него чрез никакъв грях. . . Ако тази любов пребъдва в нас, то тогава ще изпълним и всички спасителни заповеди. . . А чрез спазването на заповедите ние достигаме невинна детска чистота, при която светите Христови Тайни действуват в нас поразително. . .

Причастяването със св. Божествени Тайни, при наличие на любов към Христа и спазване на Божиите заповеди, ни дава особена бодрост и сила. . . Заради нашата любов към Христа и заради спазването на Неговите заповеди ние се изпълваме с божествена радост от св. Причастие, съгласно Христовото обещание (Йоан 15:10-11). Тази радост от св. Причастие винаги и неизменно са изпитвали всички Божии угодници, всички истински Христови последователи.

Aко се причастяваме изпълнени с любов към Христа, то ще ни озарява и божествената светлина на това Тайнство. Тази светлина ще прогонва от нас бесовете, които, като духове на тъмнината, не могат да понасят божествената светлина; тя ще опалва и унищожава в нас нашите страсти и ние ще се просветляваме, както са се просветлили от св. Причастие на Тайната вечеря апостолите, за което се говори в Тропара на Велики четвъртък: когато славните ученици при умиването на вечерята се просветляваха... Светлината на това страшно Тайнство, като наше достояние, ще премине заедно с нас в задгробния свят. Тя ще прогони от нас всички бесове, когато душите ни преминават през въздушните митарства, и ще стане извор на вечна радост за нас в Небесното Христово царство.

(Цялото слово: За това как трябва да се причастяваме и за дивните плодове на това велико Тайнство, когато пристъпваме към него с любов към Христа).

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com