Св. преподобни Макарий Велики, Египетски
Св. преподобный Макарий Великий, Египетский
St. Macarius the Great of Egypt
300—390 година
Чества се на 19 януари заедно със св. Марк Ефески
|
Св. преподобни Макарий Велики, ЕгипетскиСв. преподобный Макарий Великий, Египетский 300—390 година Чества се на 19 януари заедно със св. Марк Ефески |
Свети преподобни Макарий Египетски е родом от Горни Египет и е съвременник на св. Атанасий Велики. Подвизавал се в пост и молитва и просиял в святост, като вършил чудеса. Починал в мир през 390 година на 97 годишна възраст.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор
По-долу:
Виж също:
Пустинен жител и в тяло ангел и чудотворец си се показал, богоносни отче наш (името).
С пост, бдение, молитва, приел небесните дарования,
изцеляващ недъгави и притичащите се с вяра в душата при тебе.
Слава на Даващия ти сила, слава на Венчалия те,
слава на Действащия с тебе при всички изцеления.
Блаженную жизнь скончав в житии,
с мученическими лики, в земли кротких достойно водворяешися, богосне Макарие,
и пустыню якоже град населив, благодать приял еси от Бога
чудес:
темже тя почитаем.
С блажен живот завършил житието си,
с мъченическите ликове достойно се въдворяваш в земята на кротките, богоносни Макарие,
и пустинята като насели като град, приел си благодат от Бога за чудеса,
затова те и почитаме.
В дому Господь воздержания воистинну тя положи,
якоже звезду непрелестную,
световодящу концы отче отцев, Макарие преподобне.
Св. Макарий Велики Египетски.
Стенопис от 1378 г. от Теофан Грек в църквата "Спаса на Ильине улице" в Новгород.
Източник: Галерея Великий Новгород
Преподобният Макарий Египетски се
родил в Египетската страна, в селище, носещо името Птинапор. Неговите родители били съименни на древните свети праотци - Авраам и Сарра, като бащата на преподобния бил свещеник.
Тъй като съпружеството им било безплодно, те решили да водят целомъдрен живот, но без да се разделят един с друг. И така те прекарали много години, съединени с духовно съжителство.
Украсявали живота си с въздържание и пост, с чести молитви, неотслабващо бдение, щедро раздаване на милостиня, странноприeмство и много други добродетели.
В това време, по Божие произволение варварите нападнали Египет, като разграбили цялото имущество на египетските жители. Заедно с другите, и родителите на Макарий се лишили от цялото си имущество и искали да заминат от своето отечество в някоя друга страна. Но веднъж през нощта, когато Авраам спял, му се явил насън свети патриарх Авраам, в образа на почтен, побелял старец в блестяща дреха. Той утешавал Авраам в нещастието му, повелявайки му да се уповава на Господа и да не се отлъчва от египетските предели, но да се пресели в селището Птинапор. При това патриарх Авраам му предсказал, че Бог скоро що го благослови с раждането на син, както някога благословил самия него, когато бил преселник в Ханаанската земя, като му дал син в старостта.
Като се пробудил от съня, свещеникът Авраам разказал на жена си видението, което било към него, и двамата въздали хвала на Бога. Веднага след това те се преселили в посоченото селище, което се намирало на неголямо разстояние от Нитрийската пустиня. Всичко това станало по Божие произволение, та синът, който щял да се роди от тях - преподобният Макарий, - по-силно да обикне пустинния живот, на който се отдал, както ще видим впоследствие, с цялата си душа.
Когато младежът достигнал пълнолетие и се научил да разбира Свещеното Писание, родителите му, като че ли забравили предсказаното за него чрез ангела, който се явил на Авраам във видението, и пожелали да встъпи в брак, макар сам той да нямал никакво желание за това. Напротив, с всички сили се противил на уговарянето на родителите си, желаейки да се сгоди с единствената нетленна невеста - чистия и непорочен девствен живот. Обаче, подчинявайки се на волята на родителите, Макарий им се покорявал, като се предавал целият в ръцете на Господа и се надявал, че Той ще му посочи по-нататъшния път. След свършването на сватбения пир, когато младоженците били въведени в брачната стая, той се престорил на болен и не се докоснал до невестата си, като се молел от дълбините на сърцето си на Бога и на Него възлагал упованието си, за да му дари Господ скоро да остави светския живот и да стане монах.
След няколко дни на един от родствениците му се случило да тръгне за Нитрийската планина, за да донесе селитра, която се намирала там в огромно количество, от което и самата планина носила името "Нитрийска". По желанието на своите родители заедно с него тръгнал и Макарий. Като стигнал до Нитрийското езеро, той отишъл настрани от своите спътници, желаейки малко да отдъхне от пътя, и заспал. И ето, в сънно видение пред него се явил някакъв дивен мъж, блестящ от светлина, който му казал: "Макарий! Виж тези пустинни места и внимателно ги разгледай, тъй като тук ти е определено да се поселиш".
Като се събудил от съня, блаженият започнал да размишлява за казаното му във видението и бил в недоумение какво ще стане с него. В онова време още никой не се заселвал в пустиня, освен Антоний Велики, и никому неизвестният пустинник Павел Тивейски, подвизаваш се някъде във вътрешната пустиня и видян единствено от свети Антоний. Когато след тридневното пътуване до Нитрийската планина Макарий се завърнал със спътниците си у дома, той намерил своята съпруга да страда от толкова силна треска, че вече умирала. Скоро починала пред очите му, преминавайки като непорочна девственица във вечния живот.
И от това време той вече не започвал да се грижи за нищо земно, непрестанно пребивавал в Господния храм и се занимавал с четене на Свещеното Писание. Родителите му, като виждали какъв живот води, не се осмелявали вече в негово присъствие да споменават даже име на жена, но много се радвали на този негов целомъдрен живот.
Междувременно Авраам навлязъл вече в преклонна възраст и бил много болен, така че от старост и болест останал без зрение. Блаженият Макарий с любов и усърдие се грижел за престарелия си и болен баща. Скоро старецът отишъл при Господа, а шест месеца след неговата смърт починала в Господа и Сарра. Преподобният погребал родителите си с обичайното християнско погребение и станал напълно свободен от връзките на плътта, като раздал след погребението цялото си имущество на бедните за упокоение на душите на починалите. В сърцето си той бил много печален, че вече няма никого, на когото да може да открие своята тайна и да получи добър съвет за богоугоден живот. Затова усърдно започнал да се моли на Бога да му изпрати добър наставник, който би го ръководил по пътя към спасението.
След известно време настъпил денят на паметта на един светец, в чест на когото, по обичая на родителите си, и Макарий пожелал да устрои празник. Той приготвил обяд, като го предназначил не толкова за своите съседи, колкото за бедните и нещастните. Присъствайки в този ден на църковното богослужение, той видял един почтен старец - монах, влязъл в храма. Монахът имал дълги бели коси и брада, която достигала почти до кръста; лицето му било бледо от продължителния пост, целият му вид бил благолепен, тъй като и вътрешният му душевен лик бил украсен от красотата на добродетелите. Старецът живеел недалече от село Птинапор в пустинно място, където имал отшелническа килия. Той никога и на никого не се показвал и единствено в този ден, по Божие устроение, дошъл в намиращата се в селото църква, за да се причасти с Пречистите Христови Тайни. След свършването на Божествената литургия, Макарий поканил монаха да дойде в дома му на обща трапеза. След трапезата, когато всички поканени се разотишли, Макарий задържал монаха и като го отвел в уединено място, паднал в краката на стареца и му казал: "Отче! Позволи ми утре сутринта да дойда при теб, тъй като искам да потърся опитния ти съвет за по-нататъшния ми живот!" "Ела, чедо - отговорил старецът, - когато искаш" - и с тези думи си тръгнал.
На следващия ден рано сутринта Макарий дошъл при стареца и му открил тайната на сърцето си, че иска с всичките си сили да работи за Господа и същевременно усърдно го молил да го научи какво да прави за спасението на душата си. С душеполезни беседи старецът в течение на целия ден задържал Макарий при себе си. Когато слънцето залязло, те вкусили малко хляб със сол и старецът му наредил да легне да спи, а сам той застанал на молитва, устремявайки ума си високо.
Преподавайки му още наставления за молитвата, бдението и поста, старецът го изпратил с мир.
Връщайки се у дома, блаженият раздал на бедните цялото си имущество, като не си оставил нищо даже за насъщните нужди. Освободил се по такъв начин от всички житейски грижи и станал и самият като беден, той отново дошъл при стареца, за да се предаде всецяло на отдавна желаното от него служение на Господа. Старецът с любов приел смирения юноша, показал му началата на безмълвното монашеско житие и го научил на обичайното монашеско ръкоделие - плетенето на кошници. При това устроил за него отделна килия на неголямо разстояние от своята, тъй като самият обичал да служи в уединение на Господа. Завел своя нов ученик в новоустроената килия, като отново му преподал необходимите наставления за молитвата, храната и ръкоделието.
Така блаженият Макарий, с Божия помощ, започнал да преминава трудното монашеско служение и от ден на ден преуспявал в монашеските подвизи.
След известно време в селището Птинапор се случило да дойде епископът на тази страна и узнавайки от жителите на селото за подвизите на блажения Макарий, го повикал при себе си и го поставил против желанието му за клирик на местната църква, макар той да бил още млад. Но свети Макарий, измъчвайки се от длъжността на клирик, която нарушила безмълвното му житие, след няколко дни избягал оттук и се заселил в пустинно място около друго селище. При него дошъл един благоговеен човек от просто съсловие, който започнал да му служи, като продавал ръкоделието му и купувал с получените пари храна.
Когато преподобният навършил четиридесет години, той получил от Бога даровете на чудотворство, пророчество и власт над нечистите духове. В същото време бил посветен в сана на свещеник и направен настоятел (авва) на монаси, живеещи в скит. Той често посещавал и учителя си свети Антоний Велики и получавал от него много наставления. Заедно с други двама ученици на преподобния той се удостоил да присъства на блажената му кончина и като най-богато наследство получил жезъла на светеца. Заедно с него преподобният Макарий приел двойно и духа му, както някога Елисей. Със силата на този дух Макарий извършил много дивни чудеса.
По причина на множеството народ, което идвало при него, преподобният имал малко време, за да се предава в уединение на богомислие. Затова той изкопал под своята килия дълбока пещера, дълга около половин стадий, където се скривал от постоянно идващите при него и нарушаващи богомислието и молитвата му.
В дните на преподобния Макарий, в същите пустинни места просиял с добродетелния си живот друг преподобен - Макарий Александрийски. Той бил презвитер в манастира, носещ названието Келий. Тази местност се намирала в пустинята между Нитрия и скита. Блаженият Макарий Александрийски често идвал при Макарий Египетски, тъй като те изпитвали един към друг голяма любов.
Когато нечестивият император Валент арианинът се възцарил, повдигнал жестоко гонение срещу православните. В Александрия, по царско разпореждане, пристигнал Лукий, ариански епископ, с многочислена войска, която свалила от епископската катедра православния епископ, блажения Петър, приемника на свети Атанасий Велики. Освен това Лукий изпратил воини в пустинята, за да изпратят в изгнание всички свети отци пустинници. В числото на първите били хванати двамата преподобни Макарий. Войниците ги откарали на един отдалечен остров, чиито жители не знаели Истинния Бог, но се покланяли на идоли. Един от идолските жреци на този остров имал дъщеря, обхваната от бяс. Като почувствала идването на преподобните заедно с другите отци на острова, девойката побягнала срещу тях, като силно викала: "За какво дойдохте тук? Този остров е наше отдавнашно жилище".
Преподобните се помолили, изгонили беса от девойката и тя оздравяла. Като видял това, баща й, идолският жрец, веднага повярвал в Христа и приел Свето Кръщение. Също и всички жители на острова се обърнали към Христа и превърнали своя езически храм в християнска църква.
Като разбрал за случилото се, нечестивият епископ много се засрамил, че изгонил такива велики отци от манастирите им. Затова тайно изпратил отново да върнат блажените Макарий и всички свети отци, които били с тях, в мястото на предишното им обитаване.
При преподобния Макарий Египетски отвсякъде идвало множество народ: едни - за душевна полза, за да получат от него наставление, други - за изцеление от недъзите си. Затова се появила необходимостта от построяването на странноприемници, където да могат да намират подслон пътниците и болните. Това и направил преподобни Макарий. Той имал обичай всеки ден да изцелява един болен, като го помазвал със свети елей и го пускал съвсем здрав у дома.
За преподобния Макарий отците разказвали, че той станал сякаш земен бог, защото подобно на това, както Бог, макар и да вижда целия свят, но не наказва грешниците, така и преподобният Макарий покривал човешките немощи, които виждал. И макар да виждал, той бил като невиждащ; и чуващ, бил сякаш не чува.
Такъв е животът, смъртта и преминаването във вечния живот на преподобния наш отец Макарий.
Завършвайки разказа за живота на преподобния, да прославим Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог, прославян в Своите светии во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
(със съкращения)
Боже, очисти мен, грешния, понеже никога не извърших нищо добро пред Тебе...
Всичко е възможно за Бога, както е явено с разбойника; в един миг той бил променен от вярата и въведен в рая. Господ е дошъл, за да промени и възсъздаде душите ни, да ги направи както е писано, "участници в божественото естество" (2 Петр.1:4) и в нашата душа да вложи небесната душа, тоест божествения Дух, Който ни води към всяка добродетел, за да живеем живот вечен. Затова с цялото си сърце трябва да вярваме на Неговите неизповедими обещания, защото истинен е Обещалият. Ние трябва да възлюбим Господа, с всички сили да се стараем да преуспяваме в добродетелите, неуморно и непрестанно да молим всецяло и пълно да приемем обещанието на Неговия Дух, за да се оживотворят душите ни, докато още сме в плът. Защото, ако душата още в този свят не приеме в себе си светините на Духа заради голямата си вяра и многото молитви, и ако тя не стане причастна на Божественото естество, съразтваряйки се с благодатта, със съдействието на която може непорочно и чисто да изпълни всяка заповед, тя е непригодна за небесното царство. И доброто, което някой е придобил тук, в онзи ден за него ще бъде живот, по благодатта на Отца и Сина и Светия Дух во веки. Амин.
Ако бъдат съборени стените на голям град, той се превзема и опустошава от враговете и неговата обширност не му донася полза. Затова, макар и голям, трябва да има здрави стени, за да не влязат враговете. Така и душите, украсени с познание, разсъждение и най-остър ум, се уподобяват на големи градове. Но питаме: укрепени ли са със силата на Духа, за да не нахлуят и да не ги опустошат враговете? Защото мъдрите на този свят - Аристотел, Платон или Сократ, с обстойните си знания приличали на големи градове, но били опустошени от враговете, защото нямали в себе си Божия Дух.
А хора неуки, станали причастници на благодатта, са подобни на малки градове, укрепени с кръстната сила. Те се лишават от благодат и загиват по две причини: или защото не понасят търпеливо застигналите ги скърби, или защото се услаждат с греховните удоволствия и им се отдават. Защото е невъзможно да извървят пътя си без изкушения. Но както при раждането и просякинята, и царицата изпитват еднакви болки, по същия начин нито земята на богатия, нито на бедния, ще принесе добри плодове, ако не бъде обработвана, както подобава; така и в духовното дело мъдрият и богатият се възцаряват от благодатта само чрез търпение, скърби и много трудове, защото такъв трябва да бъде животът на християните. Както медът, бидейки сладък, не приема в себе си нищо горчиво или отровно; така и християните, каквото и да им се случва - добро или лошо, пребивават благи, както казва Господ: бъдете благи, както и вашият Отец небесен (Лук. 6:36 - слав.). А вредното и оскверняващото човека, е вътре в него: защото от сърцето излизат зли помисли (Мат. 15:19), както казва Господ. Защото това, което е вътре, осквернява човека.
Затова вътре, в душата пълзи и живее духът на лукавството, този разумен двигател, тоест покривалото на тъмнината, старият човек, когото трябва да съблекат всички притичащи се към Бога, за да се облекат в небесния и нов човек, тоест в Христа. Ето защо нищо външно не може да вреди на човека, а само живият и действен, обитаващ в сърцето дух на тъмнината; и всеки трябва да води борба с помислите, за да възсияе в неговото сърце Христос. На Него слава во веки! Амин.
Който идва при Бога и наистина желае да бъде последовател на Христа, трябва да идва с цел да се промени, да измени предишнoто си състояние и поведение, да се покаже по-добър и нов човек, който не е оставил в себе си нищо от присъщото на стария човек. Защото е казано: „който е в Христа, той е нова твар” (2 Кор. 5:17). Нашият Господ Иисус Христос е дошъл, за да промени, преобрази и обнови естеството и душата, поради престъпването на заповедта, низвергната от страстите, и да възсъздаде отново, като я съразтвори със Своя Божествен Дух. Той е дошъл да направи вярващите в Него нов ум, нова душа, нови очи, нов слух, нов духовен език, с една дума - да направи всички нови човеци или нови мехове, като ги помаже със светлината на Своето познание, за да влее в тях ново вино, тоест Своя Дух. Защото казва, че ново вино се налива в нови мехове (Мат. 9: 17).
2. Както врагът взема подчинилия му се човек и го прави нов за себе си, като го обгражда с вредоносни страсти, помазва го с духа на греха и влива в него виното на всякакво беззаконие и зло учение, така и Господ, след избавлението на човека от врага, го е направил нов, помазал го е със Своя Дух, влял е в него виното на живота, новото учение на Духа. Който е превърнал пет хляба в множество хлябове, дал е на безсловесната по природа ослица глас, обърнал е блудницата към целомъдрие, направил е така, че изгарящият по природа огън е оросявал хвърлените в пещта, и е укротил естеството на диви зверове и лъвове за Даниила, Той може и запустялата и подивяла от греха душа да претвори в Своята благост, кротост и мир със светия и благ Дух на обещанието.
3. Както пастирът може да излекува болна овца и да я опази от вълците, така само истинският пастир Христос е могъл да дойде и погиналата и покрита със струпеи овца - човека, да изцели от греховната нечистота и проказа и да го върне при Себе Си. Предишните иереи, левити и учители не са могли да изцелят душата с приноси на дарове, жертви и поръсване с кръв и дори са били неспособни да изцелят самите себе си, защото и сами били свързани с немощи: защото, както е речено, не е възможно юнча и козя кръв да отнима грехове (Евр. 10:4). А Господ, показвайки немощите на тогавашните лекари, е казал: навярно ще Ми кажете поговорката: лекарю, изцери се сам (Лук. 4:23), като с това изразил следното: "Аз не съм като тях, неспособните да изцелят себе си; Аз съм истински лекар и добър пастир; Аз съм положил душата Си за овците, мога да изцеля всяка душевна болест и немощ; Аз съм непорочен агнец, веднъж принесен в жертва, и мога да изцеля онези, които идват при Мене." Истинското изцеление се подава на душата само от Господ; защото е казано: ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света (Иоан. 1:29), тоест греховете на душата, повярвала в Него и обикнала Го от цялото си сърце.
4. Затова добрият пастир изцелява покритата със струпеи овца, а овца овца не може да изцелява. И ако словесната овца - човекът, не бъде изцелена, няма да влезе в небесната Господня Църква. Така се говори и под сянката и образа на закона. Защото това дава да се разбере Духът, когато говори за прокажения и имащия телесен недостатък. Казано е: който е прокажен или има телесен недостатък, да не влиза в църквата Господня (Лев. 21:17-23). На прокажения е предписано да иде при иерея и да го умолява да дойде в дома му и да възложи ръце на мястото, уязвено от проказата, и да го изцели (Лев. 13). По същия начин и Христос, истинският Архиерей на идещите блага, снизхождайки към душите, поразени от греховна проказа, влиза в телесната им скиния, лекува и изцелява страстите; и тогава душата вече може да влезе в небесната Църква на светиите, на истинския Израил. Защото, ако душа, която носи в себе си греховната проказа на страстите, не пристъпи към истинския Архиерей и още сега не бъде изцелена от Него, няма да влезе в стана на светиите, в небесната Църква. Като непорочна и чиста, тази Църква изисква непорочни и чисти души. Защото е казано: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога (Мат. 5:8).
5. Истински вярващата в Христа душа трябва от сегашното порочно състояние да премине в друго, добро, сегашното унизено естество да промени в друго, божествено естество, и да стане естество ново при съдействащата сила на Светия Дух; и тогава тя може да стане благопотребна за небесното царство. А да достигнат това могат само онези, които вярват, истински Го обичат и изпълняват всички Негови свети заповеди. Ако при Елисей дървото, което по природа не потъва във водата, е изнесло върху себе си желязото, тежко по природа, без съмнение Господ още тук ще прати лекия, подвижен, благ и небесен Свой Дух и с Него ще облекчи, окрили и издигне в небесните висини душата, потънала във водите на лукавството, ще претвори и ще промени нейното собствено естество.
6. Както във видимия свят никой не може сам да преплува и премине морето, ако няма лек и удобен кораб, който е построен от дърво и може да се носи по водите, защото иначе ще потъне и загине, така и душата не може сама да премине, да преодолее и преплува горчивото море на греха, непроходимата бездна на лукавите сили и тъмни страсти, ако не приеме в себе си подвижния, небесен, лекокрил Дух Христов, Който потъпква и отхвърля всяко лукавство. Чрез Него тя ще може да шества право и да встъпи в небесния пристан на успокоението, в града на царството. Но както плаващите по море не черпят и не пият от него, не вземат от него одежди и храна, а донасят на кораба всичко това отвън, така и християнските души не от този свят, а свише, от небето приемат небесна храна и духовни одеяния и с тях живеят на кораба на благия и животворящ Дух, избягвайки вражеските лукави сили на начала и власти. И както корабите, на които хората могат да преплават морето, се правят от дърво, така и всички християнски души, укрепявайки се от едното Божество на небесната светлина, от различните дарования на единия Дух, преминават през цялото море на лукавството.
7. За доброто плаване на кораба е нужен кормчия и умерен и благоприятен вятър; и във вярна душа всичко това става Господ. Той дава на душата сила да премине свирепите вълни на лукавството, при страшни бури и неистови пориви на греховните ветрове. И укротява вълнението, както само Той знае, със сила, бързина и изкуство. А без небесния кормчия - Христа, никой не може да премине лукавото море на тъмните сили и надигащите се вълни на горчивите изкушения. Защото е казано: възлизат до небесата, слизат до бездната (Пс. 106:26). Цялото изкуство да се управлява кораба, да се водят битки, да се издържат изкушения е познато на Онзи, Който е ходел по свирепите вълни. Защото е речено: Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне (Евр. 2:18).
8. Затова нашите души трябва от това състояние да преминат в друго и да се променят в Божествено естество, от ветхи да станат нови, тоест от негодни и неверни - добри, честни и верни; и по такъв начин да станат благоустроени и благопотребни за небесното царство. И блаженият Павел за своето изменение и за това, как бил уловен от Господа, пише следното: но се стремя, дано постигна това, за което бях застигнат от Христа Иисуса (фил. 3:12). Как бил уловен от Бога? Както метежникът взима някого в плен и го отвежда при себе си, но после сам бива уловен от истинския цар; така и Павел, когато в него действал дух на греха, гонел и разорявал Църквата; но понеже правел това по неведение, а не от съпротивление на Бога, и смятал, че се подвизава за истината, Господ не го презрял и го уловил. Небесният и истинският Цар неизречено го озарил, сподобил го да чуе Неговия глас, ударил го по лицето като раб и после му дарувал свобода. Виждаш ли благостта на Владиката, виждаш ли как прилепилите се към порока и ожесточението души Господ може да промени в един миг и да им дарува Своята благост и мир.
9. Всичко е възможно за Бога, както е явено с разбойника; в един миг той бил променен от вярата и въведен в рая. Господ е дошъл, за да промени и възсъздаде душите ни, да ги направи, както е писано, участници в божественото естество (2 Петр. 1:4), и в нашата душа да вложи небесната душа, тоест божествения Дух, Който ни води към всяка добродетел, за да живеем живот вечен. Затова с цялото си сърце трябва да вярваме на Неговите неизповедими обещания, защото истинен е Обещалият. Ние трябва да възлюбим Господа, с всички сили да се стараем да преуспяваме в добродетелите, неуморно и непрестанно да молим всецяло и пълно да приемем обещанието на Неговия Дух, за да се оживотворят душите ни, докато още сме в плът. Защото, ако душата още в този свят не приеме в себе си светините на Духа заради голямата си вяра и многото молитви и не стане причастна на Божественото естество, съразтваряйки се с благодатта, със съдействието на която може непорочно и чисто да изпълни всяка заповед; тя е непригодна за небесното царство. И доброто, което някой е придобил тук, в онзи ден за него ще бъде живот, по благодатта на Отца и Сина и Светия Дух во веки. Амин.
Преп. Макарий Велики
Из "Духовни беседи"
Виж също:
www.Pravoslavieto.com