 |
|
Изглед от Kafr Kannа - един от градовете в Близкия Изток, който вероятно е библейската Кана Галилейска. Фотография: palestineremembered.com
В Свещеното писание на Новия Завет Кана (на староеврейски qnh, qanah, "тръстика, земя на тръстика") е спомената в Евангелието от Иоана три пъти, като всеки път името е последвано от "Галилейска", несъмнено за да бъде различена от друга Кана.
В Кана Галилейска Спасителят за първи път проявил Своята
чудотворна сила.
За чудото в Кана така разказва св. Евангелист Йоан:
"На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска, и Иисусовата майка беше там. Поканен беше на сватбата също Иисус и учениците Му.
И като се привърши виното, казва Иисусу майка Му: вино нямат.
Иисус й казва: какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми.
Майка Му рече на служителите: каквото ви каже, сторете.Имаше там шест каменни делви, поставени за миене по иудейския обичай, побиращи по две или по три мери.
Иисус им казва: напълнете делвите с вода. И напълниха ги догоре.
Тогава им казва: налейте сега и занесете на стария сват. И занесоха.
А когато старият сват кусна от водата, що се бе превърнала на вино (и той не знаеше, отде е това вино, а служителите, които бяха донесли водата, знаеха), той повика младоженеца и му каза: всеки човек слага първом доброто вино и, когато се понапият, тогава по-долното, а ти си запазил доброто вино досега.Така Иисус тури начало на чудесата Си в Кана Галилейска и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него." (Иоан. 2:1-11)
Сватбата в Кана Галилейска (The Wedding at Cana). Фреска от
Дионисий в храма "Рождество на Пресвета Богородица" в Терапонтовия манастир, източник: materinstvo.ru.
Чудото в Кана не е споменато в синоптичните евангелия, но има паралел с него в Притчата за новото вино в старите мехове (Мат. 9:16-17; Марк.2:21-22; Лук. 5:35-39).
От Кана Спасителят "слязъл" до Капернаум
(2:12) и след няколко дни се завърнал в
Йерусалим за празника Пасха.
След време Господ отново напуснал Юдея и, според разказа на св. Йоан Богослов, извършил в Кана Галилейска второ чудо: За да повярват повече хора в спасителната Му мисия, Той излекувал само с думите "иди си, син ти е жив" умиращия син на царедворец от Капернаум, по молитвите на бащата:
"И тъй, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, дето бе превърнал водата на вино. Имаше един царедворец, чийто син беше болен в Капернаум. Като чу, че от Иудея Иисус стигнал в Галилея, той отиде при Него и Го молеше да слезе и изцери сина му, който беше на умиране.
А Иисус му рече: ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате.
Царедворецът Му казва: Господи, дойди, докле не е умряло детето ми.
Иисус му казва: иди си, син ти е жив.
И човекът повярва думата, що му каза Иисус, и си тръгна.
Когато той вече слизаше, срещнаха го слугите му и му обадиха: син ти е жив. А той ги попита за часа, в който му стана по-леко.
Отговориха му: вчера в седмия час го остави огницата.
Тогава бащата разбра, че това е било в същия час, в който Иисус му рече: син ти е жив. И повярва той и целият му дом.
Това пък второ чудо Иисус извърши, когато дойде от Иудея в Галилея" (Иоан. 4:46-53).
За трети път св. евангелист Йоан Богослов
говори за Кана Галилейска, когато разказва за родения там апостол Натанаил, който синоптичните евангелия и житията наричат
Вартоломей. За това как Господ е призовал Натанаил за Свой ученик, св. апостол и евангелист споменава в 21:2, а на друго място подробно разказва как той е станал Христов
ученик:
"Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците.
А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро?
Филип му казва: дойди и виж.
Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство.
Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те.
Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев.
Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш.
И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески" (Иоан.. 1:45-51).
Когато след Своето възкресение Господ Иисус Христос се явил на апостолите при Тивериадско море (Галилейското езеро), "Натанаил от Кана Галилейска" бил също сред тях. "Когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус", допълва св. Йоан Богослов (Иоан. 21:1-4).
Pravoslavieto.com
"На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и Иисусовата майка беше там. Поканен беше на сватбата също Иисус и учениците Му. И като се привърши виното, казва Иисусу майка Му: вино нямат." (Иоан. 6:1-3)
"Ах, да, пропуснах тук, а не исках да го пропущам, обичам това място: това е Кана Галилейска, първото чудо...Ах, това чудо, ах това мило чудо! Не скръбта, а радостта човешка е посетил Христос, за да направи за пръв път чудо, на човешката радост е помогнал... Който обича хората, той обича и тяхната радост... Без радост не може да се живее...Всичко, което е истинско и прекрасно, винаги е пълно с всеопрощение..."
("Братя Карамазови", Ф.М. Достоевски)
"Иисус й казва: какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми. Майка Му рече на служителите: каквото ви каже, сторете." (Иоан. 6:4-5)
"Сторете... Радост, радост на някакви бедни, много бедни хора... То се знае, бедни, щом на сватбата виното им не е достигнало...
Историците пишат, че около Генисаретското езеро и по всички ония места живеело тогава най-бедното население, което може човек да си представи...
И друго велико сърце, на друго велико същество, което е било също там, на Неговата Майка, е знаело, че не е слязъл Той тогава само заради своя велик и страшен подвиг, но че за Неговото сърце е достъпно и простодушното наивно веселие на едни прости, прости и безхитростни същества, които сърдечно го поканили на своята сиромашка сватба."
("Братя Карамазови", Ф.М. Достоевски)
"...Каквото ви каже, сторете" - в тези Евангелски редове е единствената заповед, която ни е оставила Пресветата Дева Мария - именно това е
най-главното, което трябва да стои в центъра на целия човешки живот. Съблюдавайте заповедите Христови! Чист и свят майчин завет...
Обикаляйки по криволичещите житейски пътища, всеки от нас дълбоко в душата си си спомня за уж наивните и простички, но толкова преливащи от любов майчини напътствия. Детето ми, така и така прави, така недей да правиш - и моли, и вразумява, и тихичко плаче, и плачейки се радва за нас, славейки Бога.
И Небесната Майчица от Престола на Божието Слово - Светото Евангелие, ни дава завет да живеем, както Самия Господ ни каза в Своята Свята Блага Вест - Светото Евангелие. А това е толкова трудно за нас - бедняци във вярата на Господа...
Евангелският разказ за Изцерението на гадаринския бесноват от Господа завършва с това, че
жителите на околните села помолили Христос да напусне селенията им. Те се изплашили, че Господ така ще изправи живота им, че след свинете ще загине и цялото им имущество, тяхният
светоглед и начин на живот. И те произнасят фразата на "великия инквизитор":
- Отиди Си, Ти ни пречиш!
Любовта пречи - привързваме се към хората, става по-трудно да ги мамим; верността пречи - удоволствията, които предлага живота са тъй съблазнителни; скромността пречи - цял свят искаме да разбере колко сме можещи и богати, и красиви...; милостта и щедростта пречат - алчни и ненаситни сме и искаме да имаме повече и повече; трудолюбието пречи - лениви сме, а искаме в изобилие за ползваме всякакви блага; вярата пречи - ако има Бог, то трябва да мислим за вечни неща, а вечността за нас е тук и сега, друго няма, аз съм завинаги, ние сме завинаги - само другите умират, аз - никога!
Наистина, ГОСПОДИ, ни пречиш... С тези страшни думи истински православния човек се бори цял живот.
Затова Майчица Богородица зове - изберете Божието, останалото е прах и измама, заради земното недейте изгонвайте Самия Годпод от душите си. Всичко земно накрая потъва в бурното море на времето, изчезва под неговите вълни и няма следа. Във всеки храм с любещ и грижовен поглед Тя ни умолява:"Слушайте Господа!" "Не бой се от Него".
"Страшен е с величието си пред нас, ужасен е от висотата, но е милостив безкрайно, от любов се е уподобил на нас и се весели с нас, водата във вино превръща, за да не пресеква радостта на гостите, нови гости очаква, нови непрестанно зове и вече во веки веков. Ето и вино ново носят, виждаш ли, делвите носят..."
("Братя Карамазови", Ф.М. Достоевски)
Господ е осветил още в Кана и нашето просто човешко щастие, нашето веселие и нашата радост. От нас се иска само малко вяра, за да се отворят дверите на чудото и да стъпи Царството Божие в този свят, да може Бог да възстанови красотата на Своето творение. Тогава Божествената хармония и Божествената любов ще станат за нас реалност.
Храм "Света великомъченица Марина", Пловдив, юли 2007
По-горе:
Пресвета Богородица Велика Панагия (Оранта) "изпълваща цялото небе" (Богоматерь Великая Панагия, Оранта
Мирожская). Икона от втората половина на XVI в. от Ярославл, копие на икона от XIII в. Днес в Третяковската галерия в Москва. Източник:
nsu.ru
"Имаше там шест каменни делви, поставени за миене по иудейския обичай, побиращи по две или по три мери.
Иисус им казва: напълнете делвите с вода. И напълниха ги догоре. Тогава им казва: налейте сега и занесете на стария сват. И занесоха.
А когато старият сват кусна от водата, що се бе превърнала на вино (и той не знаеше, отде е това вино, а служителите, които бяха донесли водата, знаеха), той повика младоженеца и му каза: Всеки човек слага първом доброто вино и когато се понапият, тогава по-долното, а ти си запазил доброто вино досега."
Така Иисус тури начало на чудесата Си в Кана Галилейска и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него." (Иоан. 6:1-11)
"Но да се молим това да се извърши и над нас, да се извърши сега, като че ли сватба, тоест съединение на Бога с нашата душа, докато сме още в Кана Галилейска, тоест в страната на този низък и развратен свят, във всяко отношение превратен и преобръщащ.
А Тази сватба не става без присъствието на Христос и на Неговата Майка и на учениците. Защото как ще се съедини с Бога този, който не повярва в Христа, родил се от Мария и говорил чрез апостолите? Но да видим какво чудо извършва Господ при тази сватба и при това съединяване на Бога с душата.
Той превръща водата във вино, напълва шестте каменни делви. Под водата можеш да разбираш нашата воднистост, влажност и разслабленост в живота и мненията; под петте делви - петте чуства, чрез които грешим в делата; под шестата каменна делва - разума, чрез който се колебаем в мненията.
И така, нашият Господ Иисус Христос, евангелското Слово, лекувайки нашите падения, било то в деятелния, в умствения или в съзерцателния живот, превръща течното и нетвърдото в нас във "вино", тоест в живот и учение, тръпчиво и веселящо и по този начин шестте наши каменни делви се напълват с тази прекрасна напитка: чувствата - за да не грешим в деятелността; разумът - за да не грешим в мненията.
- Вземи под внимание, че каменните делви стоели там по иудейски обичай.
- Думата "Иуда" означава "изповядване". Изповядващият се очиства петте си чуства, с които преди е грешил. Окото е виждало лошо; а при изповядване окото плаче и по този начин служи за очистване. Ухото е слушало блудни песни; и пак то се накланя към словата на Божиите уста. Така е и за останалите чувства. Разумът греши в мненията и пак той очиства предишното зло, променяйки се към правилно мислене"
Блажени Теофилакт, Архиепископ Български
Из "Тълкование на Евангелието от Йоана"
"Сватбата в Кана". Фреска от Джото (1267-1337).
The Wedding at Cana. Fresco by Giotto di Bondone in Cappella Scrovegni (Arena Chapel) in Padua, Italy
Кефар Кана (Кафер Кана, Kefar Kanna.
Kefr Kennah, Kafr Kannа) е древен град в днешен Израел. Отстои на около 5 километра североизточно от Назарет, на пътя между Назарет и Тивериада
Кафар Кана е смятана традиционно за евангелската Кана Галилейска, и потокът от пилигрими никога не е стихвал. Първоначално те са споменавали за църква на мястото на Христовото чудо, а през Средните векове - за нейните руини. През XVII век църквата в Кфер Кана е била превърната в джамия.
През 1879 г. непосредствено до джамията, францисканският католически орден издигнал "Църква на сватбата", наподобяваща катедралата в Залцбург (Австрия) както с характерните два купола, така и по своето вътрешно оформление. Две години по-късно с древните архитектурни елементи, намерени при строежа е построена друга малка църква.
Входът на францисканската църква в Кана Галилейска с крипката под нея.
Снимка: ascensiontomball.com
През 1885 г. Гръцката православна църква осветила храма "Св. Георги Победоносец". Както във францисканския, така и в православния храм са изложени масивни делви, напомнящи за чудесното превръщане на водата във вино.
Православният и (зад него) католическият храм в Кана Галилейска.
Снимка:
ascensiontomball.com
Храм св. Георгия Победоносец в Кана
Галилейска.
Източник: www.palomnic.org
През 1997 г. разкопки под францисканската църква разкрили съществуването на храм от XIV в., за който поклонници в Света Земя разказвали, че е бил завзет от мюсюлманите през XVII век. Сред находките, свидетелствуващи за съществуването на древна юдейска общност от най-ранните векове на християнството, е и християнски погребален параклис от V-VI век, от който е останала само една апсида.
При разкопки през 2006 година, в Кана са открити останки от жилища, съдове и кости, някои то които от времето на цар Соломон, преди разделението на Юдея и Галилея. Градът е съществувал вероятно до IX век преди Христа. На неговите останки през ранния римски период (I век след Христа) време са се заселили галилейски юдеи
Делви, характерни за втората половина на I век, открити при разкопки в Кана Галилейска.
Източник: Israel
Ministry of Foreign Affairs, mfa.gov.il
Днес Галилея е една от малкото области в Израел с предимно арабско население. В живописните околности на Кана се отглеждат маслинени и нарови дървета. Куполите на църквите се извисяват над къщите, напомняйки непрекъснато за значението на Кана в евангелските времена.
При влизане в града, християнските поклонници се спират при извора, от който се смята че почерпена водата, и благоговейно пият от него. Липсата на питейна вода наоколо допълва представата за библейската Кана. Виното, продавано тук, е с надпис "Вино от Кана", увековечавайки с това християнската традиция.
В северната част на града, в близост до училище, поддържано от францискански монахини, е и църква от XIX век, посветена на родения в Кана св.ап. Вартоломей (Натанаил) (виж по-долу).
Pravoslavieto.com
Было уже очень поздно по-монастырскому, когда Алеша пришел в скит; его пропустил привратник особым путем. Пробило уже девять часов, -- час общего отдыха и покоя после столь тревожного для всех дня. Алеша робко отворил дверь и вступил в келью старца, в которой теперь стоял гроб его. Кроме отца Паисия, уединенно читавшего над гробом Евангелие, и юноши послушника Порфирия, утомленного вчерашнею ночною беседой и сегодняшнею суетой, и спавшего в другой комнате на полу своим крепким молодым сном, в кельи никого не было. Отец Паисий, хоть и слышал, что вошел Алеша, но даже и не посмотрел в его сторону. Алеша повернул вправо от двери в угол, стал на колени и начал молиться. Душа его была переполнена, но как-то смутно, и ни одно ощущение не выделялось слишком сказываясь, напротив одно вытесняло другое в каком-то тихом, ровном коловращении. Но сердцу было сладко, и, странно, Алеша не удивлялся тому. Опять видел он пред собою этот гроб, этого закрытого кругом драгоценного ему мертвеца, но плачущей, ноющей, мучительной жалости не было в душе его, как давеча утром. Пред гробом, сейчас войдя, он пал как пред святыней, но радость, радость сияла в уме его и в сердце его. Одно окно кельи было отперто, воздух стоял свежий и холодноватый -- "значит дух стал еще сильнее, коли решились отворить окно", -- подумал Алеша. Но и эта мысль о тлетворном духе, казавшаяся ему еще только давеча столь ужасною и бесславною, не подняла теперь в нем давешней тоски и давешнего негодования. Он тихо начал молиться, но вскоре сам почувствовал, что молится почти машинально. Обрывки мыслей мелькали в душе его, загорались как звездочки и тут же гасли, сменяясь другими, но зато царило в душе что-то целое, твердое, утоляющее, и он сознавал это сам. Иногда он пламенно начинал молитву, ему так хотелось благодарить и любить... Но, начав молитву, переходил вдруг на что-нибудь другое, задумывался, забывал и молитву и то, чем прервал ее. Стал было слушать, что читал отец Паисий, но утомленный очень мало-по-малу начал дремать...
"И в третий день брак бысть в Кане Галилейстей, читал отец Паисий, и бе Мати Иисусова ту. Зван же бысть Иисус и ученицы его на брак".
-- Брак? Чтó это... брак... -- неслось как вихрь в уме Алеши, -- у ней тоже счастье... поехала на пир... Нет, она не взяла ножа, не взяла ножа... Это было только "жалкое" слово... Ну... жалкие слова надо прощать, непременно. Жалкие слова тешат душу... без них горе было бы слишком тяжело у людей. Ракитин ушел в переулок. Пока Ракитин будет думать о своих обидах, он будет всегда уходить в переулок... А дорога... дорога-то большая, прямая, светлая, хрустальная и солнце в конце ее... А?.. что читают?
"...И не доставшу вину, глагола Мати Иисусова к нему: вина не имут"... слышалось Алеше.
-- Ах да, я тут пропустил, а не хотел пропускать, я это место люблю: Это Кана Галилейская, первое чудо... Ах, это чудо, ах, это милое чудо! Не горе, а радость людскую посетил Христос, в первый раз сотворяя чудо, радости людской помог... "Кто любит людей, тот и радость их любит"... Это повторял покойник поминутно, это одна из главнейших мыслей его была... Без радости жить нельзя, говорит Митя... Да, Митя... Всё, что истинно и прекрасно, всегда полно всепрощения, -- это опять-таки он говорил...
"...Глагола ей Иисус: что есть Мне и тебе жено; не у прииде час Мой. Глагола Мати Его слугам: еже аще глаголет вам, сотворите".
-- Сотворите... Радость, радость каких-нибудь бедных, очень бедных людей... Уж конечно бедных, коли даже на свадьбу вина не достало... Вон пишут историки, что около озера Генисаретского и во всех тех местах расселено было тогда самое беднейшее население, какое только можно вообразить... И знало же другое великое сердце другого великого существа, бывшего тут же, матери его, что не для одного лишь великого страшного подвига своего сошел он тогда, а что доступно сердцу его и простодушное немудрое веселие каких-нибудь темных, темных и не хитрых существ, ласково позвавших его на убогий брак их. "Не пришел еще час мой", он говорит с тихою улыбкой (непременно улыбнулся ей кротко)... В самом деле, неужто для того, чтоб умножать вино на бедных свадьбах, сошел он на землю? А вот пошел же и сделал же по ее просьбе... Ах, он опять читает:
"......Глагола им Иисус: наполните водоносы воды, и наполниша их до верха.
"И глагола им: почерпите ныне и принесите архитриклинови, и принесоша.
"Якоже вкуси архитриклин вина бывшего от воды, и не ведяше откуду есть: слуги же ведяху почерпшии воду: пригласи жениха архитриклин.
"И глагола ему: всяк человек прежде доброе вино полагает, и егда упиются, тогда хуждшее: ты же соблюл ecи доброе вино доселе".
-- Но что это, что это? Почему раздвигается комната... Ах да... ведь это брак, свадьба... да конечно. Вот и гости. вот и молодые сидят и веселая толпа и... где же премудрый Архитриклин? Но кто это? Кто? Опять раздвинулась комната... Кто встает там из-за большого стола? Как... И он здесь? Да ведь он во гробе... Но он и здесь... встал, увидал меня, идет сюда... Господи!..
Да, к нему, к нему подошел он, сухенький старичок, с мелкими морщинками на лице, радостный и тихо смеющийся. Гроба уж нет, и он в той же одежде как и вчера сидел с ними, когда собрались к нему гости. Лицо всё открытое, глаза сияют. Как же это, он стало быть тоже на пире, тоже званый на брак в Кане Галилейской...
-- Тоже, милый, тоже зван, зван и призван, -- раздается над ним тихий голос. -- Зачем сюда схоронился, что не видать тебя... пойдем и ты к нам.
Голос его, голос старца Зосимы... Да и как же не он, коль зовет? Старец приподнял Алешу рукой, тот поднялся с колен.
-- Веселимся, -- продолжает сухенький старичок, -- пьем вино новое, вино радости новой, великой; видишь, сколько гостей? Вот и жених и невеста, вот и премудрый Архитриклин, вино новое пробует. Чего дивишься на меня? Я луковку подал, вот и я здесь. И многие здесь только по луковке подали, по одной только маленькой луковке... Что наши дела? И ты, тихий, и ты, кроткий мой мальчик, и ты сегодня луковку сумел подать алчущей. Начинай, милый, начинай, кроткий, дело свое!.. А видишь ли Солнце наше, видишь ли ты его?
-- Боюсь... не смею глядеть... -- прошептал Алеша.
-- Не бойся его. Страшен величием пред нами, ужасен высотою своею, но милостив бесконечно, нам из любви уподобился и веселится с нами, воду в вино превращает, чтобы не пресекалась радость гостей, новых гостей ждет, новых беспрерывно зовет и уже навеки веков. Вон и вино несут новое, видишь, сосуды несут...
Что-то горело в сердце Алеши, что-то наполнило его вдруг до боли, слезы восторга рвались из души его... Он простер руки, вскрикнул и проснулся...
Опять гроб, отворенное окно и тихое, важное, раздельное чтение Евангелия. Но Алеша уже не слушал, что читают. Странно, он заснул на коленях, а теперь стоял на ногах, я вдруг, точно сорвавшись с места, тремя твердыми скорыми шагами подошел вплоть ко гробу. Даже задел плечом отца Паисия и не заметил того. Тот на мгновение поднял было на него глаза от книги, но тотчас же отвел их опять, поняв, что с юношей что-то случилось странное. Алеша глядел с полминуты на гроб, на закрытого, недвижимого, протянутого в гробу мертвеца, с иконой на груди и с куколем с восьмиконечным крестом на голове. Сейчас только он слышал голос его, и голос этот еще раздавался в его ушах. Он еще прислушивался, он ждал еще звуков... но вдруг, круто повернувшись, вышел из кельи.
Он не остановился и на крылечке, но быстро сошел вниз. Полная восторгом душа его жаждала свободы, места, широты. Над ним широко, необозримо опрокинулся небесный купол, полный тихих сияющих звезд. С зенита до горизонта двоился еще неясный Млечный Путь. Свежая и тихая до неподвижности ночь облегла землю. Белые башни и золотые главы собора сверкали на яхонтовом небе. Осенние роскошные цветы в клумбах около дома заснули до утра. Тишина земная как бы сливалась с небесною, тайна земная соприкасалась со звездною... Алеша стоял, смотрел, и вдруг, как подкошенный, повергся на землю.
Он не знал, для чего обнимал ее, он не давал себе отчета, почему ему так неудержимо хотелось целовать ее, целовать ее всю, но он целовал ее плача, рыдая и обливая своими слезами, и исступленно клялся любить ее, любить вовеки веков. "Облей землю слезами радости твоея и люби сии слезы твои..." прозвенело в душе его. О чем плакал он? О, он плакал в восторге своем даже и об этих звездах, которые сияли ему из бездны, и "не стыдился исступления сего". Как будто нити ото всех этих бесчисленных миров божиих сошлись разом в душе его, и она вся трепетала, "соприкасаясь мирам иным". Простить хотелось ему всех и за всё, и просить прощения, о! не себе, а за всех, за всё и за вся, а "за меня и другие просят", прозвенело опять в душе его. Но с каждым мгновением он чувствовал явно и как бы осязательно, как что-то твердое и незыблемое, как этот свод небесный, сходило в душу его. Какая-то как бы идея воцарялась в уме его -- и уже на всю жизнь и навеки веков. Пал он на землю слабым юношей, а встал твердым на всю жизнь бойцом, и сознал и почувствовал это вдруг, в ту же минуту своего восторга. И никогда, никогда не мог забыть Алеша во всю жизнь свою потом этой минуты. "Кто-то посетил мою душу в тот час", говорил он потом с твердою верой в слова свои...
Через три дня он вышел из монастыря, что согласовалось и со словом покойного старца его, повелевшего ему "пребывать в миру".
По изданию: "Братья Карамазовы. Роман в четырех частях с эпилогом. Ф. М. Достоевского. Том I. Части I и II. С.-Петербург 1881" с исправлениями по журналу "Русский Вестник",
1879, т.т. CXXXIX, CXL, CXLT, CXLII.
www.magister.msk.ru
Виж също: