ПСАЛТИР. Синодална Библия

СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ, издание на Светия Синод на Българската църква

www.Pravoslavieto.com

Старий Завет на Господа Нашего Иисуса Христа

ПСАЛТИР (Книга на Хваленията)

Псалом 103

(Псалом Давидов за сътворението на света.)

Благославяй, душо моя, Господа! Господи, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен;
2. Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра;
3. Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле.
4. Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци - Свои служители. *
5. Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки.
6. Покрил си я с бездна като с дреха; води стоят на планините.
7. От Твоята заплаха те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават;
8. възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил.
9. Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята.
10. Ти прати извори в долините: между планини текат (води),
11. поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си.
12. При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас.
13. Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята.
14. Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна
15. и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека.
16. Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади;
17. по тях птици си правят гнезда; елите са жилище на щъркелите,
18. високите планини - на сърните; каменните скали - убежище на зайците.
19. Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник.
20. Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове;
21. лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си.
22. Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища;
23. човек отива по делата си и по своя работа до вечерта.
24. Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения.
25. А това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни;
26. там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него.
27. Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме.
28. Даваш им - приемат, отваряш ръката Си - насищат се с благо;
29. скриваш лицето Си - объркват се, отнимаш духа им - умират и в пръстта си се връщат;
30. пратиш духа Си - създават се, и Ти подновяваш лицето на земята.
31. Да бъде Господу слава навеки; да се весели Господ за делата Си!
32. Погледне към земята, и тя се тресе; допре се до планините, и те димят.
33. Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам.
34. Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа.
35. Да изчезнат грешниците от земята, и да няма вече беззаконници. Благославяй, душо моя, Господа! Алилуия!

* Според превода на 70-те: "Ти правиш Ангелите Си ветрове и служителите Си огнен пламък".

Тоя псалом ни дава цялостен образ за Бога като Творец и Промислител на света. Картината тук е нарисувана със светкавично бърза четка в огнено-ярки пламтящи черти. Това е истински плод на величайше вдъхновение. Духът на царствения пророк, а ведно с него и този на присъстващите богомолци в храма, по време четенето на псалома, се възнася до непосредствено съзерцание и всичко кипи от поривите на възторжената мирова хармония. В същия псалом се подчертава и блаженото състояние на нашите прадеди в рая, защото Бог първоначално създал човека за неспирно щастие и за безгранична радост. Дивната хармония, обаче между Бога и човека била нарушена поради грехопадението на първите люде и, като резултат на това, райските двери били затворени за тях. След това, обаче, на прародителите било дадено обещание, че ще дойде Месия, Който ще възвърне падналото човечество в лоното на Отца. Затова и днес свещенослужителите в православната Църква, изобразяващи обещания Месия, по времечетенето на 103-я псалом, произнасят тихо пред царските двери т.н. светилнични молитви, с които, подобно на каещия се Адам пред райските врата, молят Бога за опрощаване греховете на човечеството.
Архимандрит Иона, Из учебника "Литургика", гл. 2 Частна литургика. § 32 Вечерня.