Св. Андрей, Архиепископ Критски
† около 720 година
Чества се на 4 юли
Да не се смесва със Св. преподобномъченик Андрей Критски, възпоменаван на 17 октомври
|
Св. Андрей, Архиепископ Критски† около 720 година Чества се на 4 юли Да не се смесва със Св. преподобномъченик Андрей Критски, възпоменаван на 17 октомври |
Правило на вярата и образ на кротостта, на въздържанието учител,
Устроителят на истината те яви на твоето стадо -
затуй, че със смирение си достигнал висота, с нищета - богатства,
отче свещеноначалниче (името), моли Христа Бога за нас, да се спасят нашите души.
Затръбил ясно Божествени сладкопения, явил си се пресветъл светилник на света,
сияещ със светлината на Троицата, Андрее премъдри,
затова всички ти викаме: не преставай
да се молиш за всички нас.
Да не се смесва със св. преподобномъченик Андрей Критски († 767), празнуван на 17 октомври.
По-долу:
Виж също:
Св. Андрей Архиепископ Критски бил родом от Дамаск, син на благочестиви родители. До седемгодишна възраст бил ням и по чудесен начин, като се причастил, проговорил.
Просиял в дивни добродетели. Съставил Великия покаен канон и други канони и църковни песнопения. Починал около 720 година.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
Св. преп. Андрей Критски - миниатюра в ръкопис от XII век
Св. Андрей се родил в
Дамаск през VІІ век. До седемгодишна възраст бил ням. Но веднъж, след като се причастил със св. Тайни, той бил изцерен по
чудесен начин. Оттогава момчето започнало да се учи с голямо усърдие. Особено обикнало да чете божествените книги. Когато навършило 14 години, родителите му го завели в Йерусалим.
Там св. патриарх Софроний го приел в църковния клир. Андрей водил най-строг живот. Всички го обикнали за неговата кроткост и добродетели. През негово време арамите превзели
Йерусалим. Но и след това печално събитие Андрей останал да живее в светия град.
В 680 г. бил свикан в Цариград Шестия вселенски събор против монотелитската ерес. Монотелитите признавали в Христа една божествена воля. С това те изопачавали св. Евангелие, което признава Господа Исуса Христа едновременно за Бог и човек. Лъжеучението било осъдено от събора. В числото на най-ревностните защитници на евангелската истина бил и св. Андрей. Йерусалимският патриарх го пратил на събора, понеже Андрей, вече архидякон, бил твърде известен с широкото познание на Свещеното Писание, с голямото си благочестие и дълбока мъдрост.
След като се върнал от Йерусалим подир завършването на събора, Андрей се предал на молитва и богоугодни дела. Той се грижел за бедните, странниците и болните и на всички служел с усърдие и любов. След известно време бил назначен за архиепископ на остров Крит. Той мъдро управлявал паството си, като го поучавал чрез назидателно слово и добър пример. По време на неговото светителствуване остров Крит бил нападнат от сарацини. Андрей непрестанно се молил Богу да запази верните си чеда. Сарацините се оттеглили. Благодарните християни отдали това на усърдните молитви на своя архиепископ Андрей.
Веднъж Андрей бил повикан в Цариград по църковни дела. На връщане той предузнал близката си смърт и казал на своите спътници,
че няма вече да види Крит. Действително, като стигнал до остров Митилин, Андрей заболял и тихо предал Богу дух. Това било около 720 г.
Св. Андрей Критски оставил няколко
съчинения с духовно съдържание: беседи на разни празници, канони и празнични стихири. Особено известен е Великият канон на св. Андрей Критски. Той се чете на части в първите четири
дни на Великия пост, а цял се чете в сряда на петата великопостна седмица. В тези богослужебни песни се изразява дълбоко покаяние и духовно съкрушение за греховете.
Този Велик канон бил донесен от св. Андрей в Цариград заедно с повествованието за живота на св. Мария Египетска, написано от йерусалимския патриарх Софрония. Тогава тия две творения били включени във Великопостната служба.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Свети Андрей се родил в град Дамаск и бил ням по рождение до седемгодишна възраст. Когато заедно с родителите си се причастил в църквата с божествените Тайни на Тялото и Кръвта Христови, при причастяването езикът му се развързал и той проговорил. Христос, истинният Син Божий, изрекъл похвала на Себе Си чрез устата на това нямо дете, показал колко велика е силата, скрита в Пречистите Тайни.
След като получил чрез светото Причастие дара на словото, блаженият Андрей бил даден да се учи на божествените книги, а в четиринадесетата година от живота си бил отведен в светия град Иерусалим за служене на Бога. Светейшият Иерусалимски патриарх го приел и го причислил към клира и след време го назначил, като разумен човек, за нотарий. Свети Андрей водел много добродетелен живот, подвизавайки се в целомъдрие, въздържание и кротост, така че му се удивлявал и самият патриарх; той бил угоден на Бога и обичан от всички.
След много години при царуването на император Константин Погонат в Константинопол бил свикан Шестият вселенски събор на светите отци против злочестивата ерес на монотелитите за която може по-подробно да се прочете в житието на преподобни Максим Изповедник. На този събор от тогавашния светейши Иерусалимски патриарх Теодор бил изпратен и блаженият Андрей, който тогава бил в архидяконски сан; самият патриарх не могъл да отиде на събора в Константинопол, тъй като Иерусалим по това време бил под мюсюлманско владичество. Тогава блаженият Андрей, по благодатта на Светия Дух, с която бил изпълнен, станал известен на светите отци и на самия император. Те забелязали в него не само книжна премъдрост и дълбоко познаване на догматите на православната Църква, но и свят, богоугоден живот. Той се проявявал против еретиците като доблестен Христов воин и воювайки усърдно за благочестието, много помагал на събора на светите отци.
След завършването на събора свети Андрей се върнал в Иерусалим и пребивавал в обичайните си богоугодни занимания, грижейки се, по поръчение на патриарха, за сираците, хранейки странниците, служейки на болните. Във всичко това той бил толкова усърден и старателен, като че служел на Самия Христос.
По-късно при управлението на император Юстиниан II Андрей бил назначен за архиепископ в Крит. Тук той бил светилник за света, осияващ Христовата Църква с боговдъхновеното си учение и добродетелния си живот. Като непобедим подвижник, от когото се боят и бесовете (защото той ги изгонвал), Андрей бил страшилище за еретиците. Не само невидимите, но и видимите врагове бивали прогонвани по неговите молитви.
Веднъж остров Крит бил нападнат от пристигнали на кораби сарацини. Те обсадили града, наречен Друмеос, където се затворили християните със своя пастир свети Андрей. Но сарацините воювали безуспешно и със срам отстъпили, прогонени не с оръжие, а от по-силните от всяко оръжие молитви на светителя, които изливал със сълзи към Бога, и с тях, като със стрели, уязвявал враговете. Неговите молитви имали голяма сила: с тях той по време на бездъждие и суша измолил от Бога дъжд, който оросил критската земя и й дарил плодородие.
Христовият светител Андрей написал много боговдъхновени писания и Великия канон, който се пее в четвъртък на петата седмица на Великия пост, както и други канони. Той украсил Църквата с песнопения и почел с много похвали Пречистата Дева Богородица. Веднъж отишъл в Константинопол по някаква църковна работа и тук се оказал полезен за мнозина. Всеки се услаждал от присъствието му и от медоточивите му слова, и се усъвършенствал духом. Затова и се стичали при него всички, търсещи спасение на душите си.
Имайки намерение да се върне обратно в Крит, светецът предузнал смъртта си и казал на своите любезни приятели в Христа, че повече няма да види острова. Като се простил с тях с последно целуване, той се качил на кораб и тръгнал на път. Когато стигнал до остров Митилена, заболял, и на едно място, наречено Иерис, предал душата си в Божиите ръце.
Блаженият Андрей с чест пасял повереното му стадо от словесни овци и бил причислен към лика на светите иерарси, предстоящи пред престола на Отца, Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото се отдава слава во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com