Изглед от централната част на гр. Дамаск с крепостта и джамията на Омеядите.
Източник: archvuz.ru
Изглед от централната част на гр. Дамаск с крепостта и джамията на Омеядите.
Източник: archvuz.ru
Дамаск (на арабски Димашк или Аш-Шам) е столица и главен град на древна Сирия в Близкия Изток - един от най-древните градове на света, и най-древната съществуваща до днес столица в света, споменаван в документи от 2500 г. пр.Хр. Днес градът е населяван от около 4 милиона жители.
Дамаск е разположен в Югозападна Сирия до границата с Ливан (на 86 км от столицата му Бейрут) и на 217 км от град Йерусалим.
Градът е застроен на долното течение на река Барада, там където тя се разделя на няколко ръкава. В Библията тя е наречена Авана (4Цар 5:12), а гърците са я наричали Хрисороас (Златната река). Тя напоява обилно разнообразната растителност (мирта, праскови, круши, лимони, ябълки, кестени, маслини и др.) на Дамаск и околностите му. Неслучайно както древните, така и днешните жители на Изтока смятат Дамаск за едно от райските кътчета на земята. Ппоради величественото му и живописно разположение, един от римските императори наричал Дамаск окото на Изтока.
Старият град е обраден със стена. С изключение на "Правата улица" (виж по-долу), улиците на града са криви и тесни, и обикновено богато украсените отвътре сгради са отвън семпли и мрачни.
От всяко кътче на Дамаск се вижда планината, наречена Касюн (Mount Qassiun), висока над 1000 метра над морското равнище.
Pravoslavieto.com
Изглед от съвременен Дамаск. © baraa_kell
Дамаск нощем. Източник: commons.wikimedia.org
Улица в старата част на Дамаск. ianhb
Спасителят благодатно разтърсил и просветлил Савел, гонителя на повярвалите във въплътения Божи Син Иисус Христос, и с думите "Стани и иди в Дамаск" (Деян. 22:10) го насърчил да отиде все пак в Дамаск, столицата на арабския цар Арета IV, но вече не като гонител на християните, а като смирен ученик и ревностен проповедник на новата вяра. Савел бил тръгнал към Дамаск, за да преследва там християните-евреи, успели да се спасят с бягство в чуждата страна от преследванията на своите фанатизирани съплеменници. Не му стигало да гони християните в Юдея, за да се откажат от своя Спасител. "Дишащ още заплахи и убийства", Савел отишъл при първосвещеника в Иерусалим и взел пълномощно до еврейските синагоги в Дамаск, "щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Иерусалим" (Деян. 9:1-2).
Но срещу остен не се рита, както му напомнил народната мъдрост Спасителят. Затова и на Савел "жестокостта се сломила", той смирено се подчинил на Божията воля и отишъл в Дамаск. Така този прочут езически град станал не място на погром, а изходна точка за първата документално засвидетелствана апостолска проповед и сред езичниците.
Последвали векове на християнски разцвет. Градът дал редица видни труженици на Божията нива, сред които най-известен е живелият през VIII век прекрасен богослов и защитник на Православието св. Йоан Дамаскин.
Св. Йоан Дамаскин, изображение на Papadike от 1686 г. от
Ивиронския манастир в Света Гора.
Източник: culture.gr
Днес Дамаск е типичен арабски, мюсюлмански голям град с всички характерни за Изтока черти: многобройни неугледни за окото на европееца и порутени сгради, твърде много минарета, шумни пазари, спокойни и любопитни пешеходци, сред които с мъка си пробиват път нервни шофьори на стари, очукани автомобили.
Старата част на града съхранява останки от няколко цивилизации. Там могат да се видят римски постройки, християнски храмове от Ранното средновековие и от времето на кръстоносните походи, мюсюлмански паметници от различни епохи.
Улица в Дамаск. LovelyV
Не е изненадващо, че най-забележителните в архитектурно отношение джамии са всъщност стари християнски храмове, завзети от мюсюлманите! Такава е и прочутата джамия на Омаядите, която е леко преустроена древна църква, посветена на св. Иоан Предтеча.
Джамията на
Омаядите в Дамаск.
© iancowe.
Изглед на Дамаск с джамията на
Омаядите. Източник: pieam.com
Дори и днес тази огромна
постройка доминира над всички в стария град. Тя е кръстокуполна, трикорабна базилика. Има три много високи минарета, едно от които е четвъртито и много напомня на камбанария.
Местно мюсюлманско предание говори, че при второто Си пришествие Иисус Христос щял да се яви тъкмо на това минаре.
Почитта на мюсюлманите към Господния Предтеча, към св. Богородица и към други християнски светци всъщност сочи откъде те са заимствали при оформянето на своята религия през VII век.
Папа Йоан Павел II с мюсюлмански и
християнски клирици
в джамията на Омаядите през май 2001 година.
В Дамаск от векове е седалището на Антиохийския патриарх (сега той е Игнатий IV).
Древната и славна Антиохия още в Късното средновековие западнала, а след Втората световна война е останала заедно с цялата си област в границите на съседна Турция.
В Дамаск днес има 11 православни храма, обслужвани от 15 свещеници. Патриаршията е в съседство със стария храм "Успение Богородично", построен на мястото на древния прочут храм в чест на св. Дева Мария, разрушен от арабите след завземането на града. И сега на арабски храмът се казва Ал Мариамиех.
В града е седалището и на главата на Сиро-яковитската (дохалкидонска) църква патриарх Игнатий Закка. А има християни от още няколко изповедания:
мелкити (униати, излезли от Православната църква), наричани още гръко-католици. Официалното название на самите православни е гръко-православни, за да се различават от сиро-яковитите, които наричат себе си сиро-православни;
сиро-католици (униати, излезли от Сиро-яковитската църква);
армено-григорианци (дохалкидонци);
армено-католици (униати, излезли от Арменската църква);
несториани
(еретици от V век, повечето от които живеят в Ирак);
римокатолици и много други, в това число и протестантски общности.
Прави впечатление колко системни и твърди са били усилията на Римокатолическата църква през последните няколко века да привлекат към уния с папата различни християнски общности в Изтока. Тези усилия не престават и днес, само методите са леко променени. Действа се не с пряк прозелитизъм, а с различни примамливи услуги се печелят души. Това просто показва, че за Рим всички останали християни са заблудени и трябва да потърсят "истината" в Рим.
В римокатолически ръце са домът на св. Анания, който покръстил Савел и го приобщил към учениците на Иисус Христос, както и мястото, откъдето св. апостол Павел бил спуснат в кош по стената на града, за да се спаси от преследвачите си.
Католически
храм на мястото, на което е бил домът на св. Ананий.
Източник: materinstvo.ru
Домът на св. Ананий.
Източник: wikimedia.org
Тези и други светини са предмет на почит и поклонение от страна на всички християни, които се стичат тук от различни краища на света.
Една друга забележителност е и "улицата, която се нарича Права" (Деян 9:11). Тя и днес пресича целия стар град от изток на запад.
"Правата улица" в Дамаск.
©
Badger Bazzrett
Християните в Дамаск живеят събрани в определени квартали, където изобилстват и храмовете им.
В неделния ден на 10 май се запътих към православния храм "Св. Кръст". Биеха едновременно камбаните на няколко църкви в квартала. По улиците се виждаха хора, запътили се всеки към своя храм. Лесно ги разпознаваше човек, защото християните бяха без традиционните мюсюлмански забрадки и обикновено облечени в черно, особено за църква!
Храмът бързо се напълни. Пристигаха цели семейства с децата си, няколко поколения се молеха заедно в Божия дом. Пееше малък хор, по източно пеене, на арабски. Тук-там по някой възглас се казваше на гръцки заради гърците, които и до днес живеят в Дамаск и се черкуват при православните араби. Народът пееше заедно с хора почти всички песнопения.
Светейшият патриарх Игнатий се черкуваше в св. олтар. На "Верую" и "Отче наш" той излезе пред царските двери и обърнат към народа произнесе Символа на вярата и Господнята молитва, като прикани и хората да произнасят текста заедно с него. Накрая той проповядва за Разслабения спокойно и с мъдростта на източния човек.
Това бяха часове на молитва в този истински духовен оазис сред пустинята на огромния град Дамаск. Там беше отишъл великият апостол в послушание към Господните думи. Там беше осъзнал новото си битие и беше поставил начало на новото си житие. Там за пръв път той проповядва не против, а най-неочаквано за съидейниците си за Господ Иисус Христос. Там и днес вярващият може да преживее благодатни мигове. И блажени са, които осъзнаят Божия постоянен призив към всички нас: да чуем Неговите думи и да ги изпълняваме!
Иван Ж. Димитров
Брой 12 за 1998 година
ДАМАСК (с Сербск. — место хлопот, деятельности Быт 15:2) — столица древней Сирии, в течение трех столетий резиденция Сирийских царей и один из древнейших городов существующих в настоящее время. Теперь Дамаск называется иногда: Эль-Шам.
Он расположен на р. Бараде (библ. Авана), почти в 200 англ. милях к ю. от Антиохии и в 120 к с.-з. от Иерусалима. Окрестности города, имеющего до 150,000 жителей, обильно орошаются водой и весьма плодородны.
Город имеет около двух английских миль в длину и окружен стенами. Улицы узки, но хорошо вымощены, и одна из них, тянущаяся посреди города и городских предместий, доселе еще называется Прямою.
Город считается одним из богатейших но промышленности. Дамасские клинки, бритвы, шелк. кожа, сушеные плоды составляют главные статьи вывоза (Деян 9:11).
Городские окрестности так живописны по обстановке и так богаты всякою растительностью (каштаны, померанцы, мирты, абрикосы, груши, лимоны, яблоки, оливковые и др.), что Дамаск как у древних, так и у новейших жителей Востока считался и считается одним из райских мест земли.
Говорят, что один из Римских Императоров по причине величественности и живописности расположения Дамаска, назвал его оком востока и что Магомет, увидав в первый раз с отдаленной возвышенности этот город, так был восхищен его живописностью, что не хотел войти в него, говоря. что для человека существует одно небо надземное, и что он не желает иметь другое небо на земле.
По свидетельству Иосифа, Дамаск основан Узом, сыном Арама, внуком Сима.
Первое упоминание о Дамаске в Свящ. Писании мы читаем в Бытия 14:15, где говорится, что Авраам, победивши царей, взявших в плен Лота, преследовал их до г. Хова, лежавшего с левой стороны Дамаска. Здесь также родился и жил Елиезер, распорядитель в доме Авраамовом (Бит 15:2).
При Дамаске Давид поразил 22,000 Сирийцев, пришедших на помощь Адраа-зару, после чего Сирияне сделались данниками Израиля и Давид поставил охранные войска в Сирии Дамасковой (2Цар 8:6), или, вообще в Сирии, столицею которой был Дамаск. За сим мы читаем в Свящ. Писании много занимательных страниц относительно последующей судьбы Дамаска, а равно как и пророчеств касательно блестящей некогда столицы Сирии (3Цар 11:24, 15:18. 4Цар 14:25,28, 16:9. Ис 9:11, Деян 9:2, 2Кор 11:32 и др. Ис 17:1, Амос 1:35) этого славного города, согласно с пророчествами, опустевшего уже во времена Иеремии (49:24). Как не уцелел город славы, город радости моей? (ст. 25).
Около 40 г. по Р.Х. царь Аравийский Арефа завоевал Дамаск (2Кор 2:32). В это время в нем находилось много Христиан, и этот город сделался для нас особенно замечательным по чудесному обращению здесь Савла, или Павла, ко Христу (Деян 9:2,22, 22:4-16). Здесь доселе указываются дома Иуды и Анании, а также место, откуда ап. Павел избегая преследования Иудеев, спустился с городской стены в корзинке (Деян 9:25, 2Кор 11:3), дом Неемана Сириянина — в настоящее время госпиталь для прокаженных, и гробница Геезия, слуги Елисеева.
С 1516 г. по Р.Х. Дамаск попал под турецкое владычество и составляет главный город одного из пашалыков турецких, именно, пашалыка Дамасского. В настоящее время Дамаск имеет богатые мыльные и шелково-шерстяные фабрики; через него проходят караваны в Мекку. Большая улица, по кн. Деян Апостольских, прямая, длиною в 2 англ. мили с в. к з. представляет два ряда лавок, в которых богатства Индии соперничают с богатствами Европы. В окрестностях города по берегам Барады и других источников тянутся сады и виллы, утопающие в красивой, приятной на вид зелени. Искусство смешивать железо или сталь с другими металлами прежде так славилось, что отсюда получили свое название известные Дамасские бритвы, кинжалы, мечи и пр.
Архим. Никифор
Библейская Энциклопедия. Труд и издание Архимандрита Никифора Москва. 1891. Репринтное издание 1990 г.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com