Изображение на великия час на Разпятието на Христа Спасителя, когато с пречистата Си кръв изми греховете на цялото човечество, на всички нас.
По-долу:
Виж също:
Разпятието и смъртта на Иисуса Христа на кръста се съпровождали от страшни и грозни явления:
"От шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час; а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или! Или! лама савахтани? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?"
Някои от стоящите около Му се присмивали и Го хулели, а един от тях взел гъба, натопил я в оцет и дал на Иисус да пие. А когато Иисус вкусил от оцета, рекъл: свърши се! "И като наведе глава, предаде дух."
"И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха; и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина".
След смъртта на Спасителя един от войните пронизал с копие реброто Му, и веднага от него изтекло кръв и вода. Великият акт на Изкуплението завършил.
Видели страшните събития, които съпровождали мъченията и смъртта на Иисуса, стотникът Лонгин и онези, които били с него, повярвали в Христа Спасителя като Божи Син.
Виж също как св. евангелисти описват Кръстния път и Голгота: Мат. 27:31-56, Марк 15:20-41, Лук. 23:26-49, Иоан 19:16-37
"Разпятието на нашия Господ Иисус Христос" е един от най-трагичните образи,
създадени от древните иконописци. На кръста е разпнат Иисус Христос - Синът Божи и Син Човешки, принесен в жертва като агнец на заколение за изкупление на греховете и спасението на
хората.
В образите на древните икони разпятието е предадено сдържано, тъй като нищо не би могло да изрази случващото се! Затова и иконописецът прибягва до строгия, лаконичен и условен език на символите. Иконата е само символичен образ на Христовата Божествена жертва, чиято вселенска същност е непостижима и непредставима. Бог Син приел мъченическа смърт: "Свърши се".
Въъображаемият простор е пресъздаден чрез златния фон на иконата. В него от земята до небето се извисява кръстът с разпнатия на него Богочовек - като мост, съединяващ земното и небесното царство. Защото само Разпятието може да издигне човека от суетния му и тщестлавен живот, за да изпита вечността. Спасителят сякаш прегръща света с прикованите си на кръста ръце. Красотата на Образа не е загубена, по Тялото Му няма следи от физически мъчение, само скръбта в израза и движенията на заобикалящите Го, пресъздава мига.
РАЗПЯТИЕ ХРИСТОВО.
Литийна икона от XIII век,
църквата Богородица Перивлептос (Св. Климент), Охрид.
Днес в Галерията за икони в
Охрид.
Под укрепения в подножието си кръст се вижда чернотата на пещера, олицетворяваща съкровеното, невидимото. В недрата на земята се вижда прахта на първия човек Адам, като символична съпоставка на Първочовека и Новия Адам - Богочовекът Христос, както е казано "както в Адам всички умират, тъй и в Христос всички ще оживеят; но всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови" (1Кор. 15:22-3). Прахта на Адам е обозначена е с череп, върху който се стича кръвта на прободените с гвоздеи нозе на Христа - кръвта на Изкуплението.
Права до кръста обикновено е изобразена Пресвета Богородица с ръце, повдигнати на височината на лицето или на гърдите. Богородица е в тъмни дрехи, а фигурата и изражението Й изразяват безутешна скръб. Също в цял ръст, с приведена глава е изобразен и св. Иоан Богослов - ученикът, на когото Иисус поръчал да се грижи за майка Му. На някои изображения са изрисувани и жени, а понякога и стотникът Лонгин с копие в ръка. Зад тях са стените на града - стените на Иерусалим.
Над главата на Христа е закована табелка с надпис, написан от Пилат Понтийски "Иисус Назорей, Цар Иудейски" (ИНЦИ) (Иоан. 19:19).
Разпятие Христово.
Икона от
преп. Андрей Рубльов, XV век. Днес в Музея Андрей Рублев в Москва.
В горната част на Разпятието са изобразени най-често два летящи ангела, които се спускат от небето към Христа. На някои икони единият от тях придържа към гърдите на Иисуса чаша, в която се стича кръв и вода от прободеното Му ребро.
Обикновено римокатолиците и европейските художници изобразяват Христовите
страдания натуралистично. За това е способствало широкото разпространение на откровението на Бригита Шведска (1303-1373), особено в Европа на XV-XVI век.
На нея било "открито", че "когато Той изпуснал дух, устата му се разтворили и хората могли да видят езика, зъбите и кръвта на устните. Очите се обърнали, коленете се превили на една страна...". Oткровенията на Бригита били въплътени в олтарните образи на Разпятието, напр. от Матиас Грюневалд (Mathiаs Grunewald, ок. 1475-1528).
Pravoslavieto.com
Още:
"Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия" (1Кор. 1:18). Никой не може да възхвалява триумфа на Божието въплъщение, Неговата победа над смъртта – предела на нашето падение, без в същото време да величае Христовия кръст – предела на доброволното самопринизяване ("кеносис") на Божия Син, Който се покорява на Отца "дори до смърт, и то смърт кръстна".
Въплъщението се случва, за да може вечното Слово да приеме смърт, както казва Самият Христос: "но затова и дойдох в този час" (Йоан 12:27). Този Божи "час" настъпва, за да се извърши всичко, необходимо за нашето спасение. Това е часът и на Неговите врагове, които са във "властта на мрака" (Лука 22:53). В действителност истинската победа на Христос е Неговото външно поражение, т.е. Той побеждава смъртта със смърт.
Разпятието е конкретен израз на християнската тайна – победа чрез поражение, слава чрез унижение, живот чрез смърт – символ на всемогъщия Бог, Който пожела да стане човек и да умре като роб, за да спаси Своето творение. Разпятието е и образ на изкуплението, което от своя страна е проява на Божията любов към падналото човечество.
Разпятие Христово. Миниатюра в сирийско евангелие от края на VI в. от монаха Рабула (Rabulla
Gospels)
Излишно е да подчертаваме какво място заема Разпятието в живота на християните. Сам Христос посочва кръста като атрибут на всеки, който иска да Го следва (Мат. 10:38; 26:24; Марк 8:34; Лука 14:27). Проявата на "Божията сила" (1Кор. 1:18) чрез кръстния знак e част от молитвата. Представянето на Христовия кръст (много пъти заменян от символи) е познат още в ранното християнство. Иконоборците, които се обявяват срещу изобразяването на разпятието, пропагандират декоративното представяне на кръста в апсидите на храмовото пространство. Може да се предполага, че изображението на кръстната смърт намира своето начало още в дълбока древност.
Византия създава класическия тип на Разпятието чрез усета си за пропорциите. Търсейки изчистване на пропорциите и добра композиция, тя стига до изобразяване само на по-главните фигури. Христос е представен гол, с бяла препаска, с наклонена глава и затворени очи, което показва настъпилата смърт. Лицето Му винаги е обърнато към Света Богородица. Изразът е печален, но спокоен и по-скоро ни напомня сън.
Разпятие
Христово.
Литийска икона от XIV век от църквата "Св. Богородица Перивлептос" (Св.
Климент) в Охрид.
Днес в Галерията на икони в Охрид.
Победата над смъртта и ада е представена чрез пещера, която се отваря в подножието на кръста, под каменистия връх на Голгота. Това е скалата, която се е разцепила при смъртта на Христос. Там е и черепът на Адам, който според някои бил заровен на Голгота. Ако иконографската традиция приема този детайл от апокрифни извори, то това е направено, за да се стигне до догматичния смисъл на иконата на Разпятието - изкупването на първия Адам с Христовата кръв, изкупването му от Новия Адам, Който става човек, за да спаси човешката раса.
Разпятие Христово.
Гръцка икона от XIV в. Днес в Byzantine Museum в Атина.
Архитектурен фон на иконата са стените на Йерусалим. Този детайл не само кореспондира с историческата истина, но е и вид духовно наставление. Както Христос е страдал извън границите на Йерусалим, така християните трябва да Го следват и да излязат извън стените на обичайния живот. Разпятието показва космическия смисъл на Христовата смърт, която "пречиства въздуха" и освобождава цялата вселена от господството на демоните.
Разпятие Христово.
Икона от преп.
Андрей Рубльов, първата половина на XV век. Днес в Музея Андрей Рублев в Москва.
Композицията на иконата е балансирана и спокойна въпреки някои натежавания (тялото на Христос и кръста са много масивни). Жестовете, с които е представена Христовата смърт, са сдържани и спокойни. Божията Майка се намира от дясната страна на кръста. Тя стои близо до него с протегната напред ръка. Лицето й е скръбно, но в него доминира силната вяра. Изглежда, че това е адресирано и към свети евангелист Йоан, който е ужасен от случващото се. Майката Божия го приканва да очакват заедно чудото на спасението, съдържащо се в смъртта на нейния Син.
Поведението на свети евангелист Йоан представлява вид религиозен ужас и страх. Той е протегнал лявата си ръка към кръста, докато с дясната, насочена към лицето, като че иска да закрие очите си пред гледката на смъртта на своя Господар. Жената и центурионът стоят зад Богородица и апостола. Брадат мъж с увита в бяло глава гледа към кръста с вдигната дясна ръка, като че ли иска да се прекръсти. Надписа в горната част на иконата показва предмета на изображението.
Леонид Успенски
Из "Смисълът на иконите" (The Meaning of Icons)
Превод със съкращения: Камелия
Константинова
Още: Слизане в ада
Възкресение Христово
Жените-мироносици и ангелът пред празния гроб
Виж също:
www.Pravoslavieto.com