 |
Αγία Σοφία, Ayasofya, Hagia Sophia
Собор Святой Софии (Софи́йский собор, Айя София) в Константинополе
|
Хагия София (Hagia Sophia) e главната катедрала в Константинопол (Цариград),
наречена на Божията премъдрост (Св. София). Създадена е от св. равноапостолен Константин Велики (завършена в 360 г.).
Разширена и възобновена от император Юстиниян Велики през 537 г. След падането на Константинопол под турско робство през
1453, Хагия София била превърната в джамия.
Юстинияновият храм св. София е и до днес най-забележителният, най-величественият паметник на християнската архитектура от византийски стил през най-цветущия му период на развитие.
Храмът "Св. София" е най-внушителният
паметник на Византийското изкуство. Изграден е от двама гениални архитекти - Антимий (Anthemios) от Тралес и Исидор (Isidoros) от Милет през 532-537 година. Строена по време на
разцвета на византийското изкуство при Юстиниан (527-565), църквата е част от дворцовия императорски комплекс. Ето защо е градена като най-голямата "парадна зала на двореца".
Нейните строители се справят безпогрешно с изискванията на владетеля.
Юстиниан желае църквата да бъде по-голяма от Соломоновия храм в Йерусалим и същевременно да демонстрира превъзходството на Цариград над останалият християнски и езически свят. Размерите на храма са внушителни - дължина с предверията - 120 метра, ширина - 72 метра, височина на купола - 60 метра и диаметър 30 метра. Тук архитектите съчетават двата най-използвани модела за строеж на църкви във Византия до това време - централно-куполния и базиликален.
Централният кораб представлява огромна зала с дължина 70 метра и ширина 33 метра, силно осветена от извисяващия се към небето свод с 40 прозореца, разположени в основата на купола.
Двете странични галерии са отделени от централния кораб със 110 изящни мраморни колони, които дават възможност пространството да не се разделя и благодарение на страничните прозорци да се постигне равномерно осветяване на църквата.
Украсата на "Хагия София" поразява със своето изящество и разкош. От всички краища на процъфтяващата по това време Византийска империя набавили разноцветни мрамори, скъпоценни камъни и злато, които, преработени от изкусните столични майстори, засияли във вътрешността на храма. Стените били покрити със стенописи и традиционните за това време златни мозайки, пресъздаващи библейски сцени.
Иконостасът се издигал върху 12 златни колони, а иконите са били обковани със злато. С подобен обков са били евангелията и другите църковни книги. Църковната утвар предстявлявала върха на приложното изкуство във Византия от това време. Едни от най-забележителните елементи от украсата на храма са шестте хиляди полюлея и свещници, които осветявали огромното вътрешно пространство и създават неповторима тайнственост на църковното богослужение.
При завземането на Цариград през 1096 и 1204 г. кръстоносците плячкосали огромните богатства на "Св. София".
Слизане в ада.
Стенопис от Великата църква "Св. София" (Hagia Sophia) в Истанбул Parecclesion of the
Anastasis.
След покоряването на Византийската империя през 1453 г., новите завоеватели премахнали иконостаса и амвоните, замазали фреските и мозайките и превърнали Великата църква в джамия; вътре изписали сури от Корана, а отвън издигнали четири високи минарета.
След обявяването на Турция за република и преместването на столицата в Анкара, с личната инициатива на Кемал Ататюрк храмът "Св. София" е превърнат в музей. През са проведени системни реставрационни работи.
В горната галерия са разкрити мозайки на Исус Христос, Св. Богородица, ктиторски портрети на византийски императори и съпругите им.
Над входните врати са запазени фигурите на основателя на новата столица на Римската империя - св. Константин, изобразен с макет на града, главния ктитор на храма император Юстиниян I, държащ макет на църквата, а над царските двери - на св. Богородица с Младенеца.
На страничната абсида реставраторите с трепет открили и изображения на св. архангел Михаил и светии.
От Османският период в катедралата-музей са съхранени олтар (mihrab), амвон (minbar), трона на султана (максурой), два огромни свещника подарени от Сюлейман II през 1526 г., а при Мурад III са донесени от Пергам огромните алабастрови съдове, в които е била съхранявана светена вода. Баптистерията на църквата е била превърната в гробница (тюлбе) на Мустафа I и Ибрахим. В двора са построени три тюлбета и в тях са погребани султанските фамилии на Селим II, Мурад III и Мехмед III. [...]
Доцент д-р Симеон Недков, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски"
Литература:
Трифонов, А., Инстанбул. С., 1991
Константинов, П. Съкровищата на Европа. С., 1988
Алпатов, М. История на изкуството. т. 2, С.,
1982
Статията е съкратена и адаптирана от Pravoslavieto.com. Фотографиите са от различни автори/източници, носителя на авторски правa можете да установите като задъръжите
мишката на компютъра над изображенията.
Снимките от реставрацията са заети от:
Byzantium Revisited: The Mosaics of Hagia Sophia in the Twentieth Century. The Modern
Greek Program, University of Michigan
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
