Св. пр. Мойсей получава скрижалите на Завета (Изход 20:2-17).
Икона от нач. на XIII в.,
манастира "Св. Екатерина" в Египет, Синай
По-долу:
Виж също:
Два месеца след като по чудесен начин Бог извел израилския народ от Египетската земя, Мойсей разположил на стан народа в Синайската пустиня. За да принесе благодарствена молитва на Бога на Авраама, Исаака и Иакова, Който го избрал за спасител на израилския народ, Мойсей се изкачил сам на Синайската планина. Полуизпълнил мисията, възложена му от Йехова, на върха на свещената планина Мойсей се обърнал с пламенна молитва към Бога. По време на молитвата Господ се явил на Мойсей и Му казал, че желае да сключи завет с израилския народ:
"тъй кажи на Иакововия дом и възвести на Израилевите синове: вие видяхте, що направих Аз на египтяни и как ви носих (като) на орлови криле, и ви доведох при Себе Си; и тъй, ако слушате гласа Ми и пазите завета Ми, ще бъдете Мой избран народ измежду всички народи, защото цялата земя е Моя, и вие ще Ми бъдете царство от свещеници и народ свет" (Изх. 19:3-6).
Мойсей слязъл от планината и предал Божиите думи на народа. Евреите с радост приели Божествената вест и отговорили на Мойсей: "всичко, що е казал Господ, ще изпълним (и ще бъдем послушни)" (Изх. 19:8).
Тогава Господ известил на народа чрез Мойсей да се приготви за великия и славен ден, в който този завет ще бъде сключен: да изперат дрехите си, да постят три дни, за да застанат достойно пред Божието Лице.
На третия ден (който бил петдесети ден от Изхода на евреите от Египет), Мойсей "извел народа от стана да посрещне Господа". По Божия заръка наредил на народа да застане в подножието на светата планина, очертал линия и забранил на народа да се изкачва на планината, защото всеки, който се допре до планината, ще бъде предаден на смърт.
Св. пророк
Мойсей получава скрижалите на Завета.
Библия на кралица Христина Шведска от ок. 940 г.
Днес в Папската библиотека във Ватикана.
Народът спрял при полите на обвитата в дим планина ("защото Господ бе слязъл върху нея в огън... и цялата планина силно се тресеше"). Сред гръмове и светкавици се раздал все повече увеличаващ се тръбен глас. Моисей говорил, и Бог му отговарял с глас, а народът с огромен трепет и с примряло сърце гледал величествената (и страшна) гледка.
Преосвещени Вениамин, епископ Владивостокски и Приморски,
професор, кандидат на богословието
по кн. "Священная Библейская История. Ветхий Завет"
Превод с незначителни изменения
Pravoslavieto.com
Колкото и величествена да била
Синайската гора, още по-възвишени били думите на Самия Бог, които при гръмове, мълнии и дим достигнали до народа (Изход 20:2-17). Божиите
думи били общодостъпни, прости; думи, изпълнени с толкова дълбоко значение, че залегнали както в основата на нравствеността на човечеството, така и в неговото законодателство. Това
било знаменитото десетословие - тези десет Божии заповеди, във всяка от които била открита вековна истина.
В първата заповед на народа се открил Сам Йехова като истинен, единствен Бог, Чието чудесно действие евреите вече познавали - нали Той ги извел от Египет! Той не бил плод на човешкото въображение; не бил прост символ на природата като езическите идоли; не бил изобретение на човешкия ум, подобно на боговете на Нил, неспособни да съчувстват на човека. Не! Tой бил единственият, жив Бог с всички свойства на лично Битие. Но, бидейки жив, личен Бог, Той в същото време е невидим и нищо - нито на небето, нито на земята, - не може да бъде уподобено на Него.
Противоположно на идолопоклонството на египтяните, към което евреите били привикнали, Господ забранил да Го изобразяват по какъвто и да е начин - нито във вид на небесни тела (твърде разпространено в Месопотамия), нито във вид на животни (както в Египет), нито във вид на риба (както в Палестина и Асирия) (втората заповед).
Божието име (името Йехова) е така свято, че не бива да бъде произнасяно напразно. Тази Божия забрана се отнася както за клетвопрестъпления и лъжи, така и за всяко напразно изговаряне на Божието име в разговор или пусто суетно дело (третата заповед).
Четвъртата заповед изисквала от евреите да посвещават седмия ден от седмицата ("сабат" - събота) на Бога, и да не нарушават свещения покой на този ден с никаква работа. Седмият ден от седмицата бил празнуван и преди Синайското законодателство, но от него насетне празнуването получило законодателна сила.
В петата заповед били определени задълженията на човека към своите ближни и преди всичко изискването за почит към родителите. Почитта към родителите отдавна била считана за нравствено задължение на децата. Но това естествено чувство все още не е имало своята висша законодателна санкция, и затова у повечето древни народи преобладавало вопиещо варварство; у някои народи дори практикували да предават престарелите си родители на смърт или да ги оставят без помощ. У древните народи майката заемала по-низше положение и след смъртта на мъжа й оставала в подчинение на най-старшия си син. Но сега било заповядано на сина, макар и да бил глава на семейството, да почита майка си така, както почитал и баща си.
Шестата заповед постановила неприкосновеността на човешкия живот, защото човекът е създаден по Божий образ.
Древният свят тънел в похот. Целият живот на хората бил отравян от отровата на животинското сладострастие - дотам, че дори своите богове езичниците не смятали за образец на целомъдрие. Сега гласът от Синай заповядал: "не прелюбодействай" (седмата заповед).
От това време собствеността била провъзгласена за свещена, и кражбата била заклеймена като престъпление (осмата заповед).
Деветата заповед забранявала да вредим на ближния си чрез лъжливо свидетелство в съда и въобще да лъжем ближния си когато и да е.
Но Синайският закон не само осъждал злите външни дела, но проникнал по-дълбоко и осъдил дори злите помисли, като заповядал на човека да не пожелава нищо от това, което е противно на основните нравствени закони (десетата заповед).
Какво представлявала в сравнение с това Синайско законодателство цялата многовековна история на индийците, египтяните и на другите народи, с цялата им мъдрост и с исполинското им създаване на храмове и пирамиди?
В своите основни положения Синайското законодателство било дадено за всички идни времена. То заложило основата на истинската нравственост и на човешкото достойнство в света. В този ден се родил народ, различен от всички дотогава съществували народи в историята.
Простите, но дълбоки и вечни истини за духовния и личен Бог, за почитта към родителите, за целомъдрието, за светостта на човешкия живот и човешката собственост, за чистотата, за съвестта - всички тези истини били утвърдени на Синай за всички идещи векове.
Разбира се, в древността имало проблясъци на висшето нравствено учение. Но те били обикновено достояние на немного гениални умове и никога не достигали до народните маси, тъй като били проповядвани само в отвлечени слабодостъпни положения и нямали божествена санкция.
Десетословието било провъзгласено от Самия Бог с така неотразимо величие и с такава изумителна простота, че изразените в него истини веднага станали достояние на целия народ. Негова задача била да разпространи този закон на цялото човечество.
Синайското законодателство не само установило истинските възгледи на Бог и отношението Му към човечеството. То поставило също взаимоотношенията между хората на съвършено нови основи. В чест на това велико събитие израилският народ установил празника Петдесетница, тъй като получил Закона на петдесетия ден след изхода от Египет.
Преосвещени Вениамин, епископ Владивостокски и Приморски,
професор, кандидат на богословието
из кн. "Священная Библейская История. Ветхий Завет"
Превод Pravoslavieto.com
Св. пророк Мойсей, Аарон и Мириам.
Детайл от края на XIII в., в Светогорския манастир Ватопед.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com