Тълкувания на Евангелието
Тълкувание на Евангелието от МАТЕЙ
2:1-12 Поклонението на влъхвите и загадката на Витлеемската звезда
- Св. Йоан Златоуст
Виж също: Поклонението и даровете на влъхвите. Рождество
Христово
"А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски
в дните на цар Ирода, ето,
мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха: де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.
Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с Него. И като събра всички първосвещеници и книжници
народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос?
А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка:
"и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си
най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля".
Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата, и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за
Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня. Те изслушаха царя и заминаха.
И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът. А като видяха звездата, те се зарадваха с
твърде голяма радост. И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан
и смирна. И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си."
Евангелие от Матей, 2 глава, 1-12 стихове
Трябва много да бодърстваме, много да се молим, за да можем да изясним това място и да узнаем кои са били тези мъдреци, откъде и как са дошли, кой ги е подбудил към това и каква
е била тази звезда.
Ако ви е угодно, по-добре ще предложим отначало това, което говорят противниците на истината. Дяволът така ги е завладял, че те и тука намират повод да се въоръжат против
Словото на истината. "Ето, казано е, че и при рождението на Христа се появила звезда; това значи, - казват те - че астрологията е несъмнена наука." Но ако Христос се родил според
астрологичните закони, как пък Той е унищожил астрологията, отхвърлил съдбата, затворил устата на демоните, изгонил заблуждението и премахнал всички видове магьосничество? А и
какво са узнали мъдреците по Неговата звезда? Че Той бил цар юдейски ли? Но Той бил цар не на земно царство, както Сам бил казал на Пилат: "Моето
царство не е от този свят" (Йоан 18:36). А и Той не се показал като цар; нямал при Себе Си ни копиеносци, ни щитоносци, ни коне, ни впрегнати мулета - Той прекарал
прост и беден живот, като водил след Себе Си дванадесет човеци, които не били с нищо знаменити.
На ако мъдреците са знаели, че Той е цар, защо дохождат? Задачата на астрологията, казват, никак не се състояла в това да се узнава по звездите кой ще се роди, а да се
предсказва според времето на рождението за това, което ще се случи занапред. А пък мъдреците не били нито при раждането на майката, нито пък знаели кога е родила; щом не са знаели,
те не могли да правят заключения по хода на звездите. Напротив, много преди раждането, като видели звездата, която се показала в тяхната земя, те идват да видят Родилия се. Коя
причина ги е подбудила? С надежди за какви награди идват те от такава далечна страна, за да се поклонят на Царя? Ако са мислили, че Той ще бъде техен Цар и тогава нямаха да имат
достатъчна причина да дойдат.
Ако Той би се родил в царски дворци, ако Неговият баща би бил цар и се намирал при него, би могло да се предположи, че те с поклонението на родилия се Младенец искали да угодят
на бащата и с това да заслужат неговото благоволение. Но сега те знаят, че Новороденият ще бъде цар не на тях, а на друг народ в отдалечена от тях страна; знаят също, че Той не е в
пълна възраст. Защо тогава предприемат такова пътешествие и носят дарове, като се подхвърлят с това на големи опасности? Действително, Ирод, като чул, се смутил; целият народ, като
чул от тях за това, се развълнувал. Нима те не са предвиждали това? Но това е невероятно. Даже и при най-голяма непредвидливост те не са могли да не знаят, че когато дойдат в
града, който има цар, и започнат навсякъде да заявяват, че има друг цар, освен този, който сега там царува, ще подхвърлят себе си на хиляди смъртни опасности. Защо те се покланяли
на лежащия в пелени? Ако Той би бил в пълна възраст (мъж), може да се предположи, че те се подхвърлят на явна опасност с надежда, че Той ще им помогне, но и това би било признак на
крайна неразумност - персиецът, варваринът, който няма нищо общо с юдейския народ, да се реши да излезе от своята земя, да остави отечеството си, роднини и дом и да се подчини на
чужда власт!
Ако това е неразумно, следващото е още по-неразумно. Да преминат такъв път, само за да се поклонят, да развълнуват всички и веднага да заминат!
И какви признаци на царски сан те намерили, когато видели пещерата, яслите, Младенеца в пелени и бедната майка? Кому са поднесли даровете? И за какво? Нима не е било установено
и прието в обичай да се изразява така почитта към всеки раждащ се цар? Нима са обхождали целия свят и за когото узнавали, че той е от ниско, бедно състояние, ще стане цар, нему се
покланяли преди възкачването му на престола? Но това никой не може да каже.
За какво пък са дошли да се поклонят? Ако за земни облаги, тогава какво са могли да очакват те от Младенеца и бедната майка? Ако пък с надежда за бъдещето, как са могли да
знаят, че Младенецът на когото са се поклонили, когато бил в пелени, ще си спомни за това по-късно?...
Виждаш ли, колко несъобразности се откриват, ако съдим за това събитие по хода на човешките дела и по обикновен начин? Но за да не прибавяме недоумения към недоумения, за да не
ви приведем в обърканост, да пристъпим сега към разрешение на въпросите.
Да започнем с Христовата звезда. Ако узнаем каква била тази звезда - обикновена или различна от другите, действително ли била звезда или само имала вид на звезда, ще бъде лесно
да разберем всичко останало. Но откъде можем да узнаем всичко това? От самото Свещено Писание.
Че тя била необикновена звезда и даже не звезда, а както ми се струва, някаква невидима сила, която била приела вида на звезда, това се доказва първо, от нейния път. Няма и не
може да има звезда, която би имала такъв път. Виждаме, че и слънцето, и луната, и всички останали звезди вървят от изток към запад; а тази звезда вървяла от север на юг; в такова
положение именно се намира Палестина по отношение на Персия.
Второ, също може да се види от самото време: тя се явила не през нощта, а сред ден, при светлина на слънцето. ...
Трето, това се доказва от обстоятелството, че звездата ту се появявала, ту пак се скривала. Когато мъдреците отивали за Палестина, тя се виждала и им показвала пътя, а когато влезли в Ерусалим, тя се скрила. След това
те, като казали на Ирод за какво дошли, оставили го и потеглили на път, звездата пак се явила. Това вече не е движение на звезда, а някаква напълно разумна сила. Тя нямала свой
определен път, но когато трябвало, се спирала и стояла, като се съобразявала във всичко с нуждата на мъдреците, подобно на облачен стълб, който показвал на еврейската войска кога
трябвало да почива и кога да тръгва на път [Вж. книга Изход 13 глава, 21-22 стихове].
Четвърто, същото може ясно да се види от самия начин, по който звездата посочва мястото. Тя го посочила не от небесната височина, защото в такъв случай мъдреците не биха могли
да различат мястото, но за да го посочи, тя се спуснала надолу. Сами знаете, че една обикновена звезда не може да посочи такова малко място, каквото заема една пещера, особено пък
това, дето лежал Младенецът. Тъй като нейната височина била неизмерима, тя не би могла да обозначи и определи със себе си такова тясно пространство за тези, които биха желали да го
узнаят...
Виждаш ли, колко доказателства има за това, че звездата била необикновена и се явила не по законите на външната природа.
Но защо звездата се явила? Заради това, за да изобличи нечувствителните юдеи и да лиши тях, неблагодарните, от всякакъв начин на оправдание. Тъй като целта на Христовото
дохождане била: да се отменят древните правила на живот [Златоуст има предвид постановленията на старозаветния
Закон], да се призове целия свят към поклонение на Христа и да се приеме това поклонение навсякъде, по земята и морето, Христос от самото начало
отворил вратата на езичниците, като желаел чрез чуждите да научи своите. Тъй като юдеите, като слушали непрестанно пророците, които възвестявали за дохождането на Христа, не
обръщали на това внимание, Господ внушил на варварите да дойдат от далечна страна [виж също
Месианските пророчества], да питат за Царя, Който се родил у юдеите; и юдеите научават от
персийците това, за което не искали да се поучат от пророците. Бог извършил това с цел да им даде най-сигурен начин да се убедят, ако бъдат благоразумни или пък да ги лиши от всяко
оправдание, ако бъдат упорити.
И наистина, какво биха могли да кажат за свое оправдание юдеите, не приели Христа след толкова много пророчески доказателства, като видели мъдреците, които само след явяването
на звездата Го приели и се поклонили на Явилия се? И тъй, Бог постъпил с мъдреците така, както с ниневийците, на които изпратил Йона [Виж
книгата на Иона], също така, както със самарянката [Виж
Йоан 4 глава] и с ханаанката [Виж Мат.
15:21-28]. Заради това е и казано: "Ниневийските мъже ще се явят на Съда с това поколение и ще го съдят,
защото те се покаяха чрез Ионовата проповед... Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята за да чуе Соломоновата
мъдрост." (Мат. 12:41-42). Онези повярвали на малкото, а юдеите не повярвали и на голямото.
Ти ще запиташ защо Бог довел мъдреците към Христа чрез такова явление? А как би трябвало? Да изпрати пророци! Но мъдреците не биха приели пророците. Да изпрати ангел? Но и него
не биха послушали. Заради това, Бог, като оставя тези средства, употребява за тяхното повикване това, което им било вече познато: показва им голяма и необикновена звезда, която да
ги порази и с величината, и с прекрасния си вид, и с необикновения си ход. ...
Като благоволил да ги призове с явяването на звездата, след това ги удостоил с нещо по-високо. Като ги подбудил да тръгнат и след това ги довел пред яслите, Той вече ги
наставлява не чрез звездата, а чрез ангела*; по такъв начин те възлизали постепенно към по-високото. Заслужава изследване и това, как се е появила
мисълта у мъдреците да тръгнат и кой ги е подбудил към това. На мен ми се струва, че това било дело не само на едната звезда, но че сам Бог подействал на тяхното сърце, както
постъпил с Кир, като го предразположил да освободи юдеитe [Виж Ездра 1:1-3]. Той обаче извършил това, без да нарушава свободната му воля, както повикал и св. ап. Павел с глас отгорe**,
заедно с това проявил Своята благодат и разкрил неговото послушание.
* "А, понеже бяха предупредени от Бога насън да се не връщат при Ирод, те си отидоха през друг
път в своята страна." Евангелие от Матей, 2 глава, 12 стих.
** Обръщението на Савел от Тарс (бъдещия Христов апостол Павел) е описано
подробно на три места в книгата Деяния на апостолите: 9, 22 и 26 глави.
Но ще запиташ защо не е открил това на всички мъдреци? Заради това, че не всички биха повярвали, а тези били готови повече от другите. Хиляди народи погивали, но към едните
ниневийци бил изпратен пророк Йона; двама разбойника били на кръста, но само един се спасил.
И тъй, знай, че мъдреците проявили добродетел не само с това, че дошли, но и с това, че постъпили смело. За да не ги помислят за подозрителни човеци, след пристигането си те
разказват за своя пътеводител, за дългия път и при това проявяват смелост: "Дойдохме, казват те, да Му се поклоним", без да се
страхуват от яростта на народа, нито от жестокостта на царя. От това заключавам, че те били и у дома си учители на своите съотечественици; ако те тук в Ерусалим не се бояли да
говорят за това, с по-голяма смелост биха проповядвали за него в своето отечество, след като получили откровение от ангела и свидетелство от пророка.
Из Беседа шеста от "Тълкувание на Евангелието от Матей", изд. София 1937 година
Подбор и бележки: Тодор Велчев
Първа електронна
публикация harta-bg.info
25:14-30
- Блажени Теофилакт
25:14-19.
"Защото Той ще постъпи като човек, който тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си: и едному даде пет таланта,
другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.
Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта; също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два; а който взе единия талант, отиде,
та разкопа земята и скри среброто на господаря си.
След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка."
След като казва по-горе, че денят на второто пришествие е неизвестен, Господ в тази притча показва, че ще дойде внезапно. Защото, подобно на човек, който заминава на път, Господ
е призовал рабите Си и им е дал заповеди. Христос, който заради нас е станал човек, се нарича заминаващ, или защото се е възнесъл на небесата, или защото дълго търпи, не изисква
веднага от нас, но очаква отчет. Неговите раби са онези, на които е поверено служението на словото, като архиереите, иереите, дяконите и всички, приели духовни дарования, едни
по-големи, други по-малки, всеки според силата си, тоест според своята вяра и чистота. Защото, какъвто съд представям на Бога, в такъв слага Той Своя дар за мене, и в малкия съд
слага малък дар, а в големия - голям. Слугата, получил пет таланта, веднага отишъл и започнал да се труди - такова е неговото усърдие, че нищо не е пренебрегнал и веднага е
започнал да се труди, удвоявайки приетия дар. А удвоява дадения му дар онзи, който, след като получи дар слово, богатство, власт или някакво друго знание и способност, принася
полза не само на себе си, но се стреми да бъде полезен и на другите. И обратното, закопава таланта в земята този, който мисли само за своята полза, а за ползата на другите дори не
се сеща, и затова ще бъде осъден. Ако видиш надарен и старателен човек, който обаче употребява дарованията си за зло - за своя изгода, за измама и за земни неща, смятай, че е зарил
таланта си в земята, тоест в земните неща. След много време идва господарят, който е дал среброто си, тоест или Божествените слова, защото те са сребро, очистено от пръст в горнило
(Пс. 11:7), или всяко дарование, което украсява и прославя човека. И поисква им сметка, тоест отчет за получения дар.
25:20-30.
"И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих
с тях други пет. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два. Господарят му рече: хубаво, добри и верни
рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; и като се уплаших,
отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето. А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал;
затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва; вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет
таланта; защото всекиму, който има, ще се даде и nреумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; а негоднuя раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде
плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!"
Господарят еднакво хвали и двамата слуги, употребили даденото, за да се трудят, всеки чува от него: хубаво, добри и верни рабе. Под "добър" разбира човеколюбивия и щедрия, който
простира благостта си и върху ближните. А казва, че верните в малкото ще бъдат поставени над много, защото, макар да получаваме дарове и тук, те са нищожни по сравнение с бъдещите
блага, с които ще се удостоят онези, които подобаващо са употребили получения от Бога талант. Радостта на господаря означава онова непрестанно веселие, с което Бог се весели за
делата Си, по думите на Давид (Пс. 103:31). Така се радват и светиите за своите добри дела, докато грешниците скърбят и безполезно се разкайват за
лукавите си дела; светиите се радват и на това, че имат толкова богат Господ. Забележи, че и получилият петте таланта и получилият два се удостояват с еднакви блага; това значи, че
и получилият малко ще приеме равна почест с онези, които са получили и извършили много, ако употреби подобаващо дадената му благодат, колкото и малка да е тя. Защото всеки се
почита заради полученото само тогава, когато го е употребил по подобаващ начин. Благодарните раби са именно такива, а лошият и ленив раб отговаря иначе - така, както му е присъщо.
Той нарича господаря си жесток, подобно на това, както и днес мнозина учители - казват: жестоко е да се изисква послушание от хора, в които Бог не е вложил покорност. Защото това
значат думите: жънеш, дето не си сеял, тоест изискваш покорност от този, в когото не си вложил естествена покорност. А като нарича господаря жесток, рабът осъжда сам себе си. Щом
господарят му е жесток, както сам казва, той би трябвало още повече да се старае и да се устрашава, понеже има жесток и немилостив господар; защото, ако търси чуждото, толкова
повече ще потърси своето. Затова би трябвало и ти да умножаваш онова, което си получил, и да образоваш учениците си, от които Господ ще потърси дължимото. Защото на раба е
свойствено да дава полученото, а на Господа - да изисква отчет от всеки. Но рабът казва на господаря си: "сметнах заповедта ти за жестока, защото изискваш послушание от хора, на
които не си дал естествено предразположение да се покоряват на чутото; затова от опасение словото на моето наставление да не се окаже напразно, аз не се грижех за другите, а само
за себе си". Учениците се наричат банкери, защото предават учението на другите. Лихвата, която се търси от тях, е изпълнението на учението на дело. Защото ученикът, приемайки от
учителя учението, сам се ползва от него, предава го на други и прибавя към него още и лихва, тоест добрите дела. Който е приел дар за полза на другите, но не го употребява по
предназначение, ще го изгуби, а който се грижи за другите, придобива още повече, понеже ще му бъде дадена по-голяма благодат. А от онзи, който не се упражнява, ще се отнеме и
дарованието, което притежава, понеже, като не се грижи да го преумножи, той го губи и макар на пръв поглед да го има, го е погубил със своята леност и нехайство. Външна тъмнина се
нарича мястото, което не се озарява от божествената светлина.
27:1-10
- Блажени Теофилакт
27:1-2
А когато се съмна, всички първосвещеници и стареи народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият; и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата.
Виж как дяволът завладял всички и ги склонил към убийството в такива дни, когато трябвало да извършват много жертви и приношения за греховете на другите и да пазят себе си в
непорочност и чистота. А те и връзват, и отвеждат Христа при управителя Пилат. Пилат произхождал от Понт, но като римски поданик бил изпратен за управител в Юдея. А предали на
Пилат Господа, като човек метежник и кроящ заговор против царя.
27:3-5
Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на
първосвещениците и стареите, като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли. И
като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.
Късно се опомня Юда, и макар и да се разкайва, не е за добро. Да осъзнае човек вината си, разбира се, е добро дело, но да се обеси - е дяволско. А той, по дяволско внушение, не
търпейки бъдещото безславие, сам се е лишил от живот тогава, когато трябвало да плаче и да умолява Предадения, а не да предава себе си на бесовете. Някои впрочем казват, че Юда,
като сребролюбив човек, уж си мислел, че и пари ще придобие, като продаде Христа, и Христос няма да бъде умъртвен, а ще избяга от юдеите, както бил избягвал от тях и по-рано; но
сега, като видял, че Го осъдил на смърт, се разкаял, защото на дело излязло не така, както предполагал. Затова се и обесил, уж възнамерявайки да изпревари Иисус в ада и там да Го
умолява и да получи спасение. Но всичко това било по вражеско внушение. Освен това, нека ти бъде известно, че макар че Юда си надянал примката на шията и увиснал на някакво дърво,
дървото се наклонило и той останал жив, понеже Бог искал да го запази или за покаяние, или за притча и хула в устата на хората. И казват, че се разболял от водна болест и тялото му
така отекло, че не можел да премине оттам, където свободно преминавала колесница, а впоследствие, като се строполил ничком, се пръснал през средата , и цялата му вътрешност се
изсипала, както казва св.ап. и ев. Лука в книгата си "Деяния на светите Апостоли" (Деян.1:18).
27:6-10
Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за
кръв. И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници; затова и доднес тая нива се
нарича кръвна нива; тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: "и взеха трийсетте сребърника - цената на Оценения, Когото оцениха
синовете Израилеви, и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ."
Храмовата съкровищница е мястото в което се е поставяло принасяното в дар на Бога. Виж как Бог превърнал в нищо делото им, така че става явна само тяхната кръвожадност, "и до
днес..", казва Евангелистът, "тази нива се нарича кръвна нива", така че всички да помнят, че те са убили Господа. Приеми за сведение и това, че и юдеите са се грижели за
страннолюбието, така че купили и нива, за да погребват в нея бездомниците. Така че нека се засрамим ние, които считаме себе си за хора с по-добър живот, а пренебрегваме
бездомниците. "Цена на Оценения" пророкът нарича цената на Христос, Който макар и да е безценен, бил оценен от синовете Израилеви; т.е. те определили цената Му, като се
уговорили да дадат за Него на Юда 30 сребърника.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com