Св. апостол и евангелист Лука
The Holy Apostle and Evangelist Luke
18 октомври
Пренасянето на мощите на св. Лука от Тива в Константинопол се чества на 22 април
| |
Св. апостол и евангелист ЛукаThe Holy Apostle and Evangelist Luke 18 октомври Пренасянето на мощите на св. Лука от Тива в Константинопол се чества на 22 април |
В същия ден празнуваме паметта и на Св. мъченица Злата Мъгленска, както и на светия мъченик Марин и на св. преподобни Юлиан Пустинник.
Св. евангелист Лука. Гръцка икона от Хилендарския манастир, рисувана ок. 1360 г. Част от композицията Deisis, първоначално от иконостаса на главната манастирска църква. St. evangelist Luke. Icon painted c. 1360 from the developed Deisis composition formerly on the iconostasis of the main church in Hilandar Monastery
По-долу:
Виж също:
Апостольских деяний сказателя и Евангелия Христова светла списателя,
Луку препетаго, славна суща Христове Церкви,
песньми священными святаго апостола похвалим,
яко
врача суща, человеческия немощи,
естества недуги и язи душ исцеляюща
и молящася непрестанно за души наша.
На Апостолските деяния повествувателя и на Евангелието Христово светлия писател,
Лука, всевъзпетия на неописуемата Христова Църква,
с песни свещени да възхвалим светия апостол
като лекар на недъзите на немощното човешко естество
и изцеряващ язвите на душите
и молещ се непрестанно за нашите души.Друг превод:
Повествувател на апостолските деяния и на Евангелието Христово светъл писател,
със свещени песни да възхвалим всевъзпетия Лука като лекар на човешките немощи,
изцеляващ недъзите на естеството и язвите на душите
и молещ се непрестанно за всички нас.
Истиннаго благочестия проповедника, и таин неизреченных ритора,
звезду церковную, Луку божественнаго восхвалим:
Слово бо его избра, с Павлом мудрым языков учителя,
Един ведый сердечная.
Да възхвалим божествения Лука, проповедника на истинското благочестие,
ритора на неизречените тайни, звезда църковна,
защото Словото, Единият Сърцеведец, го избра с мъдрия Павел, учител на народите.Друг превод:
Проповедник на истинното благочестие и ритор на неизречените тайни,
звезда църковна, Лука Божествения да възхвалим:
неговото слово избра заедно с Павел, мъдрия учител на народите,
Единственият знаещ тайните на сърцето.
Св.
ев. Лука.
Фрагмент от стенопис от XVIII в. в Хилендарския манастир в Света Гора Атон
Свети Лука бил апостол от Седемдесетте и спътник на св. ап. Павел, който споменава за него в Посланието до колосяни: "Поздравява ви Лука, многообичният лекар" (Кол.4:14). Написал третото Евангелие и книгата "Деяния на светите апостоли".
Свети Лука се родил в Антиохия Сирийска. Бил лекар и живописец, според свидетелството на Филосторгий и Никифор Калист
.
Според Преданието, той нарисувал иконата на Божията Майка и много проповядвал за Христа, най-вече в Египет и Беотия (Средна Гърция). Загинал мъченически на 80-годишна възраст в гръцката страна Ахаия.
В 360 година мощите му били пренесени в Константинопол. Паметта му се почита от светата Църква на 18 октомври.
Pravoslavieto.com
Св. постол и евангелист Лука. Стенопис от иконостаса на Хилендарския манастир в Света Гора Атон.
Освен дванадесетте апостоли, които навсякъде следвали своя Небесен Учител, Господ Иисус Христос избрал още седемдесет ученици и ги пратил да проповядват Неговото учение по градове и села.
Преди да ги изпрати на проповед, Той ги наставлявал как да учат народа. Дал им власт да изцеряват всяка болест.
При изпращането им казал:
- Жетвата голяма, а работниците малко. Затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си. Вървете! Ето, аз ви пращам като агнета посред вълци. Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща ... И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща!... В който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат; изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие! [Лук. 10:1-16].
Под жетва Спасителят разбирал сърцата на хората, които били готови да приемат в себе си истините на словото Божие. Под работници или жетвари разбирал проповадниците на словото Божие. Господарят на жетвата е Сам Бог.
След като благовествували по много градове и села, седемдесетте ученици се върнали с радост и казали:
- Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам.
А Той им отвърнал:
- Не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са написани на небесата! [Лук. 10:17-20].
В числото на седемдесетте ученици бил и св. Лука.
Той бил родом от Антиохия, където на младини изучавал медицина и живопис.
След време дошъл в Йерусалим. Слушал проповедта на Спасителя. Поразен бил от силата на Христовите думи и чудеса. Станал Христов ученик.
На него и на Клеопа Христос се явил след възкресението Си. Били на път за Емаус. Те вече били чули за възкресението на Господа и разговаряли по пътя за него. Ненадейно Христос се приближил до тях като обикновен пътник. Те не го познали. Той ги заговорил:
- Какви са тия думи, които разменяте помежду си, и защо сте тъжни?
Клеопа му отговорил:
- Ти ли си само странник в Йерусалим и не си узнал това, което стана в него през тия дни?
Попитал ги:
- Кое?
Те му казали:
- Което стана с Иисуса Назорееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес вече трети ден, откак стана това; па и някои жени от нашите ни слисаха; те ходили рано на гроба, и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и ангели, които казвали, че Той е жив; и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; но Него не видели.
Тогава Богочовекът им рекъл:
- О, несмислени и мудни по сърце, да вярвате на всико, що са казали пророците! Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?
И като наченал от Мойсей и от всички пророци, обяснявал им казаното за него в цялото Писание.
Пътниците се приближили до селото, в което отивали. А Христос показвал вид, че иска да върви по-нататък. Но те Го задържали:
- Остани с нас, понеже е привечер и денят превали.
Господ влязъл с тях в дома, където отивали Лука и Клеопа. Седнал с тях на трапезата. Взел хляба, благословил го, преломил го и им подал по късове.
Тогава им се отворили очите. И те Го познали. Но Той станал невидим за тях.
Изумени и възрадвани, те си казали:
- Не гореше ли в нас сърцето, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? [Лук. 24:13-32].
Св. апостол Лука бил спътник на св. апостол Павел при мисионерските му пътешествия.
От Рим апостолът на народите, Павел, пратил послания дo християни от различни места. В тях той нарича апостор Лука "лекар, многообичан и брат, когото възхваля цялата Църква".
От Рим св. апостол и евангелист Лука се отправил за Египет, където в град Тива устроил християнска църква, известна по-късно със своята многочисленост и светост. Той основал и много други църковни общини в Египет, като лекувал не само телесни, но и душевни страдания.
Освен книгата "Деяния на светите апостоли", св. Лука написал и Евангелие, поради което се нарича и евангелист.
Св. апостол и евангелист Лука рисува
икона на Пресвета Богородица.
Детайл от икона от сръбския Moraca Monastery. Източник: byzantinesacredart.com
Св. апостол и евангелист Лука се счита и за пръв християнски иконописец.
Свещеното предание говори, че той нарисувал две икони: на св. Дева Мария с Божествения младенец на ръце (виж Богородица Одигитрия, Pravoslavieto.com) и на светите първовърховни апостoли Петър и Павел. По тоя начин той сложил началото на църковната иконопис за слава на Божията Майка и на всички светии.
Св. Лука бил толкова привързан към св. апостол Павел, че не го остaвил и във времето, когато Павел бил окован във вериги в Рим. Не го оставил и при първите, и при вторите окови.
От Египет евангелистът дошъл вече твърде стар в гръцката страна Ахаия, където умрял мъченически на 80-годишна възраст.
Император Констанций, син на Константин Велики, като чул за чудесата, които ставали при гроба на св. Лука, наредил да се пренесат мощите му в цариградската църква "Св. Апостоли", където почивали мощите и на апостолите Андрей и Тимотей.
При тържественото пренасяне на тия свети мощи един болен царедворец бил чудно излекуван. След това се заредили в храма множество други чудеса.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
|
(1) Името Лукан се среща в някои древни ръкописи на латинския превод на Евангелието от Лука. Пример за подобно съкращение може да се види в името на Сила - съкратено от Силуан.
(Деян. 15:22; 2 Кор. 1:19 и др.).
(2) Езичниците, приемащи иудейската вяра, се наричали "пришълци пред вратите", а онези от тях, които освен вярата приемали и обрезанието, се наричали "пришълци на правдата". В първата църква такива били велможата на етиопската царица Кандакия, кръстен от апостол Филип (Деян. 8:27-40), римският стотник Корнилий (Деян. 10:1-3), един от седемте дякони - Николай, както и Лука родом от Антиохия (Деян. 6:5) и много други (Мат. 23:15, Деян. 2:10). (3) Апостол Павел нарича Лука многообичан лекар: "поздравява ви Лука, многообичният лекар" (Кол. 4:14). |
|||
Свети евангелист Лука се родил в сирийския град Антиохия. Родителите му не принадлежали към
еврейския род. За това свидетелства отчасти самото име Лука, съкратено от латинското име Лукан (1), и особено от едно място в посланието на апостол Павел към Колосяни, където свети
Павел ясно го отделя "от обрязаните", тоест от иудеите (Кол. 4:10-15). В писанията си свети Лука ясно показва добро познаване на Моисеевия закон и иудейските обичаи, затова може да
се смята, че преди обръщането си към Христа той е приел иудейската вяра (2). Освен това в родината си, прославена с науките и изкуствата, той обогатил ума си с различни научни
сведения.
От посланието на апостол Павел до Колосяни виждаме, че той изучавал лекарското изкуство (3), а преданието удостоверява, че бил и живописец. Несъмнено е също, че е получил добро образование, защото гръцкият език на писанията му е много по-чист и правилен, отколкото езикът на останалите новозаветни писатели.
Когато слухът за чудесата и учението на Господ Иисус Христос се разпространил от Галилея по цяла Сирия и околните места, тогава и Лука дошъл от Антиохия в Галилея, където Господ Иисус Христос започнал да сее семената на Своето спасително учение (Мат. 4:24-25; Лук. 4:37). Тези семена намерили добра почва в сърцето на Лука и принесли стократни плодове.
|
(4) Лук. 10:1-24. На това предание не противоречат думите на самия Лука, в които той като че изключва себе си от апостолите - очевидци на словото (Лук. 1:2). С тях той иска да
изрази само това, че не е принадлежал към лика на Дванадесетте апостоли, които, разбира се, видели много повече евангелски събития, отколкото Седемдесетте ученици на Господа,
които по време на проповедта на Христа вървели преди Него.
(5) .Лук. 24:13-32. Макар в своето Евангелие да не се назовава по име, подробното повествувание на свети Лука посочва, че именно той е бил другият ученик, чието име не се споменава. За това говори и църковното предание. И в църковната молитва за пътниците четем: "На Лука и Клеопа в Емаус си съпътствал, Спасе, съпътствай днес и Твоите раби, които са на път." (6) Емаус бил на около 12 км на запад от Иерусалим. (7) Думи на Самия Христос Спасител - Иоан. 14:6. |
|||
Скоро той бил удостоен да бъде приет в лика на Седемдесетте Христови апостоли и получил от Господа напътствени наставления и власт да върши чудеса, започнал да ходи "пред лицето" на Господа Иисуса, като проповядвал настъпването на Царството Божие и приготвял път за Христа Спасителя (4).
В последните дни от земния живот на Спасителя, когато с поражението на Пастира се разбягали и овците от стадото Му, свети Лука се намирал в Иерусалим, плачейки за своя Господ, Който приел доброволни страдания. Вероятно по време на разпятието Му, сред другите,
които познавали Христа, се намирал и Лука и застанал "надалеч" със скръб гледал Разпнатия (Лук. 23:49). Но скоро скръбта му се превърнала в радост, защото Възкръсналият Господ в
самия ден на възкресението Си го утешил, като го удостоил с явление и беседа, за което особено подробно и живо съобщава самият Лука в своето Евангелие (5).
Като скърбял за смъртта на своя учител и недоумявал по повод Неговото възкресение, за което му съобщили жените мироносици, Лука заедно с друг ученик на Господа - Клеопа, вървял от Иерусалим в Емаус (6) и по пътя се удостоил да стане спътник на Онзи, Който е "пътят и истината и животът" (7). Учениците вървели и разговаряли, когато към тях се приближил Самият Иисус и тръгнал заедно с тях. Според думите на евангелист Марко, Господ им се явил "в друг образ" (Марк. 16:12), а не във вида, в който те го познавали преди. Освен това по особеното Божие устроение "очите им се премрежиха" (Лук. 24:16), така че те не могли да познаят явилия се Господ. Двамата помислили, че с тях върви някой от богомолците, които идвали за празника Пасха в Иерусалим.
- "Какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?" - попитал ги Господ.
Клеопа отвърнал:
- "Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?"
- "Кое?" - попитал отново Иисус.
- "Което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля - продължили те, - но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели." (Лук. 24:17-24)
Тогава Господ им рекъл:
- О, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?
И като започнал от Моисей, Господ им разяснил казаното от всички пророци за Него в Писанието.
Така беседвайки с Господа, учениците неусетно стигнали в Емаус, и тъй като беседата им била приятна, а техният Спътник очевидно възнамерявал да продължи пътя си, те започнали да го молят да остане с тях.
- Остани с нас, защото денят вече преваля - казвали Му те.
И той влязъл с тях в селото и останал с тях в една къща. Когато седнали на трапезата, Той взел хляба, благословил, преломил го и им подал. Щом Господ направил това, учениците му веднага Го познали. Вероятно, това действие Той и преди извършвал пред учениците си, а освен това те могли да го познаят по следите от гвоздеите на ръцете му, които преди не забелязали. Но Той станал невидим за тях и те си казали един другиму:
"- Не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?" (Лук. 24:32)
Те пожелали да споделят радостта си с другите ученици на Господа и веднага станали и тръгнали към Иерусалим. Там намерили в една къща апостолите и другите ученици и веднага им съобщили, че Христос е възкръснал и че са Го видели и беседвали с него. Апостолите ги утешили, като казали, че Господ наистина е възкръснал и се е явил на Симон. После Лука и Клеопа подробно разказали за всичко, което станало с тях по пътя и за това, как познали Господа Иисуса Христа, когато преломил хляба. По време на разговора внезапно сред апостолите се явил Самият възкръснал Господ, поздравил ги и успокоил смутените им сърца. За да се уверят онези, които мислели, че виждат пред себе си духа на своя умрял Учител, Той показал раните на ръцете и нозете Си и вкусил храна. Евангелист Лука отново се удостоил да чуе от Господа разяснение на всичко, казано за Него в Свещеното Писание на Стария Завет и получил дар да разбира Писанията (Лук. 24:18-19).
След възнесението Господне свети Лука пребивавал известно време заедно с другите апостоли в Иерусалим, а после, според преданието, се завърнал в родината си Антиохия, където
вече имало много християни. По пътя той проповядвал в Севастия
(столицата на Самария,
бел.ред.), където се намирали нетленните мощи на свети Иоан предтеча. Когато си тръгвал оттам, свети Лука поискал да вземе със себе си
мощите и да ги отнесе в родината си, но местните християни, които усърдно почитали Господния Кръстител, не му позволили да направи това. Тогава свети Лука взел дясната му ръка, под
която някога преклонил глава Самият Христос, приемайки кръщение от Иоана.
| (8) Македония се намирала на север от Гърция, между Илирия, Тракия, Егейско море и Балкана. Известно време тя била независима държава, която особено се прославила при
цар Александър Велики. Впрочем, тя паднала също така бързо, както се извисила. В апостолските времена Македония влизала в състава на Римската империя. (9) "С него изпратихме и един брат, похваляван по всички църкви за благовестието, и не само похваляван, но и избран от църквите, за да ни придружава в това добро дело, на което служим за слава на Самаго Господа и за ваше усърдие" (2Кор. 8:18-19). Древните тълкуватели смятат, че този брат бил свети Лука. Свети Иоан Златоуст вижда тук и указание за посвещаването на свети Лука за епископ ( в думата "избран" - на гръцки χειροτονειδεί). (10) Трудностите на това продължително пътешествие свети апостол Лука описал в 27 и 28 глави на книга Деяния на светите апостоли. |
|||
С това безценно съкровище той се завърнал в родината си, за голяма радост на антиохийските християни. Той напуснал родния си град чак тогава, когато станал спътник и съратник на свети апостол Павел, който, според преданието на някои древни писатели, дори му се падал роднина. Това, впрочем, станало вече по време на второто апостолско пътешествие на свети Павел (от 52 до 55 г. след Р.Хр., бел. ред.). Заедно с апостола свети Лука тръгнал да проповядва в Гърция и бил оставен от него да утвърди и устрои Църквата в македонския град Филипи, и в течение на няколко години се трудил за разпространяването на християнството в Македония (Деян. 20:6) (8).
Когато апостол Павел, в края на своето трето апостолско пътешествие, отново посетил Филипи, по негово поръчение и по избора на всички вярващи Лука отишъл в Коринт, за да събере
милостиня за бедните християни от Палестина (9).
След като събрали милостиня, свети Лука и апостол Павел се отправили в Палестина, като посещавали по пътя си църквите от архипелага, по бреговете на Мала Азия, във Финикия и
Иудея. Когато апостол Павел бил взет под стража в палестинския град Кесария, свети Лука останал
с него. Той не го оставил и тогава, когато апостолът бил пратен в Рим, на съд при кесаря. Заедно с него понасял
всички трудности на пътешествието по море, като се излагал се на опасност дори да изгуби живота си (10).
| (11) Това е видно от написаните по същото време послания на апостол Павел до Колосяни и до Филимона. (12) Съдейки по тясната връзка между това Евангелие и Книгата Деяния Апостолски (Лук. 1:1-4; Деян. 1:1), създадена след Евангелието и появила се в Рим около 63 г., трябва да се признае, че между написването на двете е изминало съвсем малко време, и че Евангелието също се е появило в Рим, около 61 или 62 г. Същото се потвърждава и от подписите върху някои ръкописи. Както Евангелието, така и книгата Деяния на светите апостоли свети Лука написал за "достопочтения" Теофил (Лук. 2:3; Деян. 1:1). Древното предание разказва за един знатен християнин Теофил, антиохиец, и се смята, че за него светият е написал Евангелието и книгата Деяния. (13) "Свети Лука се отличава от другите автори на Евангелията - казва свети Иоан Златоуст - с по-голямата пълнота, с която описва новозаветните събития, започвайки от
рождеството на свети Иоан Предтеча, за което разказва само той. Също и последното евангелско събитие - възнесението на Иисус Христос на небето, което при Матей и Иоан изобщо не
се споменава, а при Марко се споменава накратко, само свети Лука е разказал подробно." (14) В книгата Деяния на светите апостоли Лука подробно описва слизането на Светия Дух върху апостолите и техните подвизи, извършени след възнесението на Господа за разпространението и утвърждаването на християнската вяра в Иудея и други страни. "Свети Лука е описал тук предимно деянията на свети апостол Павел, чийто любим ученик и най-близък сътрудник е бил" - казва свети Иоан Златоуст. (15) Може би свети Лука както и преди, така и сега с лекарското си изкуство облекчавал болестите на апостола затворник, който според Църковното Предание страдал от главоболие и други телесни недъзи, и с това заслужил името "многообичан лекар", както го нарича апостол Павел. |
|||
Когато пристигнали в Рим, свети Лука също бил заедно с апостол Павел и Марк, Аристарх и други спътници на апостола и проповядвал Христа в тази столица на древния свят (11). В Рим свети Лука написал своето Евангелие и книгата Деяния на светите апостоли (12). В Евангелието той изобразил земния живот на нашия Господ Иисус Христос не само въз основа на това, което сам видял и чул, но и като вземал предвид всичко, което са предали "ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото" (Лук. 1:2) (13). Свети апостол Павел го ръководел в това дело и после одобрил написаното от него Евангелие. Също така и книгата Деяния на светите апостоли била написана, според църковното предание, по повеление на апостол Павел (14).
След две години, прекарани в римска тъмница, апостол Павел получил свободата си и оставил Рим. Той посетил някои от църквите, които основал преди. Свети Лука го съпътствал и в това пътуване. Скоро император Нерон започнал в Рим жестоко гонение против християните. По това време апостол Павел за втори път посетил Рим, за да ободри и подкрепи преследваната Църква със словото и примера си, и ако бъде угодно на Бога, да сподели с вярващите мъченическия венец. Свети Лука и сега не изменил на своя учител, и само той от всички съратници на апостола бил с него в това толкова тежко време, когато апостолът се сравнявал с жертва, обречена на заколение.
- "Защото аз вече ставам жертва, и времето на моето отхождане настъпи - писал апостолът на своя ученик Тимотей. - Побързай да дойдеш при мене скоро. Защото Димас ме остави, понеже обикна сегашния свят, и отиде в Солун; Крискент - в Галатия, Тит - в Далмация. Само Лука е с мене." (2Тим. 4:6, 9, 10) (15)
| (16) Далмация - южната част на Илирийската провинция, която на север граничела с Панония, а на запад - с Италия и Адриатическо море. Галия била разположена на земите
между океана, Пиринеите, Средиземно море, Алпите и Рейн. Ахаия била южна гръцка област и заемала северната част на полуостров Морея. (17) Ливия - провинция в Северна Африка с много гръцки колонии. Впрочем, гърците понякога наричали Ливия и цяла Африка. (18) Беотия - провинция във вътрешността на Гърция. (19) Както свидетелства свети Григорий Богослов в първото си "Слово против император Юлиан". |
|||
Много вероятно е свети Лука да е бил свидетел и на мъченическата кончина на апостол Павел в Рим. Както повествува църковното предание, след смъртта на апостола той благовестял Христа в Италия, Далмация, Галия и особено в Македония, където и преди се трудил няколко години, а също и в съседна Ахаия (16).
Вече в преклонни старини, апостол Лука предприел пътешествие в далечния Египет и тук понесъл много трудове и огорчения заради славата на светото Иисусово име. Той дошъл в
Египет, като пред това преминал цяла Ливия (17) и в Тиваида, и обърнал мнозина към Христа. В Александрия той
ръкоположил за епископ Авилий, на мястото на Аниан, ръкоположен от евангелист Марко, който служил 22 години. Като се завърнал в Гърция, той отново устроил тук, в областта Беотия
(18), църкви, ръкополагал свещеници и дякони, изцелявал болните телесно и душевно.
Подобно на своя приятел и ръководител апостол Павел и свети Лука се подвизавал с добрия подвиг, пътя свършил и вярата опазил. Той починал на 84-годишна възраст в Ахаия с мъченическа смърт, повесен, поради липсата на кръст, на едно маслинено дърво (19). Честното му тяло било погребано в Тива, главния град на Беотия. Светите му мощи, подаващи много изцеления, се пазели там до втората половина на четвърти век, а после били пренесени в столицата на Източната империя Константинопол.
| (20) Като ознаменуване на лекарското изкуство на Лука, Господ пращал във вид на дъжд на мястото на погребението на светия апостол целебен "колурий", лекуващ очните болести. (21) Паметта на свети мъченик Артемий се празнува на 20 октомври. (22) Пренасянето на мощите на свети Лука се чества от Църквата на 22 април. (23) Свети Андрей Първозвани бил един от 12-те апостоли, а свети Тимотей - един от 70-те Христови ученици, бил епископ на град Ефес в Мала Азия. (24) Като чества светите икони на Божията Майка, православната Църква зове към Нея в песнопенията си: "На първата написана Твоя икона от благовестника на евангелските тайни, донесена при тебе, Царице, да я благословиш и направиш силна да спаси онези, които Те почитат, се зарадва, защото си милостива, Помощнице на нашето спасение (Стихира на службата на Казанската икона на Богородица, 22 октомври)." В Успенския събор в Москва се пази иконата на Божията Майка, наречена Владимирска, която според преданието също е била нарисувана от свети Лука. |
|||
За местонахождението на мощите на светия апостол Лука станало известно през четвърти век по изцеленията, които се извършвали тук. Особено много изцеления имало за страдащите от болести на очите (20).
Синът на равноапостолния Константин Велики, император Констанций, научил от един ахайски епископ, че тялото на свети Лука почива в Тива, пратил управителя на Египет Артемий (21) да пренесе мощите на свети Лука в столицата и той с голяма тържественост изпълнил това (22).
По време на пренасянето на светите мощи от морския бряг в храма станало чудо. Един човек, на име Анатолий, евнух, прислужник на царя, бил болен от неизлечима болест. Той похарчил много пари за лекари, но не могъл да получи изцеление, и сега с вяра в чудодейната сила на честните мощи на апостол Лука, започнал да моли светия за изцеление. При това той се приближил до честния ковчег на светеца и помагал да го носят, доколкото имал сили. И едва изминал няколко крачки, болестта го оставила. После той с радост носел ковчега до храма на светите апостоли, където мощите на свети Лука били положени под престола, заедно с мощите на светите апостоли Андрей и Тимотей (23). Тук светите мощи подавали много чудеса и с особена любов били почитани от православните християни.
Древните църковни писатели съобщават, че удовлетворявайки благочестивото желание на първите християни, свети Лука пръв изписал с бои образа на Пресвета Богородица, държаща на ръце Предвечния Младенец, нашия Господ Иисус Христос, а после създал и други две икони на Пресветата Божия Майка и Й ги донесъл да ги види. Тя разгледала иконите и казала:
- Благодатта на Родилия се от Мене и Моята милост да бъдат с тези икони (24).
Свети Лука изобразил на дърво и светите първовърховни апостоли Петър и Павел и с това положил началото на добро и достославно дело - изобразяването на светите икони за слава на Бога, на света Богородица и на всички Светии, за украшение на светите църкви и за спасение на вярващите, които благочестиво ги почитат. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Миниатюра от X век, изобразяваща св.евангелист Лука.
Ставроникита манастир, Св. Гора Атон.
Св. Лука чете Евангелието.
Ръкопис върху пергамент от X век. Днес в Византийския
британски музей в Лондон.
Св. евангелист Лука.
Миниатюра от 1056–1057 г. в Остромировското евангелие.
Днес в Российская Национальная библиотека, Санкт-Петербург.
Св. евангелист
Лука.
Гръцка икона от Хилендарския манастир, рисувана ок. 1360 г.
Част от композицията Deisis, първоначално от иконостаса
на главната манастирска църква.
St. evangelist Luke. Icon painted c. 1360 from the developed Deisis composition formerly on the iconostasis of the main church in Hilandar
Monastery
Св. апостол и евангелист Лука.
Стенопис от XIII в. от Мануил Панселинос в Църквата Протата в Карея (Атон)
Св.
ев. Лука.
Фрагмент от стенопис от XVIII в. в Хилендарския манастир в Света Гора Атон
Свети апостол
и евангелист Лука.
Руска икона от втората половина на XV век, тверска живопис.
Св. Апостол и евангелист Лука.
Детайл от стенопис в
сръбския манастир Грачаница в Косово
Св. апостол и евангелист Лука рисува
Пресвета Богородица.
Детайл от икона от от XVII век от сръбския Moraca Monastery. Днес в Националния музей в Белград, Сърбия/ Източник: byzantinesacredart.com
Св. постол и евангелист Лука.
Стенопис от иконостаса на Хилендарския манастир в Света Гора Атон.
Св. евангелист Лука рисува св.
Богородица с Младенеца ("Одигитрия").
Стенопис от XVIII в., параклиса "Св. Иван Рилски" в
Хилендарския манастир в Света Гора.
Източник: bentchev.tripod.com
Св. евангелист Лука рисува икона на св. Богородица с Младенеца
("Одигитрия") (Христо Димитров?).
Стенопис от 1799 г. в църквата "Св. Лука" в
Рилския монастир.
Източник: bentchev.tripod.com
Св. евангелист Лука рисува Пресвета Богородица с Младенеца ("Одигитрия").
Икона от
неизвестен тревненски автор от XVIII век.
Днес в Църковния историко-археологически музей (ЦИАМ) в София.
Източник:
bentchev.tripod.com
Виж също:
www.Pravoslavieto.com