 |
|
Велики Преслав. © Георги Величков, georgy.hit.bg.
Втората столица на Първото българско царство се намира на река Тича, където по времето на хан Омуртаг били построени дворец и крепост. Тя е установена от цар Симеон (893-927) по времето, когато България е в апогея на своето политическо и културно развитие.
Крепостта на Преслав, подобно на Плиска, се състои от външна и вътрешна укрепителна система. Вътрешната крепост се намира почти в средата на Външния град. Формата й е Г-образна, с кръгли кули в ъглите и квадратни по протежение на стените.
Дворците били построени върху високо плато. Запазени са внушителни останки от дворцов комплекс, състоящ се от две монументални сгради: Голям дворец, построен от крупни каменни блокове, и Западен дворец. Тронната зала била трикорабна и имала също три отделения. Находките потвърждават описанието на Йоан Екзарх, което говори за монументалността и за богатата архитектура на дворците.
На висока тераса в близост до дворците на Велики Преслав била разположена “Златната църква”, блестящ паметник на църковната архитектура на Първото царство и уникален паметник на българската архитектура въобще.
“Златната църква” в Преслав, издигната през царуването на Симеон І
(864-913-927), блестящо постижение на църковната архитектура на Първото българско царство.
Плановата схема съчетава централна ротонда, правоъгълен нартекс с две кръгли кули и обширен атрий, обграден от колонади. Ротондата с диаметър 10,50 м има дълбока, полукръгла абсида. Амвонът е в центъра на помещението, под купола. Стените са разчленени от 12 полукръгли ниши, пред които се издигат също 12 монолитни мраморни колони. Необичайният план, свободното очертание на вътрешните и външни стени, последователността при групиране на архитектоничните елементи и живописният силует отразяват разцвета на българската архитектура от “Златния век”.
Маргарита Коева, из "Архитектура на Първото българско царство". Първа електронна публикация liternet.bg
Владетелскиат храм във Велики Преслав е открит при разкопки, проведени от археологически екип на Българската академия на науките. Благодарение на финансовите средства, отпуснати от фондация "Развитие на българската наука", през пролетта на 2003 г. започват археологически проучвания на голямата военна база - аул, намиращ се в столицата на Втората българска държава. Той е имал изключително значение за тогавашното състояние на военното дело, но е бил разрушен при преместването на престолнината от Плиска във Велики Преслав. Неотдавна върху останките на тази сграда археолозите се натъкват на останки от по-нов градеж.
Разкритият храм е липсващата досега част от дворцовия архитектурен ансамбъл във Велики Преслав. Разположен е на централно място във Вътрешния град и е свързан с двореца на царя с права улица, дълга 35 метра.
 |
| Манастирът при кръглата църква във Велики Преслав |
Храмът има подчертан представителен характер, за което говорят внушителните му размери 21 на 40 метра. Специалистите го датират от X век и по тяхното мнение той е свързан пряко със строителната дейност на един от двамата царе - Симеон I или Петър. Градежът е от специално издялани еднакви по размер блокове от варовик с дължина над един метър.
Предположенията за височината на сградата са за около 20 метра.
Храмът е с две преддверия, подовата настилка на които е от мозайка от мрамор и керамични плочки в бяло, зелено и червено. Първото преддверие има странични помещения, за едно от които се предполага, че е параклис за владетеля. От украсата на пода на централния кораб са намерени шест мозаечни плетеници, изработени от мраморни и керамични блокчета.
В северната част на притвора под вдлъбнатина в подовото покритие са разкрити християнските погребения на трима знатни покойници - двама мъже и една жена, царски особи или боляри. Предстои отварянето на всички намерени гробове и продължаване на изследователската работа по разкритите погребения и намерените предмети.
© Вестник "Арх&Арт"
Изглед от Преслав с Храм-паметник "Св. Св. Кирил и Методий".
Източник: thegreatworld.hit.bg
Подова
мозайка от X в. от двореца в Преслав.
© Андрей Меламед
Камък с изображение на църква, намерен в руините на Владетелската базилика
Олтар от Дворцовия манастир на Велики Преслав (Х в.).
Реставриран и изследван
от проф. д-р Тотю Тотев
Виж също:
www.Pravoslavieto.com