Св. патриарх Николай ОхридскиX - XI век
|
По-долу:
Виж също:
От оскъдните данни за живота на св. патриарх Николай Охридски може да се приеме, че той е съвременник на цар Самуил, и че е живял след св. Климент Охридски, но по-рано от светиите от XI-XII в. Прохор Пшински, Гавриил Лесновски и Йоаким Осоговски (Сарандопорски). Макар най-често да е титулуван като архиепископ, светецът е носил титлата "патриарх на българите".
За него споменават два гръкоезични извора, основаващи се най-вероятно на записани по свежи спомени славянски жития на светията. Единият от тях е приложението към зографската българска история "Светии в Болгарскаго народа", а другият - краткото житие на св. княз Иван Владимир. В него се споменава, че "светейшит охридски архиепископ и мъдрейшия св. Николай Чудесни" е възпитал младия княз Владимир добре и богоугодно. В кои години св. патриарх Николай е въздействал така силно на княз Владимир, не е известно.
Известно е също, че след смъртта на пленения цар Роман, св. Николай Охридски е коронясал през 997 г. Самуил за български цар.
Възможно е по време на краткото светителство на св. Николай Охрид да е бил определен за център на Охридската архиепископия-патриаршия, но той е пребивавал преди всичко на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро (днес в Гърция).
Много чудеса е извършил св. Николай. Пресвета Богородица му се явила и му заръчала да постави свети Иларион за епископ в Мегалия, както пише в техните жития. св. Паисий Хилендарски пише също в своята "История славянобългарка", че св. Николай е починал в Охрид на своя престол.
Портрети на св. Николай Охридски са изрисувани в охридските църкви "Св. София" и "Св. Климент Мали", а Захарий Зограф го е изобразил в църквата на Троянския манастир "Успение Богородично".
Pravoslavieto.com
по "История славяноболгарская" от св. Паисий Хилендарски, "История на Охридската Архиепископия" от Иван Снегаров и
Светци и духовни водачи от Македония от Пламен Павлов.
Виж също: