Архиепископ Теофилакт Охридски (Блажени Теофилакт Български)
Theophylactus Bulgarus (Theophylactus Of Ohrid)
Theophylactus archiepiscopus Bulgariae
Феофилакт Болгарский (Феофилакт Охридский)
ок. 1050 - ок. 1107/1126 година
| |
Архиепископ Теофилакт Охридски (Блажени Теофилакт Български)Theophylactus Bulgarus (Theophylactus Of Ohrid) ок. 1050 - ок. 1107/1126 година
|
Теофилакт Охридски е почитан византийски църковен писател и Български архиепископ на Охрид по време на византийското робство (X-XII в.). Неговите тълкувания на Евангелията, Книга Деяния на светите апостоли и писмата на св.ап. Павел, както и на "малките" старозаветни пророци се ползват и до днес както от Източната, така и от Западната църква.
Съвременници на Теофилакт от династията Комнин са църковните писатели и историци като неоплатоника-историк Михаил Псел, монаха Евтимий Зигабен, архиеп. Евстафий Солунски, еп. Николай Метонийски, Иоан Зонара и Теодор Валсамон.
Архиеп. Теофилакт Български е обикновено наричан "Блажени Теофилакт". Заради творбите му от древни времена той бил почитан като светител и учител на Църквата, но той не е включен в сонма на светците.
Виж също: 
Теофилакт
Български бил родом от Еврип (Euripus) - град на най-големия след о. Крит егейски остров Евбея (Eubea или Negroponte). (В писмо до брата на императрица Мария той
сам споменава за своите роднини в Еврип, а в един древен списък на българските ахриепископи той е наречен Теофилакт от Еврип). По-голямата част от живота си, обаче, той
провел в Константинопол, и поради голямата си привързаност към града смятал себе си за истински константинополец.
Там, в Константинопол, той учил риторика, вероятно в школата на Михаил Псел (Michael Psellus) - историк и философ-неоплатоник. Император Михаила VII Дука (също възпитаник на Псел) и съпругата му деспина Мария назначили Теофилакт за възпитател на престолонаследника Константин Дука (царувал 1059-1067).
В Константинопол Теофилакт приел и дяконски сан като такъв служил в патриаршеската църква "Света София" ("Hagia Sophia"). Дяконското служение в патриаршеската църква тогава било особено важно. Като най-близки помощници на патриарха, дяконите деляли с него почти всички трудове на неговото служение: едни му помагали в управлението на патриархата, други го замествали в делото на проповедта. Теофилакт принадлежал към числото на последните - негова задача било да разяснява Свещеното писание и да пише поучителни слова от името на патриарха. Поради това той носел званието "Ритор на великата църква". В един древен паметник той е наречен също "Учител на риторите."
През края на 80-те години на XI век, по време на най-тежките дворцови и международни кризи във Византийската империя, архиеп. Теофилакт бил ръкоположен за епископ. Скоро след това бил изпратен в западните дялове на вече поробена България като архиепископ в Аркида - днешния град Охрид, тогава далечна византийска провинция, "земя-пустиня" за човек, живял в имперската столица.
Макар, че смятал българите за "варвари" и се стремял да ги приобщи към византийската култура, Теофилакт високо ценял славянските подвижници. Особено ценно е написаното от него "Пространно житие на св. Климент Охридски", съставено вероятно по старобългарски ръкопис, който не е запазен.
Като глава на Българската църква, архиеп. Теофилакт считал за свое задължение да защищава нейните права и имущество от посегателствата на недоброжелатели и затова се борил да не допусне да бъде отнета от подопечната му църква това, което исконно й принадлежало. По онова време самите патриарси често се отказвали от някои права на своите църкви, за да облекчат тяхното състояние чрез покровителството на силния константинополски патриарх. Теофилакт също можел да избегне голяма част от неволите, които Българската църква изпитвала, ако я оставел под покровителството му, но той не желаел да пожертва свещените права на Българската църква заради временни изгоди.
Архиеп. Теофилакт Охридски направил много и за защитата на църковното имущество, разхищавано от светските управители на България, които събирали царските налози. При повсеместния вътрешен и външен упадък на Византийската империя Гръцката църква нерядко понасяла заедно с народа бремето на държавните налози. Но Българската църква трябвало да носи бремето на двойни налози - в полза на държавата и за удовлетворяването на користолюбието на самите бирници.
Тъй като се намирала далеч от столицата, тези чиновници без страх разхищавали църковното имущество. Сам свидетел на това, архиеп. Теофилакт получавал често писмени донесения за произвола на бирниците от епископите, които не успявали сами да защищят своите епархии, и тъй като архиепископът всячески противодействал на незаконните им постъпки, те се настроили против него като към личен враг.
Предполага се, че архиеп. Теофилакт е ръководил Охридската архиепископия до края на дните си - според някои историци до 1119 година. Годината на смъртта му е също неустановена.
Сред наследството на архиеп. Теофилакт Български има над 500 писма до негови близки, до императори и висши сановници, които са важен извор за изучаване на социално-икономическата и политическата история на Византия и България в началото на двувековното византийско робство (X-XII век). Запазени са и много негови проповеди и трактати, например трактата за латините.
Най-значими, обаче, са тълкуванията му:. той оставил на Църквата тълкувания на всичките книги на Новия Завет (с изключение на Книга Откровение на Йоана), тълкувания на единадесет неделни евангелски четения и на Старозаветните книги на т.н. малки пророци (пр. Осия, Авакум, Йона, Наум и Михей). Изясняването на всяка от книгите се предшества от предисловие, в което накратко се говори за времето и обстоятелствата при съставянето на книгите, а в някои случаи се излага и тяхното съдържание. В тях архиеп. Теофилакт "следва историческия метод на отците от антиохийската школа, особено на св. Йоан Златоуст, но не му е чужд и алегорическият метод на тълкувание, разработен от александрийската школа" (прот. Ал. Мен, "Библиологически речник").
| * През 2003 г. издателство "Св. великомъченик Георгий Зограф" издаде на български език многотомник с Тълкуванията на Евангелието и на Посланията на свети апостол Павел, който все още е достъпен по българските книжарници. | |||
Популярността на тълкуванията била голяма в продължение на векове. Под името "Благовестник" или "Толкование" те били преведени от гръцки на църковнославянски език, а по-късно на руски и на други езици.*
Първоначално тълкуванията били преписвани на ръка, и били използвани както в манастирските, така и в обществените библиотеки, били четени от църковния амвон и служели като източник на източната мъдрост за светските философи. Неслучайно всички православни и народни календари от миналото и съвремието цитират думите на този именит църковен автор.
Тълкуванията на архиеп. Теофилакт Български се ползвали отрано и от Западната църква. Първите преводи на латински език били направени още през XV-XVI век, а първите печатни издания в Рим, Париж и Базел били последвани от преиздания и нови преводи.
Архиепископ Теофилакт Български не е включен в сонма на светците, чиято памет Православната църква празнува, но заради творчеството му от древни времена той бил почитан като отец и учител на Църквата и наричан "блажени Теофилакт". Като такъв той е споменат в някои древни списъци с негови творби, а също и в старопечатните славянски издания на неговия Благовестник. Някои гръцки и руски писатели (в т.ч. св. Димитрий Ростовски) също го наричат понякога светец, позовавайки се на творенията му като на произведения на светител, чиито мисли трябва да бъдат уважавани като мисли на отец и учител на Църквата.
Pravoslavieto.com
с използването на "Страници от живота на Блажения Теофилакт, Архиепископ Български", изд."Св. вмкмч. Георгий Зограф",
"Библиологический словарь"
священника Александра Меня и други.
Блаженный Феофилакт (архиеп. Болгарский)
Толкования книг Нового Завета 
(Виж също раздела Тълкувания на Св. Писание на различни езици)
На снимките:
Първият превод на църковно-славянски език на тълкуванията на четирите евангелия в четири тома, изд. Москва, 1648 г. под името "Благовестник, или Толкование
блаженного Феофилакта, архиепископа Болгарского, на Святое Евангелие". Източник: www.ozon.ru
На снимките:
Тълкуванията на Евангелието и писмата на св.ап. Павел, издадени през 1531 г. в Кьолн под
името "Theophylacti Archiepiscopi Bulgariae In quatuor Evangelia enarrationes luculentissimae, diligenter iam tandem atque adamussim recognitae. In Matthaeum. In Marcum. In
Lucam. In Iohannem. Index Evangeliorum Dominicalium et aliorum festorum, iuxta consuetam ecclesiae consuetudine[m]...". Aeditio umtima., Köln (Coloniae), Quentel, 1531; и
"In omnes divi Pauli epistolas enarrationes... Christophoro Porsena Rhomano Interprete". Köln (Coloniae), Quentel, 1531. Източник: www.steinbeisser.de.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
