|
|
".... От цялата българска слава, когато толкова големи манастири и черкви имало по-рано в България, в наше време Бог оставил единствено Рилския манастир цял да съществува чрез
молитвите на светия отец Йоан. Той е от голяма полза за всички българи, затова всички българи са длъжни да го пазят и дават милостиня на светия Рилски манастир, за да не угасне
голямата българска полза и похвала, която получават от Рилския манастир чрез молитвите на светия наш отец Йоан, славният български светец... "
Преподобни Паисий Хилендарски, "История славянобългарска" (1762 г.)
По-долу:
Виж също:
Рилският манастир е основан в началото на Х век от
св. Иван Рилски на мястото на стара постница в планината Рила на 1100 м надморска височина. По време на неговото многовековно
съществуване той преживял години на възход и разруха.
Около 1335 г. местният феодал Стефан Драголов (Хрельо) изградил манастира на сегашното му място, състоящ се от сгради за живеене, отбранителна кула и еднокорабна църква.
От тези строежи днес е останала
само кулата, която носи името "Хрельова кула". Неговото ктиторство е увековечено с надпис за строежа на кулата, изписан с вградени тухли на южната й стена:
"При владичеството на превисокия господин крал Стефан Душан, господин протосеваст Хрельо с голям труд и разход изгради тази кула на светия отец Иван Рилски и на Божията майка, наречена Осеновица, в годината 6843 индикт пети (1334-35)".
На последния етаж на кулата има малък параклис, богато украсен със стенописи, отличаващи се с голяма художествена стойност и оригинални иконографски качества.
През първите десетилетия на XІX в. манастирският комплекс е изграден в днешния му вид, благодарение на усилията на няколко поколения видни български строители, живописци и майстори-резбари.
Главната църква на манастира "Рождество Богородично" е построена през 1834-1838 година, а стенописите и резбите са работени през 1840-1872 година от най-видните представители на Самоковската и Банско-Разложката художествени школи (виж Иконописни школи).
През първите десетилетия на XX век манастирът все още се е радвал на стотици монаси и послушници, както и на десетки хиляди поклонници и гости. Ето какво разказва полският учител по физика Болеслав Блажек, посетил през 1928 г. Рилския манастир:
"Монахът остави свещта на масата, пожела ни лека нощ и се върна при портата, за да чака нови посетители. Манастирът приема по този начин всеки, който дойде, и всеки има право три дни безплатно да се ползва от гостоприемството на монасите. След това заплаща незначителна сума за нуждите на манастира и може да остане тук колкото си иска... Заслужава да се отбележи, че само за персонала на манастира в неговата фурна се изпичат дневно по 700-800 еднокилограмови самуна хляб, а през лятото, когато тук е пълно с поклонници и туристи, броят им достига 10-15 хиляди" (Болеслав Блажек "Пътешествах из България").
Pravoslavieto.com
 |
|||
| Раклата с мощите на Св. Иван Рилски в Рилския манастир |
Рилският манастир е основан през Х век от монаха-отшелник Иван Рилски през времето на царуването на цар Петър (927-968). Първоначално манастирът има съвсем скромен вид, подслоняващ отшелника, а по-късно и малкото негови последователи. Според първото житие на св. Иван Рилски, наречено "Народно житие", при отшелника идва самият цар Петър. След смъртта му, той е канонизиран за светец и неговите мощи тържествено се пренасят в София, от там в Естергом (Унгария) и после отново в София. След възстановяването на българската държава през ХII век, в новата столица Търново се построява църква посветена на св. Иван Рилски и там се пренасят мощите му. Манастирът е дарен със земи и привилегии, отразени в дарствени грамоти на владетелите на Втората българска държава.
Ставропигиалният Рилски манастир е възобновен през 1335 година от протосеваст Хрельо. Той построява нова каменна църква и кула до нея, запазена и до днес. В параклиса в кулата са съхранени фрагменти от средновековната стенопис. През ХIV век манастира е щедро даряван от българските владетели Иван-Александър и Иван Шишман. Дарствената грамота на цар Иван Шишман от 1378 година се пази и до днес. От това време е и пространното житие за св. Иван Рилски, написано от патриарх Евтимий.
В първите години след завладяването на българските земи от османците по тактически съображения манастира не е ограбван, но в средата на ХV век и той споделя съдбата на всички български манастири – опожарен е и разрушен до основи, а монасите му са прогонени. В тези трудни години трима братя решават да възстановят манастира, това са Йоасаф, Давид и Теофан. За да оцелее светата обител сключва договор за взаимопощ с руският манастир "Св. Пантелеймон" в Атон през 1466 година (договорът е съхранен и до днес). През 1469 година монасите получават разрешение да пренесат мощите на св. Иван Рилски от разрушената столица в манастира. Тържественото пренасяне на мощите на светеца е описано от съвременника Владислав Граматик в повест отразяваща народното съзнание на българите в тези тежки времена.
Историята на развитието на Рилският манастир през годините на османското владичество е белязана с подем и страшни разрушения. Манастирът получава подкрепа от руските царе и молдовските воеводи. Най-активният период от неговата дейност е по време на българското Възраждане през ХVIII-ХIХ век.
Рилският манастир "Успение на св. Богородица",
единство между духовност, култура и природа.
Икономическият просперитет на българското общество най-ярко проличава в изграждането наново на манастирският комплекс, а след пожара през 1833 година изцяло той е възстановен. Тук се проявяват народни майстори като Алексий, издигнал северното западното крило на манастира, майстор Павел - изградил Главната църква през 1833-37 година и майстор Миленко, който построил югоизточната част на манастирския комплекс. За оформянето на неповторимият архитектурен облик на манастира допринасят даренията и участието в обзавеждането на отделни помещения на заможни хора от всички краища на България. За това свидетелстват ктиторските надписи и портрети на поклонници от Габрово, Тетевен, Стара Загора, Копривщица, Чирпан, София Самоков, Пирот и другаде. Извън манастирския комплекс се намират много параклиси, метоси и други сгради.
 |
|||
| "Шестоднев" от Йоан Екзарх Български. Препис от ХV в. Съхранява се в библиотеката на Рилския манастир. |
В ръкописната сбирка на Рилския манастир се съхраняват редица средновековни книжовни паметници. Сред тях е Рилският сборник от ХIV-ХV век, който съдържа преписи от най-старите жития на св. Иван Рилски. През 1385 година игуменът на Рилския манастир преписва заветът на св. Иван Рилски, за да се запази препис от него, а оригиналът и други манастирски документи са скрити от "нечестивите агарянски чеда", които по това време върлуват в българските земи. За съжаление укритите документи по-късно не са намерени. В манастира работят едни от най-големите български книжовници и просветители, като Йосиф Брадати, Спиридон, Неофит Рилски и др. Като книжовно средище, тук се съхраняват уникални ръкописи от ХIV и ХV век, много богослужебни книги от следващите векове. Сред най-ценните от тях са глаголическите листове от Х-ХI век, две пергаментови евангелия-апракоси от ХIII век, "Паренезиса" на Ефрем Сирин, "Лествицата", Сборника със служби и жития на св. Иван Рилски,, Псалтир и два сборника "Адрианти" от 1473 г., големият Панагерик от 1479 година писани от Владислав Граматик, Панагерик от 1483 година и Минеи от 1487 г., Сучавското евангелие от 1529 г., Крупнишкото евангелие от 1577 година с обков от софийския златар Матей, многобройни са църковните книги като дамаскини, триоди, требници и други.
Сред най-големите богатства на манастира са неговите стенописи. Най-старите са запазени в малката църквица-параклис в Хрельовата кула. Те представят три сцени от живота на св. Иван Рилски. Стилът на тези стенописи отразява най-новите тенденции в източноправославното изкуство от първата половина на ХIV век. От това време е и най-старата икона запазена в манастира. Тя е посветена на патрона св. Иван Рилски. Изпълнена е в най-добрите традиции на официалното изкуство от ХIV век.
 |
|||
| Ктиторите на Рилския манастир Тодор Доганов и майка му Рада стенопис от Захари Зограф |
Българската възрожденска стенопис бележи своя връх в различните храмове изписвани през ХVIII и ХIХ век от майстори от Самоковската и Банската школа. Църквата "Въведение Богородично" при гробището е изписана през 1795 година, а църквата "Евангелист Лука" при Постницата през 1798/99 година. Стенописите в църквата "Покров Богородичен" при Постницата са дело на Тома Вишанов от Банско през 1811 година. През 1820 година самоковски майстори изписват църквата "Успение на св. Иван Рилски" при гроба му.
Стенописите на Главната църква са дело на най-големите възрожденски български майстори – Захари Зограф, Димитър Зограф, Коста Вельов, Станислав Доспевски и други от Самоков, както и най-авторитетните зографи от Банско – Димитър Молеров и Симеон Молеров. Сред евангелските сцени изпъкват ликовете на славянските светци – български, руски и сръбски. Тук имаме и голяма галерия на възрожденски портрети на многобройните ктитори на манастира.
Иконостасът на Главната църква е сред шедьоврите на Самоковската резбарска школа. Той е работен от 1839 до 1844 година и е най-големият в България и единствен позлатен.
От 1961 година Рилският манастир е превърнат в Национален музей, а ЮНЕСКО обявява целия комплекс за паметник на културата със световно значение. От 1991 година манастирът е изцяло под контрола на Светия синод на Българската православна църква.
© Доцент д-р Симеон Недков, преподавател по музеология в Софийския университет "Св. Климент Охридски"
http://www.simeonnedkov.com/bg_museology.htm
Eдно от най-важните средища на църковния живот у нас през това време била именно Рилската обител. В нея изникнало огнище на просветна дейност. В монастира се създало училище, началото на което ще трябва да се отнесе, както изглежда, твърде далече отвъд предела между XVIII и XIX век. Според думите на Неофита Рилски, в монастира имало "древнїй поместный законъ", който повелявал, щото всеки от "монастирските жители" да се обучава "в книжното учение".
Поради това в обителта се създали низше и по-висше училище: едното за "проста книга да се учи в него", а другото "за по-високи науки". В "простото училище" се учели на четмо всички монастирски послушници, а в "по-високото" онези, които се готвели за свещенически сан, та се обучавали на новобългарски и старобългарски език, както на старогръцки и новогръцки. През 1845 г. В. Григорович посетил обителското училище.
"Аз вече посетих много монастири - пише той - но никъде, дори на Света гора, не намерих това, което така красноречиво да говори в полза на обителта на св. Ивана. Аз намерих тук училище. Възхитен от поредъка, начина на учение и ревността на добрите мои съученици, аз посещавах сутрин и вечер това училише и, мога да кажа, не без полза. Моите съученици бяха млади послушници, дякони и свещеници. Те се бяха стекли от разни места на своето отечество: Разлога, Панагюрище, Пирдоп, Самоков, Рила, Мелник, Батак, Севлиево, Дупница, Плевен, Свищов. В разговор с тях аз се запознавах с нрава на българите, узнавах техните способности и прилежание и, наистина, се научих да уважавам този така незаслужено забравен народ".
Ръководител на училището бил Неофит Рилски - истинският основател на новата българска педагогика и "жив летопис на българското Възраждане" - чието име "въ летописи просвещенія болгаръ... останется незабвеннымъ".
В продължение на дълги години рилските иноци живели с мисълта да открият българска духовна семинария, но едва в 1876 г. успели да открият в Самоков известното "Самоковско-Рилско богословско училище", което оказало голямо влияние в развоя на българското богословско образование.
Един от най-бележитите рилски иноци в края на XVIII и началото на XIX век бил неговият (на игумен Серапион от разложко, по-късно Босненски и Самоковско-дупнишки митрополит Серафим, бел. Pravoslavieto.com) ученик Севастиян от Кюстендилско - начетен духовник и вдъхновен проповедник, с голямо влияние върху всички. Години по-късно инок Агапий пише за него:
"Где ни е боголюбивият и боговдъхновеният духовен наш отец. . . Севастиян? Старите братя, които го знаят, могат всички да свидетелствуват за светия му живот и за духовните наставления към братството. Така, мисля, много души, както духовни, тъй и мирски, ще да е отървал той от адския вълк ... Но где е сега неговата уста? Где е неговият език, да ни поговори, да ни поучи и да ни подкрепи в духовното звание? . . ".
"Този божествен мъж имаше, заедно със своето постническо житие, и такава учителна дарба - пише за него Неофит Рилски - щото не беше възможно един грешник, който еднаж чуеше поучението и наставлението му, да не се покае и да не се поправи от първия си лош живот. Заради това негово рядко, или по-добре да го речеме боговдъхновено дарование, наченаха да тичат от вънка стада християни, привличани като от някакъв магнит, колкото за поклонение пред честните мощи на преподобния отец Ивана, толкова и за да си изповядат греховете на тоя чуден духовник и да чуят медоточните и спасителни негови поучения и духовни наставления за покаянието си".
Една от най-занимливите личности, които живели в Рилската обител в края на XVIII век, бил инок Игнатий. . . "Казваха старците да е правил разбойничество по ония страни. Когато разбойниците арнаути запалили монастира, тогава той оставил разбойничеството, дошел на покаяние в монастира и така отдал онова, що неправедно бил събрал", пише за него по-късен рилски монах. Той ходил на поклонение чак на Божи гроб, а после отново се завърнал в обителта, построил църквата Св. Лука и я украсил в 1799 г., като поставил и нарочен надпис.
През първата половина на XIX век тук се подвизавали няколко други забележителни личности: песнопоецът инок Иларион от Казанлък († 1828 г.), книжовникът Спиридон, проповедникът Агатангел, дейният и заслужил игумен Йосиф (ок. 1766-1860) от Батак, с неоценимо важни заслуги за обителта, после игумен Исая, който ходил по Сърбия и "изъ Немцкоу" и донесъл разни неща за обителта . . . Иеромонах Агапий от с. Рила (1813-1868) прекарал дълги години като таксидиот, проявил се като добър проповедник и оставил една автобиография, - която по живост и увлекателност наподобява творбата на Софрония Врачански, - както и редица проповеди, които са извънредно занимливи по съдържание.
Но най-видният представител на Рилската обител през XIX век е, несъмнено, иеромонах Неофит Рилски (1793-1881) от Банско. "Той биде единъ отъ възродителите на ново-блъгарската ни книжнина и ней веренъ труженикъ даже до последното си издыханїе остана" - пише върху неговия надгробен надпис. Наистина, Неофит Рилски е не само "баща на българските педагози и филолози", но един от главните творци в полето на новобългарската книжнина и един от най-заслужилите водачи на българското възрожденско движение. Като просветител той ратувал за светско образование, "защото са потребни и училищата равно колкото и църквите". А "за благоденствието на един новосъбуден народ нищо друго не е по-потребно от просвещението и от съгласието", признава другаде той. Отличен познавач на гръцкия език, той се занимал най-усърдно и задълбочено с въпросите, свързани с родния език, и със жарка настойчивост изтъквал нуждата, книжовният български език да не остава в сляпа и пълна зависимост от църковно-славянския език, но да се приближи до простонародната реч. Като работлив книжовник, той обнародвал редица книги, които представяли настолно четиво на образованите българи от онова време.
Някои измежду учениците на Неофита Рилски през време на странствуванията му из разни селища заемат почетни места в историята на българското Възраждане: Захарий Зограф, Николай Христович, Захари Княжески, Захари Круша, Найден Геров, Иоаким Груев и мнозина други, с които той водил обширна преписка, въз основа на която могат да се разкрият някои от най-важните страници от нашето Възраждане.
Възпитаник на Рилската обител бил Христаки Павлович (1804-1848) от Дупница, издателят на "Царственникъ или исторıя болгарская". Рилски монах бил учителят и книжовник Аверки поп Стоянов (1801-1881), автор на няколко книжовни труда. Той се сочи като "първият българин, проникнат от идеята за сближение между славяните и за изработване на един общ славянски език".
Книжовникът Сичан Николов, известен и под духовното си име Христодул Костович (1806-1889), също се учил в Рилския монастир.
Владиката Авксентий Велешки (1798-1865) бил питомец на обителта и останал до край свързан с нея.
Скопският митрополит Синесий (от Кюстендил) принадлежал някога към рилското братство, както и двамата митрополити: Евстатий Пелагонийски и Авксентий Пелагонийски, а също и Дамаскин Велешки.
Учителят и книжовник Васил Чолаков от Панагюрище не само бил ученик на Неофита Рилски, но на старини се замонашил и завършил (в 1885 г.) живота си в Рилската обител.
От по-новите питомци на монастира заслужават да бъдат упоменати книжовниците Игнатий Рилски и Димитър Маринов.
Велики люде - синове на велико време, които, както цялото вековно минало, завещали на обителта в духовно наследие неувяхваща слава, но и тежки нравствени задължения на своите следовници. . .
Из книгата на проф. Иван Дуйчев
Рилският светец и неговата обител.
Глава пета, Огнище на просвета и народно единение
Библиотека “Златни зърна”, София, 1947 година
Заглавието тук е на Pravoslavieto.com
Въз основа на непубликувани писма от доосвободителния рило-монастирски архив и други данни
Архимандрит Климент Рилец
Св. Иван
Рилски се борил срещу езическите нрави и обичаи, останали у новопокръстения български народ. Същото той завещал и на учениците си. В своя завет той пише: "Преди всичко завещавам ви
да пазите светата вяра без порок и примес от всякакво злославие, както я приехте от св. отци... Стойте добре и дръжте преданията, които чухте и видяхте от мене, не се отклонявайте
нито надясно, нито наляво, но вървете по царския път... Новопокръстените люде от своя единокръвен народ утвърждавайте във вярата и поучавайте ги да изоставят нелепите езически
обичаи и зли нрави, които те държат и след приемането на светата вяра".
Последователите на св. Иван достойно изпълнили завещанието му. Те се борели с богомилската, а по-късно и с други ереси. От друга страна се грижели за пръскане на религиозна просвета. Те се занимавали с преписване на св. Евангелие, други книги от Свещ. Писание, както и различни поучения на св. отци.
Особено голяма роля за запазване на Православната вяра у народа изиграл Рилският монастир през XIX век чрез своите духовници - таксидиоти. Задачата на последните е била да будят българския дух, да пазят вярата и народността у своите съотечественици.
Към 1860 г. в България навлязла римокатолическата, а след това и протестантската пропаганда, които искали да използуват обтегнатите отношения между българите и Цариградската патриаршия. Рилските братя, най-вече таксидиотите, са били първите, които започнали устно и писмено да се борят срещу това голямо зло, което имало за задача да подрони устоите не само на българската Църква, но и на българската народност.
В проповеди по църквите, в беседи със своите духовни чеда, било в метохските сгради, било по домовете, те обяснявали и внушавали каква предпазливост е необходима срещу католическата и протестантската пропаганда, за да се запази Православната вяра у народа, който успял да я съхрани през тежките години на турското робство.
Протестантските мисионери пръскали в изобилие книжнина, издавана на български език, чрез която те разпространявали своите заблуждения. Рилските братя си набавяли протестантските книги, проучвали ги, за да имат оръжие в ръце и да осведомяват своите духовни чеда относно заблудите на протестантизма.
Върху полетата и белите страници на тези книги има ценни бележки, направени собственоръчно от именития български книжовник и първоучител о. Неофит Рилски. Така върху втората бяла страница на книга под надслов "Христiянско ученiе за Бога и человеческы-те длъжности", Цариград, 1862 г., четем следните редове, написани от о. Неофит [Бележките на о. Неофит и текстовете на писмата в статията предаваме на съвременен български език за по-голяма яснота, ПБ]:
"Няколко предварителни наставления за онзи читател, който пожелае да прочете настоящата книга. Първо, знай, любезни читателю, че тази книга, макар и да носи отличното название "Християнско обучение" и макар в нея да има много добри и полезни знания за Бога и за човешките длъжности (задължения), тя обаче е излязла от еретически ръце и е примесена почти цялата с еретическа отрова, смъртоносна за всеки православен християнин. Затова съветваме всеки син на Източно-православната църква, ако е възможно, съвсем да не я чете, защото медът, който тя привидно съдържа ще се превърне за него в по-горчиво от жлъчка питие и ще го отрови душевно. Ако ли пък някой поиска да я прочете от любопитство, нека я чете с най-голяма предпазливост и нека се пази добре да не се напои с нейната еретическа отрова, която се крие в меда й. До 30-та страница в нея няма нищо противно на Православието, но оттам нататък започва явно да бълва еретическата си отрова. Такъв е наистина обичаят на еретиците - отначало напояват с мед, за да не се разпознае после тяхното по-горчиво от жлъчка питие. Ние сме посочили някои места от тия душевредни еретически напоения и всеки ще може да ги познае и сам. Това са проклетите учения на Калвин и Лутер, и на другите еретици от по-ново време."
Явно личи, че о. Неофит основно е проучил гореспоменатата книга и навсякъде върху полетата е отбелязял мнението си за протестантското заблуждение, изказано в едно или друго изречение.
На стр. 38 текстът гласи: "Позволено ли е по какъвто и да е начин да се покланяме на ангелите?" Отговор: "Не е." О. Неофит насреща бележи: "Занемей!"
На стр. 39 - Въпрос: "Ако отидем на небето ще видим ли и ще обичаме ли добрите ангели? Отговор: "Да". О. Неофит пише: "А не питаш дали те ще обичат нас, когато не ги признаваме за наши ходатаи и молитвеници".
На стр. 118 срещу текста: "Трябва искрено и откровено да изповядваме пред Бога всичко, без да скрием нищо" о. Неофит бележи: "Никъде не казваш, че и пред човека (пред свещеника - б.р.) трябва да се изповядваме".
По-нататък, на стр. 183 текстът на книгата гласи: "Зданията които се посвещават на служение на Бога, Който е Дух, трябва да са лишени както отвън, така и отвътре от всякакви неща (икони - б.р.), които могат да отклонят вниманието ни от поклонението Богу с дух." О. Неофит ядосан бележи: "Ти все с дух се кланяш, а всичките нечисти духове са в тебе!"
В края на 1868 г. братята на Рилската св. обител замислят да издадат една книга, която да служи за народа като помагало в борбата срещу протестантите. През 1870 г. дългоочакваната книга "Православен глас" била отпечатана. Тя съдържа 176 страници и представлява наистина едно наръчно помагало за борба с протестантизма. Написана е главно въз основа на известната книга "Камень веры" от руския митрополит Стефан Яворски. В книгата се дават както исторически данни за произхода на лутеранското вероизповедание (стр. 18-19), така също и обяснения за тяхното учение и се опровергават заблужденията им по отношение на св. Тайнства, почитането на светиите, иконите, молитвите за покойници, постите и др.
За тази книга научили мнозина страдащи от протестантската пропаганда. Започнали да се получават благодарствени писма и молби да бъде изпратен и на тях някой екземпляр от нея. Ето какво четем в писмото на ямболската църковна община с дата 7 февруари 1871 г., подписано от 11 души ямболски първенци:
"При многобройните ви добри дела за поддържане на Православието и на чистотата на християнската нравственост, чухме, че сте издали едно съчинение против протестантизма, под заглавие: "Православен глас против протестантския прозелитизъм в България" - дело твърде похвално и богоугодно. Ако някой от градовете ни има нужда от такова съчинение, това е нашият Ямбол, който за нещастие беше съблазнен от протестантските мисионери. Затова молим ви да изпратите и на нас няколко екземпляра, за което ще ви бъдем много признателни."
Към Рилския монастир се обръщали за помощ български първенци от различни градове, където се настанили протестантски мисионери и вършели своята пакостна пропаганда. Те молели да им бъде изпратен някой опитен рилски брат за изповедник, та да може да води борба с протестантизма. В старата монастирска архива има запазени редица писма по въпроса.
Така например старозагорската църковна община отправя до игумена на Рилския монастир писмо с дата 4. II. 1868 г., което гласи: "Бедственото положение на религията ни, причинено от много религиозни врагове и печалното състояние на родното ни място, обкръжено от такива хора, ни принуждават днес да се обърнем писмено към Вас и да търсим духовно лекарство за тази вероизповедна болест. Известно ви е, мислим, че от няколко години насам са наводнили нашето мило отечество чуждоземци, хора говорещи на чужд език, страшни борци против праотеческата ни Православна вяра и религиозни врагове на Източноправославната църква. Тези хора са американски протестанти, последователи на Лутер, които преди десет години са дошли от Америка в нашето родно място, отворили са девическо училище и с всякакви средства се трудят да всяват помежду ни гибелното за нас Лутерово учение. Отначало те вършеха много тайно предприетото от тях дело, народът беше спокоен и не противодействуваше така силно на еретическите им проповеди, но сега те вече започнаха да действуват явно - някъде с убеждение, някъде с насилие и безсрамно взеха да лъжат простодушния наш народ, че тяхната религия е истинската, че обрядите в Православната Църква са излишни, че почитанието на иконите е противно на словото Божие, че молитвите към светците не са потребни, че светостта на Св. Дева Мария е заблуждение, че празнуването на църковните празници е излишно, че свещи, тамян, мощи, светена вода, изповед пред духовника са непотребни неща и пр. Като проповядват всички тези неща, те се мъчат да отделят някои от членовете на Православното Христово Тяло и да ги присъединят към протестантството.
При такова религиозно притеснение на народа, ние, членовете на старозагорската духовна община, сме принудени да се обърнем към вас като към сънародници и съотечественици българи и истински пастири и да ви помолим да ни изпратите едного от вашите монастирски братя, който да има дар на проповедничество, и който с красноречивите си проповеди по църквите да е способен да предпазва народа от протестантските суеверия и заблуждения. Той ще бъде таксидиот на монастира ви в нашия град, а същевременно и изповедник и черковен проповедник...
Побързайте, молим, да ни известите час по-скоро по това, за което ви пишем и ако сте съгласни с желанието ни, изпратете ни човек с такъв характер и с такива качества, от когото много се нуждаем в настоящето време и ние няма да изоставим задълженията си към него..." - Следват подписи на единадесет души първенци от Стара Загора.
Църковното настоятелство в гр. Пловдив, начело с архим. Дамаскин подкрепя искането на старозагорци със следното писмо: "От изпратеното до светиня Ви писмо ще разберете причината, поради която сме принудени и ние да Ви пишем. Вижда се за жалост, че американските мисионери наводниха милото ни отечество - България и искат да потопят Православната вяра на незлобивите наши братя българи в протестантизъм - дело, което заплашва да доведе отечеството ни до крайно разорение, разделение и пропаст. В тая гибелна за вярата ни епоха нашето отечество се нуждае от духовни пастири, които да пазят Христовото стадо от противниците. Такива достойни лица трябваше да има много в това трудно време по българските монастири и да се изпращат те по различни места в отечеството ни, за да проповядват чистотата на нашата вяра, но за нещастие малцина се намират.
Откакто в Стара Загора започва да преуспява протестантизмът, жителите почувствуваха нужда да имат едно духовно лице с достатъчно познания по нашето вероизповедание, което да поучава народа и да го предпазва от гибелното за него протестантство. Затова те се обръщат към Вашата святост, както и към тукашното църковно настоятелство, да им изпратите от монастира един духовник, подходящ за споменатите им нужди. Надяваме се, че ще изпълните тяхното, а заедно с това и нашето желание и ще им изберете такъв духовен отец..."
На 15 юли 1868 г. до игумена Кирил било изпратено писмо от панагюрската община. В писмото, като съобщават, че досегашният рилски духовник йеромонах Касиан решил да се прибере вече в монастира поради старост, молят да им бъде изпратен друг духовник, "но да бъде снабден със съвременни познания и да отговаря на духа на сегашното време. Нека Ви бъде известно, че протестантизмът зле е притиснал тукашните места, между които и нашето село и за това са необходими и способни духовни наставници, които да могат да противостоят на тая зараза..." Писмото е подписано от двама свещеници и 15 граждани.
След смъртта на известния духовник хаджи Агапий, кюстендилските граждани с писмо от 30 май 1868 г. молят игумена да им бъде изпратен добър духовник, издигнат в духовно-нравствено отношение и учен, за да може да предпази народа от гибелното влияние на протестантизма. Писмото носи 15 подписа на първенците на града и е потвърдено със заверка от Кюстендилския митрополит Игнатий.
Колкото и да били примитивни средствата в борбата, която е водел Рилският монастир срещу протестантската пропаганда, колкото и да са били простички рилските братя и неподготвени за трудната мисионерска работа, не могат да се отрекат заслугите им в борбата, защото те са успели да внушат на народа да не се увлича в протестантските заблуждения и може би благодарение на тях големите усилия на опитните протестантски мисионери дали съвсем слаби резултати.
Препечатано със съкращения от сп. "Православен мисионер", кн. 2, 1946 г., с. 273-286 - сп. "Православно слово", бр. 4 (август-септември) 1996 г., стр. 14-16.
Обителта на св. Йоан Рилски е не само една от най-големите светини на България, но и неизчерпаема съкровищница на
православната ни култура с над хилядолетна приемственост. Неочакван пример за такава приемственост намираме между стенописи с високо богословско съдържание от ХIV и ХIХ век.
Един от най-силните периоди в развитието на манастира е първата половина на ХIV век, когато местният феодал протосеваст Хрельо вдига нови сгради на рило-манастирския комплекс на сегашното му място. Сред тях са кулата (1335 г.), църквата (1343 г.) и др. По това време балканските православни земи се намират в период на пагубни размирици и братоубийствени войни, които по-късно ще доведат до османското нашествие. Независимо от този политически упадък, по същото време тук е налице забележителен духовен и културен разцвет, следи от който намираме в малкото съхранени до днес паметници на тогавашната ни духовна култура.
До наши дни в манастира е оцеляла само една средновековна сграда - Хрельовата кула - отбранително съоръжение, на чийто най-горен етаж има малък параклис "Св. Преображение". В 1944 г. в него са открити следи от покрити с мазилка средновековни стенописи. Тяхното цялостно разкриване завършва в 1970 г., с което европейската култура се обогатява с един изключителен паметник.
Параклисът се състои от две куполни помещения - притвор и наос - покрити с прекрасни фрески, които днес носят пораженията на времето. Този стенописен ансамбъл представя истински богословски трактат в образи, основан на възхвалата на Христа чрез старозаветни теми и предобрази. В куполния притвор са изписани образи от последните три Давидови псалми, обединени около темата "всякое дихание да хвалит Господа". В купола на наоса е композиционната и идейна кулминация на стенописния ансамбъл: образът на Христос-Премъдрост Божия в съчетание с текстове от началото на девета Соломонова притча. Това е най-старото запазено изображение на тази рядка и специфичната иконография.
Духовните и художествени бисери, които са съхранени в този миниатюрен параклис, досега се разглеждаха без връзка с по-късните етапи от творческата история на манастира и по-специално с неговото голямо обновление в ХIХ век.
След големия пожар в 1833 г. рилските манаси събарят средновековната Хрельова църква и от 1834 до 1837 г. построяват новия по-голям манастирски храм. Можем само да предполагаме какви безценни средновековни стенописи са украсявали старата църква, която впрочем не е била пострадала от пожара. Нямаме никакво описание на тяхното съдържание и никакво документално свидетелство дали майсторите, които са зографисвали храма през ХIХ век, са били идейно повлияни от старите фрески в предишната църква.
Новият храм е бил изписван в периода 1840-1847, доста години след събарянето на стария, тъй че по време на това мащабно ново стенописване единствените запазени стенописи от ХIV в. са били в Хрельовата кула. Дали са ги виждали майсторите-образописци, когато са рисували новата църква пет века по-късно, дали са ги разбирали и дали са се вдъхновявали от тях?
В науката имаше авторитетно мнение, че стенописите в параклиса на Хрельовата кула са били покрити с мазилка по време на обновление в 1792 г. По-късно обаче се доказа, че това предположение е невярно. Остана в сила само твърдението, че замазването е станало някъде между края на ХVIII и края на ХIХ век.
Понастоящем вече можем категорично да твърдим, че има несъмнена петвековна идейна приемственост между стенописите от ХIV и тези от ХIХ век, при това връзка на най-високо богословско равнище.
В купола над главния вход на манастирския храм виждаме едно извънредно рядко, може би единствено по рода си изображение. В зенита на купола е изписан Христос (от типа Пантократор) с благославяща десница и с книга в лявата ръка. Уникален е текстът изписан в отворената книга:
Господь созда мя начало путiй своихъ...
прежде векъ основа мя.
Този цитат е от знаменитите стихове 22 и 23 от глава 8 на Притчи Соломонови, които многократно са били предмет на разгорещени и задълбочени богословски дискусии още от времето на Първия вселенски събор в 325 г. В съвременния превод този пасаж звучи така: "Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време" (Притч. 8:22).
Това са думи изречени от Премъдростта, традиционно отъждествявана от светите отци с Бог-Слово, т. е. с Христос. Това светоотеческо тълкувание несъмнено се споделя от автора на стенописа. Самата композиция на стенописния образ (книгата в ръката на Бога) свидетелства, че именно Христос изрича тези думи, т. е. че Той е Премъдростта.
Около образа на Спасителя в купола виждаме илюстрации на последните три псалми Давидови (148, 149 и 150), обединени около темата "Всякое дихание да хвалит Господа". Това е съвсем същата тема - и сходна композиция - която е изобразена пет века по-рано в куполния притвор на параклиса в Хрельовата кула. Там тя също е в пряка връзка с темата за Христос-Премъдрост, развита в купола на наоса, където е цитирано началото на глава 9 от Притчи Соломонови:
Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба,
Закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си... и т. н.
Стенописите в купола над входа най-вероятно са правени в периода 1843-1844. Както и фреските в целия открит притвор на главния манастирски храм, те са дело на самоковския майстор Димитър Христов Зограф заедно със сина му Замфир (който по-късно ще се преименува Станислав Доспевски). Не знаем кой е идейният автор - или автори - на тези стенописи. Най-вероятно това е самият Димитър Зограф заедно с някой от високообразованите манастирски старци. Несъмнено е обаче, че идейната програма на тези стенописи е задълбочено премислена от високопросветени люде и осъществена с учудваща творческа вещина и последователност.
Главната богословска идея на стенописа в купола над входа - възхвала на предвечния Христос като Премъдрост и Слово - е проведена по изключително изтънчен начин на още три места в открития притвор.
1. Непосредствено под куполното изображение, в централната ос, над входната врата е изобразен св. Йоан Богослов с отворена книга, на която се чете:
В начало беше Словото, и Словото беше в... (Йоан 1:1).
Темата за Бога-Слово се съдържа не само в този цитат, но дори и в самото прозвище на апостола (Бого-Слов), който е изрисуван в подчертано по-силна позиция, отколкото другите трима евангелисти.
2. В голяма стенописна сцена вдясно от входа е изобразена св. Богородица, патрон на храма, обградена с ангели и светци. Откъм нейната лява страна е св. Козма Маюмски. С десницата си той сочи нагоре - сякаш към Христос-Премъдрост от купола. А в лявата си ръка държи свитък с думите:
Премудрость Слово и Сынъ сущый Отца.
Без съмнение този образ и текст се отнасят не към св. Богородица, а към изображението - в съвсем друго пространство на няколко метра разстояние - на Христос в купола. По този начин темата за Христос-Слово-и-Премъдрост, която в другите стенописи е проведена чрез сложни символи и цитати, тук е формулирана изрично в прав текст.
3. Най-сетне, като допълнителен отглас на тази тема чрез символиката на имената, в една ниша горе вляво от входа е изобразена мъченицата София (=Премъдрост) с нейните три дъщери.
И така установяваме, че авторът на този прекрасен възрожденски стенописен ансамбъл - Димитър Христов Зограф със своите сътрудници - несъмнено се е ползвал от една петвековна образописна традиция. Той положително е познавал, изучавал и осмислял стенописите в Хрельовата кула с тяхното задълбочено и изтънчено богословско послание. Но възрожденският майстор не копира средновековния, а изгражда свое собствено богословие в образи.
Той борави свободно и творчески както със старозаветните теми (използва осма вместо девета Соломонова притча), така и с новозаветни и чисто християнски образи (св. Йоан Богослов, св. Козма и пр.).
Никъде по света по това време сложната и трудна тема за Христос-Премъдрост Божия не намира такова силно и богословски издържано образописно решение.
Обикновено се смята, че българските възрожденски иконописци не се занимават с високи богословски теми и не са способни на творчество в тази сфера. Примерът от открития притвор на Рилския манастир обаче ни убеждава, че това не е така. Задълбоченото проучване на стенописните програми на храмовете в комплекса на Рилския манастир, както и в други възрожденски църковни ансамбли несъмнено ще разкрие и други примери за високо православно богословие въплътено в образи.
Георги Тодоров
Брой 19 за 2002 година
Старинна чудотворна икона с 32 четириъгълни преградки с мощи на светци. В горната
й част има надпис "Одигитрия" (Пътеводителка). Има основания да се счита, че първоначално иконата е била собственост на знатна фамилия или манастир. Старо предание уверява, че е
била подарена на Рилския манастир от сестрата на цар Иван Шишман, така наречената "Мара бяла българка" - жена на султан Мурад І (1319-1389). По този начин, наред с религиозната си
стойност като християнска светиня, тя добива и историческо значение, свързва се с българската народна съдба.
Иконата се намира в специален иконостас при третата колона на голямата манастирска църква. Ценно съкровище на св. Рилска обител, тя се пази винаги заключена. Само на големи празници, при масово посещение, след св. Литургия с нея се прави тържествена лития: излиза се от Дупнишките порти, обикаля се югоизточната страна на манастира и се влиза през Самоковските порти. В нартиката на църквата игуменът отслужва молебен с водосвет. Множеството минава на поклонение пред иконата, след което отново я заключват.
Местното население почита иконата като изцелителка при тежки заболявания и при масови епидемии. В такива случаи свещеник с епитрахил, монах, прислужник и въоръжена охрана посещават дома или обхождат засегнатите места, правят водосвет, поръсват и се връщат.
Още се помнят чумната и холерната епидемии, когато целият край бил засегнат. По молба на населението двама йеромонаси и един дякон след всенощно бдение и молебен с лития изнесли чудотворния образ от манастира. Навсякъде иконата била посрещана с почит, извършвал се водосвет и се обикаляли домовете, поръсвали се със светената вода хора и животни. С благодатната помощ на Божията Майка страшният мор се прекратил и изплашеното население се прибрало по домовете си и се отдало на мирен труд.
Александра Карамихалева
Брой девети за 2007 година
Виж също:
Светата Рилска обител и дивната природа около нея са изключително съчетание на ръкотворен паметник на източноправославната вяра и култура и съхранена природа - величествен ландшафт, вековни гори. Повече от десет века това хармонично цяло е свято място за религиозно поклонение и неизчерпаем източник на национална гордост. Всяка година над половин милион българи и чужденци се стичат тук, за да се преклонят пред светините. През 2000 г. територията около светата обител е обявена за природен парк "Рилски манастир". Той е втората най-посещавана защитена територия в България след Витоша.
Не е бил случаен изборът на Рилския светец. Стръмните, величествени склонове, вековните гори създават усещане за особена близост до небесата и отдалеченост от светския дребнав живот. Манастирът сякаш е скътан в тайнствените обятия на планината и запазен от нея. Под неговата благословия тя пък се е превърнала от планина в светиня. Повече от десет века в умовете и сърцата на нашите бащи и деди Рила се е отъждествявала с манастира, който е наречен с нейното име. Той пък и е давал славата си. Векове наред тия гори са били неприкосновени, защото хрисовулите на българските царе и ферманите на цариградските султани са ги пазили от брадвата. Така покровителството на манастира спасява девствените гори на планината.
Ще можем ли да запазим този рай и за в бъдеще
Един от най-съвременните подходи за опазване на дивата природа е обявяването на защитени територии. Той позволява на естествените процеси в природата да протичат и предпазва от прекомерна намеса в тях. Обявяването на защитени територии създава възможности и за подобряване на общото благосъстояние. Парковете имат за задача да управляват природните ресурси така, че хората да се ползват от тях поколения наред, без да ощетяват дивата природа.
Създаването и функционирането на природния парк "Рилски манастир" открива перспективи за икономическо развитие на манастира, района и на страната ни. Паркът е едно от най-ценните места за религиозен, екологичен и културен туризъм у нас. Съхранената природна среда - пейзажи, въздух, вода - го прави единственото място в България, където могат да се съчетаят разнообразни форми на туризъм и поклонничество. Тези възможности са гарантирани от режима на защита, който осигурява парка.
Както за всяка друга подобна територия, и за него законът изисква да бъде създаден план за управление. Това е най-добрият механизъм за управление на защитени територии, който се използва в целия свят. Планът е ръководство за извършване на всички дейности на територията на парка, за набиране на инвестиции за тяхното изпълнение от държавни, частни и международни източници и за осигуряване на приходи. Той се приема от Министерския съвет и има силата на закон със срок на действие от десет години.
Министърът на околната среда и водите възложи на екипа на проект "Опазване на биологичното разнообразие и икономически растеж", финансиран от Американската агенция за международно развитие, да разработи план за управление на природния парк "Рилски манастир". Между българската и американската страна има сключен меморандум. Вече осем години получаваме подкрепа за опазването на най-ценното от дивата ни природа. Работи се с най-добрите международни и български експерти, като се прилагат модерни подходи и техники. Фирмата, която изпълнява проекта, е създала повече от 40 плана за управление в Европа, Азия, Африка, Латинска Америка и САЩ. Същите специалисти създадоха плановете на националните паркове "Рила" и "Централен Балкан", които са първите на Балканския полуостров и вече успешно се изпълняват.
Имаме възможност да създадем нов за Европа и за света модел.
За първи път се работи по план за управление на парк, който хармонично съчетава защитена природна територия и духовно средище. Планът е съобразен с действащите закони. Изправени сме пред предизвикателството да създадем уникален пример за управление на природен парк при опазването, развитието и благоденствието едновременно на духовното и на природното наследство. Това е възможно само с участието и благословението на Българската православна църква.
Общуването между екипа на проекта и представители на Българската православна църква започва месеци преди работата по плана за управление. Св. Синод изпраща двама свои представители още на първата работна среща през юни 2001 г. От началото на 2002 г. Ловчанският митрополит Гавриил и игуменът на Рилския манастир Драговитийски епископ Йоан участват в работата на планиращия екип като представители на Св. Синод на Българската православна църква и на Рилската света обител. По-късно в работата се включват и Варненският митрополит Кирил и Неврокопският митрополит Натанаил.
Планиращият екип е интердисциплинарен. Той включва представители и на министерствата на околната среда и водите и на земеделието и горите, на Националния институт по паметници на културата, на Община Рила и др. Те участват в работните срещи заедно с представителите на Св. Синод и дават предложения и становища, поемат отговорности. Откритията, направени при проучването на територията, както и съвместната работа вече са достояние на световната природозащитна общност, на българските и чуждестранни медии.
Участниците уважават първостепенната роля на Българската православна църква във вземането на всички решения за бъдещето на територията. Наясно са със справедливите искания на Св. Синод за връщане собствеността на Българската православна църква върху всички територии и обекти, които е притежавала преди и подкрепят изконното право на собственика.
Преклонението пред православната вяра и духовността и съхраняването на природните богатства са водеща линия в процеса на създаването на плана за управление.
Една от целите на парка е популяризирането на този важен духовен център за целия православен свят. Предвижда се осигуряването на по-добър достъп и възможности за преспиване на туристите, изграждане на нова туристическа инфраструктура. Ползването на дървесина за нуждите на собственика е гарантирано чрез създаване на специална зона за устойчиво горско стопанство. Предвидено е ползването на дърва за огрев за манастира и за местното население.
Прякото участие на представителите на Св. Синод допринесе за уточняване на важни елементи в плана за управление. Предвидено е в района на манастира и другите свети места в парка да се спазват правила, съобразени с каноните на Църквата, за подходящо облекло, поведение, музика, заведения за хранене.
Описани са нови възможности за реализиране на приходи: изграждане на етнографско селище от рода на "Етъра" и малък еко-хотел в района на Буково бърдо, производство и реализация на екологично чисти продукти, билки и др.
Законовата процедура по приемане на Плана за управление ще бъде задвижена едва след като Св. Синод на БПЦ даде одобрението си. Заедно с работата по завършването на плана започна и обсъждане на механизъм за неговото изпълнение. За специалистите и представителите на държавните институции е ясно - нужен е нов, ефективен механизъм за управление на тази защитена територия, която е със световно духовно, културно и природозащитно значение. Той трябва да отчита значението и ролята на Рилския манастир като православна светиня, както и да координира функциите на държавните органи. На 2 април т. г. на съвместна среща с представителите на Св. Синод бе изработен график за три работни срещи с група експерти от съответните министерства за разработване на механизъм за координация.
Специалистите, които изготвят плана за управление, се стремят да допринесат за славата на Рилската света обител, като се грижат за съхраняването на заобикалящата я възхитителна природа. Тяхната квалификация, събраната информация, вложените вече средства, труд и време са гаранция за успешното завършване на плана за управление и разработване на механизъм за неговото прилагане, в съответствие с критериите, издигнати от Българската православна църква.
Ловчански митрополит Гавриил и Драговитийският епископ Йоан, игумен на Рилския манастир, с екипа на екологичния проект.
Природата, съхранена в Природен парк "Рилски манастир", няма аналог в България, на Балканите и в Европа.
- 95 % от горите са с естествен произход, каквито почти не се срещат в Европа. Възрастта на дърветата е около 100 години, а на отделни екземпляри - до 300.
- С размера на годишния си воден отток на единица площ това е територията с най-висока водопродуктивност в България.
- Паркът съхранява елементи на флората от ледниковата епоха до наши дни. Той е един от най-значимите у нас центрове, в които възникват нови видове.
- Тук има по-голяма концентрация на редки и защитени видове растения и животни на по-малка територия отколкото в националните паркове "Пирин", "Рила" и "Централен Балкан".
В парка се срещат:
- 67 вида растения, които могат да бъдат видени само тук и на ограничен брой места у нас или на Балканите;
- 54 вида растения и животни, които са застрашени в световен мащаб;
- 203 вида лечебни растения, повечето от които се използват в ежедневната практика и при производството на лекарства;
- 38 вида ядливи гъби.
Светлана Аладжем
Църковен вестник, брой 10 за 2003 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com