Св. Паисий Хилендарски, будител български
1722 - ок. 1773 година
Чества се на 19 юни
|
Св. Паисий Хилендарски, будител български1722 - ок. 1773 година Чества се на 19 юни |
Кирила равноапостольнаго язык, защитив обновил еси
и Патриарха Евфимия благословение Тройческое, предначав, исполнил еси.
Твоим бо трудом болгаром паки внятным их языком
благочестие воспроповедася,
и тобою первее начат Промысл Тройческий - дело освобождения рода Болгарскаго.
Сего ради тя почитаем, Паисие блаженне, и любовию совершаем честную
память твою.
По-долу:
Виж също:
Извън сайта:
Епопея на забравените: Паисий Иван Вазов
Когато
българският народ изпадна в най-тежко състояние под двойното петвековно гръко-турско робство, тогава Бог издигна преподобни Паисий Хилендарски, който написа своята забележителна
"История славянобългарска" и чрез нея вдъхна народностно съзнание и сили у българския народ, изтръгна го от неговото отчаяние и
постави начало на българското възраждане.
Той е роден в гр. Банско, в самите поли на легендарната Пирин планина, през 1722 година. Рожба на благочестиво семейство - единият му брат Лаврентий бил игумен в Хилендарския мнастир, а другият Вълчо бил щедър дарител на църкви и манастири - той постъпил за послушник най-напред в близкия Рилски манастир, гдето закърмил душата си с родолюбива грижа за собствения народ и със светост от великия български светец Йоан Рилски.
Малко по-късно, в 1745 г., вече на 23-годишна възраст, той отишъл при брата си Лаврентий в Хилендар и тук приел монашество. В манастира Паисий имал възможност да се образова и изучи по-добре и духовно да се издигне. Като манастирски пратеник (таксидиот) той обикалял села и градове, за да събира помощи и да привлича поклонници за манастира. При този непосредствен досег с народа Паисий най-добре видял тежкото положение на българския народ под гръцко-турското робство. В атонските манастири пък той видял и сам преживял надменното и презрително отношение на другородци към българите - че те били прости и груби, че нямали история. Паисий с болка виждал разслабващото отчаяние на народа, дълбоко скърбял и се възмущавал за родоотстъпничеството на много българи, които се влачели след чужди обичаи и след чужд език, а презирали чистите български нрави и родния си език. Тогава пламва в него патриотична и благочестива ревност, плод на която се явява неговата вдъхновена "История славянобългарска" (1762 г.) "за в полза на българския народ, а за слава и похвала на Господа Иисуса Христа".
Получил благочестиво домашно възпитание и черпил от светостта на св. Йоан Рилски, преподобни Паисий и на Атон попаднал в една аскетическа среда, известна с множество просияли в благодат подвижници на благочестието и особено преподобномъченици - монаси, които умирали мъченически за Христа от агарянска ръка. И самият той със скромни думи на монашеското смирение прави намек за своя аскетизъм: страдал от стомах - което значи прекалявал с поста, и от главоболие - което значи, че съкращавал съня си до крайност.
След като написал историята си с много труд, той като същински равноапостол тръгнал да я разнася навсякъде по българската земя, за да я четат и преписват. По този начин преподобни Паисий запалил пожара на българското народно свестяване и възраждане. И в тази усърдна дейност на равноапостол и народен будител той умира неизвестно где, може би мъченически - ако не убит от вражеска ръка, то сломен от преумора. Денят и годината на смъртта му са неизвестни, поради което паметта му се празнува на неговия имен ден - 19 юни, когато се чествува преподобни Паисий Велики.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
"История славянобългарска" от св. Паисий Хилендарски.
Първият
(Котленски) препис от Св. Софроний Врачански (1765 г.). Съхранява се в Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий" в София
Подписът на св.
Паисий Хилендарски
"История славянобългарска" няма характер на научно и критическо изследване на миналото на българския народ. Това обаче не намалява ни най-малко нейното огромно значение. Написана с голям патос, от нея лъха любовта на автора и към род и отечество. С пламенни слова той зове българския народ към национално пробуждане и отправя гневни укори към онези наши сънародници, които са се отрекли от своя род и език. Като разказва за миналото на българския народ, преподобният Паисий акцентира върху онези моменти от неговата история, в които българската държава е изживявала своята мощ. Това е направено с цел да въодушеви своите читатели и да им подскаже необходимостта от възстановяването и. Така, без да зове пряко към революционна борба, св. Паисий всъщност повдига въпроса за извоюване на националната независимост на българския народ. Заедно с това той зове и към премахване на гръцкото църковно и просветно влияние и по такъв начин се явява и първият радетел за църковна независимост и просветна свобода. Написана на достъпен език, неговата история била четена с голям жар и се преписвала по всички кътчета на българските земи. Доказателство за това са намерените досега многобройни преписи.
Дейността на св. Паисий Хилендарски и на множеството други пътуващи таксидиоти дала своите плодове: в българските земи се зародило просветно и църковно движение, а малко по-късно започнала и борбата за извоюване на политическата независимост. [по encyclopedia.bg]
Господ рекъл на Своите апостоли: "идете, научете всички народи", и още: "идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари". Чрез слизането на Светия Дух Той им изпратил дара да говорят чужди езици, за да проповядват на всеки народ по лицето на земята и проповедта им да бъде разбрана от слушащите. По Своя промисъл 800 години след Своите спасителни страдания и смърт Той въздигнал Константин философ, в монашеството Кирил, за равноапостол на славянската реч, да преведе Евангелието и да започне да учи славяните на християнско благочестие на разбираемия славянски език. Произлезли от солунските българи и превели Библията на български език, България прие техните ученици, отвсякъде гонени, и тук процъфтя славянското просвещение, оттук излязоха славянските книги и достигнаха чак до велика Русия. Но заради греховете на българските праотци България падна под агарянско робство, което продължи около 500 години. Тогава гърците си присвоиха Българската църква и навсякъде поставяха на българите владици и свещеници от гръцки произход, които по гръцки извършваха божествените богослужения и по гръцки проповядваха на българския народ, който съвсем не разбираше гръцкия език. Така в продължение на много години българите забравиха не само древната просияла слава на своята държава и църква, на своите царе и патриарси, но поради неразбиране на гръцкия език станаха невежи в Писанията и изпаднаха в крайна беда и униние. Българите си бяха всякога благочестиви, обичаха Божията църква и всичко жертваха за храмове и манастири, както и за бедни страдалци, но това благочестие беше дошло до тях по предание от древните отци и праотци, а сами си бяха невежи в Писанията, макар и някога да са преподали на всички славяни книги и благочестие. Заради това мнозина започнаха да се срамуват от своя български произход, да се присламчват към гърците и да се наричат гърци, а болшинството от народа униваше - както е писано - в тъмнина и смъртна сянка.
В това положение божественият промисъл избра и вдъхнови преподобния отец Паисий, йеромонах на Хилендарската Атонска обител, който истински възлюбил Бога, възлюби и своя ближен,
защото, който не обича ближния си, той не може и Бога да обича, както казва апостолът. Сърцето му скърбеше поради тежкото положение на своя български народ и той възнегодува срещу
несправедливата гордост на гърците и другите, които клеветяха българите и превъзнасяха своя народ. Затова, като събра от много книги древната слава на българската държава и църква,
написа "История славянобългарска" в 1762 г. "за полза на българския народ и за слава и похвала на Господа Иисуса Христа", където смело повишава глас, изобличава и казва: "О
неразумни юроде, защо се срамуваш да се наричаш българин, не четеш и не говориш на свой език?... Ти, българино, не се мами! Знай своя род и език, и се учи на свой език"! И след
като разказваше и поучаваше много, сам понесе своята книга по цялата българска земя, предлагаше я на своите сънародници да я четат и преписват, по който начин - с Божията помощ -
помогна на народа да излезе от дълбините на унинието и даде начало на българското духовно Възраждане, докато българите успяха да възстановят своята древна Българска автокефална
църква и училища, където пак на свой език да слушат божествените богослужебни последования, проповедта на Евангелието и изучаването на науките, а още по-нататък освободиха и своята
земя от турското робство с проливането на много своя кръв и с помощта на руските православни братя.
Този будител на българския народ се роди в 1722 г. в град Банско от
много благочестиви родители. Тяхното благочестие се вижда от това, че брат му Лаврентий, който беше 20 години по-голям от него, прие монашество в Хилендарската обител на Атон и
стана игумен на същата обител. Другият му брат - Вълчо, извърши поклонение на светите места в Палестина поради благочестие, а после със свои средства обнови и изписа храма "Свети
Иван Рилски" в Хилендарската обител в 1757 г., обнови цялата Зографска обител в 1758 г., а в 1764 г. съгради храм на името на Пречистата Богородица в същата обител.
Имащ
такива родители и братя, и сам той, като стана на възраст, презря суетата на този свят, отрече се от всичко и отиде най-напред в близката Рилска обител, където под благодатта на
великия наш отец Иван порасна духом и известно време прекара в послушание при някои опитни старци. След това отиде при брат си в Хилендар, на 23-годишна възраст прие монашеско
пострижение с името Паисий и остана там, докато тръгна по България да проповядва на българския народ своята книжка. Виждайки бедата и страданието на своя народ под тежкото турско
иго; слушайки разказите на поклонници, пристигащи в разните Атонски обители за поклонение или за работа от всичките краища на българската земя, за печалното състояние на всички
българи; гледайки надменната гордост на гърците, които превъзнасяха своя род заради древната елинска и византийска слава, а българите унижаваха като прости, неграмотни и нямащи
история - ревността му пламна като огън и не си даде почивка, нито позволи достатъчен сън на очите си, докато не събра от много книги и не написа "История славянобългарска". След
като прегледа цялата Хилендарска библиотека, той беше изпратен по работа в град Сремски Карловци, където също събра, колкото можа, после премина от Хилендар в Зограф, където също
намери и вписа много нещо в своята книжка. Така завърши своята история и тръгна сам сред българите, носейки я със себе си като скъпоценно съкровище и давайки я на българските хора
да я четат и преписват: в Рилския манастир я преписа монах Никифор, в град Самоков - свещеник Алексей Велкович, в град Котел - иерей Стойко, който овдовя и стана епископ Софроний
Врачански, и много други. Къде умря и от каква смърт, остана неизвестно: не умря ли от мъченическа смърт, подобаваща на светите апостоли, понеже така тайно изчезна от попрището на
земния живот, без някой да види и да знае нещо за него? В кондиката на Хилендарската обител с дата 3 юли 1798 г. е написано: "йеромонах Паисий поклонник, старец хилендарски, умря в
Самоков и вече не се завърна в Света Гора, и го положиха в гроба на отца Никола иерея, и всички казаха три пъти: Бог да го прости!" Но няма откъде да се види, дали този е Паисий,
писателят на "История славянобългарска", защото тогава имаше мнозина на Атон, които се наричаха с това име, както и всякога.
Самият преподобен отец Паисий се отличаваше с
доброто си възпитание: с кротък нрав, както подобава на добрия монах, но изпълнен с огнена ревност за своя български народ в тогавашното му унижение, както и за миналата и бъдещата
му слава. Беше много въздържан по отношение на храната и питието, поради което получи стомашно страдание, както сам изповядва в своята книга, както древните свети отци повредили
стомаха си поради прекаления пост: свети Василий Велики, свети Йоан Златоуст и много други. Въздържан беше и в съня, за да може и в църква да присъства заедно с другите монаси и
плътта да подчини на духа чрез неспане и молитва, но да има и време за четене на книги и писане на историята, откъдето получи главоболие, както разказва сам за себе си.
По
онова време Атон беше истинско духовно поле, където растяха цветя с духовно благоухание, и подвижниците се поощряваха един друг към все по-големи подвизи. В 1745 г. в Атонската
Света Гора дойде преподобният Писий Хилендарски, а в 1746 г. дойде великият подвижник на руската земя, Паисий Величковски. Преподобни Паисий Хилендарски написа своята "История
славянобългарска" в 1762 година и излезе от Атон да проповядва на българите своята книжка, а преподобни Паисий Величковски напусна Атонската Света Гора и се пресели в Молдо-Влахия
заедно с учениците си в 1763 г. Този свят мъж беше вдъхновен от Бога да възкреси унилото монашество на Молдо-Влахия и Русия дори до днес, като даде на монасите крилете на
светоотеческата мъдрост и опитността да се подвизават усърдно. Когато извършваше божествената литургия, той не можеше да изговаря възгласите на своите молитви от сълзи на умиление.
Всички, които тогава се подвизаваха на Атон, се стичаха на неговите свети служби, заедно с него плачеха пред Бога, и така умиваха душите си с покаяние и се усъвършенстваха в
добродетелите. Мнозина го молеха да ги приеме сред своите ученици - и гърци, и руси, и българи, и сърби, и власи, сред които беше и българинът иеросхимонах Спиридон, който с негово
благословение написа в 1792 г. втората след Паисий "История вкратце за българския народ славянски". Затова най-вероятно е, че и преподобни Паисий Хилендарски не е избегнал
благодатното влияние на великия Паисий Величковски, а напротив - много нещо е възприел от него за полза на душата си, която е търсела спасение в Христа Иисуса.
Но на Атон
по времето на Паисий Хилендарски имаше и много други подвижници, най-вече преподобномъченици, които преди с неразумната си воля или под турско насилие са се отричали от Христа, но
после, подбуждани от съвестта, се подготвяха за мъченичество в Атонските манастири, и когато ставаха готови, излизаха в разни градове, изповядваха Христа пред турските съдии,
порицаваха Мохамеда, лъжливия пророк на агарянската вяра, и биваха мъченически убивани за християнската вяра. Ето духовният въздух, който дишал нашият преподобен отец Паисий
Хилендарски, поради което самият той беше изпълнен с ревност по Бога, подвизаваше се за Христовата добродетел, до разболяване се въздържаше от угаждането на плътта и не се уплаши
от несгодите, нито от самата смърт, когато отиде да послужи на своя народ в името на неговото благочестие и свобода.
Така подвизавал се, той завърши живота си на земята, но
паметта му пребивава навеки сред българите, защото най-напред от него започна божественият промисъл - делото на нашето освобождение, което накрая се увенча със самостоятелна
патриаршия и независима държава. Затова Негово светейшество българският патриарх Кирил и Светия синод на Българската православна църква решиха, че той е достоен да бъде причислен
към лика на светците, което и направиха с тържествен акт от 26 юни 1962 г. Заради неговите молитви, Христе Боже, съхрани и занапред нашия народ от всякакви беди и чрез доброто
познаване на Писанията го утвърди в православното благочестие за вечни векове. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Жилището на св. Паисий в Хилендар не е "скромна килийка", както си е въобразявал
навремето Иван Вазов, а триетажна ъглова отбранителна кула (стълп) в югоизточния ъгъл на Хилендарския манастир. Паисиевата келия е включвала два жилищни етажа и параклиса "Покров
Богородичен" на третия етаж. Това научно откритие беше публикувано в пресата и показано на голяма документална и фотоизложба от 30 октомври до 7 ноември 1997 г. в Дома на архитекта
(САБ) в столицата.
На 21 юни 2002 г. в Банско бе направена първата копка на Културно-исторически център "Отец Паисий", който инициаторите на почина желаят да построят на мястото на родната къща на великия хилендарец. Авторите на проекта са арх. Георги Лабов, проф. Михаил Енев (фотограф) и проф. Григор Григоров (художник-реставратор).
Но. Проектът за въпросния Културно-исторически център (КИЦ) е основан на неистина. Тази неистинност намираме във всички основни измерения на проекта: духовно, историческо, архитектурно, образно, естетическо, методологическо, функционално и възпитателно.
Поради тази основополагаща неистинност проектът следва да бъде спрян. За съжаление неговите недостатъци не са поправими, а същностни. Ето някои от тях:
1. Мястото. Предвидено е този "културно-исторически център" (КИЦ) да бъде изграден "на мястото на изгорялата къща на Отец Паисий". Сега там има градинка с дървета и паметен камък с надпис: "Тук е бил домът, в който в 1722 се е родил отец Паисий". Ако при евентуални изкопи за новия строеж се намерят основите на родната къща, то това ще бъде единствената веществена реликва от св. Паисий в България: светинята ще трябва да се експонира по най-добрия начин, а не да се бетонира с КИЦ. Ако не се намерят основи, тогава няма да е вярно, че "тук е бил домът". Ще излезе, че преданието за "мястото на изгорялата къща на Отец Паисий" не почива на истинни каменни основи. Следователно и мястото на КИЦ става произволно и заблуждаващо, което би посрамило и Банско, и България. И в двата случая КИЦ няма място тук.
2. Неистинност на съдържанието. КИЦ уж си поставя за цел да се изгради "точно копие от килията на Отец Паисий" в Хилендар, но проектът почива на безспорно неточна, неистинна, неисторична и погрешна представа за "Паисиевата килия". От 5 години насам вече знаем, че келията на св. Паисий е представлявала ъглова отбранителна кула на Хилендарския манастир, включваща два жилищни етажа и параклиса "Покров Богородичен" на третия етаж. Проектът на КИЦ предвижда копие само на втория етаж на Паисиевото жилище, но дори това копие е неточно: липсва малкото помещение от запад; неверни са дебелините на стените, а оттам и на нишите при прозорците и пр. И най-важното: Паисиевата келия не е помещение или сбор от помещения (интериори) - тя е сграда, включваща единство на интериор и екстериор. Отделянето на интериора от екстериора е методологически несъстоятелно. То е смъртоносно за всякаква истинност, автентичност, точност и пр. Така - обратно на заявените намерения - проектът е изграден върху принципно неистинна, противоисторическа и противоархитектурна представа за обиталището на нашия историк. Най-лошото е, че основополагащият недостатък - неистинността - не може да бъде поправен в рамките на сегашния проект. Ако искаме да направим действително точна възстановка на Паисиевата келия, трябва да изградим целия триетажен Паисиев стълп (височината между най-високата и най-ниската точка е 18 метра - колкото 6-етажна сграда) и поне част от прилежащата му външна крепостна стена на монастира. При това положение нищо от екстериора в проекта на КИЦ не може да бъде запазено. Ще трябва да отпаднат и експозиционната зала и пр. С други думи - проектът изцяло отпада и трябва да се започне отначало.
3. Неистинност на композицията и интериора. КИЦ предвижда да се изгради копие на (втория етаж на) Паисиевата келия, върху която - като трети етаж - да се изгради копие на параклиса "Св. Йоан Рилски" от Хилендар. Но тази композиция не отговаря на истината. Всъщност на третия етаж на Паисиевата келия има параклис - "Покров Богородичен". Параклисът "Св. Йоан Рилски" в Хилендар се намира не над Паисиевата келия, а на съвсем друго място - в камбанарията. И още. Параклисът не е просто помещение (интериор), а сграда - при това неотделима част от хилендарската камбанария ("пирга камбански", както се казва в ктиторския надпис). Ако правим достоверна възстановка на параклиса "Св. Йоан Рилски" от камбанарията на Хилендар, това не може композиционно достоверно да се съчетае с възстановката на Паисиевата келия, освен ако не възстановим цялото крило "от Покрова до пирга камбански", както това е направил хаджи Вълчо в 1757 г. Друг е въпросът за смисъла на подобно начинание.
4. Неистинност на екстериора. Паисиевата келия - триетажната отбранителна кула (стълп) в югоизточния ъгъл на Хилендар - е запазена в съвсем автентичен вид. Камъните, от които е изграден Паисиевият стълп, са същите - съвсем истински - които помнят присъствието на проигумен Паисий. Трите външни стени от каменна зидария са видими и днес. Проектът на арх. Лабов претендира да е "точно копие", а всъщност изгражда един неистинен във всяко отношение (образ, стил, материал, размери, композиция) екстериор на сградата. Той произволно съчинява някакви външни помещения, балкони и арки, каквито в Хилендар няма. Нарушава се основополагащо изискване за всяка истинска архитектура - съответствие между интериор и екстериор.
5. Несъстоятелна функция. Още в началото на 70-те години по проект на арх. Лабов се изгражда с музейни цели в Рилския манастир копие на 2 етажа от Паисиевата келия. Днес това копие не функционира, макар че се намира в най-посещавания български културен обект. Дотолкова е забравено, че вече се е създала местна легенда, че това било "скривалището на Левски". Несъстоятелен е починът за изграждане на второ копие. В този КИЦ няма да има нищо автентично от самия св. Паисий. Всички функции на евентуалния КИЦ могат да бъдат поети многократно от вече съществуващите музейни, културни и духовни институции и кадри.
6. Нередна процедура. Всички тези грешки не са случайни. Те произтичат от нередната процедура, при която се проектира на тъмно, недемократично, без конкурс, без предварително обществено обсъждане както в професионалните среди, така и в Банско. А става дума за обект, посветен на важна национално-емблематична личност и предвиден за важно национално-емблематично място. Подведено е цялото общество. То е представено пред уж свършения факт на взетото без неговото знание решение. Подведен е и президентът Първанов, който направи първата копка на небъдещия КИЦ - без да знае на какво го канят. Логично е да се предположи, че и цялата конференция с именити участници (проф. Вера Мутафчиева, проф. Андрей Пантев, проф. Минчо Семов, проф. Орлин Загоров, директора на Църковния музей в София Николай Хаджиев - всички те бяха обявени, но не дойдоха на конференцията и тя от двудневна стана за един следобед) на 21 юни в Банско е имала за цел не научната истина, а легитимирането на "мероприятието", а оттам и на КИЦ.
7. Нецърковност. Проектът, който включва изграждането на храм-параклис, се прави без благословията на Българската православна църква. Церемонията по честването на св. Паисий в Банско се проведе без представител на БПЦ. "Първата копка" беше направена (от президента Г. Първанов) без присъствието на Неврокопския митрополит Натанаил. Присъстваха само разколнически свещеници.
8. Нередни действия със светини. На 20 юни т. г. в интервю по телевизията във връзка с проекта за КИЦ в Банско шефът на Общинско предприятие "Стара София" Петър Митанов разказа: "Ние използвахме тука един, не в лошия смисъл го използваме, нещо много свято за сърбите и специално за Хилендарския манастир - това са мощи на св. крал Стефан Милутин в църквата "Св. Неделя" (тя затова се е казвала "Св. Крал"), за което те бяха много благодарни. Ние занесохме дарове и подаръци".
Защо? За да спечелят благоволението на братството и да си осигурят по-добър достъп до Хилендар? Не е съвсем ясно.
Но нито настоятелството на храм "Св. Неделя", нито Софийската св. митрополия са били уведомени за подобно дарение. От чие име е станало дарението на една тъй важна за хилендарци и богата със символика светиня от софийската митрополитска катедрала? Как е било то представено в Хилендар? Какъв е бил поводът на дарението? Как е било подбрано времето за този жест? С каква цел се прави той и в чия полза?
И защо предприятието "Стара София" - във времето, когато в самата столица се унищожава раннохристиянската базилика с манастирски комплекс от IV-V век (в Южния парк в Лозенец) - вместо да решава проблемите, които са в неговата компетентност, се занимава с проблеми, които не са в неговата компетентност?
Но какъв е произходът на цялата тази неистинност и задкулисност? Защо се върши всичко това и кой има изгода от него - та да се правят всички тези тъй трудоемки и тъй пошли маневри? Елементарното обяснение - че банда мошеници иска да измами обществеността и да изсмуче от някого много пари (проектът е за около половин милион лева) - не може да обясни степента на несъстоятелност и некомпетентност, която граничи с подигравка и светотатство.
Отговорите на тези въпроси тепърва предстои да излязат на бял свят. Засега е достатъчно да знаем, че проектът е основан на неистинност и като такъв той трябва да бъде спрян.
Проектът за КИЦ "Отец Паисий" би компрометирал Банско, България, Българската Църква, паметта на св. Паисий Хилендарски, българските национални културни и научни институции, както и всички участващи лица и учреждения. По гореупоменатите причини той не може да бъде поправен, тъй като е несъстоятелна самата основа - неистинността - на която е положен. Предвидените за него пари би могло да бъдат насочени към други проекти, които наистина да са полезни за паметта на св. Паисий Хилендарски, за Банско и за България.
Георги Тодоров
Брой 14 за 2002 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com