Папа Йоан Павел II

Обиколката на Йоан Павел II
из Православния свят

:: Отклик на посещението в България

:: Православна Румъния, Гърция, Украйна и Русия

:: Исторически и богословски четива

:: Икуменизъм

 

 

Отклик на посещението в България

Из изявлението на папата преди посещението

12 май 2002. Папа Йоан-Павел Втори заяви, че ще посети България от 24 до 26 май, за да укрепи връзките с Българската православна църква, предаде АФП. Главата на Римокатолическата църква направи изказването по време на аудиенция с българския външен министър Соломон Паси. "Моето посещение във вашата страна ще има за цел да насърчи католическите братя и сестри във вярата им и отговаря на най-съкровенното ми желание да бъдат укрепени връзките между католическата църква и Българската православна църква", заяви папата. (Moнитор)

Синодално писмо до папа Йоан Павел Втори по повод предстоящото му посещение в България, ЦВ

Рим, апостолите и папата

† Американски и Австралийски митрополит Йoсиф. ЦВ, март 2002

Понеже папа Йоан Павел II възнамерява, ако е воля Божия, да посети България през май 2002 г., полезно ще бъде чрез Църковен вестник отново да опресним знанията на православните българи относно истината за хилядолетната схизма на Рим, та като прочетат написаните редове, да се чувстват свободни от всякакъв страх и виждайки папата като наш гост, да не загубят вярата си в Българската православна църква. >>>

Има различия

† Американски и Австралийски митрополит Йoсиф. ЦВ, декември 2001

...Нека опресним знанията си само върху пет категорични различия: 1) Разбирането на римокатолиците за папството; 2) Филиоквето; 3) Учението за чистилището и индулгенциите; 4) Новите догми за непорочното зачатие на св. Дева Мария, папската непогрешимост и приемането на св. Богородица с тяло и душа на небесата, и 5) Различията в практиката на причащението, разделянето на кръщението от миропомазанието и принудителното свещеническо безбрачие.  >>>

 

 

Свещеник Станой Андонов: Непогрешим е само Господ, който основа Църквата, а не папата

Единствено по пътя на покаянието и на изповедта ще се възвърнат отново мира и единството в Църквата. За това преди подобно покаяние, ние не ги приемаме и няма да ги приемем. >>>

Русенски митрополит Неофит: Който се страхува за вярата си, не е достатъчно сигурен в нея

Ще запазим във всичко честта на БПЦ. Обръщам се към нашите духовни чада православни християни да бъдат верни на своята вероизповед и да не се смущават, да не се поддават на никакви провокации, а да покажат едно интелигентно уважение към един висок гост, който е пожелал да уважи нашата страна. >>>

Неврокопският митрополит Натанаил: Опасността е за подмяна на истината, за подмяна на вярата

Трябва да отбележим, че за опасност трудно може да се говори, но за съблазън - да. Ще има съблазън, защото има много хора, които ще се съблазнят, а сам Господ Иисус Христос, който е глава на църквата казва, че ще дойде съблазън в света и горко на този, чрез когото идва съблазънта. "Блажени бедните духом", тези, които не са запознати в дълбочина с истините на вярата, те ще се съблазнят. И казва, че за този, който прави съблазън, е по-добре да му се надене воденичен камък и да се хвърли в морето, отколкото да създаде съблазънта, защото отговорността е в него. И в такъв смисъл аз като пастир винаги казвам, че който допринася за съблазънта, носи отговорност. И ако двама, трима души се съблазнят, не повече, кой ще носи отговорност за душите им. Една човешка душа е по-ценна от всички богатства - надземни и подземни: "Каква полза за човека, ако придобие целия свят, а повреди на душата си?" Един пастир, когато стане за съблазън на паството, тогава какъв пастир е.  >>>

       

Позицията на БПЦ по отношение на католицизма е изразена също в интервюто с митрополит Натанаил от 1 март 2002 г. >>>

Мелнишки епископ Генадий: сътвореното за църквата остава за поколенията

... Католицизмът е разклонение от православието и не би следвало един православен патриарх и пръв архиерей да се вмесва в делата на отделилата се от православната вяра църква и обратно - католическият папа да се вмесва в делата на БПЦ. Православието е дървото, а католицизмът, сектите и други религии са неговите клони. Те могат да се счупят, да изсъхнат, дървото остава. Но то има нужда от вода, топлина, въздух. И трябва да ги получи от православните.

Епископ Калистос Уеър: Станах православен, защото разбрах, че това е истинската църква

... Уважавам искреното желание на папа Йоан-Павел II. Вярвам, че той наистина се стреми към единение между католиците и православните. Но трябва да отбележим, че сегашният папа изповядва християнство, което е прекалено централизирано. Даже нещо повече - при него под негово ръководство в последните 20 години католическата църква стана още по-централизирана, още по изтъкваща главенството на папата, отколкото в миналото. Аз уважавам искреното желание на папата, но не мога да приема като православен обединение във формата, която той желае. За нас, православните, папата в един наистина обединен християнски свят би бил само пръв между равни. Ние разглеждаме църквата в нейната съборност. Всички патриарси и папата от негова страна са равни помежду си. Папата е пръв, но само като по-голям брат. А това е нещо различно от собствената представа на папата за неговото върховенство. >>>

Целта на папата е създаването на нова религия

Архимандрит Сергий

Един от най-показателните синдроми на нашата апокалиптична епоха е системното и засилващо се сближаване между папизма и юдейството. Папизмът е едно анахронично завръщане от Новия Завет към Стария, при което тълкуването на Стария Завет се изопачава в съзвучие с неговата интерпретация от книжниците и фарисеите от времето на Господа Иисуса Христа. >>>

Non possumus. Българската Православна Църква и папата

Георги Тодоров, в-к Култура, 17 май 2002

Православната Църква днес е бедна в светското измерение. Тя има едно-единствено съкровище: истината на непокътнатото Христово Предание. И съответно длъжността да изповядва тази Истина пред цялата вселена. Идването на папата е един усилвател, който дава възможност на Българското Православие да изрече на всеослушание своето вероизповедание. И да бъде чуто в целия свят.

Целта не е да се надхитри папата. Не просто да сърфираме върху вдигнатата от него медийна вълна. А да се опитаме да помогнем на човека. Като ведро и добронамерено му засвидетелстваме нашата братска любов. И заедно с това - също така ведро и в мир - му кажем нашето non possumus: "ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули", както от Евангелистите, Апостолите и Светите Отци, така и от Седемте Вселенски Събора, чрез които е говорил Светият Дух в единната тогава съборна Църква. >>>

                                     

 

 

Любовта не се огражда

Свещ. Ангел Величков, редактор на ЦВ

Един епископ винаги е сред паството си лице в лице с вярващите, но готов да понесе и немощите им. Нещо повече, той не се бои и от неприятелско присъствие, защото апостолското свидетелство, по заръката на Спасителя Христос е за всички човеци, а не само за „добрите".
Така преди десетина години варвари дръзнаха да скъсат булото на Българския патриарх Максим, но той тогава спокойно продължи по пътя си. И никой не постави заграждения около пл. „Св. Александър Невски", нито пуснаха кучета, нито завардиха с полицейски кохорти. Има и други примери. >>>

Има ли защо да се плашим от папата?

Волен Сидеров. Никой у нас не знае, че Ватикана наруши добрия тон с Изтока и обяви без съгласуване Русия за своя "църковна провинция" преди месец. Това е провокация към православния Изток, издаваща изнервяне. Висшият ни клир не трябва да плаши с папата, а да сочи ясно неговата немощ >>>

NB! Позицията на БПЦ по отношение на католицизма е изразена в интервюто с митрополит Натанаил от 1 март 2002 г.. >>>

Войната срещу Източната църква

Мълвина Господинова, историк

Западът първо подмени християнството, след което се опита да го затрие. Днес сме свидетели на последния етап от вековната битка... В началото на 80-те години на вече отминалия ХХ век, един от най-видните стратези на американската политика – Збигнев Бжежински, поставя началото на откритата война срещу Православния свят: "След комунизма, най-големият враг на западната демокрация е Православието". Така, с едно изречение, полякът – католик обяви всички православни християни за врагове на демокрацията. До ден днешен г-н Бжежински нито е опровергал, нито се е извинил за безбожната си и дискриминационна политическа стратегия, която внушава абсурдната идея за тъждественост между комунизъм и Православие. Няколко години след обявяването на стратегически враг започва и подготовката за борбата с него. Колелото се задвижва през 1989 г. – с т.нар. "нежни революции" в Източна Европа.  >>>

Патриархът е прав да не кани папата

Интервю със Стефан Чурешки, декември 2000

..."ако светските политици искат да поканят папата в качеството му на държавен глава на Ватикана, то това си е тяхно право. Но ако за това посещение трябва да се жертва достойнството на Църквата, да се нарушат каноните на Църквата и да се огорчат вярващите, тогава нещата придобиват друго измерение. Истинският духовен пастир слуша първо гласа на съвестта си и после се съобразява с политическата конюнктура. Затова отказът на патриарха е съвсем естествен. - Този отказ няма ли да се използва за нови атаки срещу православието?" >>>

 

Главата на Българската православна църква патриарх Максим отслужи празничен молебен в Св. Александър Невски за Светите братя Кирил и Методий. - 24 maй 2002. Снимка: вестник "Сега" Много повече българи шестваха на празника на Светите братя, отколкото бяха посрещачите на папата в четвъртък..    С тържествена манифестация и литургия отбелязаха във Варна деня на славянската писменост - Пресгрупа Импакт Главата на Римокатолическата църква в дните на Славянските светители в България, 2002 г.

 

Слово на папа Йоан-Павел II при пристигането му в София

23 май 2002 г.

 

Н.Св. патриарх Максим и Йоан Павел II, 24 maj 2002

Приветствено слово на папа Йоан Павел ІІ към патриарх Максим

 24 май 2002 г.

Слово на българския патриарх Максим към папа Йоан Павел ІI

24 май 2002 г. "...Наред с тържеството на днешния празник обаче не можем да отминем факт от средата на 11 век, когато Западът се отдели от Изтока. Въпреки това ние сме убедени, че жертвената любов на Христа е силна и дълготърпелива и очаква всички да достигнат до познание на истината, съхранена и проповядвана в Светата Православна Църква.

Съзнавайки нашия дълг като носители на Христовата светлина, ние непрестанно полагаме усилия за утвърждаване на истината и справедливостта, за опазване ценностите на човешката култура и цивилизация, за утвърждаване на мира в света и добрата воля между човеците. Отправяме призив към всички да следват този богоначертан спасителен път". >>>

 

Йоан-Павел Втори в Рилския манастир. Снимка: Емил Иванов  Свитата на папа Йоан-Павел II в двора на Рилския манастир. Снимка: Emil Ivanov

 

Приветствено слово на Драговитийски епископ Йоан, игумен на Рилския манастир, към папа Йоан Павел ІІ

Слово на Йоан Павел ІІ в Рилския манастир

митрополит Симеон "Аз го прегърнах. Има един Бог и един Дух и всички ние сме братя."

Митрополит Симеон сравни папата с Апостол

24 май 2002. Ние се възхищаваме на вашия подвиг, подвиг като на Апостол. Нека Бог да ви благослови в здраве, мир и спасение, каза в приветствието си към папата Западноевропейският митрополит Симеон. Думите прозвучаха днес по време на посещението Йоан Павел ІІ в катедралния храм "Св. Александър Невски".

Страна.Ру. Папската визита в България е удар по отношенията между православната и католическата църква въобще. С посещенията си в православни страни папата не може и няма да подобри общата атмосфера на междуцърковните връзки, която напоследък се влошава.

Русенският митрополит Неофит: Папата и патриархът станаха приятели

25 Май 2002. [...] Нека не употребяваме думата икуменизъм, защото тя носи известен негативизъм. Но БПЦ винаги е участвала активно в движението за мир чрез църквите. Желание за общуване с другите Христови църкви винаги е имало. Доскоро имахме външен отдел, който осъществяваше редовни контакти с тях. През 1998 г. България официално напусна Световния съвет на църквите в Женева. Това не означава, разбира се, че сме се отказали от диалог с другите Христови църкви, но го осъществяваме двустранно, когато има някаква конкретна инициатива. >>>

Първа среща на Патриарх и Папа. Йоан Павел ІІ предложи диалог между църквите

Пловдивският митрополит Арсений: Да пребъдваме в Eдната апостолска църква

Standartnews, 27 Май 2002. Ваше Светейшество, приветствам ви в град Пловдив с поздрава на св. апостол Павел, отправен към християните на град Коринт: "Благодатта на Господа нашего Исуса Христа, любовта на Бога и Отца и общуването на Светаго духа да бъде с всички вас." Вие се намирате на свещена земя в хилядолетния Пловдив, в който през I век след раждането на нашия Господ Иисус Христос е бил огласен от евангелска проповед на Светите апостоли и напоен с кръвта на десетки Свети мъченици през вековете за Христовата вяра. Призовавайки всички нас само като съработници на Исуса Христа - да имаме едно сърце, един разум и едни мисли върху Исуса Христа. Да помним, че ние сме тяло Христово, а поотделно - членове.

Да пребъдваме в едната Свята съборна и апостолска църква, в която търсим нашето спасение, като изпълняваме поръката на главата на светата църква, Господ Иисус Христос -за братолюбие, взаимна помощ и състрадание, съгласие в правдата и доброто между хората. И да търсим преди всичко царството на Бога и неговата правда. Благословен бъди во имя Господне. Амин!

Доц. Иван Желев, председател на Дирекцията по вероизповеданията, пред БНР

Standartnews, 28 Май 2002. Нищо не ме изненада в поведението на папата и в това, което той каза. Неговата позиция, неговите становища, неговите послания са добре известни вече повече от 20 години, както всички знаем. Той е една световноизвестна личност с много сериозен принос в усилията за мир между народите, за добро сътрудничество между християните и, дай Боже, по пътя към едно обединение на християните, защото това е всъщност желанието на всички, към това се стремим.

 

"Никога не съм вярвал в т.нар. "българска следа" в опита за покушение срещу мен".
(Йоан Павел ІІ по време на срещата си с президента Георги Първанов, 24 май 2002.)

За голямата политика и обикновеното християнство

Явор Дачков, 28 май 2002

... въпреки шумно повтаряните думи за единство ще останем разделени. Не заради друго, а заради вярата си в Христос. В целия този спектакъл Му бе отредена поддържаща роля. Поради политически, интелектуални или снобски съображения. И от двете страни. Но те нямат или имат все по-малко общо с автентичната вяра. Вярата в Света Троица, във въплъщението, смъртта и възкресението на Иисус Христос, нашия Господ, Който ни спаси от смъртта. Няма и не може да има друг разговор освен този. Той не се състоя при посещението на папата, няма да се състои и след него. Това не е въпрос на фундаментализъм, а на минимална вътрешна почтеност. Все пак никъде в Светото писание не пише, че на края всички ще плеснем с ръце и ще се прегърнем, разменяйки си кредитни карти на "Американ експрес". Идеята или по-скоро откровението, че всички сме едно в Христос, има съвсем други измерения и те непременно минават през условието на Божия съд. Но това е друг разговор. За съжаление посещението на Йоан-Павел II в България не го събуди. >>>

Ню Йорк Таймс [...] Патриарх Максим се появи на церемонията по посрещането, но запази "ледена" дистанция, изтъква Ню Йорк Таймс. Лидерите на православната църква подозират, че по-силната и по-богата католическа църква използва помирението като троянски кон за привличане на последователи от източноправославното паство. >>>

Дойче веле ...Трябва да се каже, че българските православни йерарси горчиво разочароваха всички, които ги бяха отписали, и очакваха тяхното компрометиране тъкмо при това посещение. Те намериха сили да излязат от дълголетната си летаргия и да застанат срещу римския епископ като добри домакини, знаещи обаче цената си и съхраняващи достойнството си. Емблематично за поведението им бе казаното от епископ Йоан, игумена на Рилския манастир: "Стените между църквите не стигат небето - те от човеци са издигнати и човеци ще ги съборят." Заедно с това ясно се видя трезвото нежелание вековните различия да се замазват чрез фалшиви компромиси. Българската православна църква показа, че може да действа мащабно и независимо, че е способна на исторически жестове. Тя изживя един свой звезден миг, който не бива да остава самотен инцидент. >>>

Идването на папата

Вестник "Kултура". На 14 юни 2002 г. "Червената къща" проведе своя пореден дебат на деня под наслов: "Какво се случи с идването на папа Йоан Павел II в България", чиято цел беше да представи православието и католицизма в тяхната българска среща/разминаване. В дебата участваха Калин Янакиев (с "Разликите между православието и католицизма - съвременната ситуация") и Георги Каприев (с "Оттук нататък какво? Хипотези за диалога между църквите"). >>>

Очередная экспансия католицизма

days.ru [...] пропагандистские взывания о миротворчестве католицизма звучали традиционно всегда - за многие столетия католическая идея научилась принимать смиренный облик, маскироваться. А, собственно, сокровенный вопрос: о чем же договорились Римский Папа и Патриарх Болгарии? [...] К сожалению, в России мало знают о Патриархе Максиме. А напрасно. [...] Каков же сжатый вывод из состоявшегося визита?  >>>

 

 

Православна Румъния, Гърция, Украйна и Русия

Румъния: За пръв път след 1000 години...

През месец май 1999 година, по покана на румънския президент Емил Константинеску и на патриарха на Румънската Православна Църква Теоктист "първият папа-славянин посети единствената латинска православна страна" според сполучливия израз на румънски журналист. Посещението дава израз на преломен момент в икуменическите отношения между официалните представинели на православните църкви и папо-центричния римокатолицизъм. В Букурещ униатските наклонности на румънската йерархия набраха сила за нова, решителна крачка - "за първи път в историята на Църквата", от 1054 г. насам, римският понтифекс стъпва на православна земя. Основните моменти на това посещение бяха подробно отразени в румънските всекидневници и радио, както и в световната преса - оттам черпим и сведения за това събитие. >>>

Гърция: Не фанатизъм и страх, но любов към истината

Протопрезвитер Георги Металинос, професор в Богословския факултет на Атинския университет, април 2000

През юни 1999 г. папа Йоан Павел II осведоми архиепископ Христодул, чрез посредничеството на кардинал Касиди, за намерението си да посети Гърция в контекста на едно поразширено поклонничество до светите места, свързани със Стария и Новия Завет. Писмото на папата предизвика сензация, понеже всеки, способен да разшифрова ватикански документи, можа да разбере скритите зад него подбуди.

...Всъщност секуларизацията се е вкопала тъй дълбоко в мисленето най-вече на интелигенцията и политиците, че ми се вижда съвсем нормално [...] когато един виден политик ме попита: „И с какво толкова ще ни навреди това, да приемем папата като... папа?" От професионален опит знам, че днес на хората им липсва усетът да разберат нещо, което е било съвсем очевидно за прославения от Църквата генерал Макриянис; ето защо [...] му отговорих също с въпрос, засягащ неговата политическа чувствителност (той е убеден демократ): „Би ли било възможно да приемете бившия крал Константин с почести, подобаващи на монарх?" На този ясен въпрос той инстинктивно отговори с „не". Затова продължих: „Същата чувствителност, която вие имате по отношение на политическите въпроси, имаме и ние по отношение на църковнополитическия проблем, наречен „папата". Тази чувствителност не е съсредоточена върху историческите проблеми на нашите взаимоотношения с папския престол, които тук са второстепенни, но върху самата същност на папизма, който, въпреки поредните повърхностни определения и изопачени обяснения, в наше време повече от всякога е обвързан със своето самоопределение от Средновековието. >>>

Миналия май папата посети за 24 часа Гърция въпреки многобройните протести на православните християни и атонските монаси.

На снимката: Йоан-Павел Втори и архиепископ Христодулос, глава на Гръцката православна църква, седят от двете страни на иконата на апостол Павел.
Снимка: Ройтерс

  

Украйна: Пaпата си тръгна, проблемите останаха

Митрополит Кирил коментира резултатите от разходката на Иоан Павел II до Украйна, октомври 2001

Болшинството вярващи в Украйна са православни, а преобладаващото болшинство украински православни принадлежи към Украинската Православна Църква на Московския Патриархат. Имайки предвид това, Папата дойде в Украйна без съгласието и въпреки възраженията на религиозното болшинство в тази страна, което противоречи на традиционния ред по който се организират папските визити. >>>

Ватиканът се опитва да присвои територията на Русия ЦВ

На 11 февруари бе обявено решението на папа Йоан Павел Втори за издигане на статута на административните структури на Римокатолическата църква на територията на Русия до степен на епархия. Това означава, че от сега нататък Русия в документите на Ватикана ще се нарича "църковна провинция", оглавявана от митрополит. >>>

Заявление на Патриарха на Москва и цяла Русия Алексий II и Светия Синод на Руската Православна Църква

Последната акция на Ватикана е сериозна потенциална опасност за перспективата в нормализирането на сегашните православно-католически отношения, февруари 2002

 

        Папата на Западната стена. Иерусалим, 2000. Сн. Санктпетербургски новости

POPE JOHN PAUL II USES ANOTHER BLACK MAGIC SATANIC SYMBOL FOR ANTICHRIST DURING HIS TRIP TO ISRAEL

Shockingly, as the Pope is seated during a ceremony at the mount where Jesus supposedly gave His Sermon on the Mount, a stone behind the Pontiff's head depicts a Satanic inverted cross! This has always been one of the main Satanic symbols for Antichrist, even predating the Twisted Crucifix the Pope has always used. >>>

Oб использование папой Иоанном Павлом II сатанинской символики из черной магии >>>

 

 

Исторически четива

Схематическа история на християнството

ПЛАКАТ, изобразяващ хода на развитие на християнството до наши дни (с коментари).

Светите братя Кирил и Методий и папството

Архимандрит Серафим (Алексиев)

... Папството отново посегна на светлата памет на светите братя, за да може пак да ги използува за скритите си политически интереси и експанзивни планове. Разчитайки на късата историческа памет на някои среди и, не на последно място, отчитайки голямата любов и почит, с която св. св. Кирил и Методий се ползуват сред източните славянски народи, Рим започна лицемерно да възхвалява равноапостолните просветители, да им строи паметници и храмове и стигна дотам, че през 1880 г., кощунствувайки с тяхната памет, ги провъзгласи за светци на римокатолическата църква.

И така, нека днес римските папи не дръзват да «евангелизират» народа ни, приел евангелската светлина от свята люде преди повече от 1100 години и нека не протягат светотатствено ръце към това, което не им принадлежи нито по дух, нито исторически. >>>

Страдание болгарских мучеников - иноков Зографской обители

Кратък разказ за участта на българските Светогорски монаси, изгорени от католиците в кулата на Зографския манастир по време на Фераро-Флорентинската схизма (1284 г.) >>>

Рилският монастир като борец срещу инославната пропаганда през ХIХ век

Архимандрит Климент Рилец, сп. "Православен мисионер", 1946 г.

... Към 1860 г. в България навлязла римокатолическата, а след това и протестантската пропаганда, които искали да използуват обтегнатите отношения между българите и Цариградската патриаршия. Рилските братя, най-вече таксидиотите, са били първите, които започнали устно и писмено да се борят срещу това голямо зло, което имало за задача да подрони устоите не само на българската Църква, но и на българската народност.

В проповеди по църквите, в беседи със своите духовни чеда, било в метохските сгради, било по домовете, те обяснявали и внушавали каква предпазливост е необходима срещу католическата и протестантската пропаганда, за да се запази Православната вяра у народа, който успял да я съхрани през тежките години на турското робство. >>>

Обезглавената монархия

Георги Тодоров. За монархията, сакралността, българската Кобургска династия
и връзката им с Православието (и Римокатолицизма) в новата българска история >>>

Какво се крие зад обиколката на папата из Православния свят

Мълвина Господинова, историк

Радушният прием, на който се радват напоследък папските пратеници у нас, доказва, че доскорошната дилема за папска визита в България вече не съществува. Обществеността бе известена, че римският епископ ще посети страната ни по времето на най-българския празник, посветен на светите равноапостоли Методий и Кирил. Какво всъщност се крие зад наглед безобидната туристическа обиколка на Войтила из Православния свят и защо тя неизменно е посрещана и последвана от негодувание, смут и разделение сред духовенството и миряните? >>>

 

 

Богословски четива

  Римокатолиците признават папата за глава на Църквата въз основа на неправилно тълкуваните от тях слова на Иисуса Христа:
"на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят" (Мт. 16:18).

Всички свети отци — и от първите, и от следващите векове — признават заедно с първите православни римски папи, че под основен Камък трябва да разбираме самия Иисуса Христа — "а камъкът беше Христос" (I Кор. 10:4), а не приемниците на ап. Петър или пък самия Петър. А папите са си въобразили, че са глава на Църквата, нейно основание и дори Христови наместници, което е нелепо и несъпоставимо с нищо.

Оттук произлиза всичката горделивост на римските папи и отдавнашната им претенция за главенство и самолично управление на цялата вселенска Църква. Папата ли е глава на Църквата? Не, това е нелепо. Църквата обхваща и светите угодници Божии, и ангелския сонм, едно тяло под една Глава — Христос. Какво търси тук грешният папа! Римокатолическата църква — това е една напълно еретическа църква.
Св. прав. Йоан Кронщадски

Защо не сме римокатолици?

Архимандрит Ириней (Винарт)

Авторът на това изложение, архимандрит Ириней (Винарт), бивш римокатолически свещеник в Париж, е родоначалник,  пръв идеолог и организатор на Френската православна църква. Заедно с група католически свещеници и миряни, той приема Православието в Париж през 1936 г., като акт на едно пълно и свободно убеждение, че истинската Христова Църква, която е запазила апостолското предание и вероучителната истина неповредени, това е Източната Православна Църква. Пръв израз на това убеждение е именно настоящето кратко изложение. >>>

  Лъжеученията на папството

Изобличени в творенията на френския свещеник, доктор на богословието, о. Владимир Гете (1816 - 1892)

Съдържа извадки от книгите му, изясняващи богословски и исторически несъстоятелността на догмата за папската непогрешимост, както и други еретически нововъведения на Римокатолицизма
Съдържание: За автора и творчеството му :: За папата и неговата непогрешимост според Св. Писание, Св. Предание, Св. отци и Църковните събори :: Из "Съвременното папство, осъдено от папа Григорий (Двоеслов)" :: Из "Еретическото папство": Ереста Filioque. Ереста за непорочното зачатие на Св. Дева Мария. Светото сърце - ерес против Боговъплъщението.  Учението за чистилището. Нововъведенията в св. Евхаристия.

The Papacy: Its Historic Origin and Primitive Relations with the Eastern Churches, by Abbé Guettée

 :: The papal authority condemned by the Word of God
 :: Of the authority of the bishops of Rome in the first three centuries
 :: Teachings of various church fathers.
 :: Of the authority of the bishops of Rome during the sixth, seventh, and eighth centuries.
 :: That the Papacy, by her novel and ambitious pretentions, was the cause of the schism between the Eastern and Western churches.

О соединении Церквей

профессор И. Г. Айвазов, 1945 г.

На протяжении многих столетий раздавался с Востока и Запада призыв к единению, но разделение не только оставалось, но еще больше углублялось. Где же причина такого скорбного явления и кто виновник разделения?.. Наконец, каким путем возможно разделение превратить в единение?.. На эти вопросы мы и постараемся дать обоснованный и неопровержимый ответ.  >>>

О молитвенном общении с инославными с канонической точки зрения

Протоиерей Владислав Цыпин, доцент Московской Духовной Академии

Запрещение общей молитвы с еретиками под угрозой отлучения от церковного общения или извержения из сана содержится в 45 Апост. правиле: "Епископ, или пресвитер, или диакон, с еретиками молившийся токмо, да будет отлучен. Аще же позволит им действовать что-либо, яко служителям церкви - да будет извержен". 46 Апост. правило гласит: "Епископа, или пресвитера, приявших крещение или жертву еретиков, извергати повелеваем. Кое бо согласие Христови с велиаром, или кая часть часть верному с неверными".  >>>

The Orthodox Church, Part I: Church History

Bishop Kallistos Ware, Excerpts from the book

Introduction :: The Beginnings :: Byzantium: The Church of the Seven Councils :: The Great Schism :: The conversion of the Slavs :: The Church under Islam :: Moscow and St. Petersburg ::  The twentieth century: Greeks and Arabs :: The twentieth century: Diaspora and mission.

Критический разбор Римского учения о папской власти

Основания, заимствуемые из Евангелия, истории апостольской и Церкви Вселенской

  Догмат за непогрешимост на папата,
приет през 1870 г. от папа Пий IX

"Ако римският папа прави изявление, изхождайки от своето най-висше пастирско предназначение, то в практическото осъществяване на това предназначение, бидейки върховен пастир и учител на всички християни, със силата на своята най-висша апостолска върховна власт, той взема решение, касаещи вярата и въпросите на морала, задължителни за цялата църква и съгласно дадените му правомощия от апастола Свети Петър, той притежава тази непогрешимост, която божественият Спасител е пожелал да дари по въпросите на вярата и морала на висшата институция, църквата".

Римская церковь и единство христовой веры

(Римская Церковь сама о себе)
Заветные слова Христовы: И да будут все едино; как Ты Отче, во Мне, и Я в Тебе, так и они да будут в Нас едино, — Да уверует мир, что Ты послал Меня (Иоанн, 17, 21) — обязывают всех христиан. Христос Господь выразительно говорил, что неверующий мир легче всего примет веру в Него тогда, когда увидит между христианами искреннее единство. Расколы и секты раздирают Церковь и подрывают Ее божественный авторитет. Отсюда понятно, почему Церковь уже с древнейших времен молится „о благосостоянии святых Божих Церквей и соединении всех". Каково же в основе своей отношение римской Церкви к заветному единству Христовой Церкви ? >>>

Виж също:

Въведение в Православието: Православие и инославие

 

 

Икуменизъм

  „Икуменизмът няма да празнува своята победа, докато не включи всички Православни Църкви в икуменическия си "вселенски" обръч.

Да не му даваме тази победа! Като помним неговата същност и целите му, изцяло да отхвърлим икуменическото движение, защото то носи в себе си отстъпление от Православната вяра, предателство и измяна на Христа"
Архиепископ Серафим (Соболев)

Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин

Aрхимандрит Лазар Абашидзе

:: Как да се отнасяме към икуменизма от православна гледна точка
:: Възможно ли е на някакво религиозно основание общение и единение на християните с представители на нехристиянските религии
:: Как да се отнасяме към другите християнски (неправославни) вероизповедания
:: Какво е било винаги отношението на църквата към еретиците :: Други теми

Икуменизмът е движение, което се стреми към обединение на всички християнски Църкви. По своята същност то произхожда, първо, от недрата на римо-католическата църква като движение на римокатолическото мисионерство, а, от друга страна, се формира по линията на различни протестантски обединения, откъдето най-широко се е разпространило и е придобило най-мащабни организационни и идейни форми, и накрая - съвременното икуменическо движение като организация се е формирало и утвърдило на Конгреса в Амстердам през 1948 г. при създаването на Световния съвет на църквите, който сега е главен орган на икуменическото движение. >>>

Богословският възел на икуменизма и вселенското изповедание

Инок Всеволод (Филипиев), преподавател по патрология в Свето-Троицкия монастир в Джорданвил

Що е това икуменизъм? Откровение на 20-я век или ерес на всички ереси? Изход или задънена улица? Дело Божие, човешко или бесовско? Какво е съотношението между икуменизма и православната вселенска вяра?
Нека се запознаем с доводите, предлагани в защита на икуменизма и да разгледаме възможно ли е да бъде разплетен неговият богословски възел. Икуменическата апологетика предлага три основни довода.  >>>

Имало ли е съмолитствуване в Асизи?

На 24 януари 2002 г. в италианския град Асизи, под патронажа на папа Йоан Павел II, се състоя поредната междурелигиозна среща „за мир", която по своята мащабност надмина всички предшествуващи. В нея са участвували около триста представители на дванадесет измежду най-разпространените световни религии: християнство, ислям, юдаизъм, будизъм, шинтоизъм, джайнизъм, индуизъм, зороастризъм, сикхизъм, конфуцианство, японската религия тенрикьо и традиционните африкански култове. Впечатляващо е било и участието на православните: дванадесет от петнадесетте поместни православни църкви са изпратили свои делегации за срещата, в десет от които са участвували епископи. ...Българската патриаршия е била представена от протойерей Иван Петкин, епископски викарий за Централна и Западна Европа.

...След встъпителната част участниците в срещата пристъпили към самата „молитва за мир". Представителите на юдаизма и исляма предварително заявили своето нежелание да се молят заедно с друговерци. Какво изобличение за православните! ...Само осемнадесет дни след като висши клирици от почти всички поместни православни църкви съмолитствуваха в Асизи с Йоан Павел II, Римокатолическата църква започна експанзия на територията на Русия... >>>

В раздела ИКУМЕНИЗЪМ на Православната читалня ще намерите още четива >>>

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com