Варненски и Преславски митрополит Йосиф
1898 - 1988 година
|
|
Варненски и Преславски митрополит Йосиф1898 - 1988 година
|
По-долу:
Виж също:
Митрополит Йосиф (със светско име Иван Лазаров) е роден в Севлиево през 1898 година. Монашеско звание и името Йосиф приема в Светата Рилска обител през 1918 година. След завършването на Софийската духовна семинария една година е йеродякон в Рилския манастир, след което постъпва и е един от първите студенти в Богословския факултет при Софийския университет. Висшето си богословско образование завършва в г. Черновиц (Украина), където получава степента лесансие (доктор) по богословие. Известно време е учител в Черепишкото свещеническо училище и преподавател в Софийската духовна семинария.
През 1930 г. е назначен за протосингел на Неврокопска св. Митрополия, а от 1931 г. е архимандрит. Израстването му в църковната йерархия продължава с ръкополагането му през юли 1936 г. за Знеполски епископ.
След смъртта на Варненски и Преславски митрополит Симеон (1840-1937), епископ Йосиф е избран на 26 декември 1937 г. за Варненски и Преславски митрополит. Почива на 8 ноември 1988 година.
Роден в китния подбалкански градец Севлиево през
1898 г. Иван Лазаров (светското име на митрополит Йосиф) израства в благочестиво християнско семейство. Жаждата му за придобиване на знание го отвежда в Софийската духовна
семинария, която завършва през 1921 година. Междувременно приема монашество в Рилската света обител. При откриването на Софийския
богословски факултет продължава образуванието си в него, за да отиде и се върне след това от Черновиц (Австрия) с научните звания лисансие и доктор на богословието. Известно време
специализира във Виена и Париж.
Оценявайки богословската му подготовка, Св. Синод го назначава за преподавател в свещеническото училище в Черепиш (1927 г.), а след това в Софийската духовна семинария (1928-1930 г.). От 1931 г. е протосингел на Неврокопската митрополия и е въведен в архимандритско достойнство. Като протосингел на Софийска митрополия от 1932 г. той последователно е командирован в Рим, Берлин, Брюксел и Париж със задача да проучи социалната дейност на църкви и религиозни общности в Западна Европа.
На 5 юли 1936 г. е възведен в епископско достойнство с титлата Знеполски и става пръв помощник (викарий) на столичния митрополит. Освен това той е председател на епархийския духовен съд, на Софийския клон на съюза "Обществена подкрепа", председател на Църквата във Висшия съвет за обществено подпомагане, член на Върховното управление на Съюза за закрила на децата.
Тази дейност му помага да придобие
неоценим опит, който да му е полезен след избирането му за Варненски и Преславски митрополит на 26 декември 1937 г. Защото митрополит Йосиф поема управлението на една епархия с
традиции и обширна мисионерска и благотворителна дейност, организирана от приснопаметния Варненски и Преславски митрополит Симеон (1840-1937). На първо време трябвало да се обхване
и продължи тази дейност. Използвайки придобития опит, митрополит Йосиф укрепва и разширява просветната и социална дейност, като сформира нови православни дружества. От 10-12
братства, които той намира при приемането на архипастирското си служение, през първата 1938 г. вече наброяват 27 за цялата епархия. С най - голяма численост се открояват братствата
при Катедралния храм "Св. Успение Богородично" - 300, "Св. Петка" и "Св. Николай" - съответно 450 и 320, "Св. Три Светители" гр. Шумен - 365 и други.
Успоредно със съществуващите се откриват и много църковни трапезарии към съответните храмове. През 1938 г. в епархията са функционирали пълноценно 13 градски и 48 селски детски трапезарии с общ брой на децата 1466. Броят им значително нараства през 1939/40 г., когато достига 72 трапезарии с 2246 деца. Тези трапезарии са функционирали при всички енорийски църкви във Варна и градовете Шумен, Търговище, Провадия, Нови Пазар, Белослав и с. Изгрев. В края на 1940 г. се откриват и нови в селата: Васил Друмево, Кюлевча, Вардун, Върбица, Смядово, Падина, Дибич, Брестак, Казашка река и други.
Освен тези безплатни детски църковни трапезарии през 1939-1940 г. в епархията са действували и неделни трапезарии за възрастни, както и една всекидневна безплатна трапезария при храма "Св. Богородица" (старата) в гр. Варна. През тези години такива трапезарии са били 12 с 282 посетители. За издръжката на трапезариите са отпускани помощи от църковните настоятелства в Епархията в размер на 80 000 лв. Останалите разходи са били покривани от доброволни частни дарения и помощи на братствените дейци.
С поемането на епархията митрополит Йосиф наредил
да се картотекират социално слабите семейства и християни от епархията, които са били подпомагани с лекарства, парична и материална помощ. През периода 1939-1940 г. на отчет са се
водили 1043 семейства с общ брой 4490 члена.
Митрополит Йосиф построил манастирски сгради и храмове, които украсява с изящни дърворезбени иконостаси и изискана живопис. Именно по негово нареждане е бил здраво препокрит и извисен красивия катедралния храм на града, гордост не само за варненци, но и за всеки българин.
Особени отечески грижи проявявал митрополит Йосиф за попълването и укрепването на клира в епархията, за подобряване на издръжката му. В тази своя длъжност той се застъпва за свещениците, осъдени от така наречения "народен съд". Благодарение на навременните му писма до Светия Синод и до прокурорите при Варненския, Шуменския и Добричкия областен съд някои от тях са помилвани.
Като член на Св. Синод митрополит Йосиф е пръв председател на новоучредения Върховен църковен съвет, председател на богословската комисия и на комисията при Светия Синод по изготвяне на нов превод на Св. Библия. По същото време достойно е представлявал Българската църква в странство, особено на Ламбетската конференция през 1958 г. в Англия.
Богатата му езикова подготовка му дава възможност да ползува обширна литература в книжовните си прояви. На бял свят излизат "Уроци по обществен морал", "Вероучителни беседи за малки деца", преводния труд "Библейски събития" от Вернер Келер, много студии, есета и статии в "Църковен вестник" и "Духовна култура". Венец на богословско-философската му задълбоченост е творбата му "Молитвени размишления за Бога и човека". И сега тя се явява като настолна книга на мнозина духовници при проповедническата им и пастирска дейност.
Митрополит Йосиф почива на 8 новмяеи 1988 година, навършил 90 години.
Вестник "Християнска просвета", Варна, 1991 г., брой 3-4.
Варненска и Великопреславска Епархия
Ние сме създадени от любов и за любовта. На земята се учим да обичаме. В смъртта ще положим нашият изпит върху любовта. Ако сме се упражнявали достатъчно в това, ние ще живеем вечно в любовта. Всеки път, когато тук долу, обичаме само себе си (тоест сме егоисти), ние фалшифицираме нашето предопределение и съдбата на света. Има само два вида любов – прекалената любов към самите нас (нашият егоизъм) и любовта към другите.
Да обичаме, това значи да направим избор между тези два вида любов.
“Никой не може да слугува на двама господари, защото или единият ще намрази, а другият ще обикне; или към единият ще се привърже, а другият ще презре” (Мат. 6:24).
“Който обича брата си той пребъдва в светлината, и в него няма съблазън. А който мрази брата си, той се намира в тъмнината, и в тъмнината ходи, и не знае накъде отива, защото тъмнината е заслепила очите му” (1 Йоан 2:10-11).
Господи, има само два вида любов: самолюбието (егоизмът) и любовта към Тебе и другите; и всеки път, когато проявя нередна любов към себе си, аз намалявам отчасти любовта към Тебе и другите. Това е липса на любов, загуба на любов. Понеже любовта е създадена за да изхожда от мене и да лети към другите, то винаги, когато се връща към мене, тя иде сломена, изтощена и умира.
Прекаленото самолюбие (егоизмът), Господи ,е отрова която, за поглъщам всеки ден; то ми предлага радост, но не дава на съседа ми такава; то избира най-добър дял при подялбата и запазва най-хубавото място; самолюбието ласкае моето съзнание и краде храната си от трапезата на другите; то говори за мене, а ме прави глух за думите на другия; избира и налага избора си на приятеля си; самолюбието ме преоблича и преправя, то иска да направи мене блестящ, като затъмни другите; самолюбието жали за мене, а не взема под внимание страданията на другите; то проповядва своите мисли, а пренебрегва онези на другите; самолюбието ме счита за добродетелен, то ме нарича благоприличен човек; самолюбието ме кара да печеля пари, за да ги харча само за свое удоволствие или да ги пестя за бъдещето си; самолюбието ми навлича домашни пантофи и ме поставя в удобно кресло. Самолюбието е доволно от мене и ме приспива нежно.
Господи, но още повече тежи това, че прекаленото самолюбие е една открадната любов. Тя е била определена за другите, които са имали нужда от нея, за да могат да живеят и да се развиват, но аз съм я насочил другаде. Така егоизмът създава човешкото страдание; така предозираната любов на хората към самите себе си предизвиква човешката нищета, всички човешки несгоди, всички човешки страдания; страданието на детето, което несправедливо е било наказано от майка си, и това на мъжа, когото началникът неоснователно е укорил пред работниците; страданието на грозната девойка, която е била пренебрегната и това на съпругата, която е лишена от вниманието на мъжа си.
Брой 10, 2005 година
Свещената история разказва, че в деня на първата света Петдесетница в Йерусалимската горница, където били събрани Христовите ученици, била и Майката Божия, света Дева Мария.
От Свещеното Предание знаем, че Майката Божия е била на особена почит от страна на своя Син. На дълбока почит тя е и от страна на Църквата още от самото начало. И това е така, защото Църквата не може да не зачита тая, която Бог е надарил с изключителна благодат.
Любовта на Господа Иисуса към светата Дева Майка цъфти нашироко в градините на Христовата Църква.
Християните почитат светата Дева, защото са длъжни да почитат изобщо всеки, когото Бог е възлюбил и Сам Той му оказва почит. Това което за Бога е любимо и ценно, е и за самите нас любимо и ценно. И понеже Бог е въздигнал светата Дева особено високо, тя е и в съзнанието на Църквата на такава висота. Ние се покланяме на светата Дева и я величаем като пречиста майка на Спасителя, защото за нас тя е образец на всички добродетели, които ни доближават до Бога.
Тя ни учи на скромност, на смирение пред Бога, на надежда, на упование в Бога, учи ни високо да ценим чистотата на сърцето и помислите и най-вече учи ни на вярата, която ни прави щастливи и блажени.
Всеки човек с добро сърце и здрав разум може да разбере, че преклонението пред подвига на света Дева Мария представлява най-възвишения идеал за всяка жена и най-вече за жената майка и християнка.
В лицето на светата Дева, държаща в обятията си своето Дете, в лицето на тази дълбоко страдаща Майка е отразена и възвеличена истинската любов в нейното най-дълбоко и свето страдание, както и в нейното най-възвишено щастие.
Но ние, християните чествуваме светата Майка Божия и поради това, че се чувстваме задължени да и благодарим за молитвеното й застъпничество пред нейния Син и наш Господ, когато сме бивали принудени в страдания и душевни боли да падаме пред нозете й като нейни страдащи чеда. А ние постъпваме така, защото вярваме във верността на Бога.
В целия порядък на Вселената Творецът Бог си служи чрез Свои пратеници и избраници, чрез видими и невидими сили. Слънцата и звездите на всички галактики, въздухът и водите на планетата Земя, и всички природни закони са Негови творения, употребявани от Него за правилния живот на Вселената. Така е и в живото на човеците, където разпределението на Божията благодат е от огромно значение за нашия живот и за духовно-нравствения напредък.
Истински разпределител и дарител на Божията благодат е сам Христос Господ. Но има избрани от Него души, чрез които Той ни изпраща различни дарове на Своята благодат.
Първовърховно място между тях заема светата Майка Божия. Който вярва в Бога, не може да не вярва и на ония, които Бог е избрал да помагат.
Който може да разбере високото място, което Майката Божия заема в спасителната мисия на Христовата църква, стига до увереността, че Христос Бог никога не ще откаже да изпълни молитвеното застъпничество на светата Дева Майка и да даде това, което тя иска от Него.
Сърцето на Майката Божия е майчиното сърце за всички човеци по лицето на Земята и особено за тия, които вярват в нея и я познават.
Брой 31, 2005 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com