Станислав Доспевски
(3 декември 1823 - 6 януари 1878)
|
Станислав Доспевски(3 декември 1823 - 6 януари 1878)
|
Станислав Доспевски е зограф и живописец, син на Димитър Зограф и племенник на Захарий Зограф, виден представител на Самоковската художествена школа и един от основоположниците на българската светска реалистична живопис. Изключителен ерудит не само за времето си, а дори и за съвременните ни представи за интелектуалец.
Роден е на 3 декември 1823 г. в гр. Самоков, с кръщелно име Зафир Зограф. Учил отначало в родния си град, а после продължил образованието си в Пловдив. Още от малък помага на баща си и така изучавал майсторството на иконописец и стенописец.
От 1851 година учи в Русия: първо завършва Художественото училище за живопис, скулптура и архитектура в Москва, а през 1856 г. - Императорската художествена академия в Санкт Петербург. По това време приема името Станислав Доспевски.
След завръщането си в България живее в Самоков и Пазарджик. Обикаляйки манастирите ни, полага заедно с Найден Геров началото на основния фонд на първия държавен български музей.
Станислав
Доспевски е изрисувал някои от стенописите в главната черква на Рилския манастир, в Батошевския манастир "Въведение Богородично", в Преображенския манастир (иконата на Св. Андрей и др.), в Лопушанския манастир, в
храма "Успение на Пресвета
Богородица" в Пазарджик (иконата на св. Кирил и Методий и др.), в
Софийската катедрала "Св. Неделя" (част от иконостасните икони), а в Пловдив - в
църквата "Св. Марина" (олтарните икони на Иисус Христос и Света
Богородица), в Църквата "Св. Св. Константин и Елена" (иконата
"Св. Варвара"), в църквата "Св. Богородица" (Иисус Христос и Св. Богородица с Младенеца).
Автор е също на "Портрет на Елисавета В. Чалъкова" (1857, Национална Художествена Галерия, НХГ), "Портрет на Салчо Ив. Чомаков" (1869, НХГ), портрети на Найден Геров и Мария Н. Герова, Душо Хаджидеков, д-р Стоян Чомаков, отец Кирил Нектариев, брат му Атанас Самоковец и други
По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е арестуван от турските власти. Умира в затворите на Истанбул (Цариград) на 6 януари 1878 година.
Св. Кирил и Методий.
Икона от 1860 г. от Станислав Доспевски
за храма
“Успение на Пресвета Богородица” в Пазарджик.
Днес в Националния
исторически музей.
Св. Йоан Кръстител.
Икона от ок. 1859 г. от Станислав Доспевски.
Днес в Пловдивската Света Митрополия.
Св. Богородица с Младенеца (Одигитрия).
Икона от 1859 г. от Станислав Доспевски.
Съхранява се в Пловдивската Света Митрополия
Св. Богородица с Младенеца (Елеуса).
Икона от 1874
г. от Станислав Доспевски.
Днес в Националния исторически музей, София.
Димитър Зограф.
Портрет от сина му Станислав Доспевски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com