 |
Chilandar Monastery
|
Излед-картичка от Хилендарският манастир преди пожара през март 2004 година
В дългата си история Хилендарският манастир е преживял периоди на възход и упадък. една от най-големите, най-запазените, най-добре уредените славянски православни обители не само на територията на Света Гора, но и в целия свят. Днес Хилендарският манастир няма игумен, защото монасите вярват, че самата Света Богородица ръководи духовните манастирски дела.
 |
Стари сведения споменават за манастира още през Х в., като го свързват с монаха светогорец Георгиу Хилендариус, когото считат за негов основател и първи ктитор. Два века след това манастирът е обновен като сръбска обител от Ростислав (Рачко), сина на великия жупан Стефан Неман (1159-1195 г.). Той идва в Света гора и през 1191 приема монашеството под името Сава. По-късно тук дошъл и неговият баща, който също се замонашил - под името Симеон. Двамата построяват седем параклиса, а с помощта на император Алекси III Ангел, техен роднина, който им издал хрисовул, основават на мястото на запустелия стар манастир "Хилендар" сръбска обител под същото име.
Св. Сава Неманич, първият сръбски архиепископ.
Икона от Светогорския манастир Хилендар. Източник: ocf.org.
 |
| Часовниковата кула на Хилендарския манастир. |
Наред със Зографския манастир и "Хилендар" е тясно свързан с нашата история. Когато Сърбия пада под турско робство през XIV и XV век, притокът на сръбски монаси намалял за сметка на българските, и то най-вече от Македония. От XVII до XIX в. манастирът е бил изцяло български. За това свидетелства и големият руски пътешественик из християнските старини Василий Барский, който пише, че през 1745 година манастирското братство било само от българи. Манастирските архиви пазят множество свидетелства. за пребиваване на бележити личности от нашата история като Иларион Макариополски, св. Софроний Врачански, Матей Миткалото и др.
В "Хилендар" е живял като проигумен и авторът на "История славянобългарска" св. Паисий Хилендарски. По същото време игумен бил неговият брат Лаврентий. Тесни са били връзките на обителта с градове като Пловдив, Копривщица, Карлово, Ловеч и други.
Из целите Балкани, които били тогава под турска власт, в Австрия, Дубровник, Венеция и из Руската империя, през XVIII в. обикаляли хилендарски монаси-таксидиоти да събират помощи, за да опазят съществуването на своя манастир. Неговият архив е пълен с калугерски призиви за спомоществования. Покрай материалните средства от далечни земи са донасяни и скъпоценни книги, описания и спомени от пътувания по непознати светове, което помагало да се следят и познават всички промени и събития от тогавашната европейска история.
Хилендар станал отново сръбски чак през 1902 година. Въпреки отсъствието на каквито и да било български претенции към Хилендар във всички издания, посветени на 800-годишния юбилей на манастира през 1998 година, неговият български период беше определено подценяван или премълчаван.
Хилендарският манастир още пази българския дух. В неговата библиотека се пазят над 6000 ръкописа и повече от 30 000
старопечатни книги. цялото манастирско богатство е най-подробно обнародвано и периодично се издава специален сборник за изследване на старините му.
Сред множеството икони е запазена и една златна мозаична икона с лика на Св. Богородица, която се счита за една от най-ценните в монашеската република.
Голяма част от оригиналите, които бяха представени в уникалната изложба на византийското изкуство в Солун, бяха от "Хилендар".
Един от най-големите ктитори на Хилендар е Стефан Милутин, чиито мощи се пазят в софийската църква "Св. Неделя".
Св. крал Стефан
Милутин и император Андроник.
Стенопис от oк. 1319 г. от Хилендарския манастир. Източник: days.pravoslavie.ru
Ктитори са били и много знатни българи, чиито имена до днес стоят изписани на много места по стените: Чорбаджи Геро, синът му Добри от Копривщица и техният съгражданин монахът Серафим, хаджиите Тома, Никола, Димитър и Тодор от Видин... За съжаление българските ктиторски надписи един по един съзнателно били заличавани от сръбски посетители.
Триизмерна компютърна графика на вътрешното пространство
на
Хилендарския католикон - главната манастирска църква.
© www.rastko.org.yu.
Както Хилендарският, така и Зографският манастир, се намират в североизточния край на полуострова, откъдето морето не се вижда. Свързва ги тясна планинска пътека, която криволичи между високи кипариси. Отстоят на около час и половина един от друг.
Хилендарският манастир, Цанко Лавренов
(1896-1978)
 |
| Снимка:Надежда Чипева "Дневник". |
През 1976 г. в съседния на Хилендар Зографски манастир изгоряло почти цялото старо, южно крило, което и до днес не е окончателно възстановено.
Пожар избухнал в нощта на 3 срещу 4 март 2004 г. и в централната сграда на Хилендар, при което изгоряла половината от манастирския комплекс - две трети от манастирските крила и един от манастирските параклиси с ценни стенописи от ХVII и ХVIII век. Двадесет и петимата сръбски монаси, които днес обитават манастира, съумели с героични усилия да да ограничат стихията и да запазят музея-съкровищница, библиотеката и католикона.
Броени дни след пожара сръбското правителство незабавно отпусна една внушителна сума от 14 милиона евро за възстановяването на "Хилендар".
Западното крило на "Хилендар" е горяло през 1711 г. и успели да го възстановят чак 75 години по-късно. През това време всичките стенописи в параклисите били безвъзвратно повредени.
Pravoslavieto.com
* Виж други снимки от пожара през март 2004 и доброволни пожертвувания за възстановяването на манастира на сръбски език
Виж също
www.Pravoslavieto.com