 |
|
На едноименен площад в центъра на столицата се издига величественият катедрален храм на Софийската света митрополия - "Света Неделя". Той е посветен на св. великомъченица Кириакия (или Неделя, на славянски). За твърдо и достойно изповядване на Христовата вяра красивата девица била жестоко измъчвана, а след това осъдена на посичане с меч. На 7 юли 289 г. в град Никомидия (Мала Азия) Бог приел чистата й душа, преди мечът на палача да пролее невинната й кръв. По времето на царуването на Асеневци (XII-XIII в.) мощите на светицата били пренесени в тогавашната столица Търново. По-късно св. Евтимий, Патриарх Търновски, написал "Похвала на светата великомъченица Неделя".
През 1578 г. немският пътешественик Стефан Герлах посещава София и дава списък на дванадесетте софийски църкви. Сред тях е и църквата с гръцкото название "Кириаки", наречена още църква "Иисус Христос" или "Господня църква". Гръцката дума "Кириаки" означава "Господня" ("църква"), но също така и "неделя". Предполага се, че първоначално храмът е бил посветен на Господа, но впоследствие е приел името "Неделя", което се е разбирало в смисъл "Св. Неделя".
През XIX и първите десетилетия на XX век храмът се наричал и "Свети Крал", тъй като в него се съхранявали мощите на сръбския крал Стефан Урош II Милутин (1282-1321). Около 1460 г. по време на чумна епидемия Софийският митрополит Силваний ги пренесъл от селището Трепче, северно от Прищина, в днешния Люлински манастир "Св. Кирил и Методий" (наричан и "Св. Крал"). Впоследствие те били пренесени последователно в ротондата "Св. Георги", в храма "Св. Безплътни сили" (или "Св. Архангели"), в митрополитската църква "Св. Марина". Вероятно в началото на XVIII в. храм "Св. Неделя" станал митрополитски и мощите на сръбския крал били пренесени в него.
Древното минало на катедралата е забулено
в неизвестност. Вероятно храмът е бил построен през X в. и както други тогавашни софийски храмове е бил с каменни основи, а нагоре с дървена конструкция. През втората половина на
XIV в. тези дървени храмове били изградени от камък. Неизвестно защо само "Св. Неделя" останала дървена и в този си вид храмът просъществувал чак до средата на XIX в.
В началото на 50-те години на XIX в. Софийската митрополия и Софийската градска църковна община решили да изградят нов величествен катедрален храм. Събирането на даренията започнало през пролетта на 1853 година. На 25 април 1856 г. ентусиазираните софиянци започнали да събарят старата и прогнила църква "Св. Неделя". На 7 май същата година било извършено водоосвещение и започнали изкопаването на основите на новия храм.
През лятото на 1856 г. започнал същинският строеж на сградата. Тя била трикорабна базилика с дължина 35,5 метра и ширина 19 метра. Ръководител на строежа бил пещерският майстор Петър Казов (преселник от Македония), който ръководел 30-40 майстори-дюлгери. Към есента на 1858 г. новата църква била пред завършване, но пострадала от силно земетресение. Възстановяването на щетите погълнало доста непредвидени средства. До есента на 1860 г. по строежа на храма софиянци изразходвали над половин милион гроша. Станали и някои спречквания между градските първенци заради обвинения в присвояване на църковни пари и работата замряла. Наложило се майстор Петър Казов да прекрати строежа, като поставил на храма временен покрив.
През 1863 г. софийските първенци решават да доизкарат църквата "Св. Неделя" и сключват договор с брациговския
майстор-строител Иван Хр. Боянин, обещал да завърши църквата до Димитровден. Той премахва временния покрив, увеличава височината на зидовете с няколко метра, поставя три купола с
две малки камбанарийки в западния край на покрива, а от север, запад и юг изгражда каменна аркадна нартика с 16 слепи купола.
През есента на 1863 г. строежът на новата църква е завършен. Украсяването й се проточва още няколко години и това забавя освещаването й. От 1863 до 1865 г. резбарят Антон Станишев изработва иконостаса. Част от иконостасните икони изписва големият живописец Станислав Доспевски. Освещаването на храма се извършва през 1867 година на големия общославянски празник 11 май. Поради липсата на архиерей службата се води от архимандрит Хрисант Дойчинов от Самоков в съслужение с дванадесет свещеници и много дякони. Вероятно освещаването става с полагане на предварително осветен антиминс с втъкани в него свети мощи. Присъстват над двадесет хиляди души, между които и много гости от епархията.
На 15 октомври 1872 г. архимандрит Мелетий Зографски (1832-1891) е избран и хиротонисан за Софийски екзархийски митрополит. Той пристига в София на 3 март 1873 г. и поема управлението на разстроената епархия. Освещаването на централния престол е извършено от него на 12 август 1877 година.
При временното руско управление (1877-1879) княз А. М. Дондуков-Корсаков подарява на храма комплект от 8 камбани с различна големина. Малките камбанарийки се оказват непригодни за тях и през 1879 г. се изгражда нова камбанария в южната част на храмовия двор.
В края на XIX век във връзка с мащабните градоустройствени промени в центъра на столицата църковното настоятелство решава да укрепи околния терен и да придаде по-представителен външен вид на храма. Проектирането е възложено през 1898 г. на младия български архитект Никола Лазаров. Без да бъдат прекъсвани службите в храма, за три години е извършено грандиозно преустройство. От западната страна на храма изграждат величествена камбанария. Постепенно били свалени трите купола и покривът, като на тяхно място били поставени пет нови купола - един голям централен, фланкиран от четири по-малки. Всички храмови стени били облицовани с тухлена зидария. Укрепена била и терасата, на която се оказала църквата след регулиране нивото на околните улици. Били изградени широки стълбища откъм север, запад и юг. За цялостното обновление на храма били похарчени 136 000 златни лева.
На 20 юни 1915 г. почива екзарх Йосиф I. Той е погребан от южната страна на храма, в близост до страничната олтарна врата. Три години по-късно почива Софийският митрополит Партений, който е погребан от северната страна на храма.
На 16 април 1925 г.
катедралата става арена на една от най-трагичните драми в историята на България. Военната организация на БКП организира жесток терористичен акт - поставят взривно устройство в
югозападния купол на храма. При опелото на убития запасен генерал Коста Георгиев в храма присъствали всички министри, много генерали и офицери, държавни и политически дейци, както
и много граждани. Очаквало се и пристигането на цар Борис III, който малко закъснял. Опелото извършвал лично Софийският митрополит Стефан, когато мощен взрив разрушава голяма част
от покрива и част от южната храмова стена. Убити са общо 193 души, а ранени - около 500.
След този кървав терористичен акт църковното настоятелство възлага отново на архитект Н. Лазаров възобновяването на храма. Ремонтът започва през юни 1927 г. При проведения търг се приема офертата на архитектурно бюро Иван Васильов и Димитър Цолов. До пролетта на 1933 г. е изграден един почти нов, огромен централно-куполен храм с дължина - 30 метра, ширина - 15,50 метра и височина с купола - 31 метра. В храма е върнат оцелелият двуредов позлатен иконостас.
Олтарната част на новия храм била значително разширена, като отново били оставени три престола. Централен - в чест на света великомъченица Неделя; северен
- в чест на св. архангел Михаил и южен - на св. първомъченик и
архидякон Стефан (все още неосветен). Пред този южен престол е поставена раклата с мощите на св. Стефан Милутин. В близост до нея се намира дърворезбеният архиерейски трон,
изработен от Иван Травницки. В западната част на храма били разположени притворът, кръщелната, канцеларията на храма и свещопродавница. Под купола на камбанарията били окачени 11
камбани - 8 подарени от княз Дондуков-Корсаков през 1879 г., две изработени в Сърбия и една отлята в България.
Храмът е тържествено осветен на 7 април 1933 г. Стенописната украса е направена от 1971 до 1973 г. от художествен екип с ръководител Николай Ростовцев.
През 1992-1994 г. е извършен ремонт на пода в храма и остъклена северната колонада. А през 2000 г. външната фасада на храма е изчистена цялостно. През 2002 г. в камбанарията е монтирано устройство за автоматично биене на камбаните.
Храм "Св. Неделя" се намира в самия център на града, което го прави привлекателен както за вярващите и благочестиви софиянци, така и за туристи.
Софийският катедрален храм "Св. Неделя" е един от духовните бисери на столицата, носител на многовековна традиция, пълен с духовни съкровища и благословен от архиерейската благодат на Софийския митрополит, който е и Патриарх Български.
Ст. н.с. д-р Христо Темелски
Брой 13 за 2004 година
Събота вечер. Силен камбанен звън оглася площада около столичния катедрален храм "Св. великомъченица Неделя", едновременно отбелязва края на изминалата седмица и началото на първия от новите седем дни - неделята, която всеки път посвещаваме на Възкресението на Нашия Господ Иисус Христос. С тържественото хорово пеене съботно-неделното бдение (при него вечернята се слива с утренята) сякаш разтваря вратата на "скришната ни стаичка", за да можем в неделя на светата Литургия да приемем с чисти сърца Божията благодат!
Вратите са широко отворени и цялото пространство на храма е изпълнено от прекрасното пеене на църковния хор. Няколко чужденци са вперили погледи към хоровия балкон и с нескрито възхищение наблюдават движенията на диригента - сякаш за да се уверят, че това не е запис. Да, това, което са чували за красотата на православното богослужение, в действителност е многократно по-впечатляващо тук!
"Всякое дихание..." - мощно се издига гласът на дякона. "Да хвалит Господа!" - със завладяваща сила отговаря хорът. Взорът ни неволно се издига нагоре към купола, към лика на Христос - заобиколен от деветте чина на небесното войнство. Така, със слава, ще се яви при Второто Си пришествие! "Исповедайте ся, Господеви..." - сякаш приглася невидимият небесен хор. Сега е моментът на нашата житейска равносметка: ще поемем ли подадената ръка, за да вървим нагоре, или ще заровим "талантите", дадени ни от Господаря.
Погледът ни се спуска по стените, изписани с множество ликове на светци и новозаветни събития. През очите на Божиите угодници сякаш ни гледа Сам Господ с безкрайната Си любов и търпение. Този поглед отнасяме със себе си, за да прекараме вечерта в размисъл и молитва пред настъпващата неделя - деня, в който се освобождаваме от делничния труд и грижи и с цялото си същество се обръщаме към Създателя Бога.
Неделя. В ранната утрин отново камбанен звън оглася заспалите улици и от всички страни към храма идват богомолци, приличащи на забързани пасажери на отплуващ кораб, чиято сирена е дала последния сигнал за тръгване. Всички погледи са отправени напред към Святая Святих. "Благослови, Владико!" - чуваме възгласа на дякона. "Благословен Бог наш всегда, нине и присно, и во веки веков. Амин!" - отговаря свещеникът и светата Божествена литургия започва.
Храмът е като небесен кораб, който ще преведе всичките си пътници не само през бурното "житейско море" на следващата седмица, но и през "потопа" от страсти на земния живот. Свещеникът - видим образ на невидимия Капитан, раздава от "Небесната храна" - Тялото и Кръвта Христови! Частица, която ти дава благодат, за да оцелееш и при най-смъртоносните "вълни" от проблеми!
Богомолците от храм "Св. вмчца Неделя" имат щастието всеки ден да присъстват при принасянето на безкръвната Жертва по време на св. Литургия, а в делничните дни от седмицата разчитат и на допълнителната духовна подкрепа за телесното си и духовно здраве, получавана при общите молебени, акатистите към светите Божии угодници и при отслужването на тайнството Маслосвет.
Така в понеделник, посветен на св. безплътни сили - ангелите, в храма веднага след св. Литургия се отслужва
Акатист към св. архангел Михаил, на когото е посветен северният олтар. Тук, пред неговата икона, свещеникът чете акатиста и записаните имена за здраве. Не са много хората,
които редовно участват в отслужването на този акатист и знаят за необикновената сила на молитвеното застъпничество пред Бога на св. архангел Михаил - предводител на небесното
войнство и победител над злото, и на останалите шест висши ангела:
Православната църква отдава молитвена почит към светите Архангели на 8 ноември и това е един от храмовите празници в катедралния храм "Св. Неделя".
"Радвай се, Михаиле, светий архистратиже, с всички небесни сили" - от цялата си душа пее хорът на братството, чийто патрон е свети архангел Михаил.
Във вторник след св. Литургия се отслужва Акатист на св. Крал Стефан Урош II
Милутин, чиито нетленни мощи почиват в този столичен храм. "Светий Боговенчаний кралю Стефане, моли Бога за нас!" -
пее хорът на братството.
По традицията се оставят дрехи да пренощуват при мощите на светеца, след което се прочита молитва за здраве и чудото става за всички, които пристъпват с благоговение и почит. Много са чудесата, станали при мощите на св. Крал, но софиянци винаги ще помнят спасяването на града от опожаряване и разграбване при освобождението на София от турско робство, когато хиляди жители се събрали в храма и измолили молитвеното застъпничество на светеца, и чудото станало - градът бил спасен. Църковното предание разказва, че именно в този храм се е състоял и благодарственият молебен за освобождаването на града, на който присъствали руските войници и генерали, както и населението.
Оттогава в храма останала чудотворната икона на св. Богородица - Всех скорбящих радост - подарък от генерал Гурко в чест на победата. Тази икона е над 200-годишна и е една от най-големите светини не само за вярващите от този храм, но и за всички православни християни.
Сряда. В този постен ден след св. Литургия започва отслужването на тайнството Елеосвещение (Маслосвет). За неизлечимо болните това е "лекарството", което помага на душата да "се разтовари" от огромния товар на греха и се оставя така пречистена на Божията отсъда - да се върне към живота, за да свидетелства за Божията милост или, ако Бог реши да прибере душата на болния, тя да е измита от греховете и да намери упокоение при Него. Неизразима е благодатната сила на това тайнство, когато с вяра и смирение нуждаещите се пристъпват към него.
Четвъртък. Храмът е изпълнен от разнородно множество хора. Всички заедно със свещеника пеят: "Свети свещеномъчениче Киприяне, моли Бога за нас!" Така е всяка седмица в четвъртък, защото след утринното богослужение и св. Литургия започва четенето на Акатиста на св. свещеномъченик Киприян - най-посещавания, защото в днешните времена пострадалите от магьосничество и всякакви зли сили се увеличават с всеки изминал ден. За да устои на тези сатанински влияния, човек трябва да има наистина голяма вяра не само на думи, но и на дело. Често пъти Бог допуска да ни сполетят точно такива изпитания, за да изкорени от нас гордостта или да изпита любовта ни към Него. Водосветът, отслужван в четвъртък с молитвеното застъпничество на св. Киприян и Юстина, често е първото съприкосновение с Православната църква на много от хората, които след това стават наистина ревностни християни.
Петък е ден, посветен на Христовото разпятие. Нашето "пътуване" е към своя край, но само за тази молитвена седмица, защото утре, събота вечер, дяконът отново ще призове: "Всякое дихание да хвалит Господа!" Отново всички свети образи от храмовото пространство, създадени по различно време и в толкова различни стилове, но изпълнени със славословие към нашия Създател, като ехо от мощен небесен хор ще подемат: "Всякое дихание да хвалит Господа..."
Нина Комарова
Брой 14 за 2004 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com