 |
The Monastery of Stavronikita (Stavroniketa), Mount Athos
Монастырь Ставроникита на Святой горе Афоне
Μονή Σταυρονικήτα. Stavronikita Kloster
|
Манастирът Ставроникита е най-късно построеният, най-малкият и най-късно добил статут на манастир от Светогорските манастири.
Манастирът е разположен в източната част на полуострова на стръмен скалист бряг около 50 метра над нивото на морето. Отстои на около час път до манастирите Пантократор и Ивирон и на около час и половина до столицата на Св. Гора Карея.
Ставроникита е ограден от каменни крепостни стени с висока отбранителна кула на входа на обителта. Не по-малко характеристични са столетният кипарис и акведукт (водопровод), който снабдява манастира с вода.
Главната манастирска църква в
манастира Ставроникита.
Както в другите Атонски манастири, богато украсеният католикон (главната манастирска черква) е в центъра на комплекса. Посветен е на св. Николай, около него са разположени храмовете "Въведение на Пресвета Богородица", "Св. Архангели", Св. Димитрий", "Св. Георги Победоносец", "Св. Елефтерий", други храмове има и извън стените на манастира.
Според светогорското предание на мястото на сегашния манастир в древността се подвизавал офицер от армията на император Цимисхи на име Никифор Никита, който изработвал кръстове. Оттам дошло и името на манастира: "ставроникита" - "кръстът на Никита". Друго предание гласи, че манастирът носи името си от Ставрос и Никита, които са изградили своите келии на мястото на сегашния манастир.
Както и другите Атонски манастири, историята на Ставроникита е изпълнена с драматични събития. За пръв път атонски монаси се установили на това място още през X век (най-ранното споменаване на манастира е в ръкописи от 1012 година), а най-древната обител, за която има спомен, е била посветена на св. Йоан Предтеча.
Кръстоносци, сарацини и морски пирати многократно са ограбвали и разорявали обителта и през XII-XIII век тя западнала. Известно време бил подчинен на манастира Кутлумуш (Koutloumousiou Monastery), а през 1533 г. била прикрепена към манастира Григориат, чийто игумен веднага се заел с оживяването й.
Няколко години по-късно (1541 г.) Константинополският патриарх Йеремия I (1537-1545) продължил делото на енергичния игумен като подпомогнал финансово възстановяването му и го дарил с метоси в Касандра и на остров Лемнос. Още същата година с патриаршески сигилион (указ) Ставроникита бил признат за ставропигиален манастир и отново се върнал към общежителнен устав..
Построена била нова главна черква на манастира в чест на св. Николай Чудотворец. Нейната украса била поверена на известния иконописец от критската зографска школа Теофан Критски и сина му Симеон. През 1546 г. те богато зографисали храма и трапезарията. Теофан Критски наоравил и прекрасните икони с изображенията на Дванадесетте Велики празника.
Манастирът Ставроникита е преживял пет пъти опустушителни пожари. През 1607 г. голяма част от постройките изгорели до основи. Монастирът горял отново през 1741, 1864 и 1874 и 1879 година, като последният пожар бил най-разрушителен.
През XVII-XVIII в. манастирът бил подпомаган от влашките владетели. Сербан Кантакузин дал средства за построяването на прочутия акведукт (водопровод), а Александър Гика дал в дар на Ставроникита манастира на св. Апостоли в Букурещ. Но огромните данъци, които Ставроникита трябвало (както и останалите атонски манастири) да плаща на султана, довели до неговия упадък.
Натрупаният дълг бил изплатен с нечовешките усилия на игумена на манастира Ватопеди Теофил. През 1968 г. в Ставроникита дошли нови монаси и манастирът станал отново общежителен.
Манастирската библиотека на Ставроникита съдържа рядка сбирка от древни ръкописи и книги. В нея се съхраняват 58 пергаментови ръкописи от XI-XIV в., два върху коприна и 109 върху хартия от XIV-XIX век, хиляди щампи и голям брой печатни книги. От тях особено ценен е Псалтир от XII век, написан със злато върху пергамент.
Огромна е сбирката и от изящни кръстове, мощехранителници, светилници, богослужебни одежди и икони. Една от най-почитаните сред тях е мозаечната икона на св. Николай от XIII век. От олтарните икони се отличава и изображението на Тайната вечеря.
Монасите на Ставроникита пазят и частица от Животворящото дърво на Кръста Господен, както и частици от мощите на много светии: св. Йоан Предтеча, св. архидякон Стефан, ръката на св. Анна, частица с кожата и плътта от ръката на св. Василий Велики, дясната ръка на свещеномъченица Елевтерия, част от ръката на св. Теодор Стратилат, миро от св. Димитрий Солунски, миро от св. Николай Чудотворец, мощи на св. Йоан Златоуст, св. Григорий Богослов, св. Амвросий Медиолански, св. Трифон, св. безсребреници Козма и Дамян, св. мъченици Карп и Папила, св. Йоасаф Индийски, на св. четиридесет мъченици и на мъчениците, изгорени в Никодимия и други.
В наше време манастирът е общежитиен. Манастирското братство наброява около 25-30 монаха и манастирът заема 15-то място в йерархията на атонските обители. През последните години Ставроникита беше цялостно реставриран от археологичната служба на Гърция.
Pravoslavieto.com
Слизането на Св. Дух на Петдесетница.
Икона от 1546 г. от манастира Ставроникита.
Сошествие Святого
Духа. Афон. Ставроникитский монастырь. 1546 г. Източник: sirota.ru.
Св. Николай Чудотворец.
Мозаична икона в манастира Ставроникита
Иисус Христос Вседържител (Пантократор).
Икона от манастира Ставроникита.
Пресвета Богородица с Младенеца (Одигитрия).
Икона от манастира Ставроникита.
Жертвата на Авраам.
Стенопис от XVI в. в съборната черква в манастира Ставроникита.
Рождество
Христово.
Икона от 1546 г. от Теофан Критски в Светогорския манастир Ставроникита.
Източник: macedonian-heritage.gr
Причастяване на св. апостоли.
Стенопис от съборната църква на манастира Ставроникита в Св. Гора Атон.
Тайната вечеря.
Стенопис от1546 г. от
Теофан Критски в Манастира Ставроникита
Иисус Христос измива краката на учениците.
Стенопис от
1546 г. от Теофан Критски в Манастира Ставроникита
Молитва Господня в Гетсиманската градина.
Стенопис от
1546 г. от Теофан Критски в Манастира Ставроникита
Куполът на черквата в манастира Ставроникита в Атон.
Съдът. Иисус Христос пред Пилат Понтийски.
Стенопис
от 1546 г. от Теофан Критски в Манастира Ставроникита
Иисус Христос пред Пилат Понтийски.
Стенопис от 1546 г. от Теофан Критски в
Манастира Ставроникита
Иисус Христос на
Голгота.
Стенопис от 1546 г. от Теофан Критски в Манастира Ставроникита
Иисус Христос на
Голгота.
Стенопис от 1546 г. от Теофан Критски в Манастира Ставроникита
Отричането на
св. ап. Петър.
Стенопис от 1546 г. от Теофан Критски в
Манастира Ставроникита
Сваляне от Кръста.
Стенопис от 1546 г. от
Теофан Критски в Манастира Ставроникита
Полагане в гроба и оплакване на Христа.
Стенопис от 1546 г. от
Теофан Критски в Манастира Ставроникита
Полагане в гроба и оплакване на Христа. Детайл.
Ангели носят Христовата плащаницa.
Стенопис от Теофан Критски в Светогорския манастир Ставроникита.
Възнесение Господне.
Икона от 1546 г. от
Теофан Критски в Манастира Ставроникита
Св. апостол Павел.
Икона от 1546 г. от Теофан Критски
Св. ап. Петър.
Икона
от Теофан Критски от групата Деесис
от иконостаса на католикона на манастира Ставроникита.
Св. Дионисий Ареопагит и св. Яков, брат Господен.
Стенопис от Теофан Критски и Смеон, 1546 г. в църквата "Св. Николай Чудотворец" в манастира Ставроникитa в Света Гора Атон. Източник: pravenc.ru
Св.
евангелист Лука.
Миниатюра от X в. от манастира Ставроникита в Св. Гора
Св. Йоан Дамаскин.
Стенопис от
1546 г. от Теофан Критски в манастира Ставроникита в Атон.
Св. Йоан със св. Теофан Велики и Theodosios Koinoviarchsi.
Стенопис от 1546 г.
от Теофан Критски в манастира Ставроникита в Атон.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
