Хагия София (Hagia Sophia) - името на главната, великолепна катедрала в Константинопол (Цариград), носеща името на Св. София - Божията премъдрост. Създадена от Константин Велики (завършена в 360 г.). Разширена и възобновена от император Юстиниян Велики през 537 г. След падането на Константинопол под турско робство през 1453, Хагия София била превърната в джамия. Юстинияновият храм св. София е и до днес най-забележителният, най-величественият паметник на християнската архитектура от византийски стил през най-цветущия му период на развитие. Извън речника: Църквата "Св. София" в Истанбул.

Халев (горещ, храбър) – името на няколко души в Стария Завет. Един от тях е Халев от Юдиното коляно, описан в Чис. 13:6, 13:31, 14:24 и др. Халев и Иисус Навин били от 12-те съгледвачи на Обетованата земя и 40 години по-късно - единствените израилтяни от “робското поколение” в Египет, които поради вярата им били въведени от Бог в Обетованата земя. Извън речника: Халев.

Халкидон (Chalcedon) - древен град на Босфора, на малоазийския бряг срещу Константинопол. В него проповядвал св. апостол Андрей Първозвани, а през 304 г. в него пострадала за Христа св. великомъченица Евфимия Всехвална. През 451 г. в Халкидон се състоял Четвъртият вселенски събор на 630-те отци, който установил догмата за двете естества на Христа - божествената и човеческата.

Ханаанска земя - виж Обетованата земя.

Хананейци, ханааняни, ханаанци – 1) В широк смисъл коренното население на Палестина, потомък на Ханаан, жител на Ханаанската земя (Бит. 12:6, 38:2). Хананейците били унищожени, а през XIII в. пр.Хр. малкото останали били постепенно асимилирани от обединение от няколко племена, носещо името Израил. 2) В тесен смисъл хананейци вероятно наричали само финикийците - известни търговци (Иов 40:25; Иез. 17:4; Ос. 12:7).

Хананейка (1Пар. 2:3; Мат. 15:22) – ханаанска жена, родом от Финикия, чиято дъщеря поради вярата й (“Помилуй ме, Господи, Сине Давидов!”) Иисус изцели от бяс, въпреки че не беше израилтянка.

Барбара Харис (Barbara Clementine Harris, р. 1930) - първата жена-епископ, ръкоположена от англиканската църква на 11 февруари 1989 година. Извън речника: Служението на жените в Църквата.

Херметизъм (от името на бога Хермес) — окултно течение в елинистичната мисъл, подготвило философски гностицизма.

Херувим - висше същество от ангелската йерархия.

Херувимска песен - съставена от император Юстиниан Младши в 573 година. Когато римските императори се връщали победоносно от война, били тържествено посрещани по римски обичай ­ императорът бил вдиган на щит, поддържан от копия, и при възклицанията на войниците и народа, минавал под триумфалната арка. Този обичай е използван при създаването на Херувимската песен за прослава на Христа като победител на смъртта.
Песента ни подтиква тайно или по тайнствен, неописуем начин да се уподобим на херувимите, като им подражаваме и като пеем заедно с тях "Трисветата песен" на животворящата Троица.

На Велики четвъртък, вместо "Иже херувими...", се пее "Вечери Твоея тайния..." ("На Твоята Тайна вечеря..."), а на Велика събота ­ "Да молчит всякая плот человеча..." ("Да мълчи всяка плът човешка..."). Извън речника: Св. Юстиниан Велики, Велики четвъртък.

Хилиазъм - учение за скорошното Второ пришествие на Господа Иисус Христос и установяване на Неговото хилядолетно царство. Към това учение се придържат някои протестантски църкви. Извън речника: Православие и хилиазъм.

Хилиазъм - учение за това, че Господ, като дойде на земята при Второто Си пришествие пред свършека на света, щял видимо да царува тук хиляда години. Това учение, основаващо се на неправилно тълкуване думите на книга Откровение, съществувало от II до V век.)

Химнография - виж църковни песнопения.

Хирoтония (от гр. ръкополагане) - богослужение, при което се извършва тайнството Свещенство, за да се преподадат благодатните дарове на дяконите, презвитерите (иереите) и епископите (трите степени на свещенството). Хиротонията се извършва в св.олтар и тогава върху избрания се предава Божествена благодат. Предаването на властта от епископ на епископ е израз на така важната в Христовата църква апостолска приемственост. Извън речника: Хирoтония, хиротесия, ръкоположение.

Хиротесия (посвещение) - буквално ­ ръковъзложение. (1) Богослужение, при което се извършва посвещението в низшите църковни длъжности (църковнослужители ­ четец, певец, иподякон), на които обаче не се предават благодатните дарове, съобщавани в тайнството Свещенство. Ръковъзложението се извършва от архиерея преди литургията. (2) Тайнство, при което йереят преподава на вярващите Божията благодат, като възлага ръката си на главите им. Хиротесията се извършва в храма, извън олтара. Извън речника: Хирoтония, хиротесия, ръкоположение.

"Ходене пред Бога" Библейски израз, с който се изразява висша степен на нравственост и благоговейно чувство за Божието всеприсъствие (за Ной - Бит. 6:9; за Авраам - Бит. 17:1; 24:40, както и Мих. 6:8; Мал. 2:6 и др.). С очите на вярата човек вижда постоянно Бога пред себе си и винаги и навсякъде съгласува с Него поведението си, както и всяка своя жизнена стъпка. Ходенето пред Бога е постоянно угаждане на Бога във всички жизнени прояви.

Ето как Лопухин тълкува този израз: "Както виждаме, "ходя пред Бога" е много повече, отколкото праведността. Това означава да се извърши попрището на живота с ясно съзнание за това, че Бог вижда всяка наша стъпка и всичките ни помисли на сърцето всяка минута. Това е и дълбоко желание да угодим на Бога в подвига си. Този израз включва в себе си цялостния живот на човека, живеещ във вярата, както е казано: "А без вяра не е възможно да се угоди Богу; защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят" (Евр. 11:6).
Също така и патриарх Енох чрез вярата си се издигнал не само по-високо от окръжаващия го свят, но израсъл духом до необходимостта да разбере какво точно иска Господ, за да постъпва именно така. Очевидно е, че на Енох и мисъл не му е идвала в главата да извлича ползата от двата свята - земния и небесния, както това правят някои наши съвременници. За него реално съществувал само един свят - небесният.

Ходенето пред Бога не означава живот, съгласно определени догми и изповед на буквата на закона. Ходенето пред Бога е да се извършва безконечно повече, отколкото обикновен живот по правила. Ходенето пред лицето на всесилния Бог довежда човека до истинско, реално могъщество в духовния свят, до победа над всякакви козни и вражии набези. За това е нужно сърцето да не е обременено с нищо друго, а да бъде водено от пълна всеотдайност на Бога. Ако духовният ни градеж се основава на плътта, то ние ще сме далече да ходим пред Бога, а подвигът ни ще е пред човеците. Ходенето пред Бога е най-старателна трезвост и предпазване от всичко, което се навява от врага на душеспасението ни (1 Ин. 5:18), за да не отворим нито една пролука в своята личност - в духа, душата и тялото - за пагубните сили на греха, злото и оногова, който стои зад тях.

Хозевски манастир (the monastery of Hozeva) - древен манастир в дива местност в пустинята Хузив или Хозева, между Йерусалим и Йерихон, вдясно от голям път, по който обикновено преминават поклонници от Светия град за Йордан. Възникнал през V век. През VI-VIII в. монашеството тук процъфтявало особено много. Манастирът бил вече наречен Лавра и се славил със строгия живот на подвижниците в него. През XII в. манастирът все още съществувал, но след кръстоносните походи опустял и бил разрушен. В края на XIX в. манастирът бил възстановен, в памет на св. Георги Хозевит (8 януари), и е действащ и до днес. Извън речника: св. Георги Хозевит.

Хомосексуализъм - Грях, който води към вечна погибел, ако не бъде изповядан и изкоренен. Св. Писание говори за него в Бит. 18:20-22, 19:1-29; Левит 18:22, 20:13; Второзак. 22:5; 1Кор. 6:9; Римл. 1:26-28; 1 Тим. 1:8-10; Божият съд над Содом и Гомора. Св. ап. Павел разглежда хомосексуализма като една от формите на идолопоклонство на душата, забравила Бога (Римл. 1:21-27). Ето защо, за да помогне на своя ближен да се излекува от това тежко заболяване на душата, православният християнин е длъжен с молитва и с човешка топлота да го накара да се почувства част от новото човечество, преобразено и обновено след саможертвата и Възкресението на Спасителя. Хиляди хора в наши дни стават жертва на тази страст, затова отхвърлянето и заклеймяването не могат да бъдат достойна християнска позиция. Ако презираме тези хора и страним от тях, с това само увеличаваме страданието им, допринасяме за по-нататъшното им затъване в бездната на греха и осъждаме себе си.

Хопко, протойерей Тома Хопко представител на съвременната обновленческа американска православна мисъл, известен най-вече с книгата си "Основи на Православието", издадена през 1989 година.

Хорепископ - селски епископ, епископ на прилежащите към града селища; едно от административните названия на епископа.

Хорив (сух, пуст, разорен) – планина в Арабската пустиня, за която се разказва в Изх. 3:1, 17:6, 33:6, Втор. 1:2-6, 3Цар 8:9 и др. На нея Бог се явил на Мойсей като една горяща и неизгаряща къпина (Изх. гл. 3 и 4), призовал Го да изведе Божия народ от Египет (Изх. 3:7-10) и Му предявил, че когато изведе Божия народ от Египет, ще извършат служба Богу на тая планина (Изх. 3:12). По пътя за Обетованата земя Мойсей и синовете Израилеви пребивавали около една година край планината Хорив (Изх. 19:1; Чис. 10:11-12), за което е разказано в книгите Изход, Левит и Числа. Там Мойсей ударил със жезъла си и източил вода от скалите (Изх. 17:6). Господ често се явявал на Мойсей на планината Хорив, и подир четиридесетдневен пост Му поверил скрижалите с Десетте заповеди и много други наредби и закони. Там, отново по небесно указание, била построена скинията (подвижен храм), в който поставили Ковчега на завета с двете каменни плочи на Закона.

В Св. Писание планината Хорив често се смесва с планината Синай. Така относно Божието законодателство чрез Мойсей и свързаните с него обстоятелства на едни места се говори, че е станало на Синай (Изх. 19:11-23, 24:16, Лев. 7:38, 26:46, Чис. 3:1, Втор. 23:2, Деян 7:38-40), а на други места – на Хорив (Втор. 4:10-15, 5:2, 3Цар 8:9, 2Пар 5:10).

Има основания да се смята, че с името Хорив в древност са наричали цялата централна планинска група в Синайския полуостров, а Синай са наричали само една планина от тази група, а именно източният хребет на планината Хорив. Днес има много хипотези за местоположението на библейската планина Хорив. Виж също Синай. Св. Григорий Синаит. Извън речника: Св. пророк и боговидец Мойсей. Св. Иисус Навин. Mанастирът "Св. Екатерина" в Синай, Египет.

Храм - светилище, в които хората се прекланят пред Бога, "домът" на Бога. В Месопотамия във всеки град имало храм на неговия бог закрилник. Св. цар Давид започнал събирането на материали за построяването на постоянен храм в столицата си Йерусалим, а синът му Соломон построил храма.

Храмовете са едни от най-ранните постройки на човечеството, богато украсени и изграждани във възлови точки в селищата. Различаваме антични, будистки (чайтя), християнски (църква), мюсюлмански (джамия), юдейски (синагога) и езически храмове. Древногръцките храмове са няколко вида: 1. храм с анти; 2. простил; 3. амфипростил; 4. толос периптер; 5. толос моноптер; 6. периптер; 7. псевдопериптер; 8. псевдодиптер; 9. диптер

За християните храмът е Божият дом, в който невидимо обитава Господ, обкръжен от сонм ангели и светии, и в който се извършват обществените молитви и Св. Литургия. В него винаги има осветен от архиерей Св. олтар (на изток) и наос. По-сложните решения имат преддверие, апсида, баптистерий, емпория, крипта, параклиси, камбанария. Църквите са централни кръстокуполни постройки с богата художествена украса, определена от канона (стенопис, витражи, скулптура, дърворезба). Основният тип църква е базиликата. Църквите биват еднокорабни или многокорабни (със или без напречен кораб). Във вътрешността на източноправославната църква има иконостас, проскенитарий, амвон, владишки трон и др. Извън речника: Храм и богослужение (архитектура, символика).

Храм-паметник "Свети Александър Невски" в София е най-голямата източноправославна катедрала на Балканския полуостров, която събира около 5 000 души. Построена е по идея на Петко Каравелов. Първият камък е положен на 19 февруари 1882 г., а строежът е завършен през 1912 година. Храмът е посветен на княза на Новгород св. Александър Невски, когото чествуваме на 23 ноември. Св. Александър живял през XIII век. Предвождайки малобройна войска, разгромил при река Нева настъпващата към града шведска армия. През март 2001 г. руската православна църква дарила на храма частица от светите мощи на покровителя му. Стенописите, мозаечните пана и икони са дело на най-известните за времето си руски и български иконописци. Най-голямата камбана е на височина 52 метра. През 1951 г. храмът е обявен за Патриаршеска катедрала.

Хрисовул (гр. chrysobullon, буквално "златен печат") - тържествена императорска грамота, скрепена с печат с изображението на василевса върху копринен шнур. Използван от края на IX век първоначално във Византия, а през Средновековието - и в Сърбия и България. Различавал се от другите грамоти по оформлението си: понякога печатът бил златен и императорът собственоръчно го подписвал, добавяйки също някои думи с пурпурно мастило. Като хрисовули били публикувани закони, договори с чужди държави и дарствени грамоти. Една от най-древните книжни грамоти, достигнали до наше време, е хрисовулът на Константин IX от 1052 г., който урежда привилегии за лаврата на св. Атанасий на Св. Гора. Достигналите до нас царски хрисовули са единствените автентични документи на българската царска канцелария.

Христос (от гр. "помазаник, помазан"; на еврейски - "месия"). С тази дума е наречен в оригинала на Стария Завет (Дан 9:24-26) Господ Иисус Христос.

Първоначално "помазаник" (месия, христос) са наричали еврейските царе, свещеници и пророци, защото били помазвани със свещено масло или елей (Ис. 45:1, 1Цар 24:6, 2Цар 19:21). След явяването в света на Иисус Христос, наименованието се става Негово име завинаги, нашето най-скъпо име (Деян 4:12). Защото Господ Иисус - Божият син е нашият вечер цар, единствен Първосвещеник и Пророк: по думите на блажени Теофилакт Той като Цар е царствал и царства над греха; като Свещеник е принесъл жертва за нас; като Господ е бил помазан от истинния елей - Св. Дух. Наречен е Помазаник, защото на Неговото човечество безмерно са дарувани всички дарове на Св. Дух, и по този начин на Него в най-голяма степен принадлежи знанието на пророка, светостта на първосвещеника и могъществото на царя.

Във втори псалом четем за Христа: "Въстават царете земни. И князете се съвещават заедно против Господа и против Неговия Помазаник" (ст. 2). И Сам Господ Иисус Христос говори така за Своето духовно помазание: "Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце" (Ис 61:1). Пророк Даниил също Го сочи като Месия или като Помазаник Господен: "И подир шейсет и двете седмици Христос ще бъде предаден на смърт, и съд не ще има" (9:25-26).

Ян Хус (1371-1415) – идеолог на чешката реформация, критикувал търговията с индулгенции в Католическата църква. Изгорен жив на клада през 1415 г. на събора в Констанц.

Хула, хула против Светия Дух - оскърбление на Светия Дух (ср. Еф. 4:30; Евр. 10:29), чрез дела или думи, както изразени (Лев. 24:11,16; Иов 2:9), така и неизказани (мислено); съзнателно, необратимо противене на Бог, крайна степен на гордост и озлобеност, която възпира човека от покаяние. Всяко оскърбление на човек заслужава наказание (Мат. 5:22). Но "ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят" (Марк 3:28-29; 1Иоан. 5:16; Евр. 10:28). Хулата е противоположност на поклонението и хвалата, които човекът е длъжен да отдава на Бог. Виж богохулство, Смъртни грехове. Извън речника: Хула против Духа Светаго.

Хуманизъм (лат. humanitas- "човечност") - атеистичен етично-философски мироглед, възникнал през XIV в. в Италия, който от на т.н. Възраждане в Европа е властваща идеология, агресивно налагайки възгледите си в целия свят. Хуманистите вярват, че формулираните от тях права и свободи на човека представляват висша ценност, които всяка държава трябва да съблюдава и защищава. Отричайки всякакви религиозни вярвания, хуманистите отричат наличието на Висша сила и морална стойност, надминаващи тези на човечеството и вярват в напредъка на човечеството единствено със свои собствени усилия.