Знаем ли какво означава думата хиротония и не я ли бъркаме с обикновено заемане на някаква длъжност по подобие на светските назначения на висш пост? Това не е въпрос на обща култура, защото от отговора зависи нашето отношение към епископите в Църквата, а оттук и нашето място в нея. Не е ли преувеличено това твърдение, ще попитат някои, а други могат да ни обвинят дори в клерикализъм.
На първо място, трябва да знаем, че епископът не е административно лице и нашите отношения с него не са на принципа "началник-подчинен".
Епископът не е и "пръв между равни", т.е. пръв по чест между свещениците, както напоследък все повече хора, и то от църковните среди, се изкушават да мислят. За да не бъдем голословни и за да не говорим от свое име, ще се позовем на авторитета на църковните отци.
Според св. Дионисий Ареопагит архиереят притежава "първата" и "последна" йерархическа степен и той "изпълнява всяко йерархическо посвещение".
Св. Симеон Солунски казва, че най-важната характеристика на епископа са светотайнските му функции, т.е. епископът е този, който изпълнява всички тайнства в Църквата кръщение, миропомазване, Евхаристия и хиротония [Виж раздела За Църквата и Тайнствата, бел.ред.]. Когато епископът ръкополага някого за свещеник, той преподава на това лице благодатта и правото да извършва някои от тайнствата, чието извършване Христос е поверил на епископите. Архиереят е този, "чрез когото всички църковни деяния се изпълняват", продължава св. Симеон Солунски. Затова всички останали аспекти на епископското служение пастирски и учителни са важни, но те са само следствие от тази най-важна светотайнска функция на епископа.
Затова свещеникът, който "се бунтува" срещу своя епископ и мисли, че може да работи в Църквата и без него, е забравил или никога не е разбирал същността на своето служение. В
същата степен това важи и за мирянина. Църквата във всички векове пази съзнанието, че неин център е Светото причащение
(Евхаристията), Светата Литургия
, и че затова епископската функция е най-висшата в Църквата. Не може да
има никаква власт над Евхаристията и над епископа, който стои начело на евхаристийното събрание, казва отец Йоан Майендорф.
Двата термина хиротония и хиротесия имат гръцки произход.
Хиротесия (буквално ръковъзложение) наричаме посвещението в низшите църковни длъжности четец, певец, иподякон на които обаче не се предават благодатните дарове, съобщавани в тайнството свещенство. За хиротесия говорим и когато йереят преподава на вярващите Божията благодат, като възлага ръката си на главите им. Хиротесията се извършва в храма, извън олтара.
При хиротонията (ръкополагане) се преподават благодатните дарове на свещенството на дяконите, презвитерите и епископите. Хиротонията се извършва в олтара и тогава върху избрания се предава Божествена благодат.
Днес думата хиротония се използва само при посвещаване в епископски сан, а посвещението на свещеника се нарича ръкоположение.
Църковен вестник, брой 20 от 1998 година
www.Pravoslavieto.com