|
|
|
По-долу:
Виж също:
На 4
километра североизточно от Велико Търново се намира архитектурно-историческият резерват с. Арбанаси. Разцветът му на търговски и занаятчийски център е през
XVI-XVIII век, когато са построени монументалните къщи и църкви с богата вътрешна украса, дърворезба и стенна живопис. Това са уникални паметници от нашето архитектурно и
художествено наследство.
Арбанашкият тип къщи могат да се характеризират като жилища-крепости. Най-интересните са Констанцалиевата (има уредена музейна сбирка), Хаджиилиевата, Кандиларовата, Николчокостовата и други.
 |
 |
|
| Църква "Рождество Христово | Църква "Св. архангели Михаил и Гавраил" | |
 |
 |
|
| Църква "Св. Атанасий" | Църква "Св. Георги" | |
 |
 |
|
|
Църква "Свети Димитър"
|
Манастир "Свети Никола" |
Църквите са посветени на Христововото Рождество, на Св. Архангели Михаил и Гавраил, на св. Атанасий Велики, на св. Георги Победоносец и на Св. Димитър Солунски. Най-голям е храм "Свети Архангели Михаил и Гавраил", а най-стар и богато зографисан - храм "Рождество Христово". Останалите са строени между 1612 и 1661 година.
В непосредствана близост до с. Арбанаси са манастирите "Св. Николай" и "Успение Богородично".
Арбанаси е родно място на Иларион Драгостинов, главен апостол на Сливенския революционен окръг в Априлското въстание. В селището има няколко хотела. Има маршрутно такси през 30-40 мин. между Г. Оряховица и Велико Търново, преминаващо край разклона за селото (1 километра).
Виж също: Арбанаси - исторически и архитектурни паметници
Преображенският манастир "Св. Преображение Господне" е разположен на седем километра северно от Велико Търново, под непристъпните отвесни скали на левия бряг на Янтра. Разцветът му се отнася към XIV век. Многократно разрушаван и опожаряван в годините на турското владичество и възстановен в първата половина на XIX век. Манастирът е един от най-забележителните паметници на българската възрожденска архитектура и иконопис.
В манастира има четири църкви.
Централната "Преображение Господне" е започната от майстор Димитър Софиялията, който е обесен заради участието си във Велчовата завера (1835). Завършена е от уста Колю Фичето. Изографисана е от Захарий Зограф. Забележителни са дърворезбованият иконостас и иконостасните икони, дело на тревненски майстори (виж Зографи и иконописни школи). Тук е и шедьовърът на възрожденския художник Станислав Доспевски - "Св. апостол Андрей".
Църквата "Благовещение" е дело на уста Колю Фичето, а иконите са от Станислав Доспевски.
Подземната църквичка "Св. Андрей" е строена от Димитър Софиялията, а иконите са дело на самобитния иконописец и резбар папа Витан - един от най-ярките представители на Тревненската школа.
Църквата "Възнесение Лазарево" (от 1891 г.), чиито икони са дело на тревненеца Иванчо Кънчев. В двора на манастира се издига камбанария с часовник, построена от Колю Фичето (1860). Най-голямата камбана е подарена от руския император Александър II, заради заслугите на манастира като руска военна болница през Освободителната руско-турска война. В манастира са живели и работили Матей Преображенски (Миткалото), поп Харитон, отец Зотик. Тук са намирали сигурен подслон Васил Левски, Ангел Кънчев, Филип Тотю, Стефан Стамболов, Георги Измирлиев. Може да се ползва редовен автобус до магистралата и после пеш около 30-40 минути.
Срещу Преображенския манастир, на десния бряг на Янтра, се намира един от най-старите манастири край Велико Търново - "Св. Троица". Възниква около 1070 г. Наричан е Асенов, Шишманов, Патриаршески. Свързан е с книжовната дейност на преподобния Евтимий Търновски до избирането му за патриарх през 1375 г. Завърнал се в България от Светогорските манастири на Атон към 1371 г., той се установява тук и създава прочутата книжовна школа, известна като "Търновско училище". Нейно дело е голямата правописна реформа и създадените езикови норми. Манастирската църква е издигната от уста Колю Фичето през 1847 година.
Може да се достигне с автобус и пеш от Велико Търново и от село Самоводене или по живописна пътека под скалите на Янтра за около 2 часа от града.
Още: Търновският патриаршески манастир "Света Троица"
Килифаревският манастир
"Рождество Богородично" отстои на 17 километра южно от Велико Търново и на 4 километра югоизточно от град Килифарево. Основан е от
св. Теодосий Търновски през 1348-1350 г. с щедрата помощ на цар Иван Александър. Ограждали го яки каменни стени. Бил
център на исихазма и огнище на просвета и книжовност. От него излезли над 400 ученици на първоучителя Теодосий. В годините на турското робство е многократно е разрушаван и
опожаряван. Последното му възстановяване започва около 1830 г., като дейно участие в това дело взема и уста Колю Фичето. Негово дело е жилищното крило и църквата "Св. Димитър
Солунски" (1844), а иконостасът - съвместна работа на Кольо Фичето и Ст. Марангозина.
До манастира има редовен автобусен транспорт от Велико Търново, а най-близката железопътна гара е Дебелец (на 10 километра северно).
На 6 километра североизточно от старопрестолния град и на 3 километра югозападно от Лясковец се намира
Лясковският (Петропавловски) манастир. Разположен е на висока непристъпна скала на Арбанашкото бърдо. Далечната му история
почива на легенди и предания. Свързва се най-вече с борбите за национално освобождение - въстания, чети, съзаклятия. От 1869 до 1871 г. тук идвали често Васил Левски, Матей
Преображенски, Христо Иванов Големия, Бачо Киро и др. При подготовката на Априлското въстание манастирът давал подслон на народните хора. През 1874 г. тук е открито от
Митрополит Иларион Макариополски българско духовно училище (Богословско училище "Св. св. Петър и
Павел") с пръв лектор Недю Жеков. С училището били свързани Търновския митрополит Климент Браницки (Васил
Друмев), Св. Софроний Врачански, Георги Сава Раковски и много други народни будители. През 1877-1878 г. славянският
благотворителен комитет уредил в манастира сиропиталище за всички пострадали от турските зверства по време на Руско-турската освободителна война с управител Добри Войников.
До манастира има асфалтово шосе от Лясковец, Велико Търново и Арбанаси. Пеша се стига от Лясковец за не повече от 1 час, а от Арбанаси - за 45 минути.
Във всички споменати по-горе манастири може да се нощува срещу минимално заплащане.
Никополис ад Иструм (на 18 километра северно от Велико Търново и на три километра югоизточно от село Никюп, виж също Раннохристианско изкуство и архитектура в България) - останки от величествения римски град, основан от император Траян в началото на II век в чест на победата му над даките. Бил е обграден с дълбоки ровове и високи каменни стени. Разкрити са форум (площад), прави и широки улици, храмове на римски, гръцки и източни богове, белокаменни частни и обществени постройки. Градът е бил канализиран и водоснабден. Огромен водопровод, дълъг 26 километра, доставял изобилна изворна вода от пещерата при село Мусина. Градът бил населяван от ветерани, едри земевладелци, търговци и занаятчии, дошли от различни краища на Римската империя - Мала Азия, Сирия, Египет. Никополис ад Иструм бил един от най-големите търговски центрове на Долна Мизия. Тук са сечени над 900 вида колониални монети. Добре уредени каменни пътища са го свързвали с другите римски центрове в Мизия и Тракия. Редовните официални разкопки датират от 1880 година. Открити са мраморна статуя на бога на любовта - Ерос, бронзова глава на император Гордиан III (238-244), архитектурни детайли, статуетки, надписи и др. Най-величествена от всички е скулптурата на бога на медицината Асклепий в човешки ръст - 1.83 метра и тежаща около 800 килограма, която понастоящем се съхранява в Археологическия музей във Велико Търново.
Античният град достигнал разцвета си през II-IV век. Просъществувал до началото на VII век, когато бил разрушен от аварите.
През X век тук възниква българско селище, съществувало през Средновековието, но било от второстепенно значение. В годините на турското робство вече не се споменава.
До село Никюп има редовен автобусен транспорт.
Текстът е препечатан от bg.zonebulgaria.com с незначителни изменения.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
