 |
|
Черквата на манастир "Св. Троица" край Велико Търново". Снимки: oikumen.blogspot.com
Виж също: Велико Търново. Манастирите край Велико Търново. Манастирите в Търновска епархия
Манастирът "Св. Троица" се намира в подножието на Арбанашката планина, на шест километра северно от Търново, срещу Преображенския манастир, "охранявайки" Янтра от двете и страни.
Според едната от тезите, манастирът е бил основан през 1070 година. Това се потвърждава от надпис, намерен в основите на олтара на старата църква, когато започнала работата по изграждането на ново на манастира през 1847 г., където е и до днес. Надписът гласи:
"Тази църква "Света Троица" е създадена в 6578 (1070) година януари 27 ден от епитропъ Георги Приложникъ и синъ му Калинъ".
Тази стара църква е била част от голяма защитна крепост на пътя, по който се отивало от Самоводене до Трапезица.
Други данни казват че манастира бил построен при царуването на цар Иван Александър 1368 г., като синът му Иван Шишман го разширил и дарил с имоти, но този манастир отстои на един километър от горепосочения и е по-близо до Самоводене.
За съграждането на обителта по времето на цар Иван Александър има няколко версии. Според едната той е бил основан от Теодосий Търновски след Първия църковен събор в Търново през 1350 година. Според другата, и по-вероятна версия, манастирът е основан от монаха Евтимий, ученик и сподвижник на Теодосий. На Втория църковен събор, състоял се през 1360 г., монах Евтимий присъствал с игумена на Килифаревския манастир Теодосий и се проявил със своята скромност и компетентност.
Скоро след това Евтимий напуснал Килифарския манастир и предприел пътуване на изток. Посетените свети места и манастири оказват въздействие върху него така че той не пожелал да се върне, заживял усамотено в пещера на север от Търново. Научавайки за отшелничеството и подвизите на монаха около пещерата се събрали много иноци и така възникнал манастира "Света Троица". Пещерата в която живяли Евтимий и другите монаси отстои на 100-200 метра от сегашния манастир и на около километър от стария. Тя се намира на 5 м височина и влизането в нея ставало по въжена стълба. Също личат следи от вдълбани в скалата иконостасче и кръст нас него. Недалеч от тази пещера има друга по-голяма, в която могат да се съберат 50-60 души. Тези пещери служели и като убежище от разбойници, които нападали манастира. За допълнителна защита входовете им били залоствани от железни врати, които се закачвали. През тези годин в манастира известен още като Евтимиев се зародила Търновската книжовната школа, в която се учели значителен брой монаси. Там е ставало превеждане и преписване на църковно-славянски книги. През 1376 г. монах Евтимий бил избран за патриарх в Търново, затова обителта се назовава Патриаршеска. Това станало в едни от най-тежките времена от българската история.
Цар Иван Шишман често идвал в манастира, където заедно със патриарх Евтимий разговаряли за съдбата на държавата. Близо до Янтра има кладенче с бистра студена вода наречено Шишманово кладенче, тъй като било градено по желанието на царя. Преди да замине за Никопол Иван Шишман прекарал около две седмици на пост и молитва в любимата си обител. Като напускал манастира дал голяма сума на патриарх Евтимий да послужи в борба срещу наближаващите орди и да отбранява столицата докрай. След падането на България под османската власт повечето български манастири били опожарени и разграбени. Тази участ не подминала и Евтимовия. Според легендата патриарха трябвало да бъде посечен ако не приемел исляма. Евтимий отказал и в момента в който палача замахнал ръката му замръзнала във въздуха. Това се сметнало от турците като знак и затова бил заточен.
Когато българите започнали да получават повече религиозна свобода от Високата порта манастира бил съграден на сегашното си място, където била крепостта за да могат да се наблюдават пътищата.
Под църквата "Света Троица" се намира малка църквичка, където през коледните празници се извършва богуслужението. Тя се нарича "Рождество Христово" и вероятно е съществувала от по-рано.
При строителсвото на храма монасите намерили в един от зидовете тенекиена кутия с четири хрисувули (грамоти) от влашките войводи Иван Стефан Кантакузин (1715 г. от арбанашките Кантакузиновци), Иван Александър Гика войвода (1748 г.), Иван Ипсиланти войвода (1776 г.) и Иван Константин войвода (1803 г.). В хрисувула на Кантакузин се споменава за грамоти дадени в по-ранно време от Ширбей войвода, Радул войвода, Матей Бесараб и Константин Бранкович от Арбанаси. В тая грамота се съобщава и, че манастира бил основан от цар Иван Шишман. От това участие на влашките войводи във възстановяването и даряването на църкви и манастири отсам Дунава ни навежда на мисълта, че те продължават да се считат за приемници на българските войводи оттатък Дунава.
Престолът в църквата е стар езически жертвеник, пренесен от стария римски град Никополис ад Иструм. Върху него има надпис, който гласи: "На Зевс Олимпийски, Хера и Атина, за победата и дългоденствието на императора Цезар Т. Елий Андриан Антонин..." .
В основите на една от църковните колони, където са окачени камбаните, е положен римски пограничен камък донесен от село Хотница. Той бил поставен на границата между римските привинции Тракия и Мизия при император Адриан 117-133 г. Той носи следния надпис: "По нареждане на август император цезар Адриан, син на божествения Траян Партоянски, внук на божествения Нерва, баща на отечеството, върховен жрец с трибунска власт 20 години е консул 3 години, Т. Руфин постави границите между Мизия и Тракия".
Църквата била вдигната от Кольо Фичето през 1846-1847 г., зографисана от Захари Христович от Самоков.
През 1913 г. силно земетресение разрушило манастира, както и църквата. В последствие сградите и църквата били възстановени на същото място. Видът на храма строен от Кольо Фичето не е запазен днес, тъй като са добавени куполи забранени за православните църкви по онова време. Има кръстообразна форма с три купола. По фасадата има слепи арки оформени с червени тухли, напомнящи на средновековните несебърски църкви. Единствено от запад имаме открит притвор, носен от четири колони с аркада. Тук са разположени няколко различни по големина камбани и висящо клепало.
В църквата се влиза от юг, като над входа стои ново мраморна плоча с името на храма. Вътре няма зография, а е измазана в бяло. Патронната икона както и при другите храмове из Търновската света гора е разположена не до Богородица отляво на царските двери, а отдясно до Исус. Иконата на Света Троица ни впечатлява особено със своята композиция. На нея са Бог-отец, Бог-син, Светия дух извисени в небесата, а под тях е изобразена Богородица на земята, на която слагат царска корона. До нея е иконата на Йоан Кръстител, която е изместена с едно място на юг. Отляво на иконата на Богородица е тази на св. Атанасий, а до него св. Николай. Мирликийският чудотворец има запазено място в почти всички храмове в района около Търново най-северно в иконостаса.
След 1948 г. манастирът става девически. В западната част на двора са разположени манастирските сгради, както и пораклисчето "Свети Евтимий Патриарх Търновски". На север са
селскостопанските постройки, а от юг е входа на комплекса. Отдясно на манастирския вход има кладенец оформен с купол, изрисуван с шестокрили херувими. Близо до църквата има
параклис посветен на Иисус, до който е погребан през 1918 г. търновския митрополит Йосиф.
Храмовия празник е на Петдесетница (50 дни след Великден).
Текстът и снимките са изцяло дело на © Блогът "Прочети културата"
Използвана литература: Иван Загорски - Манастирите
във Великотърновска епархия, С., 1947 година.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com