 |
|
:: Встъпление
:: Базиликата "Св. Безсребърници"
:: Базиликата "Св. Стефан"
:: Черквата "Св. Архангели"
:: Черквата "Св. Никола Касници"
:: Черквата "Св. Богородица Кубелидика" ("Кубелитиса")
:: Манастирът "Св. Богородица Мавротиса"
:: Акрополът
Историческата съдба на Балканите и особено на България е довела до това, че за да се срещаме със оцелелите следи на нашето общо национално минало, често трябва да посещаваме кътчета отанали извън границите на съвременна България. Запазени встрани от разрушителните процеси, там и днес се издигат старите български черкви, понесли върху себе си следите на вековете.
Едно от тези недалечни места е старият български град в Егейска Македония - Костур (днес гр. Кастория в Република Гърция), разположен на бреговете на Костурското езеро (гръц. Орестиада). Намира се върху трасето на прочутият древен път известен с римското си име Виа Игнация (гръц. Егнатия), свързващ Изтока със Запада. В миналото този град е имал ред преимущества, към които се завръща чак в наши дни.
Западно от Солун усилено се строи новата европейска магистрала "Егнатия" в посока Албания, като значителни участъци вече са готови. Но все още до Костур се достига по стръмни пътища с много завои през планината Вермион. В долината се извива реката Бистрица, преименувана днес на гръцки - Алиакмон, същата която преминава в близост до столицата на древната Македонска държава Еге - сега Вергина. Пътят преминава в близост и до други стари български селища, които са съхранили старинни черкви и къщи с архитектура, която ни е много близка и позната - Бер (гръц. Вериа), Кожани (гръц. Козани), Сечище (гръц. Сиатист).
Черквата "Св. Никола" в Кожани е изградена в 1664-1721 г. и е многократно преустройствена след това. Тук известният български Зограф Христофор Жефарович през 20-те години на ХVIII век изписва иконостасните икони с надписи на църковно-славянски, тъй като населението на града все още не е било погърчено. Добре съхранени са стенописите от ХVIII век, характерни с богато украсените одежди на светците, както и два резбовани иконостаса в притвора и наоса на черквата. До нея се издига часовникова кула-камбанария от 1855 година.
Костур е бил в територията на Първата българска държава до 1017 г., а след това е място за заточение на видни византийски сановници. През цялото Средновековие населението му е било предимно българско. При най-голямото разрастване на Втората българска държава границите й отново достигат до тук. Икономическият просперитет на града датира от ХVII и ХVIII в., когато започва търговия с кожи и бродирани тъкани. И днес градът е сред най-значителните центрове за производство на кожени палта.
От ХVIII и ХIХ в. датират няколкото запазени големи
представителни къщи. В най-забележителната сред тях - бейската къща, сега е устроен Музей на фолклора. За съжаление никъде не може да се види по-цялостен ансамбъл от старинни къщи
- именно това, което прави впечатление на посетителите в другите наши възрожденски градове. Новото време неумолимо е изместило старите къщи, а в повечето случаи, когато все още не
са разрушени, се вижда, че това може би предстои.
За щастие времето и хората са се оказали по-милостиви към черквите. И днес Костур има 70 черкви и параклиси, датирани от IХ до ХIХ век. Отдалечеността на района от обичайните туристически маршрути е и вероятната причина в черквите да не е правена реставрация през годините или тя да е започнала наскоро.
Най-ранните черкви в Костур са от IХ-Х век, когато градът е бил един от важните български центрове на областта. Това са базиликите "Св. Безсребърници" ("Св. Врачи", гръц. "Анаргирой"), "Св. Стефан" и "Св. Архангели" (гръц. "Таксиархи Митрополеос"). Към тази датировка се придържат и авторите, които са ги публикували през годините - Габриел Мийе, Орландос, Пеликанидис, Хадзидакис, Мутцопулос, макар първоначално да е имало опити те да бъдат датирани след 1018 г., т. е. когато градът след падането на Първата бълкарска държава влиза в територията на Византия.
Тези базилики се отличават с богатата си декоративна украса и градеж, което потвърждава ранната поява и разпространение на тези елементи. Използва се клетъчен градеж, съчетан с тухли, които са вертикално поставени или образуват геометрични фигури, орнаменти, розети, букви ("Ж"), Хризма - монограмът на Христос, дървото на живота и други. По стените им се явява и редицата "вълчи зъби" от косо поставени тухли. Изобилстват нишите по стените, както и каменната резба. Както правилно отбелязва арх. Н. Тулешков в книгата си "Архитектурното изкуство на старите българи", буквата "Ж", която се среща стотици пъти по стените на костурските черкви, може да бъде възприета едновременно като славянския "гръмен знак", соларна розета и Хризма. Тя се свързва органично с розетите, които изобилстват и по стените, изпълнени от тухли, а също така в каменната резба на олтарните прегради и рамките на дверите на "Св. Безсребърници", наред с дървото на живота, птици и елени. Характерно е също така, че тези базилики нямат голям размер, а са описвани като принадлежащи към т. нар. "съкратен тип" базилика. Строителите компенсират малките им размери с характерното извисяване на средния кораб.
Богородица с Младенеца Одигитрия.
Икона от XIII в., днес в Византийския музей в гр. Костур (Kastoria), Гърция.
Източник: myriobiblos.gr
Св. пророк Илия.
Гръцка икона от XII век. Днес във Византийския музей в Град Костур
(Kastoria).
Източник: www.culture.gr
Базиликата "Св. Безсребърници" в Костур. Agioi Anargyroi in Kastoria.
© evan rizo (evanrizo), trekearth.com
Забележителни са стенописите на черквата "Св. Безсребърници". Тя има два етапа на изписване, като вторият е близък до стенописите на "Св. Георги" в Курбиново от 1191 година. Изображенията на ангели в абсидата с красотата си с право са сравнявани с тези от Курбиново и с най-високите образци на византийската живопис. Литургистите в абсидата са обърнати навътре - едни към други.
В северния кораб са изобразени ктиторските портрети. Образите на светците Георги, Димитър, Теодор Стратилат и Теодор Тирон са едни от най-живите и великолепни в изкуството на епохата с румените си бузи, изразителни лица и широко отворени очи. Богато украсени и извезани са облеклата им на войни.
Ктиторски портрет на Ана Радине и Богородица с
Младенеца.
Стенопис от ок. 1180 г. в църквата "Св. Безсребърници" в Костур
Св. Георги и св. Димитър.
Стенопис от ок. 1180 г. в църквата "Св.
Безсребърници Козма и Дамян" в Костур
Над тях е разположено "Полагането в гроба", което с право може да бъде сравнявано с това от Нерези.
Полагане на Спасителя в гроба.
Стенопис от ок. 1180 г. в
базиликата "Св. Безсребърници" в Костур.
Образите на Св. Константин и св. Елена в притвора са изписани редом с ктитора Константин. Те се отличават с особена графичност и изразителност на лицата, богата декорация на дрехите в духа на модните тенденции на епохата. Образите на Св. Василий и Св. Никола от първия слой на изписване напомнят за просветлените образи от базиликите "Св. София" в Охрид и "Св. Ахил" на едноименния остров в езерото Преспа, поради високите чела и аскетични лица. Първият слой стенописи се датира от Пелеканидис в Х век. Той смята, че по-ранната живопис в Костур носи подчертано източен характер и може да бъде сравнена със стенописите от по-ранните скални черкви в Кападокия. Вторият етап на живописване датира от ХII век и е дело на няколко майстори, единият от които особено своеобразен и енергичен художник. Запазени са и стенописи върху западната фасада на черквата - явление, характерно за района.
Църквата "Св. Стефан" в Костур.
Черквата "Св. Стефан" също има две фази на изписване. Пелеканидис датира първия слой синхронно с построяването на базиликата през IХ век. Наблюдават се множество архаизиращи елементи, сред които сцената "Страшният съд" в много ранен вариант. В притвора са изписани ктиторски портрети. Има женско отделение, разположено на втория етаж над притвора, с образ на Богородица, силно повреден от съвременни графити. Вторият период на изписване е от ХII век.
Стенописи от църквата "Св. Стефан" в Костур
Стенописи от църквата "Св. Стефан" в Костур
Църквата "Св. Архангели" ("Таксиархи Митрополеос") в Костур.
Черквата "Св. Архангели" (гръц. "Таксиархи Митрополеос") е базилика с типичния за Костур план и стенописи отвън на западната и южната стена.
От двете страни на входа са изписани архангелите Михаил и Гавраил, дали наименованието на храма. Редом с Архангел Михаил са изписани образите на българския цар Михаил II Асен (1246-1256 г.) и майка му царица Ирина Комнина, дъщеря на Тодор Комнин и съпруга на цар Иван Асен II. Характерно е облеклото на царица Ирина и украсата на главата й с типичната диадема с шапка. Предполага се, че в района е имало и други такива изображения, отбелязващи границата на властта през ХIII век.
Образите на светците в наоса са поставени в рамки, с което напомнят картини, както е и при стенописите в Бачковската костница. Стенописи от ранния период на изписване са запазени в източната част на базиликата, а останалите сцени са датирани в 1359 година. Те се отличават с особена изразителност и експресивност, богатство на изграждането на образите на светците.
Черквата "Св. Никола Касници" е изградена в ХII в. и носи името на своя ктитор Никифор Каснитис, както става ясно от дарителския надпис. Имало е стенописи и на източната стена отвън, от които са запазени фрагменти, както и на северната стена около входа.
Св. Нестор.
Стенопис от църквата "Св. Никола" в Костур
Стенописите в наоса се отличават с изтънчеността на образите на светците и красотата на коленичилите ангели, които могат да бъдат сравнени с тези от "Св. Безсребърници". Черквата е имала ниска мраморна олтарна преграда. Голям стенописен образ на Св. Никола в рамка, наподобява икона, с разположен на северната стена.
Църквата "Св. Богородица
Кубелидика"
("Кубелитиса", Panagia Koumbelidiki) в Костур (Kastoria). Източник: culture.gr
Черквата "Св. Богородица Кубелидика" ("Кубелитиса") е единствената запазена тук до днес триконхална черква. Куполът й дава основание да бъде датирана през ХI век. Той е бил разрушен и реставриран впоследствие. И тук се забелязват характерните декоративни тухлени елементи, както и при съседната черква "Таксиархи ту Гимназиу".
Т.н. "Новозаветна Троица"
Стенопис в
притвора на църквата "Св. Богородица Кубелдики" в Костур.
Източник: culture.gr
Малкото пространство на черквата е населено с многобройни образи и сцени. Прави впечатление образът на Новозаветната троица в притвора - новост за епохата, в която са изписани стенописите - ХII век. Впоследствие е бил построен още един притвор и изписана западната фасада. Забележителна е сцената с танца на Саломе от 1496 г. от втория слой стенописи на фасадата.
Освен многобройните черкви в града, принадлежали на всеки квартал и служели на многобройното население, край Костур на брега на езерото се намира манастира "Св. Богородица Мавриотица" както го наричат местните българи, (гръц. Мавротиса), където в черквата от Х в. също са запазени забележителни стенописи от ХIII век. Особено впечатление прави сцената "Страшният съд", разположена на източната стена на притвора.
Нартексът в църквата
Мавротиса (Mavriotissa) в Кастория (Костур) в Гърция.
И тази черква, както останалите нейни съвременни Костурски храмове е градена, както отбелязва Тулешков, в ранен български живописен стил, като върху фасадите й откриваме голямо изображение на дървото на живота. Запазени са и оригиналните входни врати с пестелива дърводелска резба, датиращи от същия Х век.
В най-високата част на Костур, където някога в античността се е издигал Акрополът, сега е разположен Музеят на византийското изкуство. В него са съхранени най-значителните икони от района, създадени от ХII до ХVII век. Наред с ранните образци, погледа привличат иконите, създадени в местното ателие, функционирало в периода 1480-1510 г. когато както преди и след това градът е бил предимно български. Има сведения, че същите майстори са работили в Погановския манастир, обвързвайки в едно спомените на нашето общо национално и балканско минало.
Ралица Базайтова
© Вестник "Арх&Арт"
Виж също:
www.Pravoslavieto.com