Св. преподобномъченик Яков Костурски и двамата му ученици дякон Яков и монах Дионисий
† 1 ноември 1520 година
Чества се на 1 октомври
|
Св. преподобномъченик Яков Костурски и двамата му ученици дякон Яков и монах Дионисий† 1 ноември 1520 година Чества се на 1 октомври |
Боже на нашите отци, Действащ винаги с нас по Твоята кротост,
не ни лишавай от Твоите милости, но с техните молитви в мир насочвай нашите души.
По-долу:
Виж също:
Яков бил родом от едно българско село в епархията на гр. Костур (дн. Кастория, Гърция). Родителите му се казвали Мартин и Параскева. Той забогатял от овцевъдство, но поради завист от страна на брат си, който го наклеветил пред кадията, че намерил съкровище, бил принуден да се изсели в Цариград. Там станал джелепин (продавач на овце) и забогатял още повече. След изповед при тогавашния патриарх св. Нифонт, раздал богатството си на бедните и се оттеглил в Света гора. Поселил се в Иверския скит "Св. Йоан Предтеча" при стареца Игнатий и се отдал на духовно усъвършенстване.
След време св. Яков със шестима свои ученици се оттеглил във вътрешната част на Атон и се отдал на пълно уединение. Накрая решил да тръгне сред людете, за да проповядва благочестие. Проповядвал и с молитви вършел изцеления. Това не се понравило на местния владика Акакий, който го наклеветил пред турската власт, че може да предизвика бунт. Яков бил заловен с двама от учениците си -йеродякон Яков и монах Дионисий и хвърлени в затвора. След това по султанско нареждане ги изпратили в Одрин, за да бъдат съдени. По заповед на султана били бити и жестоко измъчвани измъчвани, а след това осъдени на смърт чрез обесване. Преди да бъде изпълнена присъдата Яков причастил себе си и учениците си и след кратка молитва тихо починал. Турците били принудени да обесят трупа му, редом с двамата му ученици. Това станало на 1 ноември 1520 г. Някои християни откупили честните им мощи и ги отнесли на три километра далеч от тяхното отечество, в село Албани, и ги положили в три отделни гроба. Над гробовете им в неделните и празнични дни се явявала светлина и ставали чудеса. По-късно мощите им били пренесени на Атон, а оттам при село Галатиста, Солунско. Там имало малко манастирче "Св. Атанасия Узорушителница", което останалите ученици на мъченик Яков възобновили. Паметта на мъчениците се отбелязва на 1 ноември.
Христо Темелски
Из сборника Светци и духовни водачи от Македония
Преподобномъченик Яков бил роден в някое от селата на Костурския край в Македония. Той бил опитен скотовъдец и чрез упорит труд доста забогатял, но родният му брат от завист го наклеветил пред турските власти, че уж намерил скрито имане. Затова Яков продал овцете си, напуснал родния край и отишъл в Цариград, където още повече забогатял. Веднъж чул един турчин да хвали християнството и да разказва, как жена му се изцерила от лудост по молитвите на св. патриарх Нифонт. Яков много се заинтересувал от това и отишъл при патриарха.
Разговорът, който водили, така трогнал душата му, че той раздал всичкото си богатство и се оттеглил в Светата Атонска гора. Там възобновил запустелия Иверски скит "Св. Йоан Предтеча" и заживял под ръководството на някой си старец Игнатий. Яков се подвизавал така усърдно и достигнал такова високо духовно съвършенство, че бил удостоен с небесни откровения: били му показани райските обители и адовите тъмници, започнал да прониква в тайните чувства и мисли на своите посетители. Господ го удостоил и с дара на чудотворството: по молитвата му във възобновения скит потекла изворна вода, която оттогава и досега се нарича "агиазмата на св. Яков"; на два пъти съсъдът за масло се самонапълнил по неговите молитви; с молитвата си изцерил един ватопедски послушник, обхванат от бяс; веднъж низвел дъжд от небето във време на суша; друг път напоил жадни пътници с потеклата но неговите молитви изворна вола.
В желанието си да се отдаде на пълно уединение, той с шестима свои ученици се оттеглил във вътрешната част на Атон, където прекарвал дни и нощи в пълно мълчание с изключение само на събота н неделя.
Накрая пожелал да отиде в света, за да проповядва благочестие. Последвали го и учениците му. Навсякъде народът се стичал да получи от него благословение и да слуша проповедта му. С молитвите си вършел и много чудеса: лекувал бесновати, предал на сатаната един неразкаян християнин-магесник за омаломощаване на плътта (1Кор. 5:5).
Но местният владика Акакий от завист направил донос пред турските власти, че тоя стар чужденец събира около себе си много народ и може да предизвика някой бунт. Преподобният предвидил надигащата се опасност и цялата нощ прекарал в молитва и спокойно чакал да свърши божествената литургия. Рано сутринта 18 турски войници обкръжили църквата и заловили стареца Яков с двама негови ученици - дякон Яков и монах Дионисий. Турският бей разследвал дълго преподобния ту с увещания, ту със заплахи, ту с изтезания, но като не измерил в него никаква вина, хвърлил го в тъмница за 40 дни, докато съобщи за него на Високата порта и получи оттам разпореждане. След известно време дошла от султан Селим заповед да представят светеца с неговите ученици в Одрин, за да ги съди сам той.
Султанът строго ги разследвал. Преподобни Яков спокойно говорил само истината. Султанът заповядал да бият него и учениците му с бичове. От преподобния не се чули ни дума, ни стон. После стягали главите им с винтове. От това мъчение светецът никак не пострадал, но на дякон Яков изскочило едното око. Междувременно султанът узнал, че старият мъченик пророчески предсказва бъдещето и на шега попитал св. Якова: "Аз още колко години ще живея?" Преподобният отговорил: "Девет месеца!"
Пророчеството му се сбъднало. За да намери достатъчна причина да убие невинните, озлобеният султан изпратил при тях в затвора един свой паша да им задава въпроси за Христа и за Мохамеда. Преподобни Яков дръзновено изповядал, че само Иисус Христос е истински Бог, което вбесило султана и послужило като повод за нови жестоки мъчения: разкъсвали телата на мъчениците, разбили челюстите им, рязали ремъци от кожите им и след това поливали раните им с оцет и сол, били ги жестоко с бичове, горили с огън бедрата им. По този начин ги мъчили 17 дни. Най-после султанът ги осъдил на обесване.
Преди да бъде изпълнена присъдата преподобни Яков застанал между учениците си и ги поканил да се помолят за света и за Църквата като благодарят на Господа, че ги удостоил да наследят небесното царство. И тримата паднали на земята и се поклонили на Бога. После преподобни Яков извадил три скрити частици от животворящите Христови Тайни и с тях причастил себе си и учениците си. Тогава вдигнал ръце .и очи към небето и със силен глас извикал: "Господи, в Твоите ръце предавам духа си!" И веднага, за почуда на всички, тихо починал.
Това станало на 1 ноември 1520 г. Някои християни откупили честните им мощи и ги погребали с почести. Над техните гробници в неделните и празнични дни се явявала светлина и ставали чудеса. По-късно честните им мощи били пренесени на Атон, а оттам в местността Галатиста близо до Солун, където в манастира "Сп. Анастасия Узорушителница" се поселили останалите ученици на преподобния. За преподобномъченик Яков и неговите ученици има специална служба, която се служи в деня на тяхната памет в Иверския скит "Св. Йоан Предтеча" на Атон и в манастира "Св. Анастасия".
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Виж също:
www.Pravoslavieto.com