Св. преподобни Дионисий Атонски (Костурски)
ХІV век
Чества се на 25 юни
|
Св. преподобни Дионисий Атонски (Костурски)ХІV век Чества се на 25 юни |
На тебе, Отче, който подражава, сигурно ще се спаси,
защото, поел кръст, си последвал Христа;
и на дело си учил да се презира плътта, защото е преходна,
а да се грижи за безсмъртната душа.
Затова и с ангели ще се възрадва, преподобни (името), твоят дух.
По-долу:
Виж също:
Изявен монах исихаст, който бил родом от с. Горица, Костурско. Св. Дионисий избрал духовното поприще, увлечен от примера на по-големия си брат Теодосий, игумен на манастира "Св. Филотей" на Света Гора Атонска. След като се подвизавал известно време в същия манастир той се уединил като отшелник в пещера под самия връх Малък Атон. Събралото се около него монашеско братство изградило около пещерата му храм на името на св. Йоан Кръстител, наричана по-късно "Древния Предтеча".
По време на нощна молитва св. Дионисий постигнал Божествената светлина, която видял на мястото на днешния манастир "Св. Йоан Предтеча" – строежът му той започнал, наставляван от прозорливия си по-стар събрат Дометий.
Когато неговият брат Теодосий бил избран за митрополит на Трапезунд, св. Дионисий посетил черноморската империя. Той си спечелил доверието на трапезундския император Алексий ІІІ Мега-Комнин (1349-1390), който станал ктитор на строящия се тогава манастир "Св. Йоан Предтеча" (1380 г.). Тъй като манастирът бил ограбен от турски пирати, св. Дионисий отново заминал за Трапезунд. Тук обаче той заболял и починал на 25 юни (точната година не е известна).
В лицето на св. Дионисий (разбира се, и в онова на митрополит Теодосий) имаме един от ярките примери на българи, водещи фигури в живота на византийска църква и монашество през ХІV в. Паметта на св. Дионисий Костурски се отбелязва на 25 юни.
Пламен Павлов
Из сборника Светци и духовни водачи от Македония
Преподобни Дионисий се родил в село Корица или Горица, Костурско. Родителите му били от незнатен произход, но живеели в доволство сред своята селска обстановка и били благочестиви. Въпреки обикновения си произход Дионисий, благодарение на родителските грижи, положил добро начало на своето образование и при съдействието на Божията благодат постигнал такава степен на разсъдителност, че пожелал да остави всичко материално и временно, за да придобие духовното и вечното, и целият се посветил да служи на Бога.
Дионисий имал по-голям брат Теодосий. Те като братя по плът при еднакви качества на сърцето и характера се придържали към еднакви правила на живот. На 18-годишна възраст Теодосий пожелал да види Цариград, за да може сред благочестивите тамошни монаси да си намери опитни ръководители в житейския път и да възприеме от тях необходимите наставления. Оставил родния си край, родителите и брат си, Дионисий, който тогава бил още дете, тръгнал за Цариград и първо се явил в патриаршията, като изключително място и пристанище на монаси с изпитан живот, които съставят цвета и красотата на Църквата. Той си изпросил позволение да се настани там, и, от една страна, усвоявал началата на подвижническия живот, а, от друга, се обучавал на всичко, което трябвало да знае от външното образование. При своите отлични способности Теодосий достатъчно изучил Свещеното Писание и догматите на вярата, поради което се радвал на всеобщо уважение и обич, толкова повече, че се отличавал с кротък нрав, бил ласкав в отношенията и разговорите си с другите, удивителен в подвижническия си живот и над всичко самият му външен вид бил благороден и привлекателен. Тези негови качества не могли да останат скрити и за самия патриарх. Чул за добродетелния му живот, той му обърнал особено внимание, поради което го ръкоположил най-напред за дякон, а после и за свещеник, като силен в словото и удивителен в познанието на Свещеното Писание.
Като свещеник Теодосий започнал да живее още по-строго, а това станало причина да се появи в него сърдечно влечение към пустинна тишина и безмълвие (исихия). В този стремеж към уединение той напуснал Цариград и заминал за Света Гора. След като обиколил някои манастири и келии, той постъпил в братството на Филотеевата обител. Тукашните братя по името на своята обител били боголюбиви и в началото служели на Теодосий за образец на подвижнически живот. Но след това той надминал всички и станал пример за другите и истинско украшение на боголюбивото братство. Междувременно умрял игуменът и братята молили Теодосий като опитен и достоен да стане водач на духовното стадо. Като истински послушник, той приел игуменския жезъл и при помощта на Божията благодат така мъдро ръководел всички по пътя на монашеското житие, че името му се прочуло по цялата Света Гора и мнозина идвали при него за душевна полза.
След като Теодосий заминал за Цариград, малолетният Дионисий чувал за монашеския живот на брат си и пламенно пожелал да посвети и себе си на Божие служение. Но понеже на Атон не приемали много млади като него, наложило му се да почака до своето пълнолетие. Тогава като орел литнал към Света Гора, и то при брат си във Филотеевата обител.
След някое време игуменът постригал в монашество брата си Дионисий, който благодарил на Бога за изпълнението на своето отдавнашно желание. Под мъдрото ръководство на брата си той започнал да напредва в подвизите, подражавайки на благочестивите старци. А Теодосий започнал да го занимава с изучаването на Свещеното Писание и с божествените догмати на Църквата, след това го назначил за еклисиарх, а още по-нататък чрез епископа на Иерисо го ръкоположил за дякон и на 30-годишна възраст - за презвитер.
Но божественият Дионисий, преизпълнен със сърдечна любов към Бога и стремейки се към по-висши подвизи на пост, молитва и съвършена бедност като древните богоносни отци, решил да
потъне в дълбоката атонска пустиня, където при съвършено безмълвие (исихия) и ненарушима тишина да се занимава с умната молитва и да беседва само с любимия Спасител. На юг от върха
Малък Атон намерил пещера и близо до нея извор с прекрасна вода. Той благодарил на Бога и останал там без необходимите средства за живот. Хранел се духовно с четене на Свещеното
Писание и с молитва, а за храна на тялото му служели кестените в гората и дивата горска растителност. Когато му се прищявало да хапне хляб, той се спускал до някоя атонска келия
или манастир и пак потъвал в своята пустинна пещера.
Така минали три години. Дионисий най-после постигнал съвършенство, след като толкова време очиствал своите телесни и душевни
чувства с молитва и пост. Тогава се явил при него един от опитните подвижници на Света Гора и поискал благословението му да се засели до неговата пещера. С голям труд успял да
измоли разрешението му, защото той строго пазел своето безмълвие (исихия). Подир него дошъл и друг брат, двамата си построили колиби и се подчинили на Дионисий с безусловно
послушание на неговата старческа воля. Но както град не може да се укрие, когато стои навръх планина, така и подвизите на Дионисий се разчули навсякъде и цялата Света Гора се
изпълнила със славата на неговото име. Вследствие на това мнозина идвали при него за наставление и изявявали желание да останат под неговото старческо ръководство.
Междувременно брат му Теодосий бил пленен от турски морски разбойници както през нощта срещу Благовещение заедно с някои братя ловял риба на морския бряг. Пленниците били отведени в Бруса, откупени от тамошните християни и пуснати на свобода. Вместо на Атон, Теодосий отишъл в Цариград, където го познали и задържали. Случило се тогава да умре митрополитът на град Трапезунт, където по онова време се намирал византийският император Алексий Комнин. Патриархът против волята му ръкоположил Теодосий за епископ, възвел го в митрополитски сан и го изпратил в Трапезунт. Там Църквата и императорът го приели тържествено и радостно, защото той бил във всяко отношение изряден: с привлекателна външност, със силно и сладко слово, приветлив в отношенията си, със сърдечна чистота и свят живот, обладавал обширни и дълбоки познания по Свещеното Писание, историята, догматиката и каноните на Църквата.
Като слушал всичко това, Дионисий се радвал за брата си. А като научил, че брат му имал разположението на императора, той намислил да се възползва и да получи помощ за своята новострояща се обител както от митрополита, така и от императора.
Теодосий представил на императора брата си, който му предложил да стане ктитор на неговия новостроящ се манастир. Императорът бил трогнат от предложението, приел го с готовност и издал нарочна грамота, с която задължавал и приемниците на царския престол да се грижат за тази обител. И манастирът дълго време получавал от царската хазна по 1000 сребърници ежегодно.
Преподобният издигнал великолепен храм в чест на свети Йоан Предтеча, прокарал водопровод и направил всички манастирски здания. Така се появила светогорската обител "Свети Йоан Предтеча" в 1380 г. след Рождество Христово.
Но подарените средства не стигнали за пълното благолепие на манастира и храма, затова се наложило преподобният Дионисий пак да пътува до Трапезунт за нови помощи. Но когато се завърнал в манастира, той го заварил пуст и ограбен от турски морски разбойници, които отвлекли в плен и всички негови монаси. С получените суми той трябвало да изкупва пленените свои монаси и пак останал без средства за довършването на строежа и украсата на църквата.
Преподобният разказал на брат си и на императора за станалото нещастие. Императорът обещал нова помощ, но Дионисий не доживял изпълнението на това обещание. След няколко дни настъпил последният му ден. Препоръчал своята обител на брата си и на императора, и в тяхно присъствие, с молитва на уста, отишъл при Господа на 72-ата година от рождението си, на 25 юни. Трапезунтският митрополит тържествено погребал брат си, от чийто гроб впоследствие започнали да стават чудеса, когато вярващите молитвено призовавали преподобния за неговата благодатна помощ.
© Жития на българските светии (в новобългарски превод) от † Левкийски епископ Партений, том първи. Синодално издателство, София, 1974 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com