Св. преподобни Паисий Величовски
Св. преподобный Паисий Величковский
St. Paisij (Paisius) Velichkovsky
(1722 - 1794)
Чества се на 15 ноември (28 ноември ст.стил). Начало на Рождественския пост
(Филипов или Коледен пост)
|
Св. преподобни Паисий ВеличовскиСв. преподобный Паисий Величковский (1722 - 1794) |
След деня в памет на св. апостол Филип. започва четиридесетдневният пост, установен в чест на Раждането на Спасителя, за да се подготвят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце да посрещнат празника Рождество Христово. Виж Рождественски пост или Филипов пост.
По-долу:
Виж също:
Преподобни
Паисий Величковски (1722-1794), подвизавайки се на Света Гора Атонска, издирвал
намиращите се в забвение древни преписи на светоотеческите творения, превеждал ги от старогръцки на църковнославянски език или
поправял и допълвал по тях старите несъвършени и повредени от неопитни преписвачи славянски преводи.
През 1763 г., воден от Божия промисъл за многобройното си словесно стадо, той се преселил в Молдавия заедно с шестдесет свои духовни чада - монаси и послушници. Там преподобният отново се посветил на всеотдайна работа и превел редица безценни аскетически творения като "Наставление" от преподобни Исаак Сирин, "Въпроси и отговори" от преп. Максим Изповедник, "Поучения" от преп. Теодор Студит, "Наставления" от авва Варсануфий и др. Със своите преводи той положил ново начало на славянската аскетическа литература. Наистина и преди о. Паисий съществували преводи на някои древни аскетически творения, но тези преводи били вече остарели и станали рядкост; от грешки при многобройните преписвания често смисълът им бил неясен или дори загубен, а най-главното - те били забравени като ръководство за практически живот.
Благодарение трудовете на стареца се появили на славянски език настолните книги за всеки монах "Добротолюбието", "Лествицата" и поученията на св. Исаак Сирин, незаменими пътеводители за подвижнически живот.
Несъмнено венец на просветителските му трудове е църковнославянското "Добротолюбие", двутомен сборник от светоотечески наставления за духовен живот. За основа на сборника е послужила гръцката "Филокалия" ("Добротолюбие"), събрана от светоотеческото наследство от преп. Никодим Светогорец (1748-1809 г.) и отпечатана във Венеция през 1782 година.
Преп. Паисий завършил църковнославянския превод на "Добротолюбието" през 1793 г. и същата година то било отпечатано в Санкт Петербург и се превърнало в една от най-четените духовни книги в Русия - до 1902 г. излезли седем негови издания.
През ХIХ в. епископ Теофан Затворник подготвил на руски език ново, разширено (петтомно) издание на "Добротолюбието", също многократно преиздавано до трагичната революция в Русия.
Печатните издания на "Добротолюбието", съответно на преп. Паисий Величковски и св. Теофан Затворник придобили широко разпространение както в Русия, така и сред другите славянски страни. Зародил се интересът към т. нар. "сърдечна" или Иисусова молитва и нейното практикуване в ежедневния живот на монаси и миряни, към духовната бран, както въобще към исихастката традиция. Аскетическият сборник послужил за духовна обнова в Русия през ХIХ в., особено чрез старците от Оптинската пустиня.
Духовното влияние на Паисиевото дело било изключително плодотворно. То се разпростряло по целия православен свят: Света Гора, Русия, Молдавия, България и Сърбия. Между учениците на стареца Паисий имало и немалко българи. Най-видният измежду тях е възрожденският историограф йеромонах Спиридон, автор на книгата "История во кратце о болгарскомъ народе славенскомъ". И до днес в манастирското книгохранилище на Рилския манастир се пазят ръкописи, донесени от нямецки монаси.
Много от учениците на схиархимандрит Паисий Величковски се завърнали в Русия. Под тяхно въздействие в манастирите започнал голям подем на духовния живот, събудил се интересът и любовта към четене и изучаване на аскетическата литература, израснали духовни старци и настоятели на манастири, пазещи заветите на великия подвижник, които въвели общежителния устав и порядък на манастирски живот, появили се и архипастири, дълбоко съчувстващи и подкрепящи делото на стареца Паисий. Изобщо се зародило едно широко духовно движение, даващо своите плодове до самата революция. Главни негови центрове били: на север - Соловецкият, Валаамският, Александро-Свирският манастири и Александро-Невската лавра; в Централна Русия - Москва, Оптина пустиня, Брянският и Белобережкият манастири и Рославските гори; на юг - Площанският, Софрониевският и Глинският манастири.
Преподобни Паисий бил канонизиран заради светия си богоугоден живот, бил прославен от Църквата като извършител и учител на умната Иисусова молитва, като възобновител в руското монашество на спасителния подвиг на старчеството, като духовен писател на душеполезни трудове, от които с пълни шепи са черпели онези, които са пожелали да следват пътя на духовното съвършенство и спасение.
Стефан Стефанов
Брой 21 за 2003 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com