Несторианството е ерес, по името на Несторий. Негови предшественици в лъжеучението били Диодор, учител от Антиохийската богословска школа и Теодор, Монсуетски епископ (+429 г.), чийто ученик бил Несторий. Така ереста излязла от Антиохийската школа.
Теодор Мопсуетски учил за "съприкосновението" на двете природи в Христа, а не тяхното съединение при зачатието на Бог Слово. Еретиците наричали Пресветата Дева Мария Христородица, а не Богородица.
Ереста е осъдена на Третия Вселенски събор в Ефес (431 г.) заедно с пелагианството. Несторий бил изгонен, а последователите му избягали в Иран, Средна Азия и Китай. През 499 г. успяли да свикат свой събор в Селевкия и организирали своя църква със свои архиереи.
Несторий заемал Константинополската катедра от 428 до 431 година. До избирането му за столичен епископ той бил презвитер в Антиохия. Живота си в Църквата започнал след като приел монашески постриг. Несторий живеел аскетично, бил добър оратор и се славел със своята ученост. Но поради любовта си към славата започнал да прибягва до показна святост, обвинявали го в гордост и честолюбие.
След като станал столичен епископ, Несторий се показал като първи ревнител на Православието. Проповядвайки в патриаршеския храм в деня на встъпването си в сан, той се обърнал към императора с думите: "Дай ми земята, очистена от еретиците, а аз на свой ред ще ти дам небесното царство". Думите му били посрещнати с одобрение, но последвалите обстоятелства показали, че Несторий сам не бил твърд във вярата и се изявил като вълк в овча кожа.
Несторий наричал също Пресвета Богородица Христородица, Иисус Христос - Христос, а не Емануил. Според Несторий божествената и човешката природа са съвместени в Иисус Христос само външно, временно; за него Христос е само Богоносец, придобил Божеството. Той виждал във въплъщението на Божеството само Неговото обитаване в човешката природа, в живота на Иисус Христос - подкрепа и украсяване на човешката природа с Божествена.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com