Св. мъченик Кодрат Никомидийски и с него св. мъченици Саторин, Руфин и други
† ок. 250 година
Честват се на 10 март
|
Св. мъченик Кодрат Никомидийски и с него св. мъченици Саторин, Руфин и други† ок. 250 година Честват се на 10 март |
На същия ден се чества и паметта на Св. Кодрат Коринтски. По време на царуването на император Декий (249–251 г.) заедно с него били посечени с меч Киприан, Дионисий, Анект, Павел, Крискент и други мъченици.
По-долу:
Никомидия
е бил цветущ град в Мала Азия на брега на Мраморно море, столица на източната половина на Римската империя при Диоклетиан и неговите приемници. В Никомидия са живяли, светителствали, свидетелствaли и загинали за вярата:
В царуването на император Декий (249–251 г.) било предприето гонение против християнската вяра. Много християни били доведени в гр. Никомидия и там били затворени в тъмница. Съдебните власти очаквали чиновника, когото императорът трябвало да изпрати за съденето на християните. Страх обзел никомидийските християни. Едни бягали в планини и пустини, но други със спокойствие очаквали и мъчения, и смърт.
Между тия последните бил един млад християнин, на име Кодрат, човек от знатен род, богат и уважаван от всички. Без да се бои от смъртта, Кодрат дълбоко скърбял за своите едноверци и с всички средства се стараел да им помогне. Той с пари си откупвал право на вход в тъмницата, помагал на затворниците, утешавал ги и ги увещавал твърдо да пазят своята вяра и да не се боят от смъртта.
След известно време пристигнал в града пратеният от императора главен съдия Перений. Той заповядал да доведат при него затворниците. Довели ги в съдилището, където се събрали множество жители от града; дошъл и Кодрат. Като видял, че някои от християните са обзети от страх, той почнал да се опасява да не би те да се отрекат от вярата си и когато съдията казал на затворниците: "Нека всеки от вас съобщи своето име, звание и отечество", – Кодрат веднага застанал между затворниците и гръмко отговарял за всички: "Нашето име е християни. Нашето звание и благородство е да бъдем раби на Христа. Наше отечество е небето, където Господ ще всели уповаващите се на Него".
Перений, учуден от неговата смелост, казал на слугите си: "Хванете тоя умопобъркан и го доведете близо до мене!"
Без да дочака да го хванат, Кодрат се промъкнал през тълпата и застанал пред съдията. Всички присъствуващи със страх и съчувствие гледали на него, защото всички обичали Кодрата. Като се прекръстил, той казал на съдията:
- Аз сам дойдох, за да ти говоря от името на всички мои братя. Прави по-скоро онова, за което си дошъл, и се убеди, че сме мъжествени Христови войници!
- Кажи ми първо името си – казал му Перений.
– Аз вече ти казах, че ние сме християни; това е нашето име, и звание, и достойнство!
– Послушай ме, приятелю – казал съдията – и принеси жертва на боговете!
В отговор на това Кодрат започнал да хули езическите богове и да слави истинския Бог. Тогава съдията заповядал да го бият и мъчат жестоко.
Докато слугите изпълнявали заповяданото, съдията се обърнал към жителите на града и ги запитал за името на мъченика. Като узнал, че Кодрат е един от най-знатните никомидийски граждани, той се изплашил, заповядал веднага да прекратят мъченията и да го доведат при него.
– Какво стори – казал му той, – като скри от мене името си? Ти сам нанесе позор на твоя славен род. И как си могъл ти да забравиш своето благородство и своя знатен род и да приемеш презряната вяра на християните?
– Предпочитам да бъда в дома на моя Бог, отколкото да живея в жилищата на грешниците, отговорил Кодрат с думите на Псалмопевеца (Пс. 83:11).
Перений отново започнал с увещания и заплахи да го убеждава да се отрече от Христа. Кодрат оставал твърд и непреклонен във вярата си. Тогава съдията го предал на нови мъчения. Дълго и жестоко мъчили св. Кодрата. Той проявил непобедима твърдост и на всички увещания на съдия та отговорил само с изповядване на вярата си в Иисуса Христа. Най-после, понеже се свечерявало, отвели го заедно с другите затворници в тъмницата, като го оковали в тежки вериги.
На Перений било поръчано да обходи много градове и области за съдене на християните. След няколко дни той се отправил в Никея и заповядал да отведат след него Кодрат и другарите му. Като стигнал в Никея, той насрочил в езическия храм тържествено жертвоприношение и заповядал да доведат там християните.
– Принеси жертва на боговете – казал той на Кодрат.
– Аз съм раб на Христа – отгойорил мъченикът, – на Христа принасям в жертва себе си; а на твоите богове няма да принеса жертва.
– Ти не уважаваш царската воля – казал съдията.
– Аз уважавам царя – отговорил Кодрат – и се моля за него да разбере той истината.
– Ако ти се молиш за него, то трябва да изпълниш и повелите му, защото и във вашия закон е казано: отдайте кесаревото на кесаря, а Божието на Бога (Мат.22:21).
– Ти си прав – отговорил светият мъченик – и затова аз се покорявам на царя и му плащам данък. Но аз съм длъжен преди всичко да служа на небесния Цар. Когато обаче Царят ми предлага или да принеса жертва на боговете, или да умра, то аз избирам последното и съм готов да умра за името на моя Бог.
– Мнозина християни се съгласиха да принесат жертви на боговете – казал съдията. – Нима ти се смяташ по-добър от тях?
– Разбира се, аз ще бъда по-добър от ония, които отстъпиха от Бога, ако Му остана верен – отговорил Кодрат. – Но къде са ония, за които ти говориш?
Довели в съдилището тълпа отрекли се от вярата християни. Вероятно съдията се надявал, че те ще убедят Кодрата да откупи живота си и безопасността си с цената на вероотстъпничеството. Но се случило съвсем друго.
– Нещастници! Какво сте направили? казал им светият мъченик. – Нима вие не вярвате във възкресението на мъртвите и вечния живот, та дадохте Царството небесно за кратковременния земен живот? Или забравихте думите на Спасителя: "Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият! А бойте се повече от Оня, Който може и душата и тялото да погуби в геената!" (Мат. 10:28).
Християните паднали на колене, проливайки покайни сълзи: "Ние се уплашихме от страданията, рабе Христов – викали те – и нас ни терзае нашият грях; защото желаейки да не изгубим временния живот ние умряхме за вечния живот."
Кодрат, забравяйки собствените си страдания, се зарадвал като видял искреното разкаяние на отпадналите.
- Не се отчайвайте, братя – казал им той. – Господ е милостив, молете Му се с покайни сълзи, твърдо изповядвайте Неговото свято име, измийте с кръвта си вашите прегрешения и Той ще ви прости!
Всички започнали да се молят, като плачели с глас.
Съдията чул за случилото се и заповядал още повече да усилят мъченията на Кодрат. Изпълнен с духовна радост и любов към ближните, светият мъченик бил равнодушен към собствените си страдания. "Господи – молел се той, – вземи моята душа заради техните души и се смили над тях!" Вдъхновени от неговата молитва, отреклите се християни се изпълнили с ново усърдие. Всички те пламенно се молили и във време на тяхната молитва последвала небесна личба. Те чули гласове на ангели, които се молели заедно с тях, и необикновена светлина ги озарила. Съдията заповядал да отведат всички в тъмницата, където затворили и мъченика.
На другия ден съдията ги повикал при себе си и им заповядал да извършат жертвоприношение на боговете. Но християните твърдо изповядали вярата си. Обещанията и заплахите на съдията останали тоя път безсилни и всички вярващи той осъдил на смърт. Перений водил Кодрата със себе си по всички градове, които обхождал, като го предавал често на жестоки изтезания. Но никакви страдания не могли да победят вярата на светия мъченик, а напротив – неговата твърдост спечелвала нови служители на Иисуса Христа. В Кесария, където св. Кодрат бил измъчван, пред целия народ, множество християни смело обявили вярата си в Христа и двамина – Саторин и Руфин, умрели мъченически за нея. Най-после св. Кодрат бил посечен с меч.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
По времето на нечестивия римски император Декий (1) и неговия приемник Валериан (2) - когато пострадал и свети Кодрат Коринтски (3) с
дружината си - християните от различни градове и селища били заловени и доведени във витинския (4) град Никомидия, където били затворени в тъмница. Сред живеещите в самата Никомидия се разпространявал голям страх, най-вече поради това, че към тези
области се приближавал сам цар Декий, който вече се намирал в Кесария (5). Затова много от християните, криейки се от ръцете на мъчителите, бягали в планини и пустини, а други
смело оставали в домовете си, очаквайки часа, в който биха могли да се удостоят да прославят Господа с някакъв вид мъчения.
(1) Император Декий управлявал Римската империя от 249 до 251 г. Той бил един от най-жестоките гонители на християните.
(2) Валериан управлявал от 253 до 259 г.
(3) Паметта на ссвети Кодрат Коринтски също се чества в десетия ден на март. Заедно с него при царуването на император Декий били посечени с меч Киприан, Дионисий, Анект, Павел, Крискент и други.
(4) Витиния е северозападна провинция на Мала Азия. Разположена е на брега на Черно море, Босфора и Константинополския проток. Тази страна е известна от дълбока древност и е получила названието си от витините, преселили се в нея от Тракия. Витиния била живописна, плодородна и изобилстваща с добитък. Тя се разделяла на две провинции. Главен град на едната бил Бруса (в древността Прузиада), на другата - Никомидия. До средата на VI в. пр. Хр. витините били свободни, самостоятелни и известни като изкусни моряци. В 546 г. те попаднали под властта на персите, но не задълго, и от 337 г. Витиния отново била самостоятелна държава. В 75 г. пр. Хр. цар Никомид III, умирайки, завещал своята страна на римляните, които я присъединили към своята империя с правата на самостоятелна провинция, управлявана от отделен проконсул. Християнството във Витиния се появило още през апостолски времена (вж. 1 посл. на апостол Петър, гл. 1, ст. 1). По времето на Плиний млади (61 - ок. 114), управлявал Витиния, и император Траян (98-117 г.) тук имало твърде много християни, не само в градовете, но и в селата. При Диоклитиан (284-305) във Витиния имало страшни гонения срещу християните. През IV и V в. Витиния била особено забележителна в църковно отношение: в нея ставали много църковни събори по повод на различни ереси. Попадайки последователно ту под властта на селджуките, ту на сарацините, в 1332 г. Витиния била подчинена на турците, под властта на които се намира и сега. Тя влиза в състава на две наместничества (вилаети) - Кадавендкии и Кастамуни, и има 700 000 жители. Начело на църковното управление стои Никомидийският архиепископ, на когото са подчинени 12 епископи, назначени от Константинополския Синод.
(5) Кесария се намирала на брега на Средиземно море. По време на своите пътешествия апостол Павел няколко пъти бил в този град (Деян. 9, 29 - 30; 18, 28; 21, 8) и две години прекарал тук като затворник (Деян. 23, 33; 24, 27; 25, 4 и сл.) В този град живеел стотникът Корнилий, когото апостол Павел обърнал към Христа (Деян. 10, 1, 24 и сл.), тук живял и апостол Филип (Деян. 21, 8), тук умрял Ирод Агрипа, поразен от ангел и изяден от червеи. Първоначално Кесария се наричала град или кула Стротон. Градът бил възстановен от Ирод Велики, който го нарекъл Кесария в чест на император Август.
В числото на такива бил и свети Кодрат, за когото е думата ни. Той се отличавал с красота, бил от благороден произход, богат, благочестив, притежаващ дар слово. Като давал пари на тъмничните стражи и войници, той имал свободен достъп до тъмницата; тук служел на окованите във вериги единоверни братя, донасяйки на всеки потребното за него. Той с молби ги увещавал да бъдат мъжествени, да не обръщат внимание на мъките, понасяни от любов към Христа Бога, приготвящ за тях вечното въздаяние в Своето Небесно Царство.
Дошъл денят на съда. Проконсулът (римска държавна длъжност, (управител на провинция, бел.ред.) Перений, дошъл в Никомидия по заповед на царя, седнал в съдилището в присъствието на народа и заповядал да доведат на разпит всички затворници. Когато затворниците били доведени, началникът на затвора (Коментарисий) казал на проконсула.
- Господарю мой! По заповед на твоята власт тълпа беззаконни християни, намиращи се в тъмница до днес, сега стои пред теб в съдилището! Тогава проконсулът казал на Божиите раби:
- Нека всеки от вас назове името си, сана, рода и мястото, от което произхожда.
На разпита на християните дошъл също и блаженият Кодрат; като забелязал, че някои от християните са паднали духом и са побледнели от страх, той се побоял да не би някой от тях, не понасяйки и самата мисъл за мъченията, да се отрече от Христа; затова, стоейки зад тях, той с гръмък глас казал:
- Ние се наричаме християни; по звание и положение сме раби на невидимия Бог, на Господ Иисус Христос, а наш град и отечество е небето, където Бог вселява уповаващите се на Него. Чу ли това, проконсуле!?
Проконсулът почти до ужас се удивил на смелостта на Кодрат и казал на слугите:
- Хванете този глупак и го доведете по-близо до мен.
Като чул думите на проконсула, блаженият Кодрат, провирайки се през тълпата, побързал да се приближи сам и застанал пред лицето на проконсула, а междувременно всички били обърнали погледите си към него. Кодрат се осенил с кръстното знамение и казал на проконсула:
- Ето, аз сам доброволно, а не по принуда се приближих към теб, за да държа слово за моите братя и да застана против дявола. И така, по-скоро приведи в изпълнение това, което желаеш, и след като изпиташ мъжеството ни, се убеди, че ние сме непобедими Христови воини!
- Безумни! - казал проконсулът - Преди всичко съобщи името и рода си.
- Аз вече ти казах - отговорил светецът, - че съм християнин, а моите братя са Христови раби; нашето име и благородство се състои в това, да се наричаме и да бъдем раби на Христа.
- Послушай ме, приятелю - продължил проконсулът, - аз ще доложа на теб за императора и той ще те назначи за воевода, разбира се, ако принесеш жертва на нашите богове!
- Проконсуле - отговорил светецът, - не се заблуждавай, твърдейки, че има много богове: “ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко” (1Кор. 8:6)..
- Съществуват много богове - продължил проконсулът, - но царят заповяда сега да се принесе жертва само на дванадесет*, на които и ти трябва да се поклониш.
* Според представите на древните гърци и римляни висшите или главните богове обитавали въздушното пространство между небето и земята, а обиталищета им били великолепни палати на върха на планината Олимп в Гърция. Поради това тези богове, дванадесет на брой, се наричат още олимпийски. Те са: Зевс (Юпитер), Хера (Юнона), Посейдон (Нептун), Деметра (Церера), Аполон (Аполо), Артемида (Диана), Хефест (Вулкан), Палада-Атина (Минерва), Арес (Марс), Афродита (Венера), Хермес (Меркурий) и Хестия (Веста). Бел.ред.
- Не трябва мнозина да бъдат владетели - извикал с гръмък глас свети Кодрат, - съществува Един Владика, Един Цар и Бог, нашият Господ Иисус Христос!
- А нима ти не си чул това, което казва Омир (1) за Посейдон (2): “Бащата на боговете наведе облаците, раздвижи ветровете, страшно загърмя, защото се надигна Посейдон и прочее”. И така, чуваш ли за могъществото на Посейдон?
(1) Омир - прочут поет на древността, живял в края на Х или в началото на IХ век преди Р. Хр. Древните представяли Омир като сляп старец. Затова самото име на Омир някои извеждали от незрящ. На него се приписват епическите произведения “Илиада” и “Одисея”, в първата от които се описват събития от десетата година (1184 пр. Хр.) на Троянската война, станали в продължение на петдесет и един ден, “Гневът на Ахил” (герой от войната) и неговите последствия, а втората - “Одисея”, предава различни епизоди от странстванията на един от героите от войната, цар на остров Итака (в Средиземно море) - Одисей, до разрушението на Троя и обхващаща неголям промеждутък от време - 40 дни.
(2) Посейдон, или Нептун - син на Кронос и Рея. Брат на Зевс, с когото Зевс разделил по жребий своето владичество. На Посейдон се паднало да владее над морето, с което било неразделно главното господство над ветровете и властта да предизвиква земетресения. Изобразявали го във вид на мрачен старец с голяма брада и тризъбец в ръка.
- Истината ли утвърждава Омир и подобните на него стихотворци за вашите богове, или не? - попитал блаженият Кодрат.
- Те казват истината - отговорил проконсулът.
- Ако те казват истината - продължил светецът, - то не разказват ли за това, че вашите богове са прелюбодейци, ненаситни и безсрамни сладострастници, извършили противоестествени мерзости? И наистина, аз се срамувам за вас, че се покланяте на такива богове, за безнравствените деяния, за които сами съдите изобличените в тях хора! И така, вие съдите виновните в срамни деяния и в същото време смятате за богове вършещите несравнимо по-голямо беззаконие. Не трябва ли по-скоро да осъждате и да подлагате на наказание боговете за толкова многобройните им и големи безчинства? Вие не щадите хората, престъпващи закона, а боговете, постъпващи беззаконно, почитате и възхвалявате; такива ваши богове не са богове по справедливост, а неистови, мъртви разпътници!
На тези думи на светеца проконсулът казал:
- Тъй като ти започна да осъждаш боговете, то аз се боя да не се разгневи срещу мен царят, че аз, поради дълготърпение, съм допуснал да хулиш с език боговете. Затова по-скоро измени мислите си, за да не попаднеш в ръцете на мъчителите!
- Моята решимост - продължил свети Кодрат - никой не може да отнеме - нито ти, нито твоят цар, нито даже самият ви баща, сатаната!
Разгневеният проконсул заповядал да съблекат дрехите на светеца, да го положат гол на земята и да го бият с думите: “Кажи ни името си!”. Но светецът мълчал, не отговаряйки нито дума. Тогава проконсулът започнал да разпитва заобикалящите за светия мъченик: - кой е той и как е името му? Познаващите светеца отговаряли на проконсула, че мъченикът е от знатен род и името му е Кодрат. Тогава проконсулът казал на палачите:
- Пощадете го и го освободете!
Когато по такъв начин светецът бил освободен от мъченията и облечен, мъчителят го повикал при себе си и го попитал:
- Какво направи със себе си и с нас, като не ни съобщи за своя знатен род? Ние, поради незнание за твоя благороден произход, ти причинихме безчестие, а ти си навлече укори сам върху себе си и върху своя род. И защо, смятайки за нищо своя знатен род, се присъедини към безразсъдната християнска вяра?
“- Желая по-добре да бъда при прага на Божия дом, отколкото да живея в шатрите на нечестието” (Псал. 83:11) - отговорил светецът.
- Покори ми се - продължил мъчителят проконсул - и принеси жертва на боговете, за да не умреш като злодей! Нима не си чул за заповедта на царя и всичките му съветници, чрез която те определили на земята да не живее нито един християнин и освободили от християнското заблуждение много добри и удивителни мъже?
“- Блажен е оня човек - отговорил светецът, - който не отива в събранието на нечестивци в пътя на грешници не стои” (Псал. 1:1), като не се съблазнява от този суетен свят, а тези, които са се съблазнили и са ви послушали, ще погинат, “като прах, що вятърът измита от земното лице” (Псал. 1:4), и вече са погинали!
Съблазнявайки свети Кодрат, проконсулът му говорил лукави думи със сълзи и въздишки; и накрая му казал:
- Кодрате, доброволно избирайки смъртта, не се лишавай от света, не се лишавай от този сладостен живот.
При тези думи съблазнителят отривал лицето си с кърпичка.
- Кръвожаден пес! - отговорил светият мъченик на проконсула - Не мисли, че със змийско коварство и престорени сълзи ще прелъстиш мене - Божия раб!
При проконсула Перений се намирал пълководецът Максимиан. Максимиан казал на светеца:
- Недоброжелателни човече! Моят честен господар, проконсулът, те съжалява, а ти го оскърбяваш.
Светецът отговорил:
- Нека той, ако се е родил за погибел, да плаче за себе си и за часа, в който се е родил, а ти защо укоряваш нас? Ако проконсулът извършва съд, то кой си ти, че да говориш на съда пред него? За нас е достатъчен един съдия, ако и ти желаеш да извършиш съд над нас, да те унищожи нашият Господ, Иисус Христос!
След това началникът на затвора казал на проконсула:
- Владико! Кълна се в твоето могъщество, че ако ти му позволиш да говори дръзко, той ще се осмели след всичко това да отправи оскърбления и хули и към самите царе, и ние ще се изложим на немалка опасност!
- Наистина - отговорил светецът, - свещеното Писание казва: “Защо се вълнуват народите, и племената замислят суетни неща? Въстават царете земни. И князете се съвещават заедно против Господа и против Неговия Помазаник” (Псал. 2:1-2), ето и сега Христос бива осъждан от безразсъдни хора и страда със Своите членове, каквито са верните Христови раби.
- Съблечете този негодник - казал проконсулът, обръщайки се към слугите - и го бийте по-силно от първия път, докато не започне да се подчинява на царските закони и да се покланя на боговете.
Докато траел вторият побой, Кодрат казвал:
- Слава на Тебе, Господи Иисусе Христе, че Ти, заради Твоето свято Име, си удостоил мен, грешния и недостоен Твой раб, да пострадам, за да бъда причислен към възлюбените Твои раби. Благодаря Ти и Те моля, изпълни ме с Твоя Свети Дух, вразуми ме и ми дарувай сили да запазя неизменна вярата, просвети ме с Твоята премъдрост, за да не ме победят беззаконните. Бъди ми помощник, Владико мой! Сега е времето за Твоята помощ, сега е часът за Твоето застъпничество! Укрепи ме, за да се прослави чрез Твоя раб Твоето свято име! Отведи ме при Твоя Небесен Отец и ме представи пред Него, казвайки: И този е Твой раб! Да, Господи Иисусе Христе! Помогни ми успешно да извърша своя подвиг!
Така се молел светецът, а в това време палачите, които го биели, от умора се сменили пет пъти - толкова продължително време търпял побой светецът! От жестоките побои гърбът на блажения мъченик се подул един лакът*, кръвта се леела като вода и плътта падала от костите.
* Лакът = лакът на ръка, мярка от лакътя до края на средния пръст. Библейският лакът = 46, 2 см. Бел.ред.
- А сега - попитал проконсулът, - вярваш ли, Кодрате, в нашите богове?
- Езическите идоли “са сребро и злато, дело на човешки ръце - отговорил светецът, - имат уста, ала не говорят”*, подобни на тях да бъдат и ония, които ги правят, и всички, които се надяват на тях.
* Вж. Псал. 113, ст. 12, 13 и 16. Идолите са дело на човешки ръце; и сами идолопоклонниците стават подобни на идолите - лишени от ум, безчувствени, както и техните идоли. Бел.ред.
- Обръщайки се към нас с непонятни думи, ти мислиш - казал проконсулът - да скриеш хулата си срещу боговете?
- На тебе, заслепения безумец - отговорил светецът, - светлата истина ти изглежда тъмна, а тъмнината - съблазън на този век, ти се явява като светлина! Послушай мене, който ти говоря със словата на светите отци. Нека ти бъде известно, че аз няма да принеса жертва на твоите богове и няма да започна да се подчинявам на заповедите на царя и неговите съветници. И така, ако ти желаеш да ме измъчваш, приведи в изпълнение своята воля, и чрез това по-скоро ме изпрати пред лицето на Небесния Цар!
- Кълна се в боговете - казал мъчителят, - че няма да те щадя, но с изумителни мъчения и жестока смърт ще погубя тебе, окаяния!
Вече по залез слънце светецът бил освободен от мъченията и отведен в тъмницата с другите християни. При това проконсулът заповядал да сложат под гърба на мъченика дребни гвоздеи, да поставят на гърдите му огромен камък, да вкарат нозете му в пранги*, а цялото му тяло да оковат в тежко желязо. В такова положение светецът бил оставен в продължение на много дни, той мъжествено понасял толкова тежки мъчения, които е невъзможно човек да претърпи и да остане жив, но всесилната Христова десница укрепявала страдалеца за прослава на Своето божествено могъщество.
* Пранги - с това име се назовавало оръдие, предназначено да спре бягството на престъпниците. То представлявало следното: обикновено вземали дебела греда, разцепвали я с клинове наполовина, от двете страни отделяли две неголеми изрезки за слагане на краката; след като сложат краката на престъпника, съединявали дървото, след това пробивали дупки от двата края и го заковавали с клинове; в по-усъвършенствания вид заключвали двата края с катинар, а понякога завързвали краищата с въже. Бел.ред.
След много време проконсулът Перений решил да се отправи към Никея* и заповядал да
водят след него затворените в тъмница християни заедно с Кодрат. В Никея проконсулът принасял жертва на бесовете в езическия храм и заповядал да доведат християните тук, за да
принуди и тях към същото. Когато Христовите раби били доведени до бесовския храм, свети Кодрат помолил войниците първоначално да го въведат в храма при проконсула: с Христовата
сила Кодрат, след понесените тежки мъчения бил здрав и невредим и вървейки пред лика християни, лицето му сияело, излъчвайки, заедно с телесната сила и мощ, и душевно мъжество.
Когато Кодрат бил въведен в капището преди другите, той изумил мъчителя. Ужас обзел проконсула, след като видял, че светецът е здрав тялом и с весело лице.
* Никея е главният град на Антиохия, в който се състояли първият и седмият Вселенски събор: Първият е в 325 г. при Константин Велики, под председателството на Евстатий, архиепископ Антиохийски; съборът осъдил Арий, съставил Символа на вярата до 8-мия член, установил времето на Пасхата, установил първенството на епископите на Рим, Александрия и Антиохия и издал 20 църковни правила; Седмият Вселенски събор се състоял в 787 г. при императрица Ирина, под председателството на Цариградския патриарх Тарасий, той осъдил иконоборците и в 22 правила утвърдил църковните порядки. Бел.ред.
- Принеси жертва на боговете! - заповядал проконсулът.
- Аз съм раб на Иисуса Христа - отговорил светецът, - и на Него ще принеса в жертва самия себе си, а вашите богове, които не са сътворили нито небето, нито земята, нека погинат!
- Покори се на царските, а не на Христовите закони! - продължил проконсулът.
- Аз се покорявам на законите на Небесния Цар - отговорил светецът, - а не на безумната заповед на хора, непознаващи Бога. Впрочем, светото Писание ни заповядва да се молим за тях, за да се обърнат и да познаят истината.
Проконсулът отговорил:
- Ако ти отправяш молитва за царя, то трябва да изпълняваш и неговите заповеди, защото и във вашите писания пише: “отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу” (Марк. 12:17).
- Ти справедливо казваш, отбелязал светецът, че трябва да отдаваме кесаревото кесарю, а Божието Богу. Ето, аз отдадох на царя предназначеното за него по това време, когато плащах данъци за моите имения, а към Бога още съм задължен да приведа в изпълнение необходимото по отношение на Него благоверие. Земният цар е заповядал християните или да принесат жертви на идолите, или да умрат. И ние сме готови за Христа - нашия Бог, да умрем не веднъж, а много пъти!
- Знаеш ли ти - попитал проконсулът - колко много християни са принесли жертва на нашите богове, нима ти мислиш да бъдеш много по-добър от тях?
Кодрат отговорил:
- Тъй като не съм преклонил коленете си пред идолите, аз наистина съм много по-добър от всички тях, които са отстъпили от своя Бог и Създател. Къде са тези, които са принесли жертва на вашите богове? Аз не ги виждам!
Проконсулът заповядал да извикат такива. Междувременно светият започнал да моли да го развържат, тъй като досега бил вързан. Предполагайки, че желае да се поклони на боговете, проконсулът заповядал да го развържат. А той бързо се приближил и хванал за краката огромния идол, хвърлил го на земята и го разбил, след това се устремил и към другите идоли, но войниците и жреците го задържали. Тогава проконсулът, разгневен, заповядал да закачат светия зад стените на капището и да го стържат с остро желязо по цялото тяло. В това време дошли отстъпилите от християнската вяра и Кодрат, претърпявайки мъченията, им говорел:
- Окаяни! Какво сте претърпели, та така бързо сте се отрекли от Владиката Христа и доброволно сте се предали на дявола? Нима вие не вярвахте в това, че ще има възкресение на мъртвите, съд Божий и бездни на ада? Нима не сте чували за неугасимия огън и незаспиващия червей? Какъв отговор ще дадете вие в преславния и велик ден на пришествието на нашия Спасител Иисуса Христа, Който ще съди живи и мъртви? Отворете очите на ума си и вижте от какво сте отпаднали? Заради временния и нищожен живот вие сте оставили вечното и небесно царство. Пренебрегвайки сладостния и милосърден Владика, вие сте се отдали в робство на негодния раб дявола, който, ако завладее някого, го бие и убива. Когато дойде нашият Господ, Той ще свърже дявола с несъкрушими вериги и ще го хвърли в огнената бездна заедно с тези, които са му се отдали в робство. Помислете си какво сте направили! Като сте се изплашили от кратковременното мъчение, вие сте се предали на вечно мъчение. Вие сами ще видите бъдещето, когато застанете пред справедливия съд на Иисуса Христа, Който ще въздаде на всеки според делата му. Нима не сте чули написаните в светото Евангелие Господни слова: “И не се бойте от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата, и тялото да погуби в геената*” (Мат. 10:28)?
* Геена - място на вечните мъчения. Това название е произлязло от еврейските думи, които озаначават долината Еном близо до Иерусалим, където в чест на Молох са били изгаряни деца (3 Царств., 11, 17; 4 Царств., 16, 3, 4). След отменянето на това ужасно жертвоприношение от Иосия (4 Царств., 23, 10) в долината Еном се хвърляли труповете на наказаните със смърт злодеи, умрелите животни и всяка нечистота, където всичко това се изгаряло. Бел.ред.
Когато светецът произнесъл тези думи, падналите със сълзи завикали, говорейки с гръмък глас:
- Рабе Божий, ние се побояхме от мъченията и като безсловесни добичета се съблазнихме; като заблудени овци станахме храна на вълците и бяхме разкъсани. Плениха ни нашите грехове и ето, като пожелахме да поживеем малко време тук, умряхме за бъдещия вечен живот. Какво да правим ние, окаяните - не знаем!
Като видял сълзите им, блаженият Кодрат се изпълнил с радост и казал:
- Братя! Дерзайте и не се отчайвайте! Христос Господ е милостив - паднете пред Него с покаяние и сълзи и свидетелствайте открито за Христа, за да има всеки от вас възможност със своята кръв да се очисти от греховете си!
И като паднали на земята, отстъпилите от Христа дълго време плакали горчиво, посипвайки главите си с пепел и удряйки се в гърдите с камъни. От техния плач и ридание се вдигнал такъв вопъл, че се събрали всички жители на Никея и се удивлявали на толкова чистосърдечното им разкаяние за отстъплението им от вярата.
Като чул този вопъл и излязъл от идолския храм и видял какво става, проконсулът заповядал да стържат светия мъченик още по-силно и да обгарят с горящи свещи остърганите му ребра. Светецът дълго и усърдно се молел на Бога за каещите се да бъде прието обръщането им. Когато, завършвайки молитвата, произнесъл:
- Да, Владико, Господи Иисусе Христе, нека да бъде моята душа за техните души - само тях помилвай.
Тогава измъчващите го палачи изнемогнали и паднали на земята като мъртви. В това време светъл облак осенил свети Кодрат и всички стоящи там вързани и каещи се християни. А проконсула и всичките му съветници заедно с всички езичници обхванала тъмнина; обзел ги ужас и те затреперили от страх, предполагайки, че ей сега и градът ще се разпадне.
След дълго мълчание вярващите чули от висините пение на свети ангели, хвалещи и славещи Бога. Като минали два часа, тъмнината започнала да се разсейва и езичниците, обръщайки поглед към светиите, започнали да виждат небесната светлина. Проконсулът, веднага щом дошъл на себе си, заповядал да хванат всички тези, които под влияние на убедителните думи на мъченика, отново с покаяние се обърнали към Христа. Като ги вързал заедно с другите, намиращи се в съдилището християни, той заповядал да ги отведат в тъмница. И като отвързал свети Кодрат от дървото, отново го оковал в предишните вериги.
Сутринта на следващия ден проконсулът Перений отново отворил съда и заповядал да изведат от тъмницата всички намиращи се там християни, с изключение на свети Кодрат. В продължение на целия този ден той ги разпитвал, скланяйки ги с ласкателства и мъчения да принесат омерзителните жертви. Като забелязал, че християните са непоколебими и непреклонни в изповядването на своята вяра, Перений след много побои, заповядал да отведат всеки от тях в родния му град и там да го изгорят. И всички свети страдалци тръгнали с велика радост, прославяйки Бога. И така всеки от тях загинал, бидейки изгорен в своето отечество, и се преселил в Небесното Отечество.
След това проконсулът отишъл от Никея в Апамия ( град в Мала Азия, на границата между Фригия и Писидия, бел.ред.), водейки със себе си и свети Кодрат. Той дошъл тук и затова, да залови християните, принуждавайки ги да принесат жертва на идолите. Било му заповядано от император Декий да обхожда градовете и страните, предавайки на мъчения и смърт християните, нежелаещи да се поклонят на боговете. Като дошъл в Амапия, проконсулът Перений влязъл в капището, покланяйки се на идолите. Той довел тук и светия мъченик Кодрат и го попитал:
- Ще принесеш ли, лукави вълшебнико, жертва на боговете, или не?
Мъжественият по душа свети Кодрат отговорил:
- Наричай лукав вълшебник своя баща сатаната, защото той наистина е такъв. А аз съм християнин и не зная нито вълшебства, нито лукавства и няма да принеса жертва на бесовете!
Тогава проконсулът казал на своите приятели:
- Какво мъчение да причиня на този окаян християнин, не зная!
Те мълчали, виждайки, че мъченикът вече няма тяло, а само голи кости; цялото му тяло било разкъсано и остъргано. Мъчителят заповядал да сложат светеца в груб чувал и да пускат при него всякакви гадини, а след това да го хвърлят в един дълбок и блатист ров, което било изпълнено. На сутринта мъчителят, смятайки светеца вече за умрял, заповядал да го извадят от рова, и за всеобщо удивление, светецът се оказал невредим. Мъченикът, като устремил погледа си към небето, казал:
- Благодаря Ти, Господи Иисусе Христе, че стрелите на младенците (по ум) причиниха язви на тях и силата им отслабна. А мене Ти укрепи и ми дарува сила за посрамването им и за прослава на Твоето свято име.
След това светецът казал на проконсула:
- Безразсъдни! Не забелязваш ли, че твоята хитрост няма никакъв успех? Направи с мен нещо още по-лошо, прави го по-скоро, не губи време напразно.
- Окаяни - отговорил проконсулът разярен, - аз ще те мъча през целия път, макар и да се уповаваш на своето вълшебство.
След това Перений се отправил към Кесария, като взел със себе си и светия мъченик; извършвайки в капището жертвоприношение по обичая, той повикал светеца при себе си и му казал:
- Стигат ти всякакви мъчения - накрая ела и принеси жертва на боговете!
- Ти игра - отговорил светецът - с мен на мъчения и аз наистина се удивлявам, че ти вече изнемогна, извършвайки ги над мен. А аз, претърпявайки мъченията, не отслабвам, но желая да претърпя за моя Бог такива мъчения, и още по-люти.
Тогава проконсулът в гнева си отново заповядал да бият без пощада светеца с жили по голо тяло, като го разтегнат на греда за мъчения. Впрочем били бити само голи кости, тъй като на тях нямало тяло. По време на побоите светецът пеел:
- Много са ме притеснявали още от младини, ала не са ме надвили. По гърба ми орачи ораха, прокарваха дългите си бразди (Псал. 128:2-3).
Междувременно проконсулът крещял на палачите:
- Бийте по-силно, защото той не усеща мъченията!
Като се обърнал към мъчителя, светецът казал:
- Бий, бий моята смирена кожа, защото когато тя бива разкъсвана, душата ми става по-силна!
- Окаяни - възкликнал проконсулът, - предполагам, че ти си обхванат от зъл бяс!
- Не само не съм обхванат от бяс - отговорил светецът, - но напротив, сам владея вашия баща - сатаната и не само него, но и всичките му слуги и, по благодатта на моя Христос аз заповядвам на всичките му воинства: от мен се бои и трепери всичката адска сила, виждайки върху мен страшното и непобедимо знамение на Иисуса Христа и пребиваващата с мен Негова благодат.
След това, като помълчал малко, светецът призовал:
- Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков.
Присъстващият кесарийски народ възкликнал “амин!”, защото сред народа имало много християни. Тогава в лют гняв проконсулът заповядал да хванат двама мъже, които стоели наблизо и се отличавали със своето благородство, да ги съблекат и незабавно да ги закачат на мястото за мъчения, да ги бият и да стържат телата им. Палачите оставили свети Кодрат и започнали да измъчват тези двама християни, които се наричали Саторин и Руфин. Те били измъчвани дотогава, докато вътрешностите им били готови да изпадат на земята. По време на мъченията Саторин и Руфин умолявали свети Кодрат и всички братя, които били там, да се молят за тях на Господа. Свети Кодрат, призовавайки Бога, произнесъл:
- Господи Иисусе Христе, Сине на невидимия Отец! Изпрати помощ на Твоите раби, милостиво погледни на смирените и ги помилвай! Дай търпение и непобедима твърдост на Твоите страдалци, за да претърпят докрай и така да победят и посрамят въставащия против тях враг!
Минало много време - светите мъченици мълчали, тъй като не били в състояние да говорят от тежките страдания. Накрая мъчителят заповядал да ги отвържат и да им отсекат главите. Така двамата свети мъченици - Саторин и Руфин, възлезли на небето към Съществуващия в две естества Господ Христос, за Когото пострадали.
След това проконсулът Перений се отдалечил от Кесария, дошъл в Аполония*, като навсякъде водел със себе си свети Кодрат, взимайки за мъчения и други християни. Като влязъл в храма на Аполон, Перений казал на мъченика:
* Аполония - град в Илирия, недалеч от морето, славещ се с процъфтяването на науките по време на римското владичество. Бел.ред.
- Познай боговете и ще бъдеш здрав: ще заповядам на лекарите да се погрижат за тебе. И така, приближи се към бог Асклепий (1) и той ще те изцели. Бой се от величието на боговете: почети великия Аполон (2) и Херакъл (3), и царя на всички богове Зевс (4), славния Арес (5) и страшния Посейдон. Нима никога не си плавал с кораб по море и не си почувствал страшната сила на този бог! Поклони се и на сияещото от небесата слънце. Нима то е умряло и вече го няма на небето?
(1) Асклепий или Ескулап - бог на лечебното изкуство, - син на Аполон и дъщерята на Тесопийския цар Корониса. Изобразявали го като почтен брадат мъж с важно и благосклонно изражение на лицето, в бяла одежда и с жезъл, около който се вие змия. Понякога, освен змията, с Ескулап изобразявали и петел, който бил посветен на този бог.
(2) Аполон - син на Зевс и Латона, - брат на Артемида, бог на светлината; вярването на древните придавало на Аполон вечна младост и сила, изразявайки с това вечната мощ на светлината и топлината. Той се изобразявал във вид на силен и прекрасен юноша с лък или с извита пастирска тояга в ръка и с колчан стрели на гърба; а понякога с лира (музикален инструмент) в ръка. Нозете му били без обувки или в красиви сандали, на главата си носел лавров венец.
(3) Херакъл или Херкулес - знаменит гръцки герой, син на Зевс и Алкмена, съпруга на цар Амфитрион. Обикновено го изобразявали като необикновено развит, силен мъж, в най-цветуща възраст, гол или в лъвска кожа, с къдрава коса и с тежка тояга в ръка.
(4) Зевс - бог на небето. Имал много имена. Син на Кронос, най-стария от боговете. Изобразявали го седящ на престол с егида в ръка.
(5) Арес - син на Зевс и Хера; бог на тревогите и морските вълнения; страшен бог на войната, битките, боевете, радващ се на убийства и опиващ се с кръв. Бил изобразяван като юноша с щит и копие в ръцете.
Свети Кодрат отговорил:
- Аз се покланям на Истинния Бог Отец и на Неговия Единороден Син и Светия Дух и треперя пред Неговото могъщество, величие и непристъпна слава. Аз винаги хваля и прославям Неговата неизказана сила и всемогъщество, а на мъртвите кумири няма да се покланям и няма да започна да почитам делата на човешки ръце: не се боя нито от бесовете, нито от тебе, който имаш кратковременна власт. След немного дни аз ще отида при моя Бог, а ти вечно ще стенеш горчиво, защото не си поискал да познаеш Бога, Който ти е дал този живот. Сине на сатаната, брате на дявола, приятелю на нечестивите бесове, надминаващ свинете със своето безсловесие, разярен пес, кръвопиец, змия, по-алчен от зверовете, поглъщащ омерзителното месо в капищата! Как не се срамувате от вашето безумие и не разбирате заслепението си? Вие заколвате в жертва на боговете животни и птици - нима вашите богове, бидейки бездушни, изпитват глад? Поднеси храна към устата на идола, нима той ще я вкуси? И ако вашите богове искат жертви, то попитай когото и да е от тях, каменен или дървен, нека ти отговори - какво иска да му заколите: коза ли, вол ли, или кокошка? О, пагубници! Сами сте паднали в гибелния ров и искате и нас да повлечете в него!
Проконсулът, изпаднал в неистова ярост от тези думи, заповядал да изливат върху язвите на светеца оцет със сол, да ги разтриват с върви от косми и да допират нажежено желязо до ребрата му. А след това, тъй като денят отивал към своя край, мъчителят заповядал да хвърлят страдалеца в тъмница. На сутринта проконсулът излязъл от Аполония, отправяйки се към Хелеспонт (проток, съединяващ Мраморно с Егейско море, бел.ред.), водейки със себе си заловените и вързани християни; заедно с тях носели и светия мъченик Кодрат, защото от жестоките мъки той не можел даже да движи нозете си. Проконсулът, преминавайки през реката, наречена Рунток, бил посрещнат от воеводата на тази област. От околните селища се събрали и големи тълпи християни, сякаш за да посрещнат проконсула Перений, а в действителност желаейки да видят и почетат светия великомъченик Кодрат, славата на когото се разпространявала по цяла Азия и по цялата земя. Проконсулът влязъл заедно с областния началник в селището, през което минавал пътят им, и пренощувал в него; с настъпването на деня той пожелал да принесе жертва на бесовете, тъй като в селището имало много идоли - наред с това, разбира се, искал да принуди и християните да принесат жертва. Преди всичко проконсулът заповядал да поставят пред него свети Кодрат и тъй като той нямал сили да върви пеша, го докарали с колесница до капището. Но макар и свети Кодрат да бил слаб телесно, на вид изглеждал весел, усмихвайки се и веселейки се в Бога, своя Спасител. Там стоял целият събрал се народ, желаещ да види страданието на Христовия мъченик. Проконсулът попитал Кодрат:
- Кодрате! Намислил ли си да познаеш боговете, или държиш на предишното си безумие?
Светецът гръмогласно отговорил:
- Аз от най-ранна възраст съм научен да познавам Истинния Бог Христа; аз съм християнин от утробата на майка си и друг Бог не зная, освен Този, в Когото вярвам, откакто съм се родил!
Тогава проконсулът заповядал да разпалят огромен огън, да поставят върху него желязно легло и когато то се нажежи, да положат мъченика върху него.
- Не е нужно - казал при това светецът - някой да заповядва и да ме слага на това легло - аз и сам ще легна на него!
И така, укрепен от Христовата сила, той сам влязъл в огъня, и като се осенил с кръстното знамение, легнал на нажеженото легло и почивал на него като на мека постеля, без ни най-малко да пострада от огъня. Огънят, изгубил естествената си сила, служел на Божия раб само колкото да стопли и успокои многострадалното тяло на светия мъченик. Междувременно слугите на дявола подклаждали под леглото смола, масло, памук, а светецът възпявал:
- Побързай, Боже, да ме избавиш, побързай, Господи, да ми помогнеш. В стид и срам да потънат, които търсят душата ми (Псал. 69:1-2)! И при това се надсмивал над мъчителя и казвал:
- Твоят огън е хладен и желязото на това легло е много по-меко от твоето ожесточено сърце. Ти добре постъпи, като ми заповяда, както съм уморен от пътя, да си отдъхна на тази мека постеля.
С тези думи светецът се обръщал на леглото като на постеля. Минало много време, а светият мъченик оставал в огъня жив, здрав и невредим; тогава мъчителят, пламтящ от гняв, заповядал да свалят светеца от леглото и да отсекат главата му извън селището. Като излязъл от огъня със здрави нозе, светецът вече не се нуждаел от колесница или от хора, които да го поддържат, но съм тръгнал към мястото на смъртта, пеейки по пътя:
- Благословен Господ, Който не ни предаде за плячка на техните зъби (Псал. 123:6).
Заедно с него пеели и някои от братята, които го следвали. И като въздал благодарност на Бога, той преклонил под меча честната си глава.
Така завършил живота си светият Христов великомъченик Кодрат, бидейки посечен с меч в десетия ден на месец март, в който се увенчал с мъченичество заедно със своята дружина и неговия съименник и приятел, Кодрат Коринтски, което станало при царуването на Валериан над гърците и римляните, а над християните при безкрайното царстване на нашия Господ Иисус Христос, на Когото слава и власт с Отца и Светия Дух сега и винаги и вовеки веков. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com