Св. дякониса Олимпиада
† 409 година
Чества се на 25 юли
|
Св. дякониса Олимпиада† 409 година Чества се на 25 юли |
По молитвите на преподобната наша майка Олимпиада, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас. Амин.
На този ден е успението на праведната Анна, майката на Пресвета Богородица.
На този ден Руската църква възпоменава и преставянето на преподобния Макарий Желтоводски, в 1444 година.
По-долу:
Виж също:
Никомидия
е бил цветущ град в Мала Азия на брега на Мраморно море, столица на източната половина на Римската империя при Диоклетиан и неговите приемници. В Никомидия са живяли, светителствали, свидетелствaли и загинали за вярата:
В ІV в. живяла в Цариград благочестивата дякониса Олимпиада. Родителите й принадлежали към едно от най-знатните семейства в столицата. Майка й била първо омъжена за арменския цар Арсак, а когато той умрял, тя се омъжила за един знатен сановник в Цариград. Олимпиада била едничка нейна дъщеря и била възпитавана в разкош и богаство. В ранна младост тя била сгодена за един знатен момък, който се поминал. И тогава тя решила да не се омъжва за никого.
След смъртта на родителите си тя станала наследница на несметно богатство. Олимпиада била тогава млада и красива. Тя обаче не се прелъстила ни от светски блясък и удоволствия, нито от разкош. Отказала се от всичко, пазела строг пост, носела проста, дори бедна дреха, но с щедра ръка помагала на бедни и болни, строила църкви, издържала болници, откупувала пленници от робство, пращала помощи и в отдалечени страни.
В това време царувал Теодосий Велики. Един от сродниците му пожелал да се ожени за Олимпиада и поискал неговото покровителство. Царят започнал да убеждава Олимпиада да встъпи в брак със сродника му. Богатата девойка не се съгласила. Тогава донесли на царя, че тя разпилява своето имение. Обиден от нейния отказ, Теодосий Велики заповядал на градския управител да й отнеме имението и да го управлява, докато тя навърши 30 години. Управителят мислел чрез строги мерки да склони Олимпиада да се омъжи. Той не само я лишил от всякаква възможност да разполага със своето имущество, но ограничил и нейната лична свобода.
Дълго Олимпиада понасяла с търпение всички притеснения на управителя, като смятала, че това е Божие изпитание. Тя и не се оплаквала от лични обиди и оскърбления. Огорчена била само от това, че бедните са лишени от нейната помощ. Затова най-после тя решила да напише до царя писмо, в което между другото казвала: "Господарю, ти ми стори милост, като ме освободи от големите грижи да управлявам своето имущество. Но аз те моля, заповядай на тогова, комуто си поверил това имущество, да го раздава на бедните. Ти чрез това ще избавиш и мене от суетна слава."
Царят заповядал да върнат на Олимпиада нейното имение и тя отново почнала да употребява всички свои доходи за милосърдни дела. Нейният добродетелен живот й спечелил всеобщо уважение. Патриарх Нектарий я поставил дякониса и тя с най-голямо усърдие изпълнявала своите задължения. За свои близки считала великите светители Григорий Богослов, Григорий Нисийски, Петър Севастийски, Епифаний Кипърски и особено св. Йоан Златоуст.
Когато св. Йоан Златоуст, обвинен от враговете си, бил осъден на изгнание, всички негови приятели дълбоко скърбели за това. Той повикал Олимпиада и другите дякониси, за да се прости с тях. Молил ги да не оставят трудовете си и да се покоряват на оня епископ, който бъде поставен на вместо него. През нощта след заминаването на св. Йоан ненадейно в катедралата избухнал пожар, който се разпространил в града. Враговете на Златоуст обвинили в това неговите привърженици. Заедно с другите и Олимпиада била повикана на съд. Тя с твърдост заявила, че нейният безукорен живот и щедрите милостини на църквите я закрилят от подобно обвинение. Нейната правота била очевидна, обаче й наложили парична глоба.
Скоро Олимпиада напуснала Цариград и отишла в Кизик. Но и там враговете не я оставили на мира. Те я
изпратили на заточение в Никодимия. Св. Йоан Златоуст, който сам бил в изгнание, не преставал в писмата си да я утешава да не губи бодростта на духа, да не се предава на извънмерна
скръб и търпеливо да понася временните бедствия.
"Едно само е ужасно – писал й той, - това е грехът. Всичко останало е басня; ще ми споменеш за коварства, или за лицемерие, или за измами, за злочестия, за обвинения, за изгубване на имение, за изгнание, за най-остри мечове, за море, дори за борба с цялата вселена. Каквото и да са всички тия неприятности, те са кратковременни, съществуват за смъртното тяло, но не вредят на бодрия дух."
"Нека нищо случайно не те смущава! Не викай тогова или оногова! Не тичай подир сянка, защото човешката помощ е сянка. Иисуса, Комуто служиш, Иисуса викай непрестанно!"
От писмата на св. Йоан Златоуст се вижда, че Олимпиада понасяла бедствията и гоненията със спокойствието на истинска християнка и със своя пример ободрявала и другите. Тя починала в Никодимия в 410 година. Нейните нетленни мощи били пренесени по-късно в Цариград и поставени в девическия манастир, построен от самата нея.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Родина на света Олимпиада, наречена така в чест на своята майка, бил Цариград, където живеели
нейните известни и знатни родители. Баща й, Анисий Секунд, бил един от най-почтените сенатори, а майка й била дъщеря на знаменития епарх Евлавий, който се споменава в разказа за
чудесата на Христовия светител Николай и който при царуването на Константин Велики бил първият човек
след царя.
Олимпиада, дъщерята на Евлавий, отначало била сгодена за най-младия син на Константин - Констанс, който след баща си царувал в древния Рим; но той бил убит преди брака, а тя била дадена на арменския цар Арсак, с когото живяла малко и овдовяла, тогава Олимпиада се омъжила за споменатия сенатор Анисий Секунд и родила света Олимпиада, която, още преди да достигне пълнолетие, родителите й сгодили за един благороден младеж, син на епарха Невридий; но самият брак бил отложен. Минали двадесет месеца и годеникът починал, а Олимпиада останала девица и в същото време вдовица; тя вече не искала, макар и да била достигнала пълнолетие, да се омъжва за друг, но пожелала да пребивава в девство и целомъдрие през целия си живот.
След смъртта на родителите си Олимпиада останала наследница на големи богатства и безчислени имения; всичко това посветила на Бога и започнала с щедра ръка да раздава на нуждаещите се: на църкви, манастири, пустинножители, болници, приюти за бедни и странници, на сираци и вдовици, и на изпадналите в нищета; изпращала щедра милостиня и на затворените в тъмница и изпратените на заточение; и щедростта й се разпространявала на много места. Самата тя постоянно се молела и постела, всячески умъртвявайки тялото си и покорявайки го на духа.
По това време царувал Теодосий Велики (император от 379 до 395 г., бел.ред.), баща на Аркадий и Хонорий; той имал родственик на име Елпидий, за когото желаел да омъжи блажената Олимпиада, защото била млада и красива, но тя не искала. Царят се обръщал към нея с молби, всякак се стараел да я уговори да се омъжи за Елпидий, но тя никак не се съгласявала, въпреки че я заплашвали, и знаела, че царят се е разгневил. Тя изпратила на царя следния отговор:
- Господарю! Ако Бог искаше да бъда омъжена, не би взел от мене първия ми мъж; но тъй като Той е знаел, че няма да ми бъде от полза да бъда омъжена в този живот, е освободил мъжа ми от съвместен живот с мене, а мене е избавил от тежкото иго на властта на мъжа и е вложил в мислите ми Своето благо иго (сравн. Мат. 11:30, бел.ред.).
Царят се разгневил и заповядал на градоначалника да отнеме всичкото й имущество и да го пази, докато тя не навърши тридесет години. Градоначалникът, не толкова по заповед на царя, колкото по клевети на Елпидий, така я обиждал и притеснявал, че тя не само над имуществото си, но и над самата себе си нямала власт: той не й позволявал нито да беседва с богоугодни светители, нито дори да посещава църква, надявайки се, че тя от мъка ще се съгласи да се омъжи, но Олимпиада се радвала и благодаряла на Бога. След известно време тя написала на царя следното:
| 1. Между другото, византийският император носел титлата “епископ на външните дела на църквата”; думата епископ в превод означава надзорник, наблюдател. 2. Грижите за спасението на душата. 3. Дякониси имало още в апостолско време. Апостол Павел в посланието си до Римляни (16:1) споменава за Фива, която била “дякониса при църквата в Кенхрея”; в
следапостолските времена за дяконисите често споменават съборите (1 Всел. съб. пр. 19; IV Всел. съб. пр. 15; VI Всел. съб. пр. 14), а също и отците и учителите на църквата и
императорите в своите закони (Юстиниан. новел. 3, 6 и 123). За дякониси в началото се избирали предимно девици, а от вдовиците само “верни и благоговейни, които са били омъжени
само веднъж” (Постанов. Апостолск. кн. VI, 18); но при император Юстиниан било позволено да се избират и от едните, и от другите, и при това по-млади от 40 години, въпреки че
истинското служение им се възлагало след достигане на тази възраст. (IV Всел. съб. пр. 15; Юстиниан. нов. 123); само жени, отличаващи се с благочестив живот, веднага се
назначавали за дякониси, без предварително изпитване. Длъжностите на дяконисите се състояли в следното: |
- Ти, владико, ми оказа царска милост и постъпи с мене като истински епископ (1), заповядвайки на друг да се грижи и пази моето бреме, за което се грижех сама; още по-голямо благодеяние ще ми направиш, ако заповядаш на твоя чиновник да раздаде всичкото ми имущество на църквите, на бедните и нуждаещите се, за да избегна суетната слава, раздавайки го сама, и тогава няма да пренебрегвам истинското си богатство (2), свободна от грижите за земното и скоропреходно богатство.
Царят прочел писмото й и като размислил в себе си, отново й позволил да се разпорежда с имуществото си: достатъчно бил слушал за добродетелния й, богоугоден живот, за изключителното й въздържание и жестокото умъртвяване на тялото й. Наистина, тя никак не ядяла месо, не се къпела; ако необходимостта я заставяла да се измие поради болест, тя сядала във вана с топла вода, облечена в риза, без да се съблича, защото се срамувала не само от слугините си, но и сама не искала на вижда голото си тяло.
Заради целомъдрения си и честен живот света Олимпиада, на чиито добродетели се удивлявали и светителите, била взета за служене на църквата и поставена за дякониса (3) от светейшия патриарх Нектарий (Константинополски патриарх от 381 до 397 г., бел.ред.). И служела на Господа честно и праведно заедно с другите дякониси, подобно на евангелската вдовица света Ана, която “не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем” (Лук. 2:37.).
Враждуващите със свети Иоан Златоуст, който бил патриарх след
Нектарий, се отнасяли враждебно и към тези невинна Христова рабиня, и най-вече Александрийският патриарх Теофил: той се гневял срещу нея за това, че приела изгонените от него от
египетската пустиня честни монаси (за тях подробно се разказва в житието на свети Златоуст), когато те дошли в Цариград и ги хранела заради
Христа. Изобщо тя радушно приютявала и се грижела за идващите в града странници, монаси и епископи, отделяйки за тях от имуществото си, и сам Теофил преди често се ползвал от
нейното гостоприемство и щедрост. Впоследствие той се отнасял враждебно към нея и заради споменатите монаси, и заради свети Иоан Златоуст, и се стараел да я обезслави с
несправедливи обвинения, но никой не вярвал на злобните му лъжи и клевети - всички знаели за чистия й и свят живот.
Славата на тази истинна Христова рабиня се разпространявала по всички църкви; тя постъпвала подобно на евангелския самарянин, който качил на животното си човека, изранен от разбойници и оставен без внимание от всички минаващи, откарал го в странноприемницата и се погрижил за оздравяването му (Лук. 10:30-37), действително тя давала подслон на всички, нямащи къде глава да подслонят; усърдно се грижела за бедните и болните, поразени от язви, захвърлени на улицата и оставени от всички, и изцяло, без притворство, била отдадена на делото на милосърдието. Колко злато и сребро дала за добри дела, за дрехи и всекидневна храна на бедните, не е възможно и да се изкаже.
Тя много помагала и на великите светители, които идвали в Цариград по свои дела, всячески удовлетворявайки нуждите им. Така тя се притекла на помощ със своето имущество, жертвайки много злато, сребро и църковни украшения, на свети Амфилохий, епископ Иконийски и на Онисим Понтийски (а преди това и на Григорий Богослов, патриарх в Цариград преди Нектарий), и на Петър Севастийски, брат на Василий Велики, и на Епифаний Кипърски. На Оптим - той починал в Цариград - затворила очите със собствените си ръце. Тя правела добро не само на светите и добродетелни хора, но и на размирниците и враговете, като Антиох, епископ Птолемаидски, Акакий Верийски, Севериан Гавалийски и подобните на тях. Била незлобива и отдала цялата себе си на Бога, затова и имуществото си смятала не за свое, а за Божие.
Свети Иоан Златоуст я уважавал като велика Божия рабиня и я обичал с духовна любов, както някога свети апостол Павел - Персида, за която пише: “Поздравете обичната Персида, която много се потруди за Господа” (Рим. 16:12). И света Олимпиада направила не по-малко от Персида, трудейки се много заради Господа и служейки на светиите с голяма и топла любов.
Когато несправедливо свалили от престола невиновния в нищо свети Иоан Златоуст, блажената Олимпиада горчиво плакала за това заедно с другите дякониси. Излизайки за последен път от църквата, влязал в кръщелното отделение, повикал блажената Олимпиада, заедно с дяконисите Пентадия, Проклия и Салвина, добродетелна вдовица, и им казал:
- Елате, деца мои, и ме послушайте. Това, което се върши против мене, вече е към своя край. Аз съм завършил своето дело и мисля, че едва ли ще ме видите повече. Затова ви моля, не оставяйте църквата заради епископа, когото ще поставят на мое място, по принуда или с общ съвет, но му се подчинявайте, както се подчинявахте на Иоан: църквата не може да бъде без епископ. И така Божията милост да бъде с вас, споменавайте ме в молитвите си!
Те, обливайки се в сълзи, паднали на колене пред него, а светецът тръгнал на път към мястото на заточението.
След изгонването му се запалила катедралната църква; и немалка част от града изгоряла; затова всички поддръжници на свети Иоан, невинни, били разпитвани от градоначалника за този пожар: предполагало се, че те запалили църквата; тогава пострадала и света Олимпиада, като че била виновна за пожара; изправили я пред съда и сурово я разпитвали (началникът бил жесток и безсърдечен). Въпреки че в нея не се намерила никаква вина, той несправедливо отсъдил Олимпиада да заплати голямо количество злато за подпалването, за което не била виновна.
| * Кизик се намирал на полуостров Пропонтида (Мраморно море), Арктониса. ** Никомидия - град в областта Витиния на брега на Мраморно море, в северозападната част на Мала Азия. Света Олимпиада била заточена в Никомидия в 405 г. *** От свети Иоан Златоуст достигнали 17 писма до Олимпиада. |
След това светицата напуснала Цариград и отишла в Кизик*; но враговете й не я оставили на мира и там;
осъдили я на изгнание и я заточили в Никомидия**; узнавайки за това, свети Иоан Златоуст й написал послание от мястото, където бил заточен, утешавайки я в скръбта й***.
След като прекарала много време в изгнание и претърпяла много скърби, блажената се преставила в Господа (около 409 г., на 25 юли, бел.ред.).
След смъртта си, когато честното й тяло още не било погребано, светицата се явила насън на Никомидийския епископ и казала:
- Положи тялото ми в дървен ковчег и го хвърли в морето; където го изхвърлят вълните, там да бъде погребано.
Епископът така и направил. Вълните изхвърлили ковчега на сушата в една местност близо до Цариград, наречена Врохти, където се намирала църквата на свети апостол Тома. Местните жители били известени от Бога за тялото на света Олимпиада; те излезли на брега, намерили ковчега и го положили в църквата на апостола. И от него ставали изцеления от всякакви болести. След много години това място било нападнато от варвари, които запалили църквата, а светите мощи, останали невредими от огъня, въпреки че ковчегът изгорял, хвърлили в морето; и на мястото, където ги хвърлили, водата станала кървава: така Бог възвестявал за страданието на Своята рабиня. Но чудотворните мощи отново били взети от морето от верните. Като узнал за това, Цариградският патриарх Сергий (първият патриарх с това име в Константинопол в 610-638 г., бел.ред.) наредил на презвитер Иоан да ги донесе с чест в Цариград. Когато презвитерът пристигнал на мястото и вдигнал светите мощи, от тях изтекла много кръв: и всички били удивени как след двеста години от сухите кости тече кръв като от живо тяло. Така светите и чудотворни мощи били пренесени в царстващия град и положени в девическия манастир, основан от света Олимпиада; от светите й мощи ставали много чудеса: изцелявали се всякакви болести и се изгонвали бесове по молитвите на света Олимпиада и по благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на когото с Отца и Светия Дух подобава чест и слава, сега и винаги и във вечни векове. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com