Св. преподобна Димитра Киевска (Силистренска)Святая преподобная Димитра Киевская, основательница Киевского Свято-Введенского монастыря (1878) 1810 - 1878 година Чества се на 9 март (22 март стар стил) |
На тебе, майко, който е верен, ще се спаси,
защото като си взела кръста, последвала си Христа и, вършейки дела, си учила:
да се презира, прочее, плътта, защото прехожда,
а да се стараем за душата, безсмъртното творение,
затова и са ангелите заедно ще се възрадва, преподобна, твоят дух.
По-долу:
Виж също:
На руски език:
Св. Димитра Киевска е родена през 1810 г. в Силистра. Носела името Матрона Александровна Егорова. Скоро семейството й се преселило в Бесарабия и тя се омъжила за капитан от руската армия, който загинал в Кримската война (1853–1856). Матрона Александровна приела монашески подстриг с името Димитра в чест на Св. Димитър Солунски.
Матушка Димитра помагала на ранените на бойното поле по време на отбраната на Севастопол през 1855–1856 година, а през Руско-турската война (1877–1878) организирала в дома си в Киев лазарет за ранените войници.
През 1878 г. матушка Димитра основала в Киев Веденската женска религиозна община "Въведение Богородично" с благословията на Киевския митрополит и с указ на император Александър II. В нея били приютени 33 вдовици и сирачета, които желаели да посветят живота си на Бога и Църквата. Броени дни след това тя починала на 9 март 1878 година в Санкт Петербург. Мощите на матушка Димитра били пренасяни няколко пъти, но през 1996 година са били върнати в Свято–Веденския манастир.
През 2008 г. Украинската православна църква (Московска патриаршия) причисли Матрона Александровна към лика на поместно почитаните светии. Година по-късно силистренчани имаха възможността да се поклонят на мощите на преподобна Димитра в родния й град.
Pravoslavieto.com
Всички дати по-долу са посочени по гражданското летоброене..
Св. преподобна Димитра Киевска, в света Матрона Александровна Егоровна, е родена през 1810 г. в българския град Силистра. Тя била възпитана от благочестивите си родители Александър и мария в духа на православната вяра, с многочислените примери на житията и благочестието на светците, прославили българската земя.
В края на 20-те години на XIX в. семейството на преподобната Димитра се преселило в Бесарабия. Съпругът й, капитанът от руската армия Иван Егоров, загинал геройски в Кримската война (1853–1856). Матушка Димитра взела участие в отбраната на Севастопол (1855–1856), като помагала на ранените на бойното поле. През Руско-турската война (1877–1878) пък организирала в дома си в Киев лазарет за ранените войници. За участието си във войните тя получила няколко награди.
През 1856 г. тя заминала за Киев и се установила в Печерск. Водила благочестив и скромен живот, черпела нравствени сили в молитвата и в четенето на духовни книги, и посещавала често манастирските храмове. Часовете на уединение и молитва укрепили духа и надеждата й в Божието милосърдие.
Тук, в Киев, се състояла забележителна среща, която променила целия й по-нататъшен живот. По Божий промисъл матушка Димитра се запознала с Киевския митрополит Исидор (Николски) (1858–1860), един от най-известните йерарси на Руската православна църква. Той станал неин духовен отец и наставник в продължение на много години. Тя дълбоко почитала своя духовник и не предприемала без благословията му нищо. Митрополит Исидор посочил на матушка подвижническия път, и, като го следвала, тя успяла да направи много за благото на Църквата и обществото.
По предложение на владиката, матушка Димитра се заела със създаването на религиозна женска община за вдовици и сираци на загиналите през време на войните и за бедни безприютни цени. За благослов и покровителство на бъдещата обител, митрополит Исидор й подарил на досточтимата Боголюбската икона на Божията Майка. По-късно, когато заемал Сакт-Петербургската катедра (1860-1892), митрополит Исидор неизменно покровителствувал и подмагал общината.
С благословията и помощта на митрополит Исидор преподобна Димитра започнала през 1960 г. да изкупува имоти около нейния и през 1876 г. притежавала огромен земеделски участък с многобройни постройки - почти целия Печорски квартал в Киев. В него тя възнамерявала да създаде женска религиозна община. Това си намерение тя изложила в своето духовно завещание, написано в Санкт-Петербург.
През 1877 г. тя се обърнала с молба към Киевския митрополит Филотей да разреши основаването на женска община, в която да живеят 33 вдовици и сирачета, които нямат средства за живот и желаят да се посветят на Бога и Църквата. Молбата й била удовлетворена и на 4 март 1878 г. с указ на император Александър II в Киев била учредена Веденската женска религиозна община "Въведение Богородично".
В полза на общината тя дарила земеделски участъци и няколко жилищни домове, както и ценни книжа на стойност 21 000 рубли. Тя подготвила всичко относно устройството на общината и поръчала в Санкт-Петербург да бъде изработен иконостас.
През средата на XIX в. в Украйна се появили много женски религиозни общини. Те имали забележителна роля в делото на християнското милосърдие. Общините обединявали жени от всички възрасти и съсловия, които имали еднакъв духовен стремеж - служба на страдащите. За разлика от манастирите, в общините не практикували пострижение на иконики (монахини), но се съблюдавал обета на безбрачието и правилата на религиозния и трудовия живот. Пътят на развитие и характерът на тези общини бил различен, но всяка от тях била белязана от личността и жизнения път на своята учредителка. Първа от създадените такива общини в Киев била Свето-Веденската, основана от Матрона Александровна Егорова.
Матрона Егоровна не успяла да дочака завършека на своето свято дело. Броени дни след основаването на общината, тя починала мирно и с упование на Господа на 9 (22 март) 1878 г. в Санкт-Петербург. Още приживе приемайки матушка приела тайно монашески постриг с името Димитра, в чест на св. Димитър Солунски - светия покровител на българите и на войните.
По решение на митр. Исидор преподобната била погребана временно в лаврата "Св. Александър Невски", но още същата година мощите й били пренесени в Киев и положени във втория храм на общината "Св. великомъченик Димитър". Обитателките почитали молитвено паметта на основателката на общността. Ежегодно на 9 март (22 март) - в деня на нейната смърт, и на 26 октомври (8 ноември) - храмовият празник на общината, киевските митрополити, архимандри от Киево-Печорската Лавра или други йереи отслужвали Божествената литургия в храма "Св. Димитър" и панихида на гроба на преподобната.
През 19985 г. от България била изпратена бяла мраморна плоча с надпис: "Основательница Кіевской Введенской Общины монахиня Димитра Матрона Александровна Егорова. Родилась въ Силистріи 1810 года скончалась 9 марта 1878 года".
През 1992 г. Руската Православна църква предала Веденската църква на Украинската Православна църква.
На 8 ноември 2008 г., по време на тържественото честване на 130-годишнината от основаването на Свято-Веденския манастир, Украинската православна църква (Московска патриаршия) причисли Матрона Александровна към лика на поместно почитаните светии. Тя бе канонизирана с още една монахиня от манастира - св. Олимпиада, духовна наставница на архим. Антоний, впоследствие игумен на Троице-Сергиевата лавра в Русия.
Днес поклонници от Украйна и други православни страни се покланят на мощите на света Димитра в процъфтяващия Свето-Веденски манастир. По благодатните молитви на преподобна Димитра много от тях получават изцеление. Нейният духовен подвиг и богоугоден живот приживе, нейната жертвеност, безстрашие и готовност да се притече на помощ на бездомните и страдащите, са благотворен пример за много православни, поведени от Господа по пътя на покаянието и дейната любов за спасението на своите души.
Паметта на св. Димитра Киевска Църквата чества на 9 март (22 март стар стил).
Pravoslavieto.com
След смъртта на бъдещата св. Димитра, ръководството на Веденската религиозна община поела игумения Евталия. Храмът "Въведение на Пресвета Богородица" в главната сграда на общината бил окончателно устроен и осветен от Киевския митрополит Филотей на 14 ноември същата година. Започнала работата и по създаването на още една църковна община.
Постепенно Веденската община се превърнала в добре устроено стопанство. Броят на сестрите в обителта, които посветили живота си на служба Богу като приемат иночески постриг, достигнал 118. Свидетелство за духония подем и материалното обезпечение на Киево-Веденската женска община бил Указът от 30 април 1901 г., в който тя получила статут на общежителен женски манастир.
През годините на съветската власт манастирът продължил да съществува, но до 1934 г. в Киев били закрити общо 67 православни общини, сред които и СветоВеденския манастир.
През 1941 г. в окупирания от германските войски Киев били открити няколко православни манастира, между които и Свето-Веденската обител, който тогава имала 34 обитатели. Само двадесет години по-късно обителта била отново закрита и в нейните сгради била разположена районната болница. Останките на основателката монахиня Димитра били положени в Зверинецкото гробище.
След дълги години на забвение в началото на 90-те години манастирът бил възстановен отново, вече като мъжки манастир. За сравнително кратко време било възобновено богослужението, и на 8 август 1996 г. с литийно шествие мощите на монахиня Димитра били върнати в обителта за всеобщо поколнение.
Свято-Веденският манастир в рамките на Киевско-Печерската лавра. Главна светиня на обителта е иконата на св. Богородица "Призри на смирение" върху стъкленото покритие на която през 1993 г. по чудодеен начин бил изписан образът на Божията майка.
Pravoslavieto.com
Виж също: