Св. Дасий Доростолски (Дазий Доростолски)
Св. мученик Дасий Доростольский
St. Dasius of Durosturum (St. Dasius Dorostolski)
† 20 ноември 292 година
Чества се на 20 ноември
|
Св. Дасий Доростолски (Дазий Доростолски)Св. мученик Дасий Доростольский † 20 ноември 292 година Чества се на 20 ноември |
Твоят мъченик, Господи,
при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец,
Защото, имащ Твоята подкрепа,
мъчителите повали
и съкруши на демоните безсилната дързост:
с неговите молитви спаси нашите души.
Сцена с посичането на св. Дасий Доростолски. Миниатюра от месецослова на Василий ІІ от началото на ХІ век.
По-долу:
Виж също:
Св. мъченик Дасий живял през III век в крайдунавския град Доростол (днес Силистра). Жителите на града се готвили за празника на езическия бог Сатурн. Според обичая, тридесет дни преди празника те избирали красив юноша, обличали го в красиви дрехи и му оказвали царски почести, а в деня на празника го принасяли в жертва на бога.
Този път изборът паднал на св. Дасий. Като узнал това, той казал: "Ако ми е съдено да умра, по-добре да умра за Христа като християнин". Той открито изповядал пред съгражданите си своята вяра в Христос, изобличил ги за тяхното злочестие и заблуждения и обърнал много от тях в Христа. Поради това, по заповед на императорите Диоклециан (284-305) и Максимиан (284-305), той бил обезглавен след жестоки мъчения.
Св. Дасий се празнува от Православната и от Римокатолическата църква в деня на смъртта му - 20 ноември.
days.pravoslavie.ru
Превед Pravoslavieto.com
Св. Дазий е един от най-известните и почитани мъченици на Христовата вяра по българските земи през късната античност, а и във времето на Първото българско царство. Св. Дазий
(“Дасий мъченик”) присъства и в култовия живот на Търновската патриаршия, но очевидно след ХІ-ХІІ в. на преден план излизат други сакрални личности, особено такива, които са
свързани със собствената християнска история на българите (Св.равноапостоли Кирил и Методий и учениците им, св. Иван Рилски, светците, чиито мощи са се пазели в столицата
Търновград и т.н.).
Св. Дазий произлизал от местните траки и служел като обикновен войник в римския ХІ Клавдиев легион, базиран в Дуросторум/Доростол (бълг. Дръстър, дн.
Силистра). При съвместното управление на императорите Диоклетиан и Максимиан (т.е. в периода 284-305 г.), когато християните били подложени на масови гонения, св. Дазий отказал да
участва в новогодишните езически празненства. Изправен на съд пред Басос, легатът на легиона, той с ярки думи изразил вярата си в Христа. След жестоки мъчения тракийският войник
бил посечен на 20 ноември (петък) 302 г. Неговото житие било написано още през ІV- V в. (най-старият ръкопис се съхранява в Парижката национална библиотека), а култът към мъченика
придобил широка известност. Св. Дазий бил включен в Синаксара на Цариградската патриаршия, в историята на Хиероним и др. Най-ранното му изображение е в Менелогия на Василий ІІ (ХІ
в.). Св. Дазий се споменава в надпис от Аксиополис (дн. Черна вода в Северна Добруджа, Румъния) от VІ в. заедно с мъчениците Кирин, Киндеос и Тасиус. В чест на доростолския мъченик
били издигани храмове и параклиси в различни части на империята.
В края на VІ в. жители на Доростол, уплашени от аваро-славянските нашествия, побягнали в Италия. Те отнесли
със себе си мощите на светеца в големия град Анкона, където и днес в музея "Диоцезиано" се пази неговият каменен саркофаг с надпис: "На това място лежи св. Дазий, пренесен от
Доростол". Надали е случайно, че един от епископите, участвали в преговорите между Римската курия и св. княз Борис-Михаил, бил Павел Анконски.
Православната църква
отбелязва паметта св. Дазий на 4 октомври.
Пламен Павлов, Христо Темелски
Из " Българските светци"
Дуросторум е дал най-много достигнали с имената си до нас светци-мъченици през първите четири века, когато се е утвърждавало християнството в земите, заключени между Дунав и Стара Планина. За съжаление с малки изключения тяхната памет е потънала в забрава и за живота и мъченическата им смърт се знае малко или нищо. Дори имената на тези 14 верни следовници на Христос, просияли по нашите, български земи, в болшинството си са известни само на тесен кръг специалисти. Колко от нас са чували за св. Дасий Доростолски, св. Емилиан Доростолски, св. Квинтилиан Доростолски, св. Дадас Доростолски, св. Пасикрат Доростолски, св. Виталиан Доростолски, св. Валентиниан Доростолски, св. Юлий Доростолски, св. Никандър Доростолски, св. Марциан Доростолски, св. Максим Доростолски, св. Исихий Доростолски, св. Калиник Доростолски, св. Кирил Доростолски?
Българските историци и учени и до днес са в голям дълг към тези Христови светилници, тъй като досега няма нито едно сериозно българско изследване върху живота и подвига им. И все пак благодарение на западни изследователи като Le Quien, Delehaye, Zeiler, Halkin, Knopf, F. Cumont, обществото на Боландистите и др. житията им са събрани, отчасти обработени и популяризирани. Прави впечатление, че през последните години нашите северни съседи, румънците, също работят много усилено върху този изключително интересен период от историята, в който се е разпространявало и утвърждавало християнството по нашите земи.
Може би най-популярният и сравнително добре познат и на нашите читатели светец от тази епоха е първомъченикът на Дуросторум – св. Дасий (Dasius). Краткото му житие е включено в многотомното издание на Жития на светци на св. Димитрий Ростовски, което вероятно е спомогнало за популяризирането му сред славяните.
Св. Дасий бил по произход тракиец и служел като обикновен войник в римския ХІ Клавдиев легион, същият, който става причина за въздигането и утвърждаването на града Дуросторум. По време на съвместното управление на императорите Диоклетиан и Максимиан (периода 284-305 г.) срещу християните били издадени няколко едикта, станали причина за проливането на много мъченическа кръв.
Един от най-древните и почитани богове в Римската империя бил Сатурн (заимстван вероятно от етруските). В негова чест още през V век до Христа на Форума в Рим бил издигнат храм. Първоначално бил считан за бог на земеделието, на посевите. Някои съвременни изследователи отхвърлят това твърдение и го определят като хтонично божество - т. е. божество на подземния свят на мъртвите. Може би последните имат право, тъй като главното божество сред тракийците гети и даки е бил Залмоксис, който освен всичко друго е бил и господар на смъртта и основна фигура в божествените (тракийските орфически) мистерии. Не по-късно от ІІІ в. преди Христа започнали да се отъждествяват това божество с гръцкия бог Кронос. Времето на бог Кронос се считало за "златна епоха" за човечеството, когато всичко било в изобилие и нямало бедни и богати.
Като спомен за този изгубен рай през месец декември (17-19 декември) са били организирали пищни тържества, наречени Сатурналии или Кронии. Правели се богати трапези, на които роби и господари си сменяли местата и господарите прислужвали на своите роби, освобождавани били затворници, а хората си подарявали свещи, чиято светлина имала магическото излъчване да подпомагат намаляващото зимно слънце. Цялата търговия по време на празниците замирала, училищата и съдилищата не работели. Войните също трябвало да бъдат преустановени в периода на празника. Тридесет дни преди празника бил избиран и карнавален "цар на крониите" - красив юноша от войската, когото обличали в царски одежди и който имал пълната свобода да извършва каквото си поиска в продължение на няколко седмици, включително и да люби, която си пожелае от жените в града, където бил избиран. След края на този срок царят на крониите бил развенчаван и принасян в жертва на Кронос. Днес имаме сравнително вярна и пълна представа за "бесовствата" през крониите благодарение на житието на свети Дасий.
Темата за Сатурналиите-кронии е достатъчно добре осветлена и доста експлоатирана. Джеймс Фрейзър в своето класическо изследване за магията и религията (Златната клонка) отделя доста място на житието на св. Дасий и описаните в него тържества. Обаче въпреки многобройните научни изследвания по въпроса, на болшинството учени като че ли им убягва един очевиден факт – съдебният процес срещу Христос е много идентичен със случващото се по времето на празника Сатурналии. Обличането на Христос в царска одежда от Пилат, подигравките на римските войници с "царя юдейски”, опитът Христос да бъде освободен според "обичая” на този празник да се освобождава един затворник (виж Йоан 19:1-3; Мат. 27:15-17; Йоан 19:14 и др.).
В онази далечна 292 г. се случило така, че жребият отредил св. Дасий да бъде поредният "цар на крониите”. Той бил таен християнин и не искал да отдаде своя живот в жертва на едно езическо божество. Ето защо той решил да разкрие своята вяра и, ако трябвало да умре, то единственият, за когото си заслужавало това да стане, бил Христос. Вместо веселие, пиршества и разюзданост, той предпочел да изобличи идолослужителите.
Вдъхновен от Светия Дух, св. Дасий започнал смело да проповядва Троицата и да убеждава всички да повярват в Отец и Син, и Св. Дух. За тази си дейност той бил изправен на съд и съден от Басус (Bassus) – легата на легиона. Пред съда Христовият мъченик отново смело изобличил езическите вярвания и с горещи слова изповядал вярата си в Светата Троица: "Аз изповядвам, че съм християнин, както много пъти изповядвах, и не се покорявам на никого, освен на единия безгрешен и вечен Бог - Отец, Син и Свети Дух в трите имена и начала, но в една същност."
Св. Дасий бил подложен на жестоки мъчения, които твърдо понесъл. Безсилни да сломят волята и духа на светеца, на 20 ноември 292 г. палачите му го обезглавили. Присъдата била изпълнена от някой си Йоан от Доросторум.
Житие било написано много скоро след мъченическата му смърт. Вероятно още през ІV-V в., тъй като и най-старият ръкопис на това житие, който е достигнал до нас (гръцки манускрипт, публикуван от проф. Франц Кумонт в Analecta Bollandiana, vol. XVI, 1897) и който се съхранява в Парижката национална библиотека, е датиран в този период. Култът към мъченика придобил широка известност, за това свидетелства включването му в историята на мъчениците на бл. Йероним (V в.), в Синаксара на Цариградската патриаршия (ІХ в.), в Минология на имп. Василий ІІ (ХІ в.) и др.
Най-ранното изображение на светеца,
достигнало до нас, е от Минология на Василий ІІ. Мъченикът е изобразен като мъж на средна възраст с брада и посребрена коса, в синя туника, застанал прав пред своя палач, който
държи меч в ръката си. Сцената се развива на равнинно място в подножието на четири хълма, което ни дава основание да считаме, че екзекуцията се е състояла извън града. Светецът се
споменава и в един надпис от Аксиополис (дн. Черна вода, Румъния) от VІ в. заедно с мъчениците Кирин, Киндеос и Тасиус.
Известен е и в други градове на империята - Хераклея, Путеоли и др. Това отразява широката популярност на светеца през V-VII в., в чест на когото в различни градове са издигани храмове или параклиси.
Друго солидно свидетелство за мъченичеството на св. Дасий е един саркофаг, съхраняван в епархийския музей (Museo Diocesiano) в италианския град Анкона. На саркофага има гръцки надпис: "На това място лежи св. Дасий, пренесен от Доростол”. Интересното е, че тук имаме гръцкото название на града, което, както вече се писа по-горе, се променя от Дуросторум на Доростол при възстановяването на града от имп. Юстиниан (VІ в.).
Няма съмнение, че в този саркофаг са лежали светите мощи на Христовия мъченик Дасий, пренесени от Доростол при бягството на обитателите на града вероятно при аваро-славянските нашествия в края на VI в. Можем да предположим, че в този период мощите на светеца са извадени от мартириума и положени в този саркофаг, който е бил поставен в някой от храмовете в Дуросторум. Към края на века е бил пренесен може би първо в Константинопол, а след превземането на града от кръстоносциге през 1204 г. е отнесен подобно на много други светини в Анкона.
Урната-саркофаг на Св. Дасий Доростолски, съхранявана в гр. Анкона (Италия) и
мощехранилницата в Силистренската църква
При посещението си в България през 2001 г. папа Йоан Павел ІІ дари на Силистра част от мощите (дясната раменна кост) на св. Дасий, положени в мраморна мощехранилница, която е приблизително копие на саркофага от Анкона. Днес те се съхраняват в катедралния митрополитски храм "Св. ап. Петър и Павел" в Силистра. Самият храм "Св. Петър и Павел" е паметник на културата, построен след Кримската война от водещата в България през Възраждането Дряновска архитектурна школа.
Венцислав Каравълчев
Не само че е първият мъченик по тези земи, но автентични източници от IV-IХ в. свидетелстват за широко почитане и развит култ в целия християнски свят. Непрекъснат е интересът към доростолския (силистренския) светец и сред научната общественост, който датира от миналия век и се задържа до ден днешен. Специални изследвания и нарочни глави в монографии на св. Дазий посветиха светилата на раннохристиянската археология, история, епиграфика и литература - Х. Делайе, Н. Цойлер, Ф. Кумонт, А. Бутлер, Е. Крумбахер, Х. Крафт, В. Заимова, Й. Барня, А. Аморе и др. Наскоро излязлата книга за мартириума на св. Дазий от проф. Р. Пилингер от Виенския университет обобщи достигнатото и способства за доуточняването съдбата на този достоен Христов мъченик. Нека спомена и множеството наративни, археологически и художествени източници, разкриващи съдбата и мъченическата смърт на св. Дазий - житието му от IV-V в., съхранявано в Парижката национална библиотека, Санаксариумът на Цариградската патриаршия от IХ в., Сирийския календар от Едеса и Мъченическата история на Иероним от средата на V в., Менеалогия на Василий II от началото на ХI в., Историята на страданията на Роман, Миниатюрата от Менеалогия, Саркофага от Анкона и надписа от Аксиополис от VI в. и пр.
Най-ранното
изображение на светеца е върху Менеалогия (месецослова) на Василий II от началото на ХI век. Представен е като мъж над средна възраст, с посребрена коса и брада, в синя свободна
туника, изправен пред палач с меч в ръка. Сцената се развива на равнинно място в подножието на четири хълма. Като знаем, че в края на Х в. Дръстър (Силистра) е бил добре познат на
константинополския елит, който вкупом бил тук на брега на Дунав през 971 г. с Йоан Цимисхи, то не е изключено художникът да е имал представа за топографията на града. Що се отнася
до образа на св. Дазий, то засега той действително е най-ранният в изобразителното изкуство, но дали е автентичен и дали почива на стари художествени образци, не може да се каже
нищо определено.
Много по-автентично и заслужаващо доверие и внимание е житието на доростолския светец. Написването му може да се определи най-рано след църковния събор в Никея от 325 г. и най-късно преди пренасянето мощите на Дазий от Доростол (Силистра) в Анкона, т. е. последната четвърт на VI век. Най-вероятно е авторът да е сирийски християнин. Връзките между християните в Добруджа и Сирия са засвидетелствани в писмени и епиграфски паметници и вече са коментирани многократно в историческата наука. Само ще вметна, че около Силистра са разположени най-ранните на Балканите скални манастири, в които през IV-VI в. е служено точно според изискванията на сирийската литургика.
Фабулата на житието в общи линии следва схемата на тогавашната агиографска литература. Дазий, по произход от местните траки, служи като обикновен войник в ХI Клавдиев легион по време на съвместното управление на Максимиан и Диоклециан (т. е. между 284-305 г.). По време на новогодишните карнавални езически шествия в чест на Кронус на него се пада жребият да играе роля на земното превъплъщение на божеството и в продължение на 30 дни, облечен в царски одежди, да предвожда бесовските ритуали. Като истински християнин Дазий отказва да бъде съпричастен към езическия култ, поради което е изправен на съд пред легата на легиона Басос. При разпитите Дазий отново категорично отказва да се моли пред обожествените образи на императорите, като казва: "Аз изповядвам, че съм християнин, както много пъти изповядвах, и не се покорявам на никого, освен на единия безгрешен и вечен Бог - Отец, Син и Свети Дух в трите имена и начала, но в една същност.” Следват жестоки изтезания и на 20 ноември, петък, Дазий е посечен, за да се увенчае с мъченическа слава. При внимателно вникване в текста за просветения читател става ясно, че законите на жанра са спазени, но само донякъде. Близо една трета от разказа е своеобразно отклонение, за да се проследи езическият ритуал, посветен на Кронус и провеждан ежегодно в една войнишка среда като Дуросторум. И това не е случайно, а преднамерено внушение на автора, носочено към съвременниците му, които през V-VI в. още били подвластни на езическата обредност. Тази традиция явно е била толкова силна, та е достигнала до денднешен в българските земи под формата на кукерски игри.
Годината на мъченическата смърт на Дазий е при съвместното управление на Диоклециан и Максимиан (284-305), 20 ноември, петък, към четвъртия час (10 часа сутринта) на 24 ден от новолунието. В периода от 284 до 305 г. 20 ноември с петък съвпада с 20.ХI.292 г. и 302 г. Навярно в една от тези две години е посечен св. Дазий. Предпочитанията са към 302 г., поради засиления натиск срещу християните в по-късните години от съвместното управление на Диоклециан и Максимиан.
Любопитно е споменаването на св. Дазий в Мъченическата история на Хиероним и в други източници както в Доростол, така и в други градове на империята - Хераклея, Аксиополис, Путеоли и пр. Това най-вероятно отразява широката популярност на светеца в различни части на империята през V-VII в., в чест на когото в различни градове са издигани храмове или параклиси.
Един от солидните документи за мъченичеството на Дазий в Доростол е един саркофаг, съхранен в музея Диоцезиано на големия италиански град Анкона, върху който на гръцки е изписано: "На това място лежи св. Дазий, пренесен от Доростол”. Особено важно е наблюдението, че в надписа е използвана гръцката форма на тракийското име на града Доростол, характерна тъкмо за V-VI в. Несъмнено в този саркофаг са лежали светите мощи на Дазий, пренесени от Доростол в Италия при бягството на ромейските му обитатели-християни и при аваро-славянските нашествия в края на VI в. Споменът за родния град на Дазий обаче продължил да живее вековечно в сърцата на християните.
н. с. к. и. н. Г. Атанасов
Публикуван в "Църковен вестник" бр. 10 от 2002 г. по публикация на в. "Духовен светилник” от 6 април 1993 г., гр. Силистра
Виж също:
www.Pravoslavieto.com