|
Виж също: Христологическите спорове и монофизитството преди и след Четвъртия вселенски събор
През последните 40 години, с развитието на икуменическите отношения бяха организирани активни богословски диалози между представители на поместните Православни църкви и на
противохалкидонските общности. След неофициални срещи през 1964, 1967, 1970 и 1971 г., бе създадена официална работна група, именувана "Смесена комисия за диалог между
Православната Църква и ориенталските Православни църкви". Комисията проведе срещи през 1985, 1989, 1990 и 1993 г. В резултат се появиха Първата (1989 г.), Втората (1990 г.) и
Третата (1993 г.) съвместни декларации - официални документи с откровено неправославен характер. В тях бяха допуснати "изрази, поддаващи се на монофизитско тълкуване, близки до
учението на Севир: "една съставна богочовешка природа" (I Съвместна декларация) и "природите се различават само мислено" (II Съвместна декларация)".
(Меморандум на Свещения Кинотис на Света гора относно диалога между православните и нехалкидонските църкви, т. V.)
Съвсем накратко смисълът на постигнатото в документите споразумение е следният: "ние ясно разбрахме, заявяват участниците в диалога, че нашите две семейства винаги вярно са
пазили една и съща истинска православна христологическа вяра и непрекъснато апостолско предание, макар да са ползували по различен начин христологическите термини"
(Из т. 9. от II съвместна Декларация на Смесената комисия за диалог между Православната Църква и ориенталските православни църкви, подписана в Шамбези, 1990 г.)
"Двете страни са съгласни, че снемането на анатемите и запрещенията ще бъде основано на твърдението, че съборите и лицата, които по-рано са били предадени на анатема или осъдени, не са били еретически" (Из Официалното комюнике на IV среща на Смесената комисия. Цитирано по: Episkepsis, бр. 498, 30.10.1993).
С оглед на това Комисията разгледа "процедурата по възстановяване на пълното общение между двете семейства православни Църкви" (пак там) и прие документ, указващ начина за взаимното снемане на анатемите.
В рамките на този популярен материал е невъзможно да бъдат обхванати всички недопустими за православното съзнание мисли, залегнали в споменатите документи. Ще отбележим само най-основните.
Самото наименование на комисията вече говори за противоправославния характер на нейната дейност. На еретически общности, които повече от 1500 години се противят на православната христология, е присвоено наименованието "ориенталски (=източни) православни църкви"! Какво основание са имали православните (?!) икуменисти да се съгласят с такова название, потъпквайки по този начин светоотеческата еклезиология, която винаги е изповядвала и днес изповядва, че Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква е именно Православната Църква, стълб и крепило на истината (1Тим. 3:15)?
Как участвувалите в диалозите православни икуменисти, между които немалко архиереи и богослови, са си позволили да поставят под съмнение постановления на Вселенски събори, постановления които имат непререкаем всеправославен авторитет и са плодове на особеното действие на Светия Дух, Който е ръководел участвуващите в тях боговдъхновени свети отци?
Някои могат да кажат: в случая не става дума за догматите, а само за тяхната словесна формулировка.
Но в светата Църква са непогрешими както богооткровеното учение, така и неговите слова. По този въпрос приснопаметният архиепископ Серафим (Соболев) пише следното:
"Щом Господ разкрива на човека Своето Откровение, нима Той не ще прояви грижа при запечатването му с човешки слова то да не бъде изопачено чрез несъвършена форма? Господ проявява в този случай Своята грижа чрез благодатно просветляване на човешкия разум. Затова цялото богооткровено учение (на Православната Църква) - и в своята същност, и в своята обвивка, произлиза от Светия Дух, от просветлението, което идва от Него. По тази причина Вселенските събори са гледали на думите на своите догматически определения, като на думи божествено-непогрешими, абсолютно истинни, и са ги предпазвали от изменение чрез анатема."
(Архiепископъ Серафимъ (Соболевъ), О нравственой основе софiанства. В: Искаженiе православной истины въ русской богословской мысли. С., 1943, с. 312.)
В Православната Църква не съществува авторитет, който да може да снеме анатемите на Вселенските събори. Тази истинска православна позиция заяви и приснопаметният йерусалимски патриарх Диодор. Ето какво пише той по повод предложението за снемане на анатемите, направено от въпросната богословска комисия:
"Що се отнася до споменатото снемане на анатемите, ние смирено мислим, че анатемите, изречени от св. Вселенски събори и отците на Църквата против неразкаялите се еретици, при това умрели в ерес, какъвто е даденият случай, не само че не могат канонически да бъдат снети, но, съгласно постановленията на Седмия Вселенски събор, и онези, които предприемат тяхното снемане, също биват наказвани и се подлагат на анатема: Анатема на този, който защищава изповядващия християнохулна ерес или завършилия в нея живота си. Анатемите пък на еретиците срещу православните са несъществуващи, а както е известно, немислимо е снемането на нещо, което не съществува! Затова православното отеческо слово смята за "варварско безумие" и "църковно беззаконие" такива "анатеми", които носят на попадналия под тях православен християнин "вместо наказание - неувяхващи венци и безсмъртна слава".
"Защото всеки от благочестивите и свети люде хиляди пъти ще предпочете да бъде опозорен и предаден на анатема от еретиците, отколкото с блестяща слава да се приобщи към техните христоненавистни и богомерзки лукавства (Св. патр. Фотий, J. P. Migne. PG, t. 102, col. 833). Защото анатемосаните от тях са достойни за добра похвала (Деяния на VII Вселенски събор)...
Както е известно..., при тези обстоятелства е необходимо еретиците, след като признаят заблудата, в която са пребивавали, да дадат покайна либела* и да приемат не частично, но всецяло Православното догматическо учение и Свещеното Предание и не само това, но и всички свещени постановления, и самите тези свети Вселенски и поместни събори на православните християни."
(Из писмото на йерусалимския патриарх Диодор до Вселенския патриарх Вартоломей, цитирано по Orthodoxos Typos, бр. 995, 23. 10. 1992, с. 4, кол. 4-6).* Либела - документ, който задължително трябва да представят връщащите се в лоното на Православната Църква еретици, в уверение на това, че са се отрекли от еретическите заблуди)
Но за такова нещо представителите на "ориенталските православни църкви" не искат и да чуят. Те открито отказват да приемат последните четири Вселенски събора, свидетелствуващи
за тяхното отпадане от Църквата. Нещо повече: коптският патриарх Шенуда III е изказал следната претенция: в Общата декларация от 1990 г. "определено да не се споменава за
IV Вселенски събор и името на св. Лъв..., та да не бъде възпрепятствуван
по-нататъшният ход на диалога".
(Никополски митрополит Мелетий, "Изложение до Св. Синод на Еладската Църква относно срещата на Смесената комисия по диалога между Православната
Църква и ориенталските православни църкви")
"Ние приемаме първите три събора - е заявил той. - Отхвърляме събора в Халкидон... Никой ориенталец не може да приеме
Халкидонския събор... Вие имате Седем Вселенски Събора. Ако загубите един, няма да претърпите голяма загуба"
(Мирски митрополит Хризостом (Констатинидес).
Диалогът на Православната Църква с древните ориенталски църкви. - В: сп. Theologia, Атина, 1980, том 51, № 1, с. 229-230.)
Явно е, че съвременните монофизити нямат никакво намерение да се отричат от учението на своя ересеначалник Севир, почитан от тях за светец.
И въпреки този факт, участниците в диалога твърдят: "Ние ясно разбрахме, че нашите две семейства винаги вярно са пазили една и съща истинска православна христологическа вяра..."
(Из т. 9. от II съвместна Декларация на Смесената комисия за диалог между Православната Църква и ориенталските православни църкви, подписана в Шамбези, 1990
г.)
Излиза, че онова, което светите отци на Православната Църква векове наред не са разбирали, сега с удивителна лекота се е открило пред очите на православните икуменически деятели! Но нима те могат да допуснат, че такива богопросветени отци като св. Mаксим Изповедник, св. Йоан Дамаскин и редица други, които са посочвали неправилности в учението на Севир*, са бъркали, изобличавайки неговата неправославност! Или пък православните икуменисти така са охладнели към истината, че онова, което им служи за гибел, те считат за своя придобивка?
Но в своето заслепение, може би без сами да съзнават, те изрекоха открита хула срещу светите отци. В официално решение, с което Синодът на Румънската Православна Църква одобри
резултатите от диалога с монофизитите, бе заявено, че "анатемите са били наложени на еретиците от Вселенските събори в дух на недостиг на любов"!
(Цит. по
Меморандума на Свещения Кинотис на Света гора относно диалога между православните и нехалкидонските църкви. )
* Интересни подробности относно Севировата ерес съдържа документът "Принос към диалога за "православността" на противохалкидонците", публикуван през 1994 г. от монасите на светогорската обител "Преп. Григорий". Като достоверен източник за учението на Севир те ползуват изследванията на видния противохалкидонски професор В. С. Самуел (V. C. Samuel. The Christology of Severus of Antioch. Abba Salama, 1973). Последният говори за значителни догматически различия между Севир и св. Йоан Дамаскин. Според проф. Самуел Севир се стреми да схване тайната на въплъщението, като си служи със средствата на аристотелевата философия. ... Севир прави разлика между същност (ousia) и природа (physis), уеднаквява природата с ипостаста, разбира ипостасното единение различно от св. отци, прави разлика между ипостас и лице, приписва желанието и действието на лицето, а не на природата, и накрая, не разбира православно начина на обожението на човешкото естество.
Тук цитираме отделни моменти от изследването на атонските отци:
"Севир не е първият, който използува терминологията на своята епоха със съдържание, което й придава Аристотеловата философия. Арий и другите еретици са правели същото в стремежа си логически да разберат тайната. Св. отци са изпозували същата терминология, но са й придавали съдържание, можещо да изрази всичко онова, което самите те от личен опит са знаели за Бога по просвещение свише...
Противохалкидонците и до днес настояват, че в богословието - т. е. в догмата за Св. Троица - отците са правели разграничение между природа и ипостас, докато в домостроителството - т. е. в христологическото учение - са уеднаквявали термините. Обаче този възглед не е в съгласие с мнението на св. отци.
Св. Максим Изповедник вижда лукавство в това ново изобретение на противохалкидонците. Св. Йоан Дамаскин пък пита по коя причина трябва да се отъждествяват термините при домостроителството...
Св. Йоан Дамаскин казва:
"Още Диоскор и Севир, и многобройните им съучастници са приемали някаква една и съща ипостас, като са твърдели обаче, че и природата била една, без да знаят какво говорят, понеже не са разбирали онова, което утвърждават. Тяхната болест и заблудата на мисълта им била в това - те мислели, че природата и ипостаста са едно и също нещо." (Е.П.Е., т. 4, с. 346).И св. Максим Изповедник пише:
"Севир злодейски твърди, че ипостаста е едно с природата" (PG, 91, 40 A).
Първата крачка в изпълнение на подписаното споразумение направи Антиохийският патриарх Игнатий IV. През 1991 г. с послание до клира и народа, той обяви за установяване на общение в тайнствата с противохалкидонската "църква" на сирояковитите. В енцикликата се изисква и отказ членове на едната църква да бъдат приемани в другата, независимо от мотивировката.
През 1992 година в интронизационната си реч новоизбраният Цариградски патриарх Вартоломей обеща да придвижи обединението с противохалкидонците. С окръжно послание от 12 август същата година той уведоми всички предстоятели на поместните Православни църкви за свикване на Междуправославна комисия, която да осъществи решенията на "Общата декларация". Според официален източник
"Александрийската, Антиохийската и Румънската патриаршия официално са изразили своето съгласие и задоволство от резултатите на диалога и са заявили, че очакват с доверие развитието, което ще направи възможно пълното общение между двете семейства църкви. Преценките на другите поместни Православни църкви са също положителни."
(Из речта на Швейцарския митрополит Дамаскин при откриване на III среща на смесената комисия, състояла се от 1-6 ноември 1993 г. в православния център на Вселенската патриаршия в Шамбези - Женева. - Episkepsis, бр. 498, 30.10.1993).
Но за чест на Йерусалимската Православна Църква, тогавашният й предстоятел, приснопаметният патриарх Диодор, официално издигна глас срещу такива неприемливи за православното съзнание действия и изрази своето несъгласие в открито писмо* до Цариградския патриарх Вартоломей. С отрезвяващ "Меморандум относно диалога между православните и нехалкидонските църкви" излезе и Свещеният Кинотис на Света Гора.
* Писмото e публикувано с незначителни съкращения в книгата на архим. Серафим (Алексиев) и архим. Сергий (Язаджиев) "Православие и икуменизъм". Ч. I. С., 1993 г., с. 294-297.
Протестите на църковния народ и вярната на Преданието част от редовото духовенство попречиха на водачите на Московската патриаршия официално да осъществят решенията на Смесената комисия. Въпреки това обаче в общението си с монофизитите те проявяват особена активност, а на Юбилейния архиерейски събор през 2000 г. официално потвърдиха своя курс на сближение с тях. Патриарх Алексий II нееднократно съмолитствува с арменския католикос по най-различни поводи, участвува в освещаване на монофизитски храмове и техни празненства.
Тази година още една официална поместна църква направи крачка към пагубното лъжеобединение с монофизитите. На 5 април т. г. между Александрийския патриарх Петър VII и коптския патриарх Шенуда III бе подписано съглашение за взаимно признаване на тайнството Брак.
Но такъв един процес на външно обединяване носи всички пороци на икуменическата всеерес. Привидно той съединява и помирява, а всъщност разделя, отчуждава от спасителната истина, внася все нови и нови тежки съблазни сред православния народ.
Днес често чуваме пренебрежителни изказвания за догматите на светата ни Църква. Някои ги считат ненужни, остарели, закостенели, чужди на съвремените търсения на хората. Но колко неправилни са подобни мисли! Те говорят за дълбоко неразбиране значението на православните догмати.
Ясно и кратко това значение е разкрито в кондака на службата, посветена на светите отци на Вселенските събори:
Проповедта на апостолите и догматите на отците запечатаха едната вяра на Църквата, която, облечена в хитона на истината, изтъкан от богословие, разкрито свише, право изповядва и слави великата тайна на благочестието.
Апостол проповедание и отец догматы, Церкве едину Веру запечатлеша, яже и ризу носящи Истины, исткану от еже свыше богословия, исправляет и славит благочестия великое таинство
(Миней за месец юли, кондак на св. отци от шестте вселенски събора).
Учението на апостолите и догматите на светите отци са истинното богопознание, дарувано на Църквата свише - от Самия Бог. Облечена в тази дреха на истината, Църквата право изповядва и право слави великата тайна на благочестието: Бог се е въплътил, приел е човешко естество, за да обожи човека, за да го направи подобен на Себе Си по благодат* (срв. 1Тим. 3:16). Но пътят на обожението, пътят на спасението е невъзможен без изповядване на истината, разкрита ни чрез богопросветените апостоли и отци на Църквата. И именно затова борбата за запазване истинността на едната (= eдинствената) богооткровена вяра - православната вяра, е свят дълг на всички верни Христови чеда.
* Сравни в службата на Благовещение:
Слава и ныне на хвалитните стихири: Еже от века таинство открывается днес... Человек бывает Бог, да бога Адама соделает.
Почитайки светлата памет на светите отци от IV Вселенски събор, нека се преклоним пред великата ревност, с която те са защитили и предали на верните великата тайна на благочестието. Чрез техния подвиг пътят към вечното спасение и днес остава открит за всеки, който го търси с искреност и простота.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com