Християнски ереси и секти
Монофизитство и монофизити
Monophysitism and monophysites


                                       

Христос Пантократор, икона от 6 век, Синай

 

Виж също:

 

Монофизитството (от гр. μονή φύσις - "една природа") е християнска ерес, проповядвано първоначално от цариградския монах Евтихий (378 - ок. 454 г.), ученик на патриарх Кирил Александрийски. Добило впоследствие голямо разпространение в Палестина, Сирия и особено в Египет.

Монофизитите проповядвали, че Господ Иисус Христос имал само една природа - божествена (а не две - Божествена и човешка природи). Те вярвали, че Иисус, Божият Син, приел човешка природа, но тя после била погълната от Неговата Божественост, и затова природата на Христа е божествена; въпреки, че притежавало някои човешки свойства, тялото Му било привидно човешко.

Монофизитството се оформило като самостоятелно течение веднага след Константинополския събор от 381 година. В Църквата тогава възникнали две противоположни направления: едното от тях подчертавало човечеството на Христа и Неговата подчиненост на Отца, другото подчертавало божествеността на Христа и Неговото равенство с Отца. Тъй като по това време християнството вече било станало доминираща религия, този спор (наричан христологически спор) добил не само богословско, но и политическо значение.

Монофизитската ерес била осъдена на Четвъртия вселенски събор в Халкидон (451 г.). Съборът провъзгласил, че един и същият Син Божий, "съвършен по отношение на Божествената Си природа и съвършен по отношение на човешката Си природа", "истински Бог и истински човек, с разумна душа и тяло, единосъщен на Отца по Божество и единосъщен нам по човечество".

Той е "един и същият Христос" и "Единороден Син", "познаван в две естества неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно"

Въпреки това монофизитството се съхранило в Коптската, Арменската и Яковитската (Jacobite) църкви.

Православен речник

 

Иисус Христос Вседържител
 
"Следвайки светите отци, всички съгласно учим да бъде изповядван
един и същият Син, Господ наш Иисус Христос,
съвършен по отношение на Божествената Си природа и съвършен по отношение на човешката Си природа,
истински Бог и истински човек, с разумна душа и тяло,
единосъщен на Отца по Божествена природа и единосъщен нам по човешка природа,
във всичко подобен на нас, освен в греха,
роден преди всички векове от Отца по Божествена природа,
а в последните дни, заради нас и заради нашето спасение,
(роден) от Дева Мария Богородица по човешка природа,
един и същият Христос, Син, Господ, Единороден,
познаван в две естества неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно,
не на две лица разсичан или разделян,
но един и същият Син и Единороден, Бог Слово, Господ Иисус Христос."

 

 

Монофизитство

Монофизитите били еретици, които учили, че Господ Иисус Христос има само Божествена същност, че при сливането в Него на Божественото и човешкото естество, човешкото било погълнато от Божественото.

Тази ерес се нарича още евтихианство по името на константинополския архимандрит Евтихий, който първи развил учението и сложил началото на монофизитските спорове. За първи път ереста била осъдена на поместния Константинополски събор (448 г.) и Евтихий бил низвергнат. Константинополският патриарх Флавиан, който бил председател на събора, съобщил за постановленията му на римския папа свети Лъв Велики. Лъв Велики приел осъждането на Евтихий и написал послание, в което изложил православното учение за съединение на двете естества в Иисус Христос.

Междувременно Евтихий намерил поддръжка от император Теодосий II и от александрийския патриарх Диоскор. Свиканият от императора събор в Ефес (449 г.), известен в историята като "разбойнически" заради беззаконните си постановления, осъдил патриарх Флавиан и оправдал Евтихий.

Папският пратеник, дякон Иларий, който присъствал на събора, изразил несъгласие с постановленията му и избягал в Рим, където папата незабавно обявил Диоскор за отлъчен от Църквата, а постановленията на събора за невалидни. На свой ред Диоскор анатемосал в Александрия папа Лъв.

 

Въпросът за съединяването на двете естества в Господ Иисус Христос бил решен окончателно след смъртта на император Теодосий II (450 г.). Императрица Пулхерия и управляващият с нея Маркиан се обявили против еретиците.

През 451 г. бил свикан IV (Халкидонски) вселенски съборРечник, който отлъчил патриарх Диоскор и определил догмата за съчетаването у Господа Иисуса Христа на двете естества:

"следвайки божествените отци, всички единогласно поучаваме да се изповядва единосъщният Христос, Сина, Господа единородният, в две естества, несливаемо, неизменно, неразделно, неотделимо познаваем... неразсичан на две лица, а един и същ Син, единородно Слово на Бога".

Решението на Халкидонския събор не било прието в Египет, Армения, отчасти в Сирия и Палестина. В тези страни еретици монофизити съществуват и до днес.

Из бележките към житието на св. Мартин Изповедник от св. Димитрий Ростовски

 

Виж също:

 

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com