 |
Виж също:
Монофизитството (от гр. μονή φύσις - "една природа") е християнска ерес, проповядвано първоначално от цариградския монах Евтихий (378 - ок. 454 г.), ученик на патриарх Кирил Александрийски. Добило впоследствие голямо разпространение в Палестина, Сирия и особено в Египет.
Монофизитите проповядвали, че Господ Иисус Христос имал само една природа - божествена (а не две - Божествена и човешка природи). Те вярвали, че Иисус, Божият Син, приел човешка природа, но тя после била погълната от Неговата Божественост, и затова природата на Христа е божествена; въпреки, че притежавало някои човешки свойства, тялото Му било привидно човешко.
Монофизитството се оформило като самостоятелно течение веднага след Константинополския събор от 381 година. В Църквата тогава възникнали две противоположни направления: едното от тях подчертавало човечеството на Христа и Неговата подчиненост на Отца, другото подчертавало божествеността на Христа и Неговото равенство с Отца. Тъй като по това време християнството вече било станало доминираща религия, този спор (наричан христологически спор) добил не само богословско, но и политическо значение.
Монофизитската ерес била осъдена на Четвъртия вселенски събор в Халкидон (451 г.). Съборът провъзгласил, че един и същият Син Божий, "съвършен по отношение на Божествената Си природа и съвършен по отношение на човешката Си природа", "истински Бог и истински човек, с разумна душа и тяло, единосъщен на Отца по Божество и единосъщен нам по човечество".
Той е "един и същият Христос" и "Единороден Син", "познаван в две естества неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно"
Въпреки това монофизитството се съхранило в Коптската, Арменската и Яковитската (Jacobite) църкви.
 |
"Следвайки светите отци, всички съгласно учим да бъде изповядван един и същият Син, Господ наш Иисус Христос, съвършен по отношение на Божествената Си природа и съвършен по отношение на човешката Си природа, истински Бог и истински човек, с разумна душа и тяло, единосъщен на Отца по Божествена природа и единосъщен нам по човешка природа, във всичко подобен на нас, освен в греха, роден преди всички векове от Отца по Божествена природа, а в последните дни, заради нас и заради нашето спасение, (роден) от Дева Мария Богородица по човешка природа, един и същият Христос, Син, Господ, Единороден, познаван в две естества неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно, не на две лица разсичан или разделян, но един и същият Син и Единороден, Бог Слово, Господ Иисус Христос." |
Монофизитите били еретици, които учили, че Господ Иисус Христос има само Божествена същност, че при сливането в Него на Божественото и човешкото естество, човешкото било погълнато от Божественото.
Тази ерес се нарича още евтихианство по името на константинополския архимандрит Евтихий, който първи развил учението и сложил началото на монофизитските спорове. За първи път ереста била осъдена на поместния Константинополски събор (448 г.) и Евтихий бил низвергнат. Константинополският патриарх Флавиан, който бил председател на събора, съобщил за постановленията му на римския папа свети Лъв Велики. Лъв Велики приел осъждането на Евтихий и написал послание, в което изложил православното учение за съединение на двете естества в Иисус Христос.
Междувременно Евтихий намерил поддръжка от император Теодосий II и от александрийския патриарх Диоскор. Свиканият от императора събор в Ефес (449 г.), известен в историята като "разбойнически" заради беззаконните си постановления, осъдил патриарх Флавиан и оправдал Евтихий.
Папският пратеник, дякон Иларий, който присъствал на събора, изразил несъгласие с постановленията му и избягал в Рим, където папата незабавно обявил Диоскор за отлъчен от Църквата, а постановленията на събора за невалидни. На свой ред Диоскор анатемосал в Александрия папа Лъв.
Въпросът за съединяването на двете естества в Господ Иисус Христос бил решен окончателно след смъртта на император Теодосий II (450 г.). Императрица Пулхерия и управляващият с нея Маркиан се обявили против еретиците.
През 451 г. бил свикан IV (Халкидонски) вселенски събор
, който отлъчил патриарх Диоскор и
определил догмата за съчетаването у Господа Иисуса Христа на двете естества:
"следвайки божествените отци, всички единогласно поучаваме да се изповядва единосъщният Христос, Сина, Господа единородният, в две естества, несливаемо, неизменно, неразделно, неотделимо познаваем... неразсичан на две лица, а един и същ Син, единородно Слово на Бога".
Решението на Халкидонския събор не било прието в Египет, Армения, отчасти в Сирия и Палестина. В тези страни еретици монофизити съществуват и до днес.
Из бележките към житието на св. Мартин Изповедник от св. Димитрий Ростовски
Виж също:
www.Pravoslavieto.com