Св. свещеномъченик Петър Александрийски епископ
IV век
Чества се на 25 ноември ведно със св. Меркурий, Св. Климент Римски и св. Климент Охридски
Отдание на празника Въведение Богородично
Празник. Разрешава се вино, елей и риба
|
|
Св. свещеномъченик Петър Александрийски епископIV век Чества се на 25 ноември ведно със св. Меркурий, Св. Климент Римски и св. Климент Охридски Отдание на празника Въведение Богородично |
Станал причастник на нравите и наместник на престолите на апостолите
по пътя на съзерцанието ти, боговдъхновени, си извършил дела,
поради това ти вярно си преподавал словото на истината,
за вярата си пострадал даже до кръв,
свещеномъчениче (името), моли Христа Бога да се спасят нашите души.
На Църквата неподвижни и Божествени кули,
на благочестието крепки наистина стълпове, Климент с Петър всехвални,
с вашите молитви запазвате всички.
Видението на свмчк. Петър Александрийски.
Фреска от XIV в. в скалната църква в с. Калище край Охридското езеро в
Македония. The vision of St. Petar of Alexandria, 14th century, from the church monastery. Source: struga.org. Виж също:
Скалните църкви край Охридското езеро.
На същия ден: Св. великомъченик Меркурий, който пострадал при император Деций (249-251 година).
По-долу:
Св. свещеномъченик Петър, Епископ Александрийски бил смел защитник на Православието против ерестта на арианите
. Хвърлен в тъмница, явил му се Христос, като юноша с раздрана дреха. Петър запитал: "Кой, Спасителю, Ти раздра ризата?", "Арий" - отвърнал
Христос. Завършил мъченически - посечен с меч в IV век.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
На същия ден: Св. великомъченик Меркурий, който пострадал при император Деций (249-251 година).
Св. Петър Александрийски е един от най-видните представители на Александрийската църква в края на III и началото на IV век. Строгият му подвижнически живот и значението на богословските му трудове са били изтъквани както от негови съвременници, така също и от по-късни църковни отци и писатели: Евсевий Кесарийски, св. Атанасий Велики, св. Епифаний Кипърски, Сократ, Созомен, блажени Теодорит, Леонтий Византийски, св. Иоан Дамаскин и други.
За ранните години от живота на св. Петър няма сведения. Образование е получил вероятно в Александрийското катехизическо училище. Ползувал се е с разположението на Александрийския архиепископ Теона. Под негово ръководство изучавал Свещеното Писание и се упражнявал в подвизите на благочестието. От него той бил ръкоположен за презвитер.
Около 394 г. заради голямата му ученост бил назначен за ръководител на Александрийското училище. След смъртта на Теона той бил избран в 300 г. за негов приемник. За епископската му дейност Евсевий Кесарийски пише:
"След като Теона в продължение на 19 години упражнявал своето служение, поел епископата в Александрия Петър. И той също през време на своето дванадесетгодишно служение се отличил по блестящ начин. Той е можал да ръководи своята църква непълни три години преди гонението. Останалото време от своя живот той е имал да преодолява тежки условия, но въпреки това безбоязнено се е застъпвал за благото на своето паство. Поради това в деветата година от гонението бил обезглавен и се увенчал с венеца на мъченичеството".
Това станало в 311 г. през време на гонението на християните при император Максимин, което започнало в 303 г. при император Диоклетиан.
Като се съди по запазените откъслеци от съчинения на св. Петър (РG, t. 18, соl. 449-522), може да се заключи, че литературно-богословската му дейност е била обширна и разнообразна. Евсевий Кесарийски го прославя като "великолепен образец на епископ заради неговия добродетелен живот, както и заради неговата запознатост със Свещеното Писание" и като "прекрасен образец на учител на християнската религия".
По запазените откъслеци съчиненията на св. Петър могат да се разделят на две групи: по-големи трактати и писма или служебни послания.
Към първата група се отнасят:
1) "За покаянието" (De poenitentia) от 306 г.; от него са запазени, като извлечение, 14 правила, които се именуват обикновено "Каноничеческо послание" (Epistola canonica, РG, t. 18, соl. 467-508). В тях се посочва начинът, по който отпадналите от вярата и от Църквата през време на гонението могат да бъдат приети отново в църковно общение.
2) В някои ръкописи към тези правила е добавено петнадесето (за поста), което е извлечено от съчинението "За Пасхата" (De Pascha); то е било вероятно пасхално послание.
3) В Деянията на Третия вселенски събор в Ефес (431 г.) са приведени три кратки извлечения от съчинението "За Божеството" (De Deitate, РG, t. 18, соl. 509-512). Очевидно то е било защита на Божественото достойнство на Иисуса Христа и е било насочено против субординационизма на Ориген
. Подчертано е, че Син Божи - "Бог Слово е станал Човек, без да престане на бъде Бог".
4) От съчинение на св. Петър под заглавие "За идването на Спасителя" (Adventu Salvatoris, РG, t. 18, соl. 511-512) Леонтий Византийски привежда един откъслек в съчинението си "Против Несторий и Евтихий", в което е изтъкнато, че в Иисуса Христа са съединени в едно Лице две природи - Божествената и човешката.
5) Леонтий Византийски в друго свое съчинение ("Против монофизитството"
6) На сирийски език са запазени седем откъслека от съчинение "За възкресението" (De resurrectione).
Към втората група се отнасят:
1) едно кратко писмо, което, наскоро след започването на гонението при Диоклетиан (303 г.) св. Петър отправил след отдалечаването си от Александрия до александрийските християни, за да ги предупреди за неканоническите деяния на епископ Мелетий Ликополски. Запазено е в латинския му превод (PG, t. 18, col. 509-510).
2) На коптски език е запазен откъслек от писмо до епископ Аполоний Ликополски, "когато той изпаднал под влияние на езичеството".
Проф. Илия Цоневски
© "Патрология, живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели" от проф. Илия Цоневски, "Синодално издателство" София, 1986 година.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com