Διδαχή των δώδεκα άποστόλωνυ
The Didache The Teaching of the Twelve Apostles
|
Дидахи (Дидаскалия) е един от най-древните раннохристиянски писмени паметници (от началото на II век), достигнал до нас в цялост. Негов препис от XI век, по прототип от IV-V век, е открит през 1883 година в Св. Земя. Откритието му предизвикало изключителен интерес и големи дискусии сред всички вероизповедания.
Учението предава християнското нравствено учение за живота, за доброто и злото, за отношението на християнина към Бога и към ближния и за пътя към съвършенството. В него е обрисуван ярко и животът на първохристиянските общини. Макар нравоучително по своя характер, това произведение от следапостолския период отдавна е станало древен източник на каноническото право.
Виж също:
Пълен текст на Дидахи:
Виж също:
Дидахи или Учение на Дванадесетте апостоли (пълно название: "Учение на Повелителя, преподавано на хората от Дванадесетте апостоли") е най-старият цялостно запазен християнски текст, който не е включен в Библейския канон, но никога не е бил отхвърлен от Църквата.
Представлява неголям трактат, посветен на нравствения, духовния и църковен живот на ранните християни.
Първоначално се считало, че Учението е от времето на апостолите, т.е. от края на първи и началото на втори век. Макар неокончателно, днес се приема, че то е написано в първата половина на II век в Сирия.
В Древната Църква текстът е бил много разпространен и се е ползвал с голямо уважение от християните; бил е четен дори по време на богослуженията и много от мислите, изложени в него, са били повтаряни.
Някои ранни църковни писатели считали Дидахи за канонична книга. Сред тях бил Климент Александрийски (150-ок. 213?), който го цитирал като Свещено Писание. (Виж също Библейският канон на новозаветните свещени книги).
Евсевий Кесарийски (ок. 260/4–340) споменава Дидахи след Свещените книги, като "лъжовна" (spurious), в смисъл спорна, непризната общоцърковно книга. Такива са според свидетелството му "Деяния на Павла, така наречения Пастир и Апокалипсис на Петър, и освен тях Посланието, познато като послание на Варнава и така нареченото Учение на Апостолите и също . . . Апокалипсис на Йоан" ("Църковна история III, XXV, 4). За автор на Дидаскалията Евсевий сочи Аполоний - църковен писател, живял през II век.
Св. Атанасий Велики (ок. 293/297–373) препоръчва Дидахи като поучително четиво, редом с книгите Премъдрост Соломонова, Премъдрост на Сираха, Естир, Юудит, Товит и Пастирът. Но за него тя също не е "източник на спасението", както той нарича 27-те от Новозаветните книги (39-то Празнично писмо).
Руфин (ок. 340/5-410), Св. патриарх Никифор Цариградски (758-828), Псевдо-Атанасий и Псевдо-Анастасий също са причислявали Учението към книгите, които не са недобили общоцърковно признание.
Учението са познавали и вероятно чели Зонара (XII в.), Никифор Калист и Матей Властар (XIV в.).
След
XIV век Дидахи е изчезнало от църковната памет.
Чак през 1873 година Никомедийският митрополит Филотей Вриений (Philotheos Bryennios) открил в библиотеката на Константинополското подворие на Светогробския манастир древен препис на Дидахи от XI век. Оригиналният ръкопис, от който той бил препис е от IV-V век. Още същата година митр. Филотей го издал заедно с научно-критични бележки.
Находката предизвикала огромен интерес и горещи спорове сред изследователите от всички вероизповедания. Всички те се опитвали да се опрат на този най-древен паметник от първохристиянската епоха.
Оттогава до днес този документ е многократно издаван. На него са посветени множество обширни изследвания.
Днес приемаме Дидахи за текст на границата между каноничните и апокрифните, т.е. не получили всеобщо църковно признание книги, редом с Послание на Варнава, Пастирът на Ерм, Апокалипсис на Петър и други.
От 1887 г. и до днес ръкописът се съхранява в библиотеката на Светогробския манастир в Йерусалим.
Дидахи е най-древният катехизис, съдържащ евангелски слова и назидателни поучения.
В първата част на Учението (впоследствие разграничени като I-VI глави) са изложени сбито най-важните правила на християнския живот и нравствените заповеди. То съдържа нравственото учение за "двата пътя" - пътя на порока и пътя на добродетелта.
В следващите глави са разяснени въпроси на богослужебната практика (гл. VII-X, XIV): за кръщението, поста, молитвата и Евхаристията.
XI-XIII и XV глави съдържат наставления за църковните служители, църковния живот и църковната дисциплина.
Последната глава (XVI гл.) описва предстоящето Пришествие Господне и насърчава усърдието и бдителността на християните.
Сборникът ни пренася в 80-те години на първи век, когато Йерусалимският храм е бил вече разрушен. Първохристиянската Църква вече се обособявала от юдеите, но все още се състояла от малки разпокъсани общини без оформена църковна организация. Светата Евхаристия също се отличавала с по-голяма простота.
Сред общините странствали апостоли (от избраните от Господа Седемдесет апостоли), мисионери и пророци. "Всеки апостол, който идва при вас, да бъде приет като Господ", наставлява Дидахи. Но към мисионерите и пророците Дидахи препоръчва особено изпитателно отношение, тъй като несъмнено някои от тях са злоупотребявали със своето влияние (вж. гл. XI).
Така Учението отразява процеса на постепенно изчезване на института на пророците и учителите. Тяхното място на висши църковни авторитети постепенно започнали да заемат епископите:
"Избирайте си епископи... които са достойни за Господа, мъже кротки, несребролюбиви, истински и изпитани, защото те така изпълняват за вас служението на пророците и учителите" (гл. XV).
Библеистът прот. Александър Мен изтъква, че "по времето на написването на сборника Църквата вече е отделена от синагогата, но юдейското влияние е все още осезателно: голяма част от наставленията са сходни с тези на равините, известно композиционно сходство има и между първата част на Дидахи (посочването на "двата пътя" в живота) със "символа на вярата" в Кумранските текстове. Поради това някои изследователи (напр. Даниелу) считат, че "Учението на Дванадесетте апостоли" е писано от християни от юдейски произход, и че в него са изразени думи и изрази, приписвани на Спасителя, които не са споменати в каноничните и в ранните апокрифни книги" (Ал. Мень, "Библиологический словарь").
Самото учение за двата пътя е навеяно от старозаветните пророци:
"И кажи на тоя народ: тъй казва Господ: ето, Аз ви предлагам път към живот и път към смърт" (Иеремия 21:8).
"Ето книгата на Божиите заповеди и законът, който пребъдва вечно. Всички, които се придържат о нея, ще живеят, а които я оставят, ще умрат" (Варух 4:I).
"Ето, аз днес ти предложих живот и добро, смърт и зло" (Втор. 30:15)
Освен в паметници на "двата пътя", влияния от Дидахи - като сходни текстове, отделни цитати и др. - могат да бъдат открити и в други раннохристиянски текстове: в "Пастир" на св. ап. Ерм, в така нареченото Второ послание на Климент към Коринтяни и у Климент Александрийски. Не са малко общите мисли и с произведенията на св. Юстин Философ, Аристид, Татиан и други.
В адаптиран, разширен, и значително променен вид Дидахи е включен в т.н. Апостолски постановления като отделна, седма книга. (Списъкът на първите епископи, посочен в него, се базира на ранни източници, които не са запазени до днес, а литургическият материал е заимстван от неизвестни източници).
Значението на открития от митр. Филотей Никомидийски сборник е изключително голямо, защото то дава представа за устройството на християнската община в най-древната епоха - в годините непосредствено след поколението на апостолите.
Освен църковно-историческото му значение, този най-ранен текст е ценен като кратък катехизис за новообърнати във вярата. В него в сбита форма е казано почти всичко, което е нужно на всеки човек за познание на Христовата истина и за спасение на човешката душа.
Pravoslavieto.com при използването на
"Патрология" архим. Киприан Керн
"За Библията" Бивш Неврокопски митрополит Пимен
Introduction to The Teaching of the Twelve
Apostles Roberts-Donaldson [earlychristianwritings.com]
"Лекции по исторической литургике" Виктор Алымов
"Библиологический словарь" свящ. Александрь Менъ
Глава 1
Два пътя има: един на живота и един на смъртта, а разликата между двата пътя е голяма. Пътят на живота е тоя: първо обичай Бога, Който те е сътворил, второ
– ближния си като себе си, а всичко, което не би желал да ти се прави, и ти не прави другиму.
Поуката от тия словеса е: благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за враговете си и постете за гонителите си. Защото, ако обичате ония, които ви обичат, каква благодарност заслужавате? Нали и езичниците правят същото? А вие обичайте ония, които ви ненавиждат, и няма да имате враг.
Пази се от мирски и плътски пожелания.
Ако някой ти удари плесница по дясната страна, ти му обърни и другата и ще бъдеш съвършен.
Ако някой те вземе ангария една миля, ти иди с него две. Ако някой ти задигне горната дреха, ти му дай и ризата си. Ако някой вземе нещо твое, ти не го изисквай назад. Защото и да го изискаш, не можеш да го вземеш. На всеки, който ти проси, давай и не го искай назад. Защото нашият Отец иска да даваме на всички от Неговите дарования. Блажен е, който дава според заповедта, защото е неповинен. Горко на оня, който взима! Защото, който приема поради нужда, ще бъде неповинен, но който взема без нужда, ще бъде съден: защо и за какво е взел. Поставен натясно, ще бъде разследван за всичко, което е сторил и няма да излезе от там, додето не повърне последната стотинка. Затова именно е казано: да се изпоти в ръцете ти милостинята, додето узнаеш кому даваш.
Глава 2
Втората заповед на Учението е: не убивай, не прелюбодействувай, не деторазтлевай, не блудствай, не кради, не прави магии, не врачувай. Чедо заченато не
погубвай чрез помятане и родено не убивай. Не пожелавай това, което принадлежи на ближния ти, не престъпвай клетвата си, не злослови, не лъжесвидетелствувай, не бъди злопаметен, не
бъди двоедушен, нито двуезичник, защото двуезичието е примка за смъртта. Думата ти да не бъде лъжовна, нито празна, но пълна с дела. Не бъди лихоимец, нито грабител, нито лицемер,
нито злонравен, нито горделив. Не злоумишлявай против ближния си. Да не мразиш никого. Но едни изобличавай, за други се моли, а трети обичай дори от живота си повече.
Глава 3.
Чедо мое, отбягвай от всичко лукаво и от всичко подобно нему. Не бъди гневлив, защото гневът води човека към убийство. Не бъди завистлив, нито свадлив, нито
сприхав. Защото от всичко това се пораждат убийства. Чедо мое, не бъди похотлив, защото похотливостта влече човека към блудство, нито сквернословец, нито с лукаво и гордо око,
защото от всичко това се пораждат прелюбодеяния. Чедо мое, не бъди птицегадател, нито баяч (магьосник), нито звездогадател, нито пречистач и не искай да гледаш такива, защото от
всичко това се поражда идолопоклонство.
Чедо мое, не ставай лъжлив, нито сребролюбец, нито пустославен, защото от всичко това се пораждат кражби.
Чедо мое, не ставай роптач, защото ще изпаднеш в богохулство, нито дързък, нито лукав, защото от всичко това се поражда богохулство. Но бъди кротък, защото кротките ще наследят земята. Бъди дълготърпелив и милостив, и незлобив, и спокоен, и благ и всякога с трепет пази словесата, които си чул. Не се превъзнасяй и душата ти да не бъде дръзка. Душата ти да не се прилепва към човеци високомерни, но имай сношение с човеци справедливи и смирени. Каквото ти се случи, посрещай го като добро, знаейки че без Бог нищо не става.
Глава 4
Чедо мое, помни денем и нощем оногова, който ти говори Словото Божие и го почиатй като Господа. Защото откъдето се възвестява господството, там е Господ. Всеки
ден търси срещи със светиите, за да се осланяш на словата им. Не пожелавай раздори, но примирявай враждуващите. Съди справедливо. Когато изобличаваш другите за постъпки, не бъди
лицеприятен. Не се двоуми: ще бъде или не.
Не протягай ръце, за да вземеш, а за да дадеш, не ги свивай. Ако имаш, давай саморъчно, за да се избавиш от греховете си. Не се колебай да дадеш ли или не, нито роптай, когато дадеш. Защото ще узнаеш кой е добрият Мъздовъздаятел. Не се отвръщай от оногова, който е в нужда. Общувай във всичко с брата си и не казвай, че което имаш е твое. Защото, ако общувате в нетленното, колко повече трябва да имате общи тленните неща.
Не дигай ръце от сина си и от дъщеря си, но ги учи докато са още млади да имат страх Божи. Не заповядай гневно на слугата и на слугинята си, които се уповават, като тебе, на същия Бог, за да не престанат да се боят от Бога, Който дава и на двама ви. Защото Той не идва да призове някого лицеприятно, но всички, които Духът е приготвил. А вие, слуги, покорявайте се на господарите си със срам и страх, като на образ Божи.
Ненавиждай всяко лицемерие и всичко неугодно Богу. Не оставяй заповедите Господни, опази всичко, което си приел, без да прибавиш и без да отнемаш нещо. Изповядай в църквата простъпките си и не пристъпвай към молитва със съвест лукава. Това е пътят на живота.
Глава 5
Пътят пък към смъртта е следният. Преди всичко, той е лукав и пълен с проклятие, убийства, прелюбодейства, похоти, блудства, кражби, идолопоклоничество, магии,
врачувания, грабителства, лъжесвидетелства, лицемерства, двоедушие, коварство, гордост, злоба, дързост, користолюбие, сквернословие, ревност, нахалство, високомерие, надменност.
Тръгналите по тоя път са гонители на доброто, мразят истината, обичат лъжата, не признават, че правдата заслужава награда, не се прилепват към доброто, нито към справедлив съд,
бодърстват не за добро, а за зло.
Кротостта и търпението са далече от тях. Те обичат суетата, търсят възмездия, не са милостиви към сиромаси, не съжаляват измъчвания, не признават Твореца си. Те са убийци на чеда, изтребители на Божие творение, отвръщат се от нуждаещия се, измъчват наскърбявания, ласкаят богатите, съдят незаконно сиромасите. Те са потънали в грехове. Чеда, дано се опазите от всичко това!
Глава 6
Внимавай да не те заблуди някой и те отбие от тоя път на поучението, защото те учи без Бога. Ако можеш да носиш цялото Господне иго, ще бъдеш съвършен. Ако не
можеш, прави това, което можеш.
По въпроса какво да се яде, върши това, което можеш да носиш. Но много се пази от идоложертвените, че те са служение на мъртви богове.
Глава 7
Кръщението да се извършва така: Като кажете по-напред всичко, казано дотук, кръстете в името на Отца, и на Сина, и на Светия Дух в жива вода. Ако нямаш жива
вода, кръсти го в друга вода. Ако не можеш в студена, кръсти в топла. Ако нямаш нито едното, нито другото, излей на главата три пъти вода в името на Отца, на Сина и на Светия Дух.
Преди кръщението нека постят - и този, който кръщава, и този, който се кръщава, и други, които могат. Ще поръчаш на оногова, който ще се кръсти, да пости по-напред ден-два.
Глава 8
Постите ви да не бъдат с лицемерците. Защото те постят в понеделник и четвъртък, а вие постете в сряда и петък. Не се молете като лицемерците, но както е
заповядал Господ в Евангелието Си. Молете се така:
"Отче наш, Който си на небеста! Да се свети Товето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но ни избави от лукавия; защото Тове е царството, и силата, и славата вовеки. Амин."
Глава 9
За Божествената служба (евхаристията), благодарете така. Първо за чашата:
"Благодарим ти, Отче наш, за светото лозе на отрока Ти Давида, което ни направи известно чрез Отрока Ти Иисуса. На Тебе подобава славата на вековете".
За преломлението пък благодарете така:
"Благодарим Ти, Отче наш, за живота и за знанието, което Ти яви чрез Иисуса, Отрока Си. На Тебе подобава славата във вековете. Както тоя хляб, който се преломи, беше пръснат по хълмовете и събран, стана едно, така да се събере църквата Ти от краищата на земята в Твоето царство. Защото Твоя е славата и силата чрез Иисуса Христа във вековете".
Никой друг да не яде, нито да пие от службата ви (евхаристията), освен кръстеният в Името Господне. Защото е казал Господ: "Не давайте светото на псета".
Глава 10
След като се наситите, благодарете така:
"Благодарим Ти, Отче Светий, за светото Ти Име, което Си вселил в сърцата ни, и за знанието, и вярата, и безсмъртието, което познахме чрез Отрока Ти Иисуса. На Тебе подобава славата във вековете. Ти, Владико, Вседържителю, Си създал всичко заради името Си, дал Си на човеците да се наслаждават с храна и питие, за да Ти благодарят, а нам си дарувал духовна храна и питие и живот вечен чрез Отрока Си. Преди всичко Ти благодарим, че Си силен. На Тебе подобава слава във вековете. Помени, Господи, църквата Си, избави я от всяко зло, направи я съвършена в любовта Ти и я събери от всички страни. Тя е осветена в царството Ти, което Си й приготвил. Защото Твоя е славата и силата във вековете. Нека дойде благодат, и нека отмине тоя свят. Осанна на Давидовия Син! Който е свят, нека дойде; който не е, нека се покае. Мараната. Амин."
На пророците позволявайте да благодарят, колкото искат.
Глава 11
И тъй, който дойде и ви учи на всичко, казано по-горе, приемете го. Ако, обаче, тоя, който ви
учи, се обърне и ви учи друго учение, за да руши, не го слушайте. Но ако ви учи, за да се умножат правдата и знанието Господне, приемете го като Господа. С апостолите и пророците
постъпвайте, както е заповядано в Евангелието.
Всеки апостол, който дохожда при вас, приемете го като Господа. Но той да не остане повече от един ден. Ако е нужно, може да остане и втория ден. Но, ако остане три дни, той е лъжепророк.
Като си отива апостолът, да не взима нищо друго, освен хляб, докато се настани, но ако иска пари, лъжепророк е. Не изкушавайте, нито разпитвайте пророка, който говори по вдъхновение. Защото всеки друг грях ще се прости, но тоя грях няма да се опрости. Обаче, не всеки, който говори по вдъхновение, е пророк, а който има обноски като ония на Господа. И тъй, кой е лъжепророк и кой пророк ще се познае от обноските му. Всеки пророк, който по вдъхновение нарежда да се сложи трапеза (за гладни и жадни), той сам да не яде от нея, инак е лъжепророк.
Който пророк учи истината, ако не постъпва според както учи, лъжепророк е. Всеки изпитан и истински пророк, който прави нещо мирско за тайнствена поука на църквата, без да учи и другите да правят, каквото той сам върши, няма да бъде съден от вас. Защото Бог ще го съди. Така са правили древните пророци. Който вдъхновено каже: дай ми пари или друго нещо, да го не слушате. Но, ако каже да дадете за други, които се нуждаят, никой да не го съди.
Глава 12
Всекиго, който иде в името Господне, приемайте, а после, като го изпитате, ще го познаете. Защото имате благоразумие и на дясно, и на ляво.
Ако дошлият е пътник, помогнете му колкото можете, но не бива да остава у вас, освен два или три дена, ако е нужно. Но, ако иска да отседне при вас, бидейки занаятчия, нека работи и се храни. Но ако няма занаят, вие в благоразумието си промислете как един християнин да не живее при вас празен. Ако пък не иска да постъпва така, той е христопродавец. Пазете се от такива.
Глава 13
Всеки истински пророк, който иска да се засели при вас, достоен е за прехраната си. Така също и всеки истински учител, както и работникът, и той е достоен за
прехраната си.
И тъй, давай на пророците начатъците от произведенията на лин и гумно, на волове и овци. Защото те са вашите първосвещеници. Ако пък нямате пророк, дайте на сиромаси. Ако замесиш тесто за хляб, вземи, та дай начатъци според заповедта. Така също, ако отвориш делва вино, или масло, дай начатъци на пророците. От пари пък, от носия, и от всичко, що имаш, дай според волята си начатъци, съгласно заповедта.
Глава 14
Всяка неделя Господня се събирайте, преломявайте хляб и благодарете, като при това изповядайте простъпките си, за да бъде жертвата ви чиста.
Който има недоразумение с брата си (християнин), да не се събира с вас, докато двамата не се спогодят, за да не би да се оскверни жертвата ви. Защото чиста жертва иска Господ. "На всяко място и време принасяйте Ми чиста жертва, защото Съм велик цар, говори Господ, и името Ми е чудно между народите".
Глава 15
И тъй, ръкоположете си епископи и дякони, достойни за Господа - мъже кротки, и не сребролюбци, истински и изпитани. Защото и те ви служат службата на
пророците и на учителите. Да не ги презирате, защото те са, които вие почетохте наравно с пророците и учителите.
Изобличавайте се едни други не с гняв, но с мир, както се научихте от Евангелието, и никой нито да говори, нито да слуша оногова, който греши срещу други, докато не се разкае. Молитвите си и милостинята си и всичките си дела вършете, както е заповядано в Евангелието на нашия Господ.
Глава 16
Бдете за живота си. Светилниците ви да не угасват, кръстът ви да бъде подстегнат, и бъдете готови. Защото не знаете часа, в който ще дойде Господ.
Често се събирайте и търсете онова, което подобава на душите ви. Защото вярата, която сте имали през целия си живот, няма да ви ползва, ако в последния си час не бъдете съвършени. Защото в последните дни ще се умножат лъжепророците и развратителите и ще се обърнат овцете на вълци и любовта ще се превърне в омраза. Защото, като се умножи беззаконието, човеците ще се ненавиждат помежду си, ще се преследват и предават един други, и тогава ще се появи прелъстителят на света като Син Божий, и ще направи знамения и личби. Земята ще се предаде в ръцете му и ще върши непозволени работи, които никога от векове не са ставали.
Тогава човешката твар ще се изложи на огъня на изпитанието и мнозина ще се съблазнят и ще загинат. А тия, които претърпят докрай и останат на вярата си, ще бъдат спасени от Оногова, който е Основата. И тогава ще се явят знаменията на истината: първо знамението на излитането на небето, сетне - знамението на тръбен глас и трето възкресението на мъртви, но не на всички, но както е казано: "ще дойде Господ и всички светии с Него. Тогава светът ще види Господа да идва върху небесните облаци".
Превод † Варненски и Великопреславски митрополит Симеон, 1933 година
Глава 1
1. Есть два пути: один - жизни и один - смерти, но между обоими путями большое различие.
2. Путь жизни таков: во-первых, ты должен любить Бога, создавшего
тебя, во-вторых, - ближнего своего, как себя самого, и всего того, чего не хочешь, чтобы было с тобою, и ты не делай другому.
3. Слов же сих учение таково: благословляйте
проклинающих вас и молитесь за врагов ваших, поститесь и за гонящих вас, ибо какая (вам за то) благодарность, если вы любите любящих вас? Не то же ли делают и язычники? Вы же
любите ненавидящих вас и не будете иметь врага.
4. Удаляйся от плотских и мирских похотей. Если кто ударит тебя в правую щеку, обрати к нему и другую и будешь совершен. Если
кто поймет тебя на одну милю, иди с ним две. Если кто отнимет у тебя верхнюю одежду, отдай и хитон. Если кто возмет у тебя твое, не требуй назад, ибо ты этого не можешь.
5.
Всякому, просящему у тебя, давай и не требуй назад, ибо Отец хочет чтобы все подаваемо было из Его даров. Блажен дающий по заповеди, ибо он неповинен. Горе принимающему, ибо если
кто, имея нужду, принимает, тот будет неповинен, если же (кто принимает), не имея нужды, тот даст отчет, почему принял и на что: подвергшись же заключению, испытан будет
относительно того, что сделал, и не выйдет оттуда, пока не отдаст последнего кодранта.
6. Но и о сем также сказано: пусть милостыня твоя запотеет в руках твоих, пока ты не
узнаешь, кому дать.
Глава 2
1. Вторая же заповедь учения.
2. Не убивай, не прелюбодействуй, не будь деторастлителем, не будь блудником, не кради, не волхвуй, не отравляй, не
умерщвляй дитяти в зародыше и рожденного не убивай, не пожелай достояния ближнего твоего.
3. Не клянись, не лжесвидетельствуй, не злословь, не злопамятствуй.
4. Не будь
двоедушным и двуязычным, ибо двуязычие есть сеть смерти.
5. Да не будет слово твое лживым и пустым, но преисполненным дела.
6. Не будь ни корыстолюбивым, ни хищником, ни
лицемером, ни злобным, ни надменным, не принимай лукавого умысла на ближнего своего.
7. Не имей ненависти ни к одному человеку, но одних обличай, за других молись, а иных люби
более души своей.
Глава 3. Соблазны, ведущие на путь смерти
1. Чадо мое! Бегай всякого зла и всего подобного ему.
2. Не будь ни гневливым, ибо гнев ведет к убийству, ни ревнивым, ни
сварливым, ни запальчивым, ибо от всего этого рождаются убийства.
3.Чадо мое! Не будь ни похотником, ибо похоть ведет к блуду, ни срамословом, ни бесстыжеглазым, ибо от всего
этого рождаются прелюбодеяния.
4. Чадо мое! Не будь ни птицегадателем, поелику (птицегадание) ведет к идолослужению, ни заклинателем, ни астрологом, ни чародеем, не желай
смотреть на это, ибо от всего этого рождается идолослужение.
5. Чадо мое! Не будь ни лживым, поелику ложь доводит до воровства, ни сребролюбцем, ни тщеславным, ибо от всего
этого рождаются татьбы.
6. Чадо мое! Не будь ни ропотником, поелику ропот доводит до богохульства, ни своенравным, ни лукавомыслящим, ибо от всего этого рождаются богохульства.
7. Но будь кротким, поелику кроткие наследуют землю.
8. Будь долготерпеливым, и милостивым, и незлобивым, и смиренным, и благим, и всегда трепещущим словес, которые
услышал.
9. Не превозносись и не допускай в душе своей дерзости. Да не прилепится душа твоя к гордым, но обращайся с праведными и смиренными.
10. Случающиеся с тобой
тяжелые обстоятельства принимай, как благо, зная, что без Бога ничего не бывает.
Глава 4. Руководство на пути жизни
1. Чадо мое! Возвещающего тебе слово Божие помни день и ночь, почитай же его, как Господа, ибо где возвещается господство, там
Господь есть.
2. Даже ищи каждый день иметь личное общение со святыми, чтобы ты почивал на словах (учения) их.
3. Не производи разделения, а примиряй спорящих; суди
праведно, не будь лицеприятен при обличении преступлений.
4. Не думай двоедушно, так или нет.
5. Не протягивай руки для принятия (подаяний) и не сжимай для подаяния.
6.
Если ты имеешь (что подать) от (труда) рук твоих, то дай выкуп за грехи твои.
7. Не колеблись подать и, подавая, не ропщи, ибо ты должен знать, кто добрый Мздовоздаятель.
8. Не отвращайся от нуждающегося, но все дели с братом твоим и не говори, что это (все) твоя собственность, ибо если вы соучастники в нетленном, то насколько более в тленном?
9. Не отнимай руки твоей от сына твоего или от дочери твоей, но от юности учи их страху Божию.
10. В гневе твоем не отдавай приказаний рабу твоему или служанке твоей,
надеющимся на того же Бога, дабы они никогда не перестали бояться Бога, сущего над обоими Вами, ибо Он пришел призвать (ко спасению), не по лицу судя, а тех коих уготовал Дух.
11. Вы же, рабы, подчиняйтесь господам своим, как образу Божию, по совести и со страхом.
12. Ненавидь всякое лицемерие и все, что неугодно Господу.
13. Не оставляй
заповедей Господа, но храни то, что принял, не прибавляя и не убавляя.
14. В церкви исповедуй преступления свои и не приступай к молитве своей в лукавой совести. Этот путь есть
путь жизни.
Глава 5. Путь смерти
1. Путь же смерти таков. Прежде всего он лукав и исполнен проклятия. (На пути этом) убийства, прелюбодеяния, похоти, блуд, кражи, идолослужение,
волшебства, отравления, хищничества, лжесвидетельства, лицемерия, двоедушие, коварство, высокомерие, злоба, самоуправство, алчность, сквернословие, зависть, дерзость, надменность,
тщеславие.
2. (На этом пути) гонители добра, ненавистники истины, любители лжи, не признающие воздаяния за праведность, не привязывающиеся к добру, ни к праведному суду,
внимательные не к добру, а к злу, от которых далеки кротость и терпение, любящие суету, гоняющиеся за мздовоздаянием, не милующие бедного, не труждающиеся за утружденного, не
признающие Создателя своего, убийцы детей, губители Божия создания, отвращающиеся от нуждающегося, обременяющиеся угнетенного, заступники богатых, беззаконные судьи бедных,
грешники во всем. Удаляйтесь, дети, от всех таковых.
Глава 6. Посильное исполнение учения
1. Смотри, чтобы кто не совратил тебя с этого пути учения, поелику таковой учит тебя вне Бога.
2. Ибо если ты сможешь понести
все иго Господне, то будешь совершен, а если не можешь, то делай то, что можешь.
3. Относительно пищи понеси то, что можешь, но крепко воздерживайся от идоложертвенного, ибо
это есть служение мертвым богам.
Глава 7. О крещения
1. А что касается крещения, крестите так: преподав наперед все это вышесказанное, крестите во имя Отца и Сына и Святого Духа в живой воде.
2.
Если же нет живой воды, окрести в иной воде, а если не можешь в холодной, (окрести) в теплой.
3. Если же нет ни той, ни другой, то возлей воду на голову трижды во имя Отца и
Сына и Святого Духа.
4. А пред крещением пусть постятся крещающий и крещаемый и, если могут, некоторые другие, крещаемому же повели поститься наперед один или два дня.
Глава 8. О посте и молитве
1. Посты же ваши да не будут с лицемерами, ибо они постятся во второй и пятый день недели. Вы же поститесь в четвертый и шестой.
2. И не
молитесь, как лицемеры, но, как повелел Господь в Евангелии Своем, так молитесь:
Отче наш, сущий на небе! Да святится имя Твое; да приидет царствие Твое; да будет воля Твоя и на земле, как на небе; хлеб наш насущный дай нам на сей день, и оставь нам долг наш, как и мы оставляем должникам нашим, и не введи нас в искушение, но избавь нас от лукавого, потому что Твоя есть сила и слава во веки.
3. Трижды в день молитесь так.
Глава 9. О Евхаристии
1. Что же касается Евхаристии, совершайте ее так.
2. Сперва о чаше:
Благодарим Тебя, Отче наш, за святой виноград Давида, отрока Твоего, который (виноград) Ты открыл нам чрез Иисуса, Отрока Твоего. Тебе слава во веки!
3. О хлебе же ломимом:
Благодарим Тебя, Отче наш, за жизнь и ведение, которые Ты открыл нам чрез Иисуса, Отрока Твоего. Тебе слава во веки.
4. Как сей преломляемый хлеб был рассеян по холмам и собранный вместе стал единым, так и Церковь Твоя от концев земли да соберется в царствие Твое, ибо Твоя есть слава и сила чрез Иисуса Христа во веки.
5. И от Евхаристии вашей никто да не вкушает и не пьет, кроме крещенных во имя Господне, ибо и о сем сказал Господь: не давайте святыни псам.
Глава 10
1. По исполнении же (вкушения) так благодарите:
Благодарим Тебя, Отче святый, за имя Твое святое, которое Ты вселил в сердцах наших, и за ведение, и веру, и бессмертие, которые Ты открыл нам чрез Иисуса, Отрока Твоего. Тебе слава во веки!
3. Ты, Владыко Вседержитель, сотворил все ради имени Твоего, пищу же и питие дал людям в наслаждение, чтобы они благодарили Тебя, а нам даровал духовную пищу и питие, и жизнь вечную чрез Отрока Твоего.
4. Паче всего благодарим Тебя потому, что Ты всемогущ. Тебе слава во веки!
5. Помяни, Господи, Церковь Твою, да избавишь ее от всякого зла и усовершишь ее в любви Твоей, и от четырех ветров собери ее, освященную в царство Твое, которое Ты уготовал ей, потому что Твоя есть сила и слава во веки.
6. Да приидет благодать и да прейдет мир сей. Осанна Богу Давидову! Если кто свят, да приступает, если кто нет, пусть покается. Маран-афа. Аминь.
7. Пророкам же предоставляйте совершать Евхаристию по изволению.
Глава 11. Об апостолах
1. Кто, пришедши, будет учить вас всему этому, пред сим сказанному, примите его.
2. Если же сам учащий, совратившись, будет преподавать иное
учение к ниспровержению (вашего служащее), то не слушайте его. Но (если он учит) в преумножении правды и ведения Господа, примите его, как Господа.
3. Относительно же апостолов
и пророков согласно повелению евангельскому так поступайте.
4. Всякий апостол, приходящий к вам, пусть будет принят, как Господь.
5. Но он не должен оставаться более одного
дня, если же будет нужда, то и другой, но если он пробудет три (дня), то он лжепророк.
6. Уходя же, апостол пусть ничего не принимает, кроме хлеба (сколько потребно) до места
ночлега, но если он будет требовать серебра, он лжепророк.
7. И всякого пророка, говорящего в Духе, не испытывайте и не судите, ибо всякий грех отпустится, а этот грех не
отпустится.
8. Но не всякий, говорящий в Духе, есть пророк, а лишь тот, кто хранит пути Господни. Следовательно, лжепророк и пророк (истинный) могут быть познаны от путей их
(жизни).
9. И не какой пророк, в Духе определяющий быть трапезе, не вкушает от нее, если только он не лжепророк.
10. Лжепророк же есть всякий пророк, учащий истине, если он
не делает того, чему учит.
11. Но всякий пророк, признанный истинным, вступающий в мирское таинство Церкви, но не учащий делать то, что сам делает, не должен быть судим вами,
ибо он суд имеет у Бога, ибо так поступали и древние пророки.
12. Если же кто в Духе скажет: дай мне серебра или чего другого, вы не должны слушать того. Но если он назначит
подаяние для других, неимущих, то никто да не осуждает его.
Глава 12. О странниках
1. Всякий, приходящий во имя Господне, да будет принят, а потом, уже испытав его, вы узнаете (как поступить), ибо вы будете иметь разумение
правого и ложного.
2. Если приходящий - странник, помогите ему, сколько можете, но он не должен оставаться у вас более двух или трех дней, и то если бы нужда оказалась.
3.
Если же он желает поселиться у вас, то, если он ремесленник, пусть трудится и ест.
4. А если он не знает ремесла, то вы по своему усмотрению позаботьтесь (о нем, но) так, чтобы
христианин не жил среди вас праздным.
5. Если же он не желает так поступать, то он христопродавец. Остерегайтесь таковых!
Глава 13. О пророках
1. А всякий истинный пророк, желающий поселиться у вас, достоин своего пропитания.
2. Точно так же и истинный учитель, и он достоин, как
трудящийся, своего пропитания.
3. Поэтому всякий начаток - от произведений точила и гумна, а также волов и овец, взявши (его), ты должен отдать начаток этот пророкам, ибо они
ваши архиреи.
4. Если же вы не имеете пророка, то отдайте (начаток) бедным.
5. Если ты приготовишь пищу, то, взявши начаток, отдай (его) по заповеди.
6. Точно так же,
когда ты открыл сосуд вина или елея, то, взявши начаток, отдай (его) пророкам.
7. И от серебра, и от одежды, и от всякого имения взявши начаток, сколько тебе угодно, отдай
(его), по заповеди.
Глава 14. О собраниях
1. В день Господень собравшись вместе, преломите хлеб и благодарите, исповедавши прежде грехи ваши, дабы чиста была ваша жертва. Всякий же,
имеющий распрю с другом своим, да не приходит вместе с вами, пока они не примирятся, чтобы не осквернилась жертва ваша.
3. Ибо о ней сказал Господь: на всяком месте и во всякое
время (должно) приносить Мне жертву чистую, потому что Я Царь великий, говорит Господь, и имя Мое чудно в народах.
Глава 15. О соблюдении порядка в общине
1. Рукополагайте себе епископов и диаконов, достойных Господа, мужей кротких и несребролюбивых, и истинных, и испытанных, ибо и
они исполняют для вас служение пророков и учителей.
2. Поэтому не презирайте их, ибо они почтенные ваши наравне с пророками и апостолами.
3. Отличайте друг друга, но не во
гневе, а в мире, как имеете в Евангелии, и со всяким, поступающим оскорбительно по отношению к другому, пусть никто не говорит и никто у вас не слушает (его), пока не покается.
4. Молитва же ваша и милостыня, и все (вообще добрые) дела творите так, как имеете в Евангелии Господа нашего.
Глава 16. Ожидание пришествие Господа
1. Бодрствуйте относительно жизни вашей; светильники ваши да не будут погашены, и чресла ваши не препоясаны, но будьте готовыми,
ибо вы не знаете часа, в который Господь ваш приидет.
2. Вы должны часто собираться вместе, исследуя, что потребно душам вашим, ибо не принесет вам пользы все время вашей веры,
если не сделаетесь совершенными в последний час.
3. Ибо в последние дни умножатся лжепророки и губители, и овцы превратятся в волков, и любовь превратится в ненависть.
4.
Ибо, когда возрастет беззаконие, люди будут ненавидеть друг друга и преследовать, и тогда явится мирообольститель, как бы Сын Божий, и совершит знамения и чудеса, и земля предана
будет в руки его, и сотворит беззакония, каких никогда не было от века.
5. Тогда тварь человеческая пойдет в огонь испытания и многие соблазнятся и погибнут, а устоявшие в вере
своей спасутся от проклятия его.
6. И тогда явится знамение истины: во-первых, знамение отверстия на небе, потом знамение звука трубного и третье - воскресение мертвых.
7.
Но не всех (вместе), а как сказано: приидет Господь и все святые с Ним.
8. Тогда увидит мир Господа, грядущего на облаках небесных.
Журнал Московской Патриархии, №11, 1975 г.
© Pagez.ru
Подзаглавия добавлены Pravoslavieto.com в соответствии
Санкт Петербургского перевода Дидахи 1906 года.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
