Йеромонах Матей Властар
Hieromonk Matthew Blastares (Mathew Vlastar)
† около 1360 година
|
Йеромонах Матей ВластарHieromonk Matthew Blastares (Mathew Vlastar) † около 1360 година
|
Матей Властар (+ ок. 1360) е византийски йеромонах, химнограф, преводач на ранните гръцки отци и автор на множество богословски трактати. Написаната от него през 1335 г. ”Азбучна синтагма” е до днес един от основните източници на църковното право в Православната църква. ***
Виж също:
Матей Властар (+ ок. 1360) е византийски свещеник, монах, химнограф, автор на множество богословски трактати, преводач на ранните гръцки отци и един от най-авторитетните канонисти в Православната църква.
За живота му се знае твърде малко със сигурност. Известно е че е бил родом от гр. Солун и до приемането на монашески постриг Властар е бил юрист.
През 1335 г. е написал каноничния "Сборник по азбучен ред на всички въпроси, съдържащи се в свещените и божествени канони", известен под името ”Азбучна синтагма” (Syntagma alphabeticum; Alphabetical Arrangement).
Сборникът представлява свод от църковни закони под формата на азбучен енциклопедичен речник с 24 раздела, обозначени с буква от византийската азбука. Освен основните за църковното канонично право постановления, Властар привежда в отделните теми както извлечения от гражданските, така и от наказателно-правните разпоредби на Византия.
"Синтагмата" на Матей Властар се основава на сборниците на други двама големи византийски канонисти от XII век - Йоан Зонара (Zonaras, ок. 1100-1160) и Теодор Валсамон (Valsamon, 1169-1177), но поради енциклопедичния характер на сборника, посочки към тях не са дадени. Някои текстове относно светското право Властар е заимствал от "Прохирон" (Procheron) на Василий Македонянин (Basil the Macedonian, 867-886 г.).
В "Синтагмата" Матей Властар дава точно описание на йерархията на правовите норми в зависимост от техния материален източник. Когато по даден въпрос няма писан закон, следва да бъде съблюдаван обичаят и съгласуваната с него практика, а когато и такъв няма, трябва да бъде следван закона, който е най-сходен с това, което търсим; ако ли пък и такъв няма, трябва да бъде взето мнението на мъдрите, ако е изразено от мнозина от тях. Най-висш критерий, обаче, са нормите, които изхождат непосредствено от Първоизточника на църковното право - Божествената воля. Така йерархията на правовите норми е следната: писан закон, обичай и съдебен прецедент, аналогия със съществуващ закон, мнения на авторитетни канонисти. (Вж. напр. Буква N, гл.7, Буква Е, гл. 4)
Сборникът на Властар е бил изключително популярен както през последните години на Византия, така и в пост-византийска Гърция. Синтагмата е била основен наръчник по канонично право до появата на "Педалион" (Кормчая, Pedalion) от св. Никодим Светогорец (St. Nicodemus the Hagiorite).
Сборникът на Властар е използван и от православните славяни. Много скоро след издаването на "Синтагмата", тя е преведена на сръбски език и е публикувана в съкратен вид ("Съкратена синтагма") в сборника "Законник" (1349 г.) на крал Стефан Душан. "Законникът" е компилация на Юстинияновия законник и византийските Василик, Прохирон и Еклога. (Съкращението на "Синтагмата" пък е било продиктувано от факта, че тя не съответствала на интересите на Сръбското царство след прогласяването на Сръбската православна църква за аутокефална от Св. Сава Сръбски през 1219 година).
На старобългарски език е запазен превод на "Синтагмата" от XV век. Смята се, че той е бил прилаган и в България.
В Русия "Синтагмата" е преведена на църковнославянски език от Епифаний Славинецки през XVII век. През 1874 година славянският превод е издаден в Русия заедно с гръцкия текст от професора по църковно право в Санкт-Петербургския държавен университет М. М. Горчаков.
Pravoslavieto.com
Виж също:
www.Pravoslavieto.com