Св. Андрей Критски. Фреска от XVII век
Св. Андрей Критски. Фреска от XVII век
Църковният език е по-близо до вътрешния
логос – до езика на духа, езика на религиозната интуиция и на молитвените съзерцания, отколкото съвременните езици. това е език не на разсъдъка, а на сърцето, език на
непосредствени проникновения, език на напрегната духовна енергия и особена динамика. Древните езици пораждат в човешката душа нещо подобно на "припомняне" за изгубената от човека
способност за непосредствено вътрешно предаване на своите мисли, за възприемане на съдържанието на друга душа и на озарение от Бога.
Това е език на логоса, който е по-дълбок от външния език, нуждаещ се от материална форма – слово.
Външните профористични езици все повече се отдалечават от своя център – духовния логос, все повече се диференцират и материализират.
Новите езици са обърнати предимно към разсъдъка на човека – към аналитичната способност на неговия разум, по-нисша в сравнение с духовната интуиция. Те също са способни да изразят емоционално-чувствените, страстните състояния на човека, но в изразяването на проявите на областта на духа, която разкрива себе си в молитвения порив, новите езици се оказват вяли, безсилни като мускулите на грохнал старец.
Привържениците на езиковата реформа на богослужението твърдят, че на нов, съвременен език литургиката ще стане по-понятна, по-разбираема. Но литургиката сама по себе си е тайна. Тя не може да бъде разбрана на вербалносемантично ниво, иначе човек би могъл да я разбере и усвои, седейки в кресло с книга в ръце зад бюрото.
Литургиката не е разказ, който може да бъде подробно разяснен, не е ребус, който може да се разгадае или разреши. Литургиката е включеност на човека в духовната реалност, а средството за това е въздействието върху човека на цялото духовно поле на Църквата: на храмовата архитектура и украса, на богослужебните напеви, и главно – на силата на молитвите на свещенослужителя и народа, намиращ се в Църквата. За свети Йоан Кронщадски разказвали, че когато той извършвал литургия или се молел мълчаливо на проскомидията, хората чувствали силата на неговите молитви и Божествената благодат явно, почти физически.
Древният език е по-близо до вътрешния логос, за това той има по-силно въздействие върху човешкото сърце. Странно явление: понякога изречение на славянски език, минавайки покрай аналитичния разсъдък на човека, като поток горяща светлина озарява, сякаш отваря сърцето му и то трепти като душата на странник, който след дълъг път е видял огньовете на бащиния дом. Тук става това, което вече нарекохме – може би не съвсем точно – "припомняне". Човек си спомня за изгубения рай и за онзи език, на който се покорявали всички живи същества, за езика, на който той беседвал с Ангелите. Тук има мистика на езика. Древният свещен език трогва сърцето на човека, заставя да звучат съкровени струни на душата. Модернистите не знаят и не чувстват това, те искат да заменят древните езици с нови, за да бъде по-разбираем смисълът и значението на словото, което не прави по-разбираема тайната на богослужението.
Освен това, в литургиката съществува паралелен език на образите и ритуалите, не по-малко важен от словесния език. Този символичен знак е още по-малко разбираем, но той служи за включеността на човека в живота реално на случващите се събития. Ако искаме да направим богослужението достъпно за нашия плътски разсъдък, то трябва да направим разбираеми обредите: или да ги заменим със словесна интерпретация, или да ги преведем на езика на театралната пантомима, тоест да превърнем обреда от многостранен свещен символ в мимически жест. Но какво ще остане тогава от литургията? Назидателно представление? Когато казваме, че литургията е припомняне на земния живот на Христа Спасителя, съвсем нямаме предвид, че литургията е инсценировка на Евангелието. Литургията – това е възможност за човека посредством свещени символи сам да стане участник в библейските събития, вътрешно да преживее Голготската Жертва като Жертва, извършена лично от него, а Възкресението на Христа – като възкресение на своята душа.
Казахме, че древният език е напомняне на сърцето на човека за неговото древно отечество – за изгубения рай. А съвременният език – това е езикът на училището и университета, езикът на улицата и пазара, на фабриката и гарата. Той не помага на човека да се изтръгне от плена на делничните всекидневни дела, грижи и интереси. Свещеният език сякаш свидетелства, че в храма имаме работа с друг свят, с друга, необичайна за нас реалност.
Не само между съдържанието на речта и чувството, но и между чувството и самата форма на езика съществуват асоциативни връзки. Въобще, формата не може да бъде напълно откъсната от съдържанието.
Новият език, независимо дали искаме това, или не го искаме, ще носи в себе си ново съдържание, нова информация, нов емоционален подтекст, които нашият следващ логиката разсъдък е невъзможно да установи и определи.
Богослужението не бива да се смесва с проповедта или с богословието. Проповедта ни разказва за духовния свят, а молитвата ни включва в този свят; богословието посочва пътя, а молитвата води по този път.
Говорим за красотата на древните езици. Какво подразбираме под това? Ние мислим, че това е някакво съзвучие на ритмите на сърцето с ритмите на древния език и тази хармония се възприема от нас като особена красота на езика. Да прочетем внимателно на глас псалмите на новия и на древния; каква разлика ще видим във вътрешното си състояние? Новият език е подобен на вода, която може да утоли жаждата, но ще остави душата хладна, а древният език е вино, веселящо и радващо сърцето на човека (Пс. 103:15).
Архимандрит Рафаил (Карелин)
www.religiabg.com
"Църковнославянският език е органически свързан с богослужебното църковно песенно изпълнение. Промени ли се
богослужебният език от църковнославянски на новобългарски, трябва да се промени изцяло и музикалната традиция. Това, според мен, е неоправдано. Църковнославянският език трябва да
се запази в богослужението."
Това заяви в интервю за РЕЛИГИЯ БГ професор дфн Георги Попов, преподавател по Старобългарска книжнина, Църковнославянски език и Химнография в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", катедра Систематическо и Практическо богословие. Според проф. Попов отделни текстове - особено от Свещеното Писание или текстове на светите отци - може да бъдат превеждани, но само с образователна цел.
- Споменахте [в първата част на интервюто, бел.ред.], че църковнославянският език продължава да се развива най-вече на руска почва. В Русия обаче съвсем наскоро бе проведена конференция, на която бе повдигнат въпросът за необходимост от въвеждане на ново руския като богослужебен и, съответно, отпадане а църковнославянския. Вашият коментар?
- Да, за тях това също е друг език, макар и с руска основа. Неслучайно руснаците използват термина "церковнославянизми", за да обозначат думи, които присъстват в езика на руските класици - Пушкин, Тургенев, Лермонтов, но са взаимствани от църковнославянските текстове и са със старобългарска основа. Така че те имат съзнанието, че това не е същият говорим руски език, а е друг. И това е в основата на стремежа им за превеждане на текстовете на ново руски език.
Никой не пречи текстовете да се превеждат, особено текстовете в Свещеното Писание или текстове на светите отци, но да се превеждат с образователна цел - на проповеди, в неделни училища, по време на беседи. Моето становище е, че в богослужението църковнославянският език трябва да се запази. Не трябва да се въвежда в богослужението някакъв съвременен славянски език. Да, четенето на евангелието, на Апостола може да бъде на новобългарски език, но когато се пее "Иже херувими" или които и да са други песнопения, трябва да се запази църковнославянското произношение. Църковнославянският език е органически свързан с богослужебното църковно песенно изпълнение.
Критиците често казват, че църковнославянският не е разбираем за хората. Вярата не е умозрително възприемане, тя е преди всичко настроение. А настроението се създава именно с благозвучието на църковнославянския, много по-благозвучен от нашия съвременен български говорим език.
- В богослужебните текстове се съдържат фундаментални догматичени истини, но ако те не са разбираеми за обикновения човек, за каква катехизация можем да говорим?
- Текстовете ще се разясняват; ако трябва, свещеникът ще търси допълнителен начин, за да разяснява тези истини.
Премахнем ли църковнославянския като богослужебен език, все едно се отказваме от своето минало, от светите братя Кирил и Методий и техните последователи. Не се ли издига в култ църковнославянският език? Не можем да кажем това. Ние трябва да се отнасяме с почит и благоговение към този език. Той е сакрален език, език на богослужението. Това е хилядолетна история и ние не може да зачеркнем тази история, отказвайки се от нея и започвайки да славословим Бог на език, коренно различен като езиков строй. Ние гледаме на църковнославянския език така, както западната църква гледа на латинския език.
- Споменахте за развитието на езика от синтетичност към аналитичност. Какъв, според Вас, ще е езикът на бъдещето?
- Това е нещо, което не можем да твърдим със сигурност, но има тенденции, които могат да се забележат. За съжаление, глобализацията дава отражение и върху езика - у нас все повече навлизат чуждици и това е още една причина да не се отказваме от езика на светите братя Кирил и Методий. Тук не става дума за пуризъм - без чуждици не може, те навлизат заедно с навлизането на техниката, на новите технологии. Но все пак трябва да има една нормираност, съобразяване с езиковите традиции. Ако продължаваме обаче така, езикът ще се превърне в една смесица от англоезични термини и българска основа, също променена от англоезиков синтаксис.
- Можем ли да търсим връзка между езика и вярата, т.е. че езикът се явява рефлексия на вярата?
- Вярата е нещо много по-дълбоко - тя е преди всичко мисловен процес, самовглъбяване. Езикът е външно проявление, той е само форма. Но промяната му ще отдалечи човек от традициите на Православната вяра. Ако така продължава навлизането на чуждици в съвременния език, ще дойде време, когато и да искаме, няма да можем да обясним на младите хора основни религиозни истини. Но това е глобален проблем. Да се надяваме обаче, че няма да се стигне до там. Защо да не се изучава, например църковнославянски език - езикът на светите братя Кирил и Методий, в средните училища?
- Какво е Вашето пожелание към читателите на РЕЛИГИЯ БГ?
- Пожелавам да се сбъднат техните стремежи и да не се отказват от това велико културно минало, завещано и от светите братя Кирил и Методий. Винаги има какво да научим от тях, защото те са били не само висококултурни хора, но и със силна вяра. Пожелавам на вашите читатели все по-дълбоко да вникнат, да разберат завещаното ни културно наследство от нашето минало и от светите братя Кирил и Методий.
Професор дфн Георги Попов, преподавател по Старобългарска книжнина, Църковнославянски език и Химнография в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", катедра Систематическо и Практическо богословие
www.religiabg.com
Една неразбираема молитва напомня на музеен експонат, твърдят радетели на промяната. Но църковнославянският език не е неразбираем и чужд, отвръщат запознатите с литургичното тайнство
Отец Илия Христов, предстоятел на храм "Св.
Николай" към Кладнишкия манастир, признава, че му е трудно да формулира защо предпочита да служи в църквата на църковнославянски. "То е чувство", каза той. "Това е сакрален език,
създаден специално за богослужение. Един във висша степен литургичен език. От САЩ до Чукотка в славянските източноправославни храмове се служи на църковнославянски. Говоримият
език, в случая новобългарският, до голяма степен е профанен език, свързан твърде много с ежедневието. А с присъствието си в храма ние се докосваме до вечността."
Спорът за езика на богослужението в църквите ни е изкуствен. На практика такъв спор няма, признават близки до църковните среди - най-малко пък сред свещенослужителите. Този въпрос формално е решен още от Църковния събор от 1998 г. - когато Светият синод взема принципното решение богослужението по възможност да се извършва на български език.
Тук веднага обаче трябва да се внесе яснота. Литургиката, православното богослужение, е в центъра на християнския живот. В цялостния комплекс от слово, песнопение и ритуали са вплетени елементи с многовековна давност. Наистина съвременният богослужебен език на Българската православна църква е църковнославянският. Наистина това е мъртъв език, никой народ не го използва като говорим. Той представлява късна руска редакция на старобългарския от ХVII век. Наложил се е като общ богослужебен език в Руската, Сръбската, Украинската, Белоруската, Полската, Чешката, Словашката, както и в неславянски църкви като Румънската. Всъщност невъзможността у нас да се отпечатват богослужебни книги почти до края на ХIХ в. налага замяната на старобългарски с църковнославянски.
Същевременно още през 1865 г. в Русчук свещеник Ненчо Несторов Севлиевеца отпечатва богослужебно Евангелие на български език. През 1908 г. Охридският митрополит Борис отпечатал на новобългарски Требник в Цариград, а през 1910 г. - Служебник - с паралелни текстове на църковнославянски и български. През 1925 г. след многогодишен труд излиза т.нар. Синодално издание на Библията на български език. През следващите години излизат издания на съвременен език и на другите основни богослужебни книги - Апостола, Паримийника, Часослова, Малкия требник, Акатисника, Молитвеника. Непреведени засега остават най-големите богослужебни книги като Минеите, Октоихът, Триодът, Пентикостарът, една немалка част от Требника.
Така че на практика
воплите на тези, които тръбят, че църковнославянският език на богослужението лишава църквата от обществения й характер и гони младите от храмовете, са лишени от основание.
Богослужението ни отдавна върви паралелно на двата езика и който е влизал в църква, добре знае това. Освен това неделната
Литургия е издадена цялата на новобългарски и е достъпна за всеки във вид на тъничка книжка. Човек спокойно може да се запознае със съвременния текст, както това правят
например ценителите на оперното изкуство.
Църковният език е по-близо до вътрешния логос - до езика на духа, езика на религиозната интуиция и на молитвените съзерцания, отколкото съвременните езици, пише един от най-големите съвременни православни богослови, архим. Рафаил Карелин от Грузинската православна църква. Това е език не на разсъдъка, а на сърцето... Древните езици пораждат в човешката душа нещо подобно на "припомняне" за изгубената от човека способност за непосредствено вътрешно предаване на своите мисли, за възприемане на съдържанието на друга душа и на озарение от Бога. Новите езици са обърнати предимно към разсъдъка на човека - към аналитичната способност на неговия разум, по-нисша в сравнение с духовната интуиция. Привържениците на езиковата реформа на богослужението твърдят, че на нов, съвременен език литургиката ще стане по-понятна, по-разбираема. Но литургиката сама по себе си е тайна.
Тя не може да бъде разбрана на вербалносемантично ниво, иначе човек би могъл да я разбере и усвои, седейки в кресло с книга в ръце зад бюрото. Литургиката не е разказ, който може да бъде подробно разяснен. В това се състои мистиката на езика, убеден е арх. Карелин.
На другия полюс е мнението на Никола Антонов, отпечатано във в. "Култура" през 2000 г.
"Позната ли ви е тази сцена: вие сте в православен храм на неделна служба, свещеникът чете бързо и припряно неразбираем текст, четецът "изстрелва" един псалом от шестопсалмието и бързо припява тропарите, част от богомолците с мъка се опитват да уловят със слуха си някоя и друга позната фраза, а други... други разговарят помежду си? Открай време българският богомолец знае, че в Църквата се служи на неразбираем език - църковнославянски."
Авторът отрича аргумента, че става дума за боговдъхновен и осветен език. Той завършва статията си с думите на всепризнат капацитет, апостол Павел: "Ако се моля на непознат език, духът ми се моли, умът ми обаче остава безплоден." (1 Кор. 14: 14)
Това наистина е непреодолим като че ли довод. В един от православните форуми във връзка с дискусия на тази тема Добромир Кралчев пише:
"Една неразбираема молитва силно напомня на музеен експонат (извинявайте за това сравнение): нещо старинно, загадъчно и с ограничен достъп ("гледай, без да пипаш"). Такова "музейно богослужение" не може да бъде целта; не и ако искаме да запазим живо общуването с Бога. Защото иначе богослужението губи смисъл."
Само че кой каза, че езикът е непознат. Това лесно може да се усети, ако се сравни звученето на молитвата на молитвите, "Отче наш" в двата варианта, на новобългарски и на църковнославянски.
 |
|
| Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес, |
Отче наш, Иже еси на
небесех! Да святится имя Твое, да приидет Царствие Твое, да будет воля Твоя, яко на небеси и на земли. Хлеб наш насущный даждь нам днесь, |
"
Говорим за красотата на древните езици. Какво подразбираме под това? Да прочетем внимателно на глас псалмите на новия и на древния; каква разлика ще видим във вътрешното си състояние? Новият език е подобен на вода, която може да утоли жаждата, но ще остави душата хладна, а древният език е вино, веселящо и радващо сърцето на човека" (Пс. 103:15).
Мисля, че тази дискусия няма кой знае каква интензивност в църковните среди, сподели за "Сега" доц. Калин Янакиев, философ и един от нашите най-големите православни богослови.
"В църквата битуват две становища. Според едните, по-радикални хора, богослужението изцяло и колкото се може по-бързо трябва да премине на новобългарски език. В други, по-консервативни среди, мнението е малко по-умерено. Тези хора смятат за малко преувеличена тъй наречената принципна неразбираемост на църковнославянския. Хората, които добре познават и участват в богослужението, са свикнали с него и дори когато не са специално образовани или интелигенти, имат базисно разбиране на този толкова привичен в църковната употреба език. По-същественото, което трябва да се каже, е, че дори да се признае необходимостта от превод на цялото богослужение на новобългарски, този превод не бива да се извърши сприхаво в рамките на някаква кампания. Не бива да се забравя, че много от богослужебните текстове имат дълбока древност, възникнали са още във Византия, и техните преводи на църковнославянски са извършени много отдавна и изключително точно и добре, включително от светци на Православната църква от славянски произход. Предвид тяхната висока художествена стойност, дори сама по себе си, преводът им би могъл да бъде извършен само от високообразовани и проникнати от духа на църковната лексика хора. Саморазбиращо се е, че ние не може да предвидим дали това може да се случи в къси срокове. Във всеки случай не може да си позволим да жертваме духа на църковните химни и песнопения заради ситуационно възникнала кампания."
Българската православна църква в момента наистина има много актуални проблеми за решаване - за заплащането на свещениците, за декапсулирането на висшия клир, за медийната политика и издателската дейност на църквата. Но измисленият спор за езика на богослужението не е сред тях.
Деян Енев
www.segabg.com
6 декември 2005 година
"Богослужението в Руската православна църква трябва да стане разбираемо, но това не бива да бъде за сметка на пълното му русифициране, а чрез промяна отношението на вярващите към църковнославянския език".
Епископът се изказа категорично против превода на богослужението от църковнославянски на руски език.
"Да се промени изцяло църковнославянското богослужение на руски е неправилно. Необходимо е разбиране на дълбочината на древната традиция на православното богослужение и на особеностите на църковнославянския език. Невъзможно е за кратко време да се направи това, което е било направено за две хилядолетия", заяви епископът, добавяйки, че съвременният руски език е "доста примитивен" в сравнение с църковнославянския.
Според него, русифицирането на богослужението е път към протестантизиране и той е неправилен. Необходимо е идващите в Църквата да бъдат настроени към постепенно приучаване.
В същото време той не отхвърли необходимостта от замяна на отделни думи и изрази, като посочи и конкретни примери, като Лук. 9:27, който се е превърнал в препъни камък за дяконите. Важното в случая обаче е да се изработи диференциран подход, допълни епископ Меркурий. Така например в енориите, където има много млади хора е необходимо да се помисли за някаква степен на русифициране на богослужението, като въпросът трябва да бъде решен от местния архиерей.
"Малко неща зависят от езика, а много от сърцето", каза в заключение председателят на Синодалния отдел за религиозно образование. "Важното е не на какъв език четем, а как. Всичко зависи от това, къде се намира човек по време на службата: дали се моли или се упражнява в актьорско майсторство".
Дописка на Агенция Благовест Инфо от лекция на тема "Основи на православния светоглед", изнесена от епископ Меркурий
Зарайски - председател на Синодалния отдел по религиозно образование на Руската православна църква. Превод и първа публикация:
Виж също:
www.Pravoslavieto.com