|
Манастирът "Св. Наум" е изграден на южния бряг на Охридското езеро върху малко плато над изворите на река Дрим, на 26 километра южно от Охрид.
Виж също:
|
|
Ралица Русева
Дарохранителницата е свещен съсъд, в който се съхраняват преждеосветените дарове - запасните количества от хляба за причастие, осветен на Златоустова Литургия, който се използва по време на Преждеосвещената литургия или при извънредни случаи. Най-често дарохранителницата се изработва във формата на църква и се поставя върху светия престол, а в някои църкви има специално място в олтара за нея.
Сред богатата колекция от произведения на църковното изкуство в Националния исторически музей в София една охридска дарохранителница представлява особена ценност.
Дарохранителницата е изработена от сребро през 1833 г. за манастира "Св. Наум" край Охрид с образите на светите Седмочисленици. Има форма на висока, стъпаловидна, триетажна центрична постройка. Най-долният пояс е най-висок и широк, а следващите симетрично намаляват, като завършват с купол, носен от ангели.
В най-долния ред на охридската дарохранителница е изписан надпис на гръцки език:
"Украси се този свети кувуклий за светия хляб на светия и богоносен отец наш Наум Чудотворец с труда и иждивението на всеблажения катигумен господин в Христа Дионисий от Анатолия и епархията на Теодосиопол в година 1833, първи януари. От ръката на мене смирения златар Георги Статис. Помени Господи всички благочестиви и православни християни, помазващи се в този свети манастир. В дните на всесветейшия митрополит на светите Преспи господин Калиник".
Митрополитът Калиник е заемал за дълго Преспанския престол (1802-1843) по времето, когато Гръцката църква прави пореден опит да унищожи Българската охридска архиепископия и да гърцизира населението й. За целта тя премества архиепископския престол от Охрид в Преспа и начело поставя гръцки владици или българи гъркомани. По този начин се омаловажава значението на Охрид не само като архиепископски, но и въобще като културен и религиозен център в региона. Името на архиепископ Калиник обаче се свързва с широка строителна и просветна дейност, която той развива в стабилизиралата се след последните турски унищожения архиепископия. По негово време се изписва наново и манастирската църква "Св. Наум" (1806 г.) от корчанския зограф Търпо.
Споменатият в надписа катигумен Дионисий, е начело на манастира от 1809 г. и го ръководи в продължение на 25 години. Обновяването на манастира и укрепването на неговата икономическа мощ започва още при предишния игумен - Серафим, който е ктитор на възобновяването на манастирската църква и изписването й. Дионисий обновява и изгражда манастирските сгради и закупува множество нови имоти за манастира на територията на днешна Албания и Македония.
Списание "Будител", брой за 2006 година, със съкращения
Виж също: