Preobrazhenie Monastery, Veliko Tarnovo
|
По-долу:
Виж също:
Преображенският манастир е един от най-големите български манастири, а тъй като в изграждането на манастирския му комплекс са участвали и едни от най-известните ни възрожденски майстори - Захари Зограф и Уста Кольо Фичето, манастирът е също един от най-ценните.
Издигнат е в красива скалиста местност на брега на Янтра на седем километра от някогашната столица Велико Търново, близо до с. Самоводене. До него може да се отиде пеш за около 40 минути или с кола.
Някога манастирът е бил едно от най-важните културни и просветни средища времето на Второто българско царство, а днес е един от най-ценните паметници на архитектурата и изкуството в България.
Манастирът е изграден през XI век и първоначално бил метох на Ватопедския манастир в Света Гора. През 1360 година, по времето на цар Иван Александър, манастирът получил автономност. Легенди свързват Преображенския манастир с ктиторството на втората му жена Царица Теодора-Сара и на сина им цар Иван Шишман. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов манастир.
След падането на България под турско робство манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от турците, а в последствие е разрушен напълно. Векове след това, през 1825 г., манастирът е изграден отново от отец Зотик, с помощта и средствата на родолюбиви българи.
През 1832 година с ферман от султана е издействано възстановяването и построяването на нова църква. Строежът на църквата е завършен от Колю Фичето през 1834 гoдина. Тя е триапсидна, кръстовидна, еднокуполна възрожденска сграда със закрита нарктика.
Манастирът е възстановен изцяло през 1882 г., с участието на двамата колоси на Българското национално Възраждане - Уста Колю Фичето и Захари Зограф.
 |
В продължение на три години (1849-1851) самоковският майстор-иконописец Захарий Зограф рисува стенописите и иконите в главната манастирска църква. На най-видно място, върху южната външна стена на олтарната абсида той изписва монументалните стенописи "Страшният съд" и "Колелото на живота", за да внуши на посетителите преходността на човешкото съществуване. Ценни са и фреските "Рождество Богородично", "Успение Богородично", "Тайната вечеря". Редом с образите на Св. св. Кирил и Методий майсторът е изписал и своя автопортрет. Цялата пищна външна украса днес е ценен паметник на живописното изкуство от Възрожденската епоха. Паметник на българското дърворезбено изкуство е и позлатеният иконостас.
Преображенският манастир - манастирската църква
От 1858 г. до 1863 Колю Фичето изгражда камбанарията, част от жилищните сгради и главния манастирски вход. Изграден е и и подземният параклис "Св.Андрей Първозвани". През 1863 г. върху него е завършен строежът на малката църква "Благовещение", също от от Колю Фичето. Иконите в църквата са дело на приемника на Захари Зограф - първият академично школуван български художник Станислав Доспевски. В западната част на манастирския комплекс се издига камбанарията със седемте камбани, една от най-хубавите звънарници, създадени от майстор Колю Фичето.
Преображенската света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. Била е културно-просветен център и убежище за много родолюбиви българи и революционери, а през годините на Руско-турска освободителна война манастирът е превърнат в болница.
Днес в манастира има библиотека и музейна експозиция, които пазят реликвите на манастира: книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги и икони, както и други произведения на приложното изкуство.
Преображенският манастир е национален паметник на архитектурата и изкуството. Манастирът е действащ, мъжки.
Pravoslavieto.com
Отец Ириней от Преображенския манастир,
2005.
Фотография: 'aspida', 4coolpics.com
Из книгата на Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджие "Манастирите в България", Издателство "Спектър", София, 1992 г.
Основан е още по време на Втората българска държава през XIII-XIV век. Някои сведения свързват възникването му с личността на втората жена на Иван-Александър - Сара, поради което е наричан и Сарин манастир. Днес е един от големите и красиви манастири в България. Разположен е в непосредствена близост до столицата на Втората българска държава Търновград (на около 6,5 км северно) в красива местност под венец от отвесни скали в каньонообразния пролом на Янтра - Дервента. Манастирът играе важна роля в духовния живот на столицата през XIV век. В периода на османското владичество и особено по време на Възраждането израства като един от най-големите архитектурни паметници и като културен център. През средновековието манастирът е бил разположен на около 400 – 500 метра южно от сегашното си местонахождение. Личат останки от манастирски стени и сгради, намерени са архитектурни детайли, късове от средновековна керамика, фрагменти от стенописи. Бъдещите археологически разкопки и проучвания ще изяснят плана и мащаба на средновековните сгради. Първоначалното място на манастира е било изоставено или след разрушаването му по време на завладяването на Търново в края на XIX в., или по причина на свличане на пластовете, което продължава и днес.
По време на османското владичество Преображенският манастир е бил опожаряван и разрушаван неколкократно. Сегашният комплекс е построен през XVIII-XIX век. Основните сгради са издигнати в първата половина на XIX век. Изграждането им се дължи на активния родолюбец, народен учител, възпитаник на Рилския манастир отец Зотик (Зосим), който през двайсетите и трийсетите години е бил игумен в Преображенския манастир.
Манастирът по план е от типа на средновековните манастири-крепости. Сградите очертават издължен правоъгълен двор. Долните им етажи са каменни, а горните чрез красиво издадени еркери хармонично се свързват с наклонения терен. Строежът на главната църква започва в 1834 г. с разрешение на султански ферман от 1832 г. и е бил възложен на известния майстор Димитър Софиялията - голям родолюбец и един от активните участници в т. нар. "Велчова завера" в Търново през 1834-1835 година. Както е известно антитурското съзаклятие е разкрито и неговите организатори, сред които е и Димитър Софиялията, са заловени и обесени. Това налага довършването на църквата да се възложи на прочутия строител Кольо Фичето.
Църквата е еднокорабна с два странични певника, предапсидно пространство и с широка колкото кораба апсида. В двете странични стени на предапсидното пространство се отваря по една просторна плоскодънна ниша, които служат за диаконикон и протезис. Едва показващият се над покрива купол се носи от четири пандантива, които не са сферични, а призматични плоски триъгълници. Поради това основата на барабана е осмостенна, а не кръгла. В този нисък барабан се отварят четири малки прозорчета, които имат по-скоро вид на отдушници. Наосът на съборната църква е обединен с притвора посредством три отвора, от които средният е по-широк и по-висок. Притворът, според изискванията на манастирските църковни служби, е доста просторен. Неговият свод е разположен по надлъжната ос и така двускатният покрив се обединява и се опростява. Малко по-късно, към 1849 г., от запад се добавя втори външен притвор, с по-тънки стени (възможно е да е бил замислен като открита галерия). Поради ограниченото място входът в този външен притвор е от южната страна. Църквата е забележителна както със своята архитектура, така и с живописната си декорация.
Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи (1849) от големия български възрожденски художник Захарий Зограф от Самоков. Той идва тук на следващата година след като приключва (1848) украсата на църквата в Троянския манастир. За неговото авторство говори специален възпоменателен надпис над западния вход в женското отделение. В северозападния ъгъл на същото помещение знаменитият зограф в края на редицата на българските светци е нарисувал своя автопортрет. Стенописите в храма имат характерна възрожденска схема и колорит. В апсидата долу са изобразени светци-литургисти, а над тях Евхаристията и Саваот; в центъра на купола - Христос Вседържител, а около него - Небесната литургия и полуфигури на апостолите. В пандантивите са образите на четиримата евангелисти с техните символи. В двете странични конхи са поместени празнични сцени, а в долния регистър - фигурите на светци - войни и преподобни, сред които е и образът на св. Иван Рилски. Особено интересно е разположението на украсата в женското отделение. В нишата над входа на източната стена е изобразен патронният празник - Преображение, а отляво и отдясно - фигурите на руските светци Борис и Глеб на коне. От двете страни на входа са фигурите на Христос и Богородица.
 "Апокалипсис" - стенопис от Захари Зограф в църквата в Преображенския манастир. |
По свода и на западната стена са подредени множество сцени от Апокалипсиса. В първия регистър - допоясни фигури на светци и светици, по-голямата част от които български: Гавраил Лесновски, Йоким Сарандопорски, Параскева Търновска, славянските учители Кирил и Методий, Давид цар болгарский, св. Йоан-Владимир цар болгарский, св. Михаил цар болгарский, св. Трибалий и др. Явно за тази тематика 3. Зограф е ползувал "Стематографията" на Жефарович и "История словеноболгарская" на Паисий. Живописта по цвят и рисунки е доста експресивна и повтаря мотиви, застъпени в украсата на църквата в Троянския манастир. В третото помещение само източната стена е покрита с фигурална живопис.
Тук е разгърната традиционната широкообхватна назидателна сцена "Страшният съд", като най-горе фронтообразно е изобразена Петдесетница. В центъра на апостолския фриз е Христос - Праведен съдия, от нозете на когото изтича огнената река на наказанието. Отляво се развива действието на Второто пришествие, а отдясно е Раят с групи (хорове) на праведниците. Най-долу са изобразени наказанията на различни видове грешници - прелюбодейци, предатели, грабители, блудници, магесници, воденичари, бакали, пияница, кръчмар и пр. В цялата тази панорама (както и на други места) Захарий Зограф е вложил своите демократични социални възгледи, своето лично отношение при божественото съдопроизводство. Върху другите стени на помещението са нарисувани типични за самоковските живописци растителни, геометрични и други орнаменти с барокови форми.
Пак с името на Захарий Зограф е свързана и украсата на външните стени на църквата. Тя се състои от рисувани арки, колони, пищни гирлянди от растителни орнаменти: на южната стена - сюжетът "Колелото на живота", което художникът е изобразил и в Троянския манастир. Тези външни стенописи със сложния разигран обем повишават живописното въздействие на храма сред архитектурата на останалите възрожденски постройки.
"Колелото на живота" - стенопис от
Захари Зограф в църквата
в Преображенския манастир край Велико Търново, 1850 година.
В наоса на църквата се намира красив позлатен резбован иконостас с богати барокови форми. Той великолепно се вписва в нейния интериор. Някои изследователи твърдят, че е дело на Кольо Фичето. Иконостасът е работен едновременно със стенописната украса, тъй като иконите по него (една от които е подписана) са от ръката на автора на стенописите - Захарий Зограф. Те са "Архангел Михаил", "Св. Богородица Милующа", "Христос Вседържител", "Преображение" (с надпис на Захарий Зограф и дата 1851 г.) и "Йоан Предтеча". Отляво на един проскинарий е "Св. Мина" от Захарий Зограф, а на проскинария отдясно е иконата "Св. Андрей" от Станислав Доспевски. Заедно с пищната качествена резба на иконостаса иконите повишават тържественото звучение на храмовия интериор. През същите години Захарий Зограф изпълнява иконите в църквата на Плаковския манастир "Св. Илия" в съдружие с резбар, чийто стил много прилича на резбата на иконостаса в Преображенския манастир. Църквата в Плаковския манастир също е дело на Кольо Фичето.
Стенописи от Преображенския манастир.
Фото: bgglobe.net.
Успоредно с изграждането на съборната църква Димитър Софиялията построява и частично вкопания в стръмния скат параклис "Св. Андрей Първозванний". Няколко години след това майстор Кольо Фичето надстроява върху него малка църквица, посветена на Благовещение Богородично. Планът и на тази църква е триконхален, като олтарът е четвъртито помещение (сега тези сгради са руини поради свличане на пластовете). Активното строителство в манастира продължава през 1858-1863 година. Под ръководство на Кольо Фичето се издигат редица нови жилищни сгради, главният манастирски вход и звънарницата. Заедно с някои постройки, градени след Освобождението, Преображенският манастир добива познатия си днес вид, като се образуват почти три двора, свързани един с друг. Архитектурата на жилищните и на стопанските сгради се отличава с отворените към дворните площи дървени чардаци, еркери, широки стрехи, хвърлящи дълбоки сенки, които контрастират с белите варосани стени. Поради доста стръмния наклон външните стени на сградите по източното жилищно крило и включените между тях култови постройки достигат внушителна височина. За да устоят на натиска, долните части на тези съоръжения са изградени от камък във вид на подпорни стени с дебели контрафорси, свързани с масивни арки. Тази структура се вписва в красивия терен и увеличава импозантността и неповторимостта на ансамбъла. Освен многобройните архитектурни забележителности в Преображенския манастир се пази голяма колекция от икони, принадлежаща на Великотърновската митрополия. Тук има изключително интересни творби на иконописта.
Из книгата на Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев "Манастирите в България", Издателство "Спектър", София, 1992 г.
Камбаните в Преображенския манастир. Фото: bgglobe.net.
Преображенският манастир край Велико Търново изглежда като Давид пред Голиат в подножието на надвисналия скален масив.
Преди няколко години се състоя и битката. Природата нападна светата обител. Нападение брутално и безмилостно в своя първичен, варварски порив. Огромни скали се откъртиха и се сгромолясаха в манастирския двор.
Извърши се чудо. Не само, че човек не пострада, но и храмът остана непокътнат. До ден днешен скалата стои там, където я бе спряла Божията десница - на сантиметри от абсидата.
Видът й сега е монументален. Свещен паметник на умиреното творение, осмислено и осветено от Божията премъдрост, за която няма случайности, няма тъмни и слепи сили, няма нито безсмислена разруха, нито безсмислен градеж.
Грохотът е отзвучал. Спомняме си за св. пророк Илия, който не открил Божието присъствие в бученето на стихиите. Бог му се явил в тихия ветрец. Сега познаваме това явление и във величествения покой на притихналата скала. Тя сега е преобразена...
В православните икони не само човекът, но и природата има свой специфичен иконографски образ.
Преображение Господне, икона от преп. Андрей Рубльов |
Особено ярък е образът на скалите в иконата на Преображение Господне. Те са застинали, сякаш подредени, но обратната перспектива им придава и една особена динамика. Истинско откровение за непонятната нам реалност на Царството небесно: движението е покой; химните звучат във велика тишина; дълбочината е фон от неръкотворно злато; сянката е проникната от вечна светлина така, че вече няма черно, няма мрак; мъртвата природа е оживена и участва в безкрайното славословие.
Христос явил на трима от учениците Си тази реалност на планината Тавор (вж. Мат. 17:1-5). Йоан, Петър и Яков познали, че Източник на светлината и Сам нетварна светлина е Той, нашият Бог, а чрез Него се просветляваме неизказано и ние, чрез нас и цялата твар.
Важно е да се каже - просветляваме се, без да се превръщаме в нещо друго, което досега не сме били! Защото Бог не "превръща", а преобразява падналия чрез Адамовото непослушание свят, в неговия първозданен и недокоснат от греха, истински образ.
Такава е и днес грамадната скала, спряла на сантиметри от храма на Преображенския манастир. Изтръгната от стихийността и безпощадния закон на падналата природа, духовно преобразена в нова твар, която вече не руши, а участва в Божието съзидание; не вреди на човека, а му съдейства в делата на светостта.
Но защо възприемаме събитието именно като чудо, а не като една божествена закономерност?
Защото преображението в Христа тръгва по-напред от човека, не от природата. А ние сме още непреобразени, още в тъмнината на греха. В нас и около нас действат стихиите на падналата природа и още не сме заслужили нейното преображение. Ние още не сме разпалили в себе си чрез добродетели и любов към Бога, сиянието на несътворената Божия светлина, която да просветли и сърцата, и одеждите ни, и да оживи мъртвата природа наоколо.
Но ето, че Бог е допуснал в Своята обител "Преображение Господне" да преживеем чрез чудото едно преждевременно преображение. По-скоро, да го предусетим в залог и да проумеем, че Христос го желае и го очаква. Той ни е извел духовно на една таворска скала и сега то зависи от нашето усилие.
Знаем, че сърцата ни са окаменели, но имаме и утеха в думите на Господа: "Сторете, прочее, плод достоен за покаяние... казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму" (Мат. 3:8-9).
Брой 14 за 2002 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com