Св. Преображение. Икона от Теофан Грек.
Свето Преображение на Господа Бога, нашия Спасител Иисус Христос
Holy Transfiguration of Our Lord and Savior Jesus Christ
Чества се на 6 август (19 август ст. стил)
Разрешава се риба
|
Св. Преображение. Икона от Теофан Грек. |
Свето Преображение на Господа Бога, нашия Спасител Иисус ХристосHoly Transfiguration of Our Lord and Savior Jesus Christ Чества се на 6 август (19 август ст. стил) |
По-долу:
Виж също:
Христово преображение предусрящем,
светло торжествующе предпразднственная, вернии, и возопиим:
приспе день Божественнаго веселия:
восходит на гору Фаворскую Владыка,
Божества Своего облистати красоту.
Преобразился еси на горе, Христе Боже,
показавый учеником Твоим славу Твою, якоже можаху:
да возсияет и нам грешным свет Твой присносущный,
молитвами Богородицы,
Светодавче, слава Тебе.
Преобразил Си се на планината, Христе Боже,
като Си показал на Твоите ученици славата Си, доколкото можеха,
да възсияе и над нас, грешниците, Твоята присносъща светлина
с молитвите на Богородица, Светодателю, слава на Теб.Друг превод:
Преобразил си се на планината, Христе Боже,
показвайки на учениците си Твоята слава според силите им;
нека възсияе и над нас Твоята вечна светлина
по молитвите на Богородица: Светодавче, слава на Тебе.
Величаем Тя, Живодавче Христе,
и почитаем пречистыя плоти Твоея преславное Преображение.
На горе преобразился еси,
и якоже вмещаху ученицы Твои
славу Твою, Христе Боже, видеша:
да егда Тя узрят распинаема,
страдание убо уразумеют вольное,
мирови же
проповедят,
яко Ты еси воистинну Отчее сияние.
На планината си се преобразил,
доколкото можеха Твоите ученици
да видят Твоята слава, Христе Боже,
та когато Те съзрат разпнат,
да уразумеят, прочее, волното Ти страдание
и да проповядват на света,
че Ти си сияние на Отца.Друг превод:
На планината преобразил се,
учениците Ти видяха Твоята слава, Христе Боже,
доколкото можаха,
та когато Те видят на кръста,
да разберат Твоето волно страдание
и да проповядват на света,
че Ти наистина си сияние на Отца.
"Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си
Петра, Иоана и Иакова, възлезе
на планината да се помоли. И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава. И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха
Мойсей и Илия; като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която
щеше да свърши в Иерусалим.
А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса:
Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, - без да знаеше, що говори.
Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака. И чу се из облака глас, който казваше:
Този е Моят възлюбен Син: Него
слушайте.
И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам. И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха."
(Лук.9:28-36)
"Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си". (Мат. 16:28)
"И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.
И ето, явиха им се Мойсей и Илия, разговарящи с Него. Тогава Петър отговори Иисусу и рече:
Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.
Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше:
Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.
И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха. Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се!
А те, като подигнаха
очи, не видяха никого, освен едного Иисуса.
И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите.
А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? Иисус им отговори и рече:
Илия първом ще дойде и ще уреди всичко; но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях.
Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя."
(Мат.17:1-13)
"И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.
И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и
Иоана и възведе ги сами на висока планина насаме, и се преобрази пред тях. Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг,
каквито белилник на земята не може избели. И яви им се Илия с Мойсея, и
разговаряха с Иисуса.
Тогава Петър заговори и рече на Иисуса:
Рави, добре е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.
Защото не знаеше какво да каже, понеже бяха уплашени.
И яви се облак, та ги засени, и от облака дойде глас, който казваше:
Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте!
И отведнъж, като погледнаха наоколо, никого вече не видяха със себе си, освен едного Иисуса. А когато слизаха от планината, Той им заповяда да не обаждат никому, що видяха,
освен кога Син Човечески възкръсне от мъртвите."
(Марк 9:1-9)
Днес е празникът Преображение
Господне. Той е установен още в първите векове на християнството и ни припомня едно от важните евангелски събития от земния път на Спасителя, а именно явяването Му в небесната
слава пред Неговите ученици Петър, Йоан и Яков.
Юдейският народ не познал в Христос очаквания Месия, макар и старателно да изучавали пророчествата, те се надявали, че очакваният Месия ще ги освободи от робството на чужденците, ще възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Те не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за земна слава. Иисус Христос често беседвал с учениците си за Своите страдания. Той казвал, че Нему предстои да бъде отхвърлен от първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне.
Сърцата на учениците се изпълвали със скръб от тия думи. За да утвърди вярата им, Христос се показал на трима от апостолите в небесна слава. Като взел със Себе си Петър, Яков и Йоан, Той се изкачил с тях на Таворската планина близо до Галилея. Тук Той се отдалечил малко от тях и започнал да се моли. Учениците в това време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус преобразен, лицето Му се изменило и светело като слънце, а дрехите Му станали бели като сняг. С Него имало двама мъже, сияещи в слава, това били Мойсей и Илия, които беседвали с Него за предстоящите Му страдания и доброволна смърт.
Петър, поразен от това, което видял, казал на Иисус, че е добре да останат на това място, като направят три сенника за Него, Мойсей и за Илия. Изведнъж светъл облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте!" (Матей 17:5) Учениците от страх паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им казал: "Станете, не бойте се!" (Матей 17:7) И като станали, те видели само Иисус Христос в обикновения Негов вид. Те слезли от планината, а Той им забранил да говорят за това, което видели, докато Син Човечески не възкръсне от мъртвите.
Учениците чули гласа на Самия Бог, двамата пророци Мойсей и Илия, засвидетелствали със своето явяване, че Иисус е действително Оня, за Когото предсказвали пророците. Това събитие имало за цел да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да ги укрепи във вярата.
Константинийски епископ Антоний, 2010 година
Тоя празник е установен в
първите векове на християнството и ни напомня едно от най-важните евангелски събития – явяването на Господа в небесната слава пред трима от учениците Си. Юдеите не узнали в Христа
очаквания Месия. Те старателно изучавали пророчествата, но превратно тълкували техния смисъл и мислели, че очакваният Месия ще ги освободи от робството на чужденците, ще възвеличи
със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Юдеите не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно
царство, за вечни блага, а не за светски изгоди. Дори самите апостоли не били съвсем чужди на подобни земни помисли, макар и да повярвали, че Иисус е очаквания Месия. Те също се
надявали, че Иисус Христос ще възстанови израилското царство, спорели помежду си кой от тях ще бъде тогава най-голям. За тях било недопустимо, че Иисус Христос, Син Божи и Спасител
на света, ще понася страдания и унижения от людете. Това им се показало несъвместимо с Неговото величие и слава.
Господ обаче често беседвал с учениците си за Своите страдания. Той казвал, че Нему предстои да бъде отхвърлен от първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне. Сърцата на учениците се изпълвали със скръб от тия думи и Петър, който малко преди това изповядал Божеството на Спасителя, Му казал: "Пази Боже! Това, Господи, няма да стане с Тебе!" Но Спасителят строго укорил Петър и му казал, че той мисли не за онова, що е Божествено, а за това, що е човешко.
Скоро след тая беседа с учениците Си, за
да укрепи вярата им и да ги отвлече от земни помисли, Господ се показал на трима от апостолите в небесна слава. Като взел със Себе си Петър, Яков и Йоан, Той се изкачил с тях на
Таворската планина в Галилея
. Тук Той се отдалечил малко от тях и започнал да се моли. Учениците в това
време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус преобразен: лицето Му се изменило и светело като слънце; дрехите Му станали бели като сняг. С Него имало двама мъже, сияещи от
слава, Мойсей и Илия, които беседвали с Него за предстоящите Му страдания и за края Му в Йерусалим. Петър, поразен от това, което виждал, казал на Иисус: "Господи, добре е да
останем тук. Да направим три сенника: за Тебе един, един за Мойсей и един за Илия!" Като говорел, изведнъж светъл облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: "Този е
Моят Син възлюбен, в Когото е Моето благоволение! Слушайте Него!" Учениците от страх паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им казал: "Станете, не бойте се!" И като станали,
те видели само Иисус Христос в обикновения Негов вид. Те слезли от планината. А Той им забранил да говорят за това, което видели, докато Син Човечески не възкръсне от мъртвите.
Това събитие било предназначено да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да укрепи вярата им. Учениците чули гласа на Самия Бог; двама най-велики представители на Стария Завет – Мойсей и Илия, засвидетелсвали със своето явяване, че Иисус е действително Оня, за Когото предсказвали пророците. Окръжени от небесна слава, тия св. мъже беседвали с Иисус Христос за Неговите спасителни страдания и доброволна смърт. Най-после, това чудно явление трябвало да отвлече апостолите от земните помисли за величие, като ги направи свидетели на небесната слава на Христа.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
| * Синаксар, гръцка дума (Συναξάριον) произлиза от συναξις - събрание (на вярващите в църква за празник) и означава книга на празниците, а по-късно - сборник с
исторически сведения за празника или светеца. * Кесария Филипова - град в северна Палестина, разположен в полите на планината Ермон. Застроен от сина на Ирод Велики,
тетрарха Филип, той украсил града и го нарекъл Кесария в чест на римския кесар Тиберий; за разлика от Кесария Палестинска или Стратонова |
|||
Приближавайки се към доброволните страдания заради нашето спасение, нашият Господ Иисус Христос започнал да говори на учениците си, че "трябва да отиде в Йерусалим и много да пострада от стареите, първосвещениците и книжниците и да бъде убит" (Мат. 16:21); Той казал това в Кесария Филипова*, след като апостол Петър изповядал, че Той е Христос, Син на Живия Бог, - "Ти си Христос, Синът на Живия Бог" (Мат. 16:16).
Вече течала последната година от тригодишната проповед на Иисуса Христа и тридесет и третата година от раждането Му от Пречистата Дева. Христовите думи силно опечалили учениците, и особено апостол Петър, който започнал да възразява на Господа, казвайки: "милостив Бог към Тебе, Господи! това няма да стане с Тебе" (Мат. 16:22). Забелязвайки скръбта на учениците и желаейки да я облекчи, Иисус Христос обещал на някои от тях да им покаже Своята слава, в която ще се облече след отшествието Си: "тук стоят някои - казал Той, - които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си" (Мат. 16:28).
| * Галилейската област в Северна Палестина, или Галилея (от еврейската дума “галил” - област, окръг), в дните на Христа Спасителя съставлявала третата област на
Палестина и се деляла на северна, горна - езическа, и на южна - долна. Галилея заема видно място в световната история, като родина и място на проповедите на Христа Спасителя.
Галилея се простирала на около 120 км от изток на запад, и на 40 км от север на юг. На север граничела със Сирия и Ливанските планини, на запад с Финикия, на юг със Самария, а на
изток за граница й служела река Иордан. Градовете и големите села в Галилея наброявали повече от 200, а населението - до четири милиона, състоящо се не само от иудеи, но и от
израилтяни, смесени със сирийци, финикийци, араби и други чужденци, много от които приели иудейската вяра. С чудния си климат, плодородие и богатство Галилея била най-добрата
област в Палестина. Тя се отличавала с живителен климат, разнообразна, дивна красота на природата и неизчерпаемо плодородие на почвата. И географското положение, и множеството
пътища и връзки също били благоприятни за Галилея: през нея минавали няколко търговски римски пътя от изток на запад към Дамаск, към финикийските брегове, към Средиземно море,
към Египет и Асирия; други пътища я пресичали от юг на север. Промишлеността и животът кипели в Галилея... Много страници в Евангелието описват природата и живота на Галилея. С
родината на Христа Спасителя град Назарет, с детството, младостта и най-вече с проповедите Му, Галилея била люлката на християнската вяра. А притчите, чудесата, събитията от
всекидневния земен живот на Иисуса Христа, всичко това са образи, възпроизвеждащи богатствата и красотите на природата и нравите на живота в Галилея. Небето, земята, морето,
хлебните ниви, градините, цветята, лозята, ливадите, рибите и птиците - всичко това служело за основа на Спасителя и образ на дивните поучения на Божествената Му проповед... ** Тавор - уединена планина на седем км от Назарет. Тук Варак събрал войската си против Сисара (Съд. 4:6) и в подножието й разбил враговете си (Съд. 6:33). Тук се преобразил нашият Господ Иисус Христос (Мат. 17:1; Марк. 9:2; Лук. 9:28). Това славно предназначение на Тавор провидял Давид (Псал. 88:13): “Тавор и Ермон за Твоето име се радват”. С това псалмопевецът означил цялата обетована земя, защото тези планини се намират в нейните предели. |
Шест дни след изложените събития Господ, придружен от учениците и множество народ, отишъл от областта Кесария Филипова в пределите на Галилея; вече се свечерявало, когато Той достигнал Галилейската* планина Тавор**.
Имайки обичай нощем да се отдалечава от учениците за уединена молитва към Бога Отца, Иисус Христос и сега, като оставил народа в подножието на планината и взел със Себе Си само трима от тях - Петър, Йоан и Иаков, - се изкачил с тях на върха на планината, за да се помоли, и отдалечавайки се на неголямо разстояние, на високия хълм, се отдал на молитва. А тримата апостоли, изморени отчасти от изкачването на планината и от продължителната молитва, заспали, както свидетелства за това свети евангелист Лука: "А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън" (Лук. 9:32).
По време на съня им, когато наближавало да се съмне, Господ Иисус Христос се преобразил, блестейки със славата на Своето Божество; по Негова заповед пред Него застанали двама пророци - Мойсей от мъртвите и Илия от рая; те беседвали за предстоящите Му в Йерусалим страдания и смърт.
Тази беседа и особеното проявление на божествената сила събудили апостолите; виждайки неизречената слава на Господа Иисуса, - лицето Му, сияещо като слънце, дрехите Му, блестящи като сняг, и двамата мъже, стоящи в тази слава и говорещи с Него, апостолите се ужасили.
По откровение на Светия Дух, те веднага разпознали в мъжете Мойсей и Илия и разбрали, че беседват за доброволните Христови страдания; вслушвайки се в нея, апостолите стояли с трепет, наслаждавайки се в същото време на Божествената слава, доколкото било възможно за телесните им очи. И Сам Господ им явил славата Си в такава степен, в каквато може да я види земен човек и да не се лиши от зрение: за смъртния човек е недостъпно съзерцанието на невидимото, безсмъртно Божество. Мойсей някога молил Господа да му яви Своята божествена слава лице в лице, на което Господ отговорил: "не може човек да Ме види и да остане жив" (Изх. 33:20).
Св. Преображение Господне.
Икона от ок.
1403 година от Теофан Грек.
Днес в Третяковската галерея в Москва. Източник: nsu.ru .
Когато беседата на Христа с Мойсей и Илия се приближавала към края си и апостолите, по внушение на Светия Дух, узнали за скорошното им отшествие, апостол Петър се проникнал от скръб от това, че пророците искат да се скрият от очите им: той би желал непрестанно да се наслаждава на дивното съзерцаване на Христовата слава и честните пророци; изпълвайки се с дръзновение, той казал: "Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия" (Лук. 9:33).
При тези думи на апостол Петър светлият облак, представил пред Христа двамата пророци, осенил апостолите, обкръжавайки върха на планината, за да вземе отново пророците, по Божие повеление, и да отнесе всеки от тях на мястото му; още повече се изплашили апостолите, когато, приближавайки се към Христа, влезли в самия облак и чули говорещия от него глас: "Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте" (Лук. 9:35).
При тези слова свише апостолите, обзети от велик ужас, окончателно изгубили присъствие на духа и в силен страх паднали ничком на земята. Когато паднали на земята, славата Господня, разпростирайки се, се скрила от тях, а заедно с нея и пророците. Господ се приближил към лежащите на земята ученици, казвайки: станете, не бойте се! Като вдигнали очи, апостолите не видели никого, освен Господа Иисуса.
Започнало да се разсъмва и те тръгнали да слизат от планината; по пътя Господ им заповядал на никого да не казват за видението дотогава, докато Той, след страданието и смъртта, не възкръсне в третия ден от гроба, и те замълчали и през това време на никого не разказали за нищо от това, което се удостоили да видят.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
