 |
The Monastery of Vatopedi (Monastery of Vatopediou)
Монастырь Ватопед на Святой Афонской Горе
|
По-долу:
Виж също:
Ватопедският манастир е едно от най-големите и най-стари монашески
средища на Атон. Основан е през 972- 985 година. В йерархията на светогорските манастири той заема второ място след Великата лавра "Свети Атанасий Атонски".
Манастирът е разположен на хълм над Бяло море, от североизточната страна на Атонския полуостров. В 1749 година тук се открива прочутата Атонска академия, която давала образование в трудните за Гърция времена.
Манастирът Ватопед.
Фото © Марин Христов
Главният храм на манастира е осветен в чест на Пресвета Богородица в X век, а фреските в него датират от XIV век. В манастира има 12 храма, а в околностите му - още 19. Камбанарията на манастира е от 1427 година, поради което се счита за най-старата в Света гора.
Сред светините на манастира от най-почитаните е поясът и чудотворните икони на Света Богородица.
Библиотеката съдържа 2000 ръкописа и над 35 000 печатни книги.
Манастирът Ватопед е свързан с българите още от времето на цар Иван Асен Втори. Той е обградил манастира със села от Серска област и имоти от Халкидики. В съкровищницата на Ватопед освен Хрисовул на цар Иван Асен Втори се пази и кръст на друг български владетел - Георги Тертер, дарен на манастира през XIII век.
Когато през 1987 г. сегашният игумен архимандрит Ефрем поел управлението на обителта, той я заварил в окаяно състояние. В нея имало едва седем възрастни монаси. Двадесетина години по-късно, Ватопедското братство наброява над 90 монаси от различни страни по света: от Кипър, Гърция, САЩ, Бразилия, Румъния, Сърбия, Австралия, Франция, Русия. Сред тях е и старецът Йосиф исихаст. За светогорската традиция архимандрит Ефрем е сравнително млад игумен, но това не му пречи да ръководи манастира с мъдрост и изключителен духовен плам. Обителта използва 35 компютъра, шест от тях се използват в печатницата на манастира. На 6 от тези компютри се осъществява голямата издателска дейност на манастира. Петима монаси ежедневно се занимават със счетоводството на Ватопед. Манастирът има един от най-модерните и добре уредени музеи на Св. Гора, създаден също през последните 17 години...
© Игорь Пшеничников Русское афонское общество
С Ватопедския манастир е свързано чудото, което превръща Атон в затворена за жените територия. В края на IV в. синът на византийския император Теодосий I - Аркадий, претърпял корабокрушение и морето го изхвърлило в един храсталак на източния атонски бряг. Когато го открили, нарекли мястото "Вато-педи" - "детето в храстите". За благодарност недалеч от тук Тедосий I построил манастир - днешия Ватопед. Средства за градежа дарила и дъщеря му - принцеса Плакидия. Когато манастирът бил завършен, Теодосий I заедно с Плакидия пристигнали във Ватопед, за да присъстват на литургията по освещаването. Но когато принцесата прекрачила входа на храма, едно от изображенията на св. Богородица проговорило: "Не влизай тук, в църквата вече има една Царица!" Плакидия застинала на място и не посмяла да влезе. Небесната царица казала на принцесата, че само тя, Божията майка, е единствената жена, която има право да присъства на Атон, защото е негова закрилница и небесна владетелка. Оттогава, казва преданието, нито една жена не е стъпила на атонския бряг. Изображението, което проговорило, нарекли "Св. Богородица Антифонитрия" - букв. "Противогласна", т.е. забраняваща, възпротивяваща се с гласа си. Обкован със сребро, стенописът е една от най-големите реликви на манастира.
През ХIV век във Ватопедския манастир се случва чудо, което за пореден път доказва на монасите и света, че небесната закрилница на Атон - св. Богородица, макар и невидимо, присъства постоянно на Света Гора. За това чудо е избран български монах, брат на Зографския манастир, който впоследствие нашата Църква канонизира за светец - преподобни Козма Зографски. Ето как е описано това чудо в житието на светеца: "Веднъж на Благовещение, храмов празник на големия светогорски манастир Ватопед, св. Козма имал чудно видение. Бил гост на манастира. За своя изненада видял в храма и после на трапезата да се разпорежда една жена с царствено величие. Понеже на Света Гора жени не се допускат дори за посещение, Козма бил силно съблазнен и възмутен. На изповед пред духовника си той открил своето смущение. Заинтересован, духовникът го запитал:
- Как изглеждаше тази жена?
Козма отговорил:
- Невиждана красота, невиждана слава!
Духовникът се развълнувал. Той разбрал коя жена е видял Козма и му заговорил:
- И ти не позна каква жена ти се е явила в манастира, посветен на божествената Мария? Ти си видял Небесната покровителка на Света Гора и на целия свят!"
Pravoslavieto.com
Император Теодосий I построява обител през IV век, за да благодари на Богородица
Там се пазят мощите на много светци и уникални чудотворни икони
Николай Генов
От столицата Карея до манастира Ватопед се върви 3-4 часа, стига човек
да не загуби калдъръмения път и да тръгне по някое разклонение към затънтено жилище на някой монах в скалите. Минава се през красиви зелени долини, пълни с цветя и ненарушавана от
нищо тишина, покрай гъсти кестенови гори. Чува се многогласна песен на птици и не е рядкост да срещнеш глигани, които ровят земята. Когато пътеката започне да се вие като змия и да
се изкачва нагоре по някой от хълмовете, на високото човек може да се окаже на едно ниво със слънцето. Гледката е вълшебна и удавена в синьо. В последните метри този път слиза
стръмно от хълма, наречен Средна гора. Върви на широки серпантини и тук-там се появяват високи кипариси. Краят на това прекрасно пътуване идва, когато се изправиш лице в лице с
голямата манастирска порта.
Погледнат от морето, Ватопед прилича на непристъпна крепост, а откъм сушата е като малък приказен град, с всички цветове на дъгата. Това е един от най-големите манастири на единствената в света монашеска република Света гора и стои на място, на което се предполагало, че е бил античният град Дион. Някога той е бил главният град на населяващите полуострова тракийски племена. Построен бил в залива Контесона, в североизточната част на Атонския полуостров, на върха на малък зелен хълм над синьото море. Когато се идва от Карея към Ватопед, се минава покрай руини, свързани с делото на един именит българин.
Тук през ХVIII в. е била известната "Атониада" - Атонската академия за науки. През 1754 г. тя е основана с благоволението на Вселенския патриарх Кирил от Евгени Вулгарис. Той е нашенец, роден на о-в Корфу. Бил даровит и умен човек. Имал е университетско образование, получено в Италия. Неговата диря като просветител в епохата на Гръцкото възраждане е трайна. Евгени Вулгарис е искал да помири теологията с хуманитарните идеи на своето време и да промени обществения живот. Формирал е философските си възгледи под влиянието на умове като Джон Лок, Готфрид Вилхелм Лайбниц и Кристиан Волф. Самият е поддържал приятелски връзки с Волтер. Академията му, на която бил и ректор, просъществувала четири години. После била закрита, защото го обвинили в ерес и той бил изгонен от Света гора. Заминал за Западна Европа, но след кратко бил поканен от императрица Екатерина II в Петербург. Руската академия на науките го избрала за свой действителен член, а синодът му дал архиерейски сан.
Датата на основаването на манастира Ватопед и произходът на неговото име все още са предмет на спорове. Предание разказва, че светата обител е основана в края на IV в. от император Теодосий I като благодарност към Богородица, която спасила от удавяне сина му Аркадий, когато се къпел в залива. Детето било като по чудо изхвърлено на брега до къпинов храсталак. Счита се, че оттам манастирът получил и своето име, което в превод означавало "Детето при къпините". Други източници пък твърдят, че е много по-стар и е строен по времето на император Константин Велики. Ватопед, както и останалите светогорски манастири, през 862 г. бил ограбен и разорен от арабите. След това пустеел поне 100 години. Когато успели накрая да го съживят, бил нападнат и опустошен, този път от каталонски пирати. Възстановяването му станало с помощта на всички короновани глави на православна Европа по онова време.
Непрекъснато през цялата си история Ватопед е бил обитаван и от българи Сред тях особено популярен бил монахът Теопемт, живял до началото на ХХ в., който бил родом от Неврокопско. Прочул се като учител и преводач на много книги от гръцки на български език. Исторически проследено основаването на Ватопед се определя към втората половина на Х в. Основан е от трима одрински монаси - Атанасий, Никола и Антоний, които дошли по времето, когато тук живеел и основателят на най-големия светогорски манастир - Великата лавра “Св. Атанасий Атонски”. Според Втория светогорски типикон (устав, писан на козя кожа) от 1045 г. Ватопед се определя като втори по ранг в светогорската йерархия, какъвто е и до днес. В него са посветени в монашество св. Сава и неговият баща Симеон, които са основателите на друг голям манастир - Хилендарския. Във Ватопед днес се намират мощите на десетки светци, много реликви, чудотворни икони, свещени тъкани и одежди, евангелия със златни обкови, църковна утвар и множество старинни лични царски вещи и избродирани със злато дрехи.
Съборната църква на Ватопед "Благовещение" е построена през Х век. С по-късните си пристроявания тя е една от най-големите и най-красивите в Света гора. Черковната камбанария е от 1427 г. и е най-старата на полуострова. Отвън черквата е тъмночервена. Част от нея е изографисана с иждивения на поклонници от гр. Мелник. В нартиката на голям стенопис са изобразени светците - воини. Малката гостоприемница в северозападния ъгъл на манастира е строена със средства, дарени от Габровско.
Във Ватопед има още 25 други черкви и параклиси. Той е първият светогорски манастир, който приел Григорианския календар и се опитал да въведе... електрическото осветление в
монашеската общност. Новият календар внесъл доста голям смут сред духовенството, свикнало със стария уставен ред
Библиотеката на Ватопед е най-богатата на Атон. В нея се пазят 37 хрисовула и над 1700 ръкописа (повечето на пергамент), някои от които са забележителни със своите илюстрации. Тук е знаменитият препис от Страбон на Птоломеевата география от II в. Сред хрисовулите има и един от българския цар Иван-Асен II, който посещава манастира след победата при Клокотница през 1230 г. Да се види този хрисовул днес е почти невъзможно. Казват, че бил в плачевно лошо състояние.
Св. пророк Мойсей, Аарон и Мириам.
Ръкопис от края на XIII в., в манастира Ватопед в Св. гора.
В библиотеката старопечатните книги са над 30 000 и сред тях има много стари и ценни издания. Някога мисията на небезизвестния руснак Арсений Суханов нанася непоправими щети и на Ватопедската библиотека. Тя била свързана с проектираната в Русия реформа на богослужебните книги през ХVII в., което породило разкол в руската църква и довело до появата на старообрядничеството.
Арсений Суханов бил йеромонах в Троицко-Сергиевата лавра край Москва. По поръка на патриарх Никон той обикалял Света гора и много православни центрове в Цариград, о-в Родос, Мала Азия и Македония, където събирал стари гръцки и славянски църковни ръкописи, необходими за реформата. Точният брой на ръкописите, които Суханов задигнал от манастирите на Света гора, само може да се предположи (от Иверон - 156 бр., от Лаврата - 61, от Ватопед - 60, от Филотей - 45, и т.н.), но според специалистите общият им брой е не по-малко от 498. Много от тези ръкописи са на български език. Сред тях са Шестоднев от Йоан Екзарх - ХV в., на пергамент, Иван-Александровият (Лаврентиев) сборник от 1348 г., Попфилипов сборник от 1345 г. и много други. Така Синодалната библиотека в Москва се снабдила с редица безценни славянски и гръцки ръкописи.
Вестник "Стандарт", 19 Октомври 2003 г.
Преди шест години, при едно от поклоненията ми в Света Гора, разговарях с игумена на Ивиронския манастир архимандрит Василиос за недостъпността на монашеската територия за женския пол. Тогава той ми каза нещо, което, надявам се, може да бъде утеха за жените, които търсят православната духовност:
"Целият свят, който ни заобикаля е един храм на Бога. Жените, които искат да дойдат на Света Гора, но нямат това право, вярват че мястото е свято, макар никога да не са го виждали. Всяко едно място може да е Света Гора, стига да служим правилно на Бога и да следваме Неговото слово."
Радвам се, че сега читателите на "Църковен вестник" ще могат да се докоснат до мъдростта на друг светогорски духовник - архимандрит Ефрем, игумен на Ватопедския манастир. Това интервю бе осъществено с любезното съдействие на доц. Иван Желев, директор на Дирекция "Вероизповедания".
- Ваше Високопреподобие, кое е най-голямото предизвикателство пред светогорското монашество в началото на ХХI век?
- Основното предизвикателство е европейският дух, който навлиза в нашия православен свят. Защото европейците не могат да разберат какво означава да си православен. За съжаление в Европарламента повторно се гласува да отпадне недостъпността на Света Гора за жени. За щастие тази недостъпност има нравствена значимост, а не юридическа. Тук е мъжко девствено място. При нас има девство не само на тялото, но и на душата. А и целта на игумена е не да принуди монаха към послушание, а да го подтикне да стане христоподобен. И понеже се живее в аскетизъм, съпътстван с духовни исихастки упражнения, монасите не трябва да са изкушавани от нищо. Ние не искаме жената в нашия двор, но не я отричаме. Светогорци се срещат с много жени, когато излизат извън Атон. Тъй като жените не могат да дойдат тук на поклонение, ние изнасяме реликви от Света Гора и ги носим при тях, за да могат и те да се докоснат до една или друга светиня. Ние отдаваме почит на жената, когато става въпрос за нея като продължител на живота, като символ на майчинството. Затова светогорските духовници са едни от най-големите ревнители за поддържане на семействата, за увеличаване на раждаемостта.
- И все пак, почитате жената, но казвате, че не я искате във вашия двор?
- Веднъж една ваша колежка, гръцка журналистка, ми каза, че имаме някакъв комплекс към жените, след като не искаме те да идват в Света Гора. Аз й отговорих, че ние нямаме комплекс към жените и най-голямото доказателство за това е, че тук е единственото място, където както никъде другаде се почита една жена - св. Богородица! Атон е благословен от нея и се намира под нейната закрила.
Проблемът с допускането на жени до Света Гора е не, че те ще дойдат като поклоннички, а че може да се заселят и да заживеят тук. Да се установят цели семейства. А това ще обезличи аскетичния дух на Света Гора, ще я лиши от нейната същност като място за усамотение и лишение. И тогава не само ние, монасите, ще изгубим Света Гора, но и вие ще я изгубите като истинско духовно средище на православието.
- Казвате, че светогорските монаси съветват хората да раждат много деца. Но това не е ли една странна опитност за хора, дали обет за безбрачие?
- Хората не вярват в Божия промисъл, понеже дяволът е изличил вярата в Бога. В наше време страхът пред ежедневните проблеми доминира над всичко. Ние, светогорските монаси, се стремим да подкрепим хората да вярват във всемогъществото на Бога, Който се грижи за всичко и дава храна дори на птиците. Искаме да ги убедим да надмогнат егоистичното разглеждане на живота - особено когато не искат да имат деца.
Казваме, че 2 по 2 прави четири, но богословски 2 по 2 прави 10 хиляди. Защото ние вярваме в Бога, Който и от камъните може да направи деца на Авраама. Събират се само двама души, но на колко поколения след тях могат да дадат живот?!
Когато човек зачева и ражда деца, той трябва да вярва, че по този начин изпълнява Божията воля. Тогава чувството на радост и благословението Божие в дома ще е истинско - хората ще почувстват, че са огрени от Божията благодат.
Истина е, че поклонниците идват с голямо доверие към светогорските монаси, защото днес на света са необходими хора с духовно прозрение, които имат непрекъснато присъствие на Божията благодат в сърцето си.
Повечето хора днес са объркани и се нуждаят от пътепоказатели, свързани с вярата и духовността. Безспорно много такива пътепоказатели могат да се намерят в Света Гора.
Дойде преди няколко дни един поклонник, случи му се нещастие и отиде при един светогорец да се изповяда. Монахът му казал: "Случи ти се нещастие, за да изплатиш по този начин греха, който си направил преди това!" Монахът не е бил свидетел на извършения грях, но е имал пророческата дарба да го види и да разбере, че човекът е извършил смъртен грях. Мнозина светогорци имат прозорливост за света - и точно от това се нуждаят хората.
- Ватопедският манастир е един от най-големите на Атон. Имате 90 монаси. Казвате, че повечето са млади хора, 80 % от тях с висше образование. Какво кара един млад мъж да изостави светския живот и да приеме аскетичния?
- Една от сериозните причини, която кара младите хора да стават монаси в Света Гора, е днешният объркан живот, който ги довежда до отчаяние. И те виждат единствената истина в живота на Света Гора, тук виждат живот, изпълнен със смисъл и надежда.
Нашият живот е труден, затова при нас идват много малко хора. Но е истина, че православните вярващи много повече се доверяват на монасите, отколкото на свещениците. Деветдесет процента от хората са започвали своя духовен живот с изповед при монах. Ако Божията благодат свише не ороси човешкото сърце, то самоv не е в състояние да се откаже от дипломите, кариерата и личния си живот и да стане монах. Човек може да заживее тук само ако Бог поиска това. За съжаление не всички родители разбират светостта на Божия промисъл и страдат, когато синът им стане монах. Такива родители понякога идват и се разправят с игумена, обвинявайки ни, че сме "ловци на души".
На въпроса на съвременните хора, може ли да се осъществи Евангелието, ние отговаряме с думите: "Елате и вижте!"
Горан Благоев
Брой шести за 2004 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com