Свети Седмочисленици
Свв. Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий
IX-X век
Честват се заедно на 27 юли
На същия ден Успение на св. Климент Охридски. Св. великомъченик Пантелеймон
Разрешава се вино и елей
|
|
Свети СедмочисленициСвв. Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий IX-X век Честват се заедно на 27 юли Разрешава се вино и елей |
С хвалебни венци да увенчаем славните Седмочисленици,
Кирил и Методий, Климент и Наум, Сава, Горазд и Ангеларий,
изгрели като светила и благовестили ни Триединия Бог.
Вие, непоклатими стълбове и Боговдъхновени поборници за нашата реч,
прогонили езическото бесовско учение,
молете се на Христа Бога да утвърди нашата Църква
и да
дарува на душите ни велика милост.
Явили се непобедими в постничеството,
козните на невидимите врагове с Божествена сила сте победили.
И, като научихте множеството непросветени българи на православната
вяра, получихте венци.
Молете се за нас на Христа, Седмочисленици, да даде опрощение на прегрешенията ни.
По-долу:
Виж също:
Св. Седмочисленици - славянските просветители, светите братя Кирил и Методий и техните ученици: Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Изгонени от Моравия, намерили прием в България.
Проявили монашески подвизи и насаждали вяра и религиозна просвета сред народа през IX век. На тоя ден е починал първият от тях - св. Климент (916 г.).
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
"С хвалебни венци да увенчаем славните Седмочисленици, които просияха като светила и ни благовестиха Триединния Бог..." (тропар на празника).
Така днес светата ни Православна църква молитвено възпява паметта на светите Седмочисленици - Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Това е нашата свещена седморка, светозарен седмосвещник, сияйно съзвездие върху българския църковен небосклон - небесните ангели и покровители на този прекрасен столичен храм.
Значението на тяхното дело не се мери с дни, години, векове. То е над тях, защото е устроено според благата промислителна воля Божия. Защото именно Бог ни изпрати светите Седмочисленици и то точно в най-решителния, най-съдбоносния за народа ни момент. Делото на светите Седмочисленици е дело Божие още и в този смисъл, че то е имало за цел да доведе до Бога и истинското богопознание. Св. Седмочисленици бяха преди всичко апостоли на Христовото учение и проповедници на вярата в Бога.
Светите братя и техните ученици ни дадоха християнската вяра и славянска писменост. Те са възродители на славянските народи. Те ги изведоха от мрака на езичеството и на религиозното неведение и ги въведоха в пълната светлина на тогавашното познание.
Обилни са историческите податки за епохалното им дело. То започна в манастира Полихрон, където възгорени от словесен огън, богоподвижните им пръсти създадоха старобългарските писмена, а после сами и първи изписаха голата безкнижна душа. Светите Братя са превели отначало най-необходимите богослужебни книги. Те са:
Неделно (изборно) Евангелие, Апостол (изборен), Служебник, Требник, и част от Псалтира.
После св. Методий е превел Стария Завет без Макавейските книги, Номоканона, Патерик (Отечник).
Оригиналният поетичен дар на св. Константин-Кирил е блестящо разкрит в Изложение на правата вяра, Химн в чест на св. Климент Римски, Проглас към Евангелието.
Редица техни и на първите им следовници писания и днес са прочути и се съхраняват като редки глаголически и кирилски ръкописи в прочути библиотеки: Лондонско, Реймско, Асеманово, Зографско, и други евангелия, Синайски псалтир, Клоцов сборник, Енински апостол, Хилендарски, Зографски, Македонски, Киприанов и други листи.
Езикът, на който светите Братя извършили своите преводи е солонският диалект от втората половина на ІХ век. Установени са и го установиха специалисти езиковеди, изхождайки от фонетични и синтактични особености на този диалект, залегнали в Кирило-Методиевия писмен език, съхранен в първите им преводи и оригинални трудове. Знаем, че те, превеждайки свещените и боголужебни книги на старобългарски език, станаха първо просветители на словаци и моравци, а след това голямата им светлина огря българския народ, особено чрез делото на техните ученици.
Наистина тези свети мъже са Божии избраници, оръдия в ръцете на Провидението за осъществяване на велики и спасителни цели в живота не само на българския народ, но и на цялото славянство.
И азбуката, която по Божие внушение и съдействие бе изнамерена; и езикът, който те чрез делото си увековечиха; и свещените книги, които те преведоха и ни дадоха; и школите, които чрез учениците си създадоха; и народната писменост и литература на които положиха началото, и разпространението на християнската вяра между славянските народи - всичко това най-красноречиво говори, най-силно и убедително доказва, най-вярно свидетелствува за тяхното богоизбраничество, за тяхното пратеничество, за тяхното апостолство!
Трябва да се изтъкне и друг един факт: св. Седмочисленици не само бяха проповедници на една вяра, но и бяха духовници, нещо повече - хора светци. Такива ни ги представят и техните най-ранни житиеписания и техните богослужебни последования. Преди всичко те убедено вярваха и твърдо изповядваха вярата си в Бога. Те бяха по живот чисти и святи. Те бяха мъченици, подвижници и чудотворци.
Вижте св. Кирил-Константин Философ: учеността му е изключителна, мъдростта му е необикновена, целомъдрието му - удивително, трудолюбието му - изключително, волята му - несъкрушима!
Вижте и св. Методий: благочестието му е достойно за похвала, ревноста му в благочестието - равноапостолска, предаността му на волята Божия - себежертвена, обичта му към еднокръвните славянски братя - безпределна!
Св. Климент Охридски е най-даровитият, най-вдъхновеният, най-плодовитият писател на своята епоха. Той е вдъхновен учител и красноречив проповедник. Под неговото перо са излезли множество похвални слова и поучения за Господски, Богородични и светийски празници, общи слова за мъченици и апостоли, духовни песни и преводи на богослужебни книги. Не всички трудове на св. Климент са открити и изследвани. Например учени скоро откриха, че великият светител е писал трипесници за Постния триод. На св. Климент се приписва съставянето на на т. н. Клоцов сборник. Предполага се, че той е участвувал и в съставянето на Синайския требник, а към края на живота си превел и Цветния триод.
Духовният ръст на св. Климент като строител на българската църква се откроява величествено на фона на неговото архиерейско служение.
В 893 година, на историческия събор в Преслав, св. Климент бил възведен в епископски сан на Дебричко-Величката епархия. Тази епархия обхващала днешно Кичевско и съседната Охридска покрайнина, а може би и Дебър. Така той станал първи епископ на български език и било поставено началото на българската църковна йерархия.
Свети Наум придружавал св. Климент в Девол като негов помощник. Работил неуморно в Преслав и основал школа. Той също просиял в святост пред Бога и човеците. В 910 г. починал в изградения от него манастир край Охрид, където мощите му и досега си остават неоткрити, но въпреки това вършат дивни чудеса.
Св. Горазд бил моравец по рождение и назначен от св. Методий за негов заместник като моравски епископ. След като бил свален и прокуден от престола, св. Горазд намерил топъл прием в България. Тук той се отдал на благовестие в югозападните ни предели. Руският пътешественик Виктор Григорович видял храм и манастир на св. Горазд близко до гр. Берат в Албания, където, според неговите думи мощите на светеца почиват неоткрити. По тези места най-вероятно ще да се е подвизавал и св. Сава.
Св. Ангеларий е бил един от спътниците на св. Климент след изгонването им от Моравия. Изтощен от непосилни трудове, наскоро след пристигането си в България, той починал в Плиска.
Братя и сестри, на славянския небосвод няма по-светли имена и по-лъчезарни образи от тия на Светите Седмочисленици.
Величествено, гигантско, изключително и безсмъртно е тяхното дело, както за нашия народ, така и за целия славянски свят!
Затова, като чествуваме днес достойно паметта на св. Седмочисленици и ги прославяме с похвални венци заради тяхното дело, нека се окажем достойни за техните завети и да подражаваме на живота им.
А кои са техните завети? Това са: вяра в Бога, твърдо изповядване на православието и любов към знанието и просветата. Времето, в което живеем има нужда от хора с тяхната духовна сила, с тяхната духовна култура.
Около себе си не виждаме нищо утешително, не виждаме силната вяра и надежда в Бога на светите Седмочисленици, не виждаме тяхното идеално и безкористно служене на народа. Затова да обърнем погледите си към тях, творците на нашата земя, които с евангелието и кръста я благоустроиха и издигнаха. Каква по-сърдечна, дълбока и искрена почит бихме могли да въздадем на светите Седмочисленици от тази, да останем верни на заветите им. Нека те да бъдат винаги, като ги почитаме молитвени застъпници на нашия народ пред Бога, за да бъде той просветен и издигнат, благочестив, обществено здрав, държавно укрепен и да служи на делото на мира и братството.
Затова да завършим молитвено днешното им богослужебно чествуване със заключителните слова на техния църковен тропар:
"Непоколебими стълбове на Българската църква и боговдъхновени поборници на нашето слово... молете се на Христа Бога да утвърди нашата Църква и да дарува на душите ни мир и велика милост."
Амин!
Свещеник Иван Найденов от храм "Св. Седмочисленици" - София.
Първа електронна публикация Катедрален храм "Св. Неделя", София, 2005 година
Цар Борис се среща тайно с учениците на Кирил и Методий много преди 886 година. Буквите на траките и готите не се утвърждават, зад тях не застава държава
В деня на свети Кирил и Методий се пише, разбира се, за тяхното велико дело. То наистина е велико и тогава, в IХ век, и днес. Създаването на азбука на говоримия език на славяните, заемащи както тогава, така и днес половината от територията и населението на Европа, вкарва въпросните славянски народи и територии в най-висшето звено на спиралата на цивилизациите. Но прославата на двамата братя от Солун по наш стар, български обичай води до пълно затъмнение на други личности, благодарение на чиито усилия азбуката е успяла да се наложи - отначало в България, после в цяла Източна Европа (Сърбия, Румъния, Украйна, Русия, Молдова, Беларус, Черна гора, Македония).
Кои са тези личности, благодарение на които азбуката ни се утвърждава?
На първо място българският държавник цар Борис I (852-889 г.). Публична тайна е, че една писменост може да се утвърди само ако зад нея застане с цялата си политическа воля и финансова мощ една държава. Кой знае, че още две писмености са създадени в българските земи (на траките от Св. Никита Ремесиански и на готите от Вулфила), но не са се утвърдили поради това, че зад тях не застава държава. Писмеността в тази епоха е свързана главно с църквата. А за да заработят църквите в средновековна България на роден език, са необходими около 200 000 богослужебни книги. Книгите в тази епоха се правят от пергамент (специално обработени агнешки кожи). За 200 000 книги са необходими 20 000 000 агнешки кожи. Освен това за 10 000-те църкви (най-вероятно са повече) са необходими 10 000 обучени на новата писменост свещеници. Могат ли Кирил и Методий или учениците им Климент и Наум да платят 20 милиона агнешки кожи и да обучат 10 000 свещеници. Естествено не - разходи и организационни усилия в такива мащаби може да предприеме само държава, ръководена от държавник със съответната политическа воля. Цар Борис I е застанал зад това дело с цялата мощ на Българската държава. И, изглежда, много по-рано от 886 г., когато приема и дава на Климент и Наум съответните правомощия, пари и хора, за да извършат великото дело на разпространението на писмеността по цялата българска земя. Контактът, изглежда, е станал при мисията на двамата братя в днешните македонски земи и е бил личен. Брегалнишката легенда дори твърди, че това е станало в град Равен (днес развалини край Щип) и там е договорено създаването на старобългарската азбука.
А по въпроса защо Кирил и Методий не са продължили мисията си в България отговорът е прост. Азбуката не е имала канонично признание от тогавашните авторитети по въпроса - Константинополската патриаршия и Папството. Да не забравяме, че тогава в сила е триезичната догма. Задача на Кирил и Методий е била да постигнат каноничното й признание, но това е могло да стане само ако останат византийски държавни и църковни служители. Останали в България, и те, и Борис I, и азбуката несъмнено щяха да бъдат обявени за еретически.
 Упоменаване на св. Климент Охридски в евангелски месецослов |
Следващите позабравени са Климент и Наум. Да не се заблуждаваме. Делото на Кирил и Методий във Великоморавия рухва окончателно и без остатък в 886 г. То никога нямаше да се възроди и щеше да остане един екзотичен исторически щрих като делото на Никита Ремесиански и Вулфила, ако Климент и Наум не бяха се добрали до България. И ако освен талантливи духовници не бяха и супермениджъри. За да подготвиш десетина хиляди свещеници и да препишеш 200 000 книги, настина се изисква огромен организационен талант. Иначе волята, парите и усилията на Българската държава щяха да отидат нахалост. Нима и днес поради липсата на организаторски способности не се прахосват без видим резултат милиони левове от държавни, а и от частни мениджъри. Знаехме как го е направил Климент в Охридския книжовен център. Дейността на Наум между 886-893 г. в Плиска оставаше в сянка. Днес благодарение на българските археолози, открили книжовните средища в Голямата базилика в Плиска, Черноглавци Равна, Варна, Мурфатлар, знаем, че мащабите на дейността му са същите като на Климент. В тези средища се правят книги, подготвят се свещеници, като завършилите курса веднага сядат на преписват нови книги и т. н. А технитари (занаятчии - б. а.) под ръководството на областния управител (в Охрид той се казва Домета, а в Плиска вероятно под прекия контрол на цар Борис I) обработват милиони агнешки кожи, за да има листи за книгите.
Е, не бива да забравяме и Цар Симеон Велики, който продължава в тази област делото на баща си. Можеше и да откаже като новия великоморавски княз и да върне гръцкия език - и без това претендира за трона на византийския Василевс. И на цар Петър (927-942), осигурил 42 мирни години, за да се затвърди докрай делото.
На всички тях вечна им памет и вечна признателност.
Появата на Климент и Наум в България обикновено се представя като щастлива случайност. Според житието им след арестуването на близо двестате Кирило-Методиеви ученици (те са продадени в робство) във Великоморавия от немците само те и Ангеларий били извадени от затвора, доведени до Дунав (тогава граница с България) срещу Белград (тогава български областен град) и изоставени. Те се прехвърлили в България със сал, а областният управител ги изпратил в Плиска при Борис I. Той се зарадвал (оставя се впечатлението, че за първи път ги вижда) и след няколко месеца почивка изпраща двамата с парични суми (равняващи се днес на десетки милиони левове) и подчинени на тях (обикновените монаси) областни управители да строят манастири - школи и скриптории (места за писане на книги).
Това не е нормално дори за средните векове. Такова доверие не се оказва на до вчера непознати хора. Но въпреки това в науката преобладаващото мнение за народността на Климент и Наум е, че са славяни от Византия, гърци, добре научили славянски език, или великоморавци. За т. нар. македонци Климент и Наум, разбира се, са македонци.
Всъщност спорът е излишен. В житието на Климент и Наум се казва, че те са от Мизия и са синове на благородни родители. Иначе казано, те са от български аристократичен произход, т. е. синове на боили. От определена възраст те са част от гвардията на кана и от този корпус млади благородници (наричани "хранени хора") са хората, изпълняващи важни държавни мисии. В този смисъл появата на Климент, Наум и Ангеларий в кръга на учениците във Великоморавия едва ли е случайно. Те са били изпратени там от Борис I, за да изучат добре новата азбука - българският цар добре е разбирал, че Кирил и Методий могат и да бъдат елиминирани от враговете си, както и става. Странното освобождаване от затвора, довеждането им до българската граница (когато другите 200 ученици са продадени в робство) също намира своето логично обяснение - те са освободени като поданици на българската държава навярно по лично искане на цар Борис I пред немския крал - негов съюзник по това време.
Огромното доверие нелогично за доскоро непознати хора също отива на мястото си, ако Климент и Наум са хора на Борис I, членове на управляващата страната аристократична класа.
Че Климент и Наум наистина са български благородници, си личи от факта, че през 916 г. вече болния и изнемощял епископ Климент подава оставката си не на прекия си началник (архиепископа на България), а на цар Симеон Велики. Това е в съгласие не с църковния закон (архиепископството е до смърт на титуляра), а съгласно кодекса на честта на българската служебна аристокрация, подчинена само и единствено на царя.
Проф. д-р Божидар Димитров
Препечатано от macedoniainfo.com
Виж също:
www.Pravoslavieto.com