Св. първовърховен апостол Павел
Saint Paul the Apostle
Чества се на 29 юни (Петровден) заедно с св. ап. Павел и на 30 юни (Събор на светите дванадесет апостоли)
|
Св. първовърховен апостол ПавелSaint Paul the Apostle Чества се на 29 юни (Петровден) заедно с св. ап. Павел и на 30 юни (Събор на светите дванадесет апостоли) |
Апостоле свети (името),
моли милостивия Бог за прегрешенията опрощение да даде на нашите души.
Св. апостол Павел. Икона от Теофан Критски от 1546 г. в манастира Ставроникита, culture.gr.
По-долу:
Виж също:
Послания на св.ап. Павла:
Св. Апостол Павел. Икона от Андрей Рубльов
Свети апостол Павел
(от латинско паулус - малък), с кръщелното име Савел, не е от кръга на Христовите ученици. Роден в Мала Азия, той бил фарисей и в духа на консервативния юдеизъм участвал в
гоненията срещу християните и в убийството на свети първомъченик Стефан.
Обръщането му към Христос станало ненадейно, в резултат на необикновено видение. В книгата Деяния на на св. Апостоли (XI глава) се разказва, че на път за
Дамаск Савел видял необикновена светлина и чул Божия глас от небето: "Савле, Савле, защо ме гониш? ... Аз съм Иисус, когото ти
гониш". Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностния разпространител на християнската вяра. Проповядвал в Антиохия
, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания и
затова е наречен "апостол на езичниците".
Около 67-а година Павел бил окован и изпратен в Рим на съд. Загинал мъченически на 29 юни 67 г. заедно със свети апостол Петър. Смъртта му съпровождали множество чудеса. Преданието разказва, че вече отрязаната глава на светеца продължавала да слави Господа, а там, където тя паднала, избликнали при извора (на мястото на днешния манастир "Три фонтана" край Рим).
Новият завет на Библията съдържа четиринадесет негови послания до новопокръстени във вярата, в които разяснява християнските ценности и правилата на църковния живот.
Pravoslavieto.com
Св. ап. Павел, който до
апостолството си се наричал Савел, бил евреин от Вениаминовото коляно, от киликийския град Тарс (Деян. ап. 21:39). Савел имал римско гражданство, дадено на прадедите му. Той
грижливо бил възпитан в отеческия закон, тъй че бил пламенен ревнител за Бога (Деян. 22:3). Той имал и външна ученост (Деян. ап. 26:24; 17:18; Тит 1-12), знаел и занаята да прави
шатри (Деян. ап. 18:3). Възпитанието му било поверено на законоучителя Гамалиил, уважаван от целия наарод (Деян. ап. 5:34).
Но ученикът в началото не само не показвал наклонност към християнството, каквато имал неговият благоразумен учител (Деян. ап. 5:34-40), напротив, пламенната ревност на Савел към юдейството му вдъхвала силна омраза против християните. Савел одобрявал убиването на архидякон Стефан и като юноша пазел дрехите на тия, които го убивали (Деян. ап. 7:58; 8:1; 22:29). Дишайки заплахи и убийство против Христовите последователи, Савел влизал в къщите на християните и влачейки мъже и жени, предавал ги в тъмница (Деян. ап. 8:3). Той дори си издействувал от Синедриона право да преследва християните навсякъде и вързани да ги довежда в Йерусалим и това поръчение изпълнявал с най- голямо старание. Той разказва сам за себе си:
"Аз си помислих, че трябва да извърша много противни работи срещу името на Иисуса Назорея. Това и сторих в Йерусалим и, след като приех власт от свещениците, много светии (т. е. християни), затворих в тъмница, а когато ги убиваха, аз одобрявах това. И често ги мъчех по всички синагоги и ги принуждавах да хулят Иисуса и, разярен без мяра против тях, гонех ги дори и по външните градове.
С това намерение (около 35 г.) отивайки в Дамаск с власт и поръчка от първосвещениците, посред ден, на пътя, видях от небето по-силна от слънчево сияние светлина, която огря мене и вървящите с мене. Всички паднаха на земята, и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: "Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен". Аз рекох: "Кой си ти, господине?" Той отговори: "Аз Съм Иисус, Когото ти гониш. Но стани и се изправи на нозете си! Защото Аз затова ти се явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, което си видял и което ще ти открия, като те отнимам от народа юдейски и от езичниците, при които те пращам сега" (Деян. ап. 9:1-28; 22:3-15; 26:9-18).
Савел, разтреперан и ужасен, казал: "Господи, какво искаш да направя?" А Господ му казал: "Стани и влез в града, и ще ти се каже, какво трябва да правиш". Людете, които вървяли със Савел, стояли вцепенени, като слушали глас, пък никого не виждали. Савел станал от земята и макар очите му да били отворени, никого не виждал; и водейки го за ръка, завели го в Дамаск. Като пристигнал в Дамаск, Савел три дни нищо не виждал, нито ял, нито пил и прекарал в пост и молитва.
В тоя град живеел един от 70-те Христови ученици, св. апостол Ананий. Господ във видение му открил жилището на Савел и му заповядал да отиде при него. "Господи! - отговорил Ананий - слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Йерусалим. Той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име". Но Господ му казал: "Иди, защото той ми е избран съсъд, за да се понесе името Ми пред народи и синове Израилевн"!
Ананий намерил Савел и, като възложил върху му ръце, казал: "Брате Савеле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, по който идваше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий!" И изведнъж, сякаш люспи паднали от очите му и той веднага прогледал, покръстил се и станал - по думите на св. Йоан Златоуст - от вълк - агне, от тръни - лозе, от плевели - пшеница, от враг - приятел, от богохулник - богослов. Вместо да гони името Христово, той започнал да проповядва по синагогите и навсякъде, че Иисус Христос е Син Божи, за най-голяма почуда на всички, които познавали Савел, като гонител на християните.
Упоритият гонител на християнството веднага става неуморим проповедник на Евангелието. Животът, постъпките, думите, посланията на Павел - всичко свидетелствува за него като за избран съсъд на Христовата благодат. Нито скръб, ни притеснение, ни гонение, ни глад, ни опасност, ни меч, ни смърт - нищо не могло да отслаби в сърцето на Павел пламенната любов към Иисуса Христа (Рим. 8:35, 38-39). Своето обръщение към християнската вяра и новото си звание апостол Савел запечатал с новото име Павел, което като в съкровищница скрива спомена за високите християнски добродетели, подвизи и могъществено учение на тоя апостол на народите. "Когато чуя за апостол Павла - говори св. Йоан Златоуст - представям си го как той бил в скърби, притеснения, побой, тъмници, в дълбина морска нощ и ден (2 Кор. 11:23-28), как бил грабнат и отнесен до трето небе, чул в рая неизказани думи (12:2-4); представям си този избран съсъд невестоводителя Христов, който желаел сам да бъде отлъчен от Христа за братята си" (Рим. 9:3).
Върху св. ап. Павел - чудесно избрания съсъд на Господа (Деян. ап. 9:15), благодатта на Св. Дух се изливала многократно и изобилно. Избран да бъде свидетел на Господа Иисуса Христа пред всички човеци (Деян. ап. 22:15), Павел извършвал непрестанни пътешествия в разни страни, за да проповядва Евангелието на юдеите и особено на езичниците (Гал. 2:7-8). Той посетил страните на Изтока: Арабия, Сирия, Кипър, малоазийските области, в Македония - градовете Филипи, Солун, Бер, в Гърция - градовете Атина и Коринт. На два пъти той отивал в Рим.
Наклеветен от юдеите в Йерусалим, че уж навсякъде учил против народа и закона юдейски, апостолът бил подложен на побой и окови (Деян. ап. 21:20-40). Но в нощно видение Господ му казал: "Дерзай Павле! И както свидетелствува за Мене в Йерусалим, тъй трябва да свидетелствуваш и в Рим" (Деян. ап. 23:11).
Хилядникът Лисий, като желаел да спаси живота на апостола от разярените юдеи, които се били сговорили да го убият, под стража препратил Павел в Кесария при управителя Феликс (Деян. ап. 23:23), пред когото юдеите обвинявали Павел като опасен бунтовник и началник на назорейската секта. От Кесария, където престоял две години в окови, апостолът бил изпратен на съд в Рим (Деян. ап. 25:26). След като претърпял корабокрушение по море, ап. Павел пристигнал окован с вериги в Рим, където живял цели две години и приемал всички идващи при него, като проповядвал царството Божие и невъзбранно учил за Господа Иисуса Христа с голяма смелост (Деян. ап. гл. 28).
Освободен от първите окови в Рим, Павел извършил последно апостолско пътешествие (63-67 г.) в Азия, Крит (Тит 1:5), а според някои - дори и в Испания (Рим. 15:24). Най-после апостолът, който се подвизавал за освобождението на света от духовните окови на греха, втори път окован дошъл в Рим, където и приел мъченическа смърт.
Непрестанните пътешествия на ап. Павел в разните езически страни за разпространение на Евангелието, придружени от необикновено силна проповед, непрестанни чудеса, непрекъснати
трудове, неизтощимо търпение и високо свят живот, служат като най-ясно и неоспоримо свидетелство на божествената благодат, която по извънреден начин повикала Павел за апостол на
езичниците и го ръководела до края на живота му. Апостолските трудове на св. Павел били безпримерни. Той сам за себе си говори: "Повече от всички се потрудих" (1Кор. 15:10; 2 Кор.
11:23). На пастирите на Ефеската църква св. Павел казал: "Бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не
преставах със сълзи да поучавам всекиго едного от вас" (Деян. ап. 20:31).
Неизтощима любов и търпение проявил апостолът в своите непрекъснати трудове. Той пише: "Бидейки свободен от всички, станах роб на всички, за да придобия по-многото от тях" (1Кор. 9:19). "Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч? Както е писано: "Заради Тебе весден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане". Но във всичко това сдържахме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби" (Рим. 8:35-37).
За своите трудове апостолът понесъл неизчислими скърби:
"Аз съм бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници и много пъти на умиране. Юдеите ми удариха пет пъти по четиридесет удара без един; три пъти са ме с тояги били, веднъж - с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял, нощ и ден съм прекарал в дълбинето морско; много пъти съм пътувал, бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя, в труд и мъка, често в бдение, в глад и нужда, често в пост, на студ и в голота. Освен външните злополуки, прибавяха се всекидневните против мене нападения и грижата за всички църкви. Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз се не разпалям?" (2Кор. 1:23-29).
Обръщайки в християнската вяра юдеи и езичници чрез мощна евангелска проповед, с личби и чудеса - подобно на другите апостоли - водел най-свят живот. Всички свои нужди и лишения върховният апостол понасял с дълбоко смирение и с много сълзи сред изкушенията (Деян. ап. 20:19). "Мене ме чакат окови и скърби, но не ме е за нищо грижа, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господа Иисуса" (Деян. 20:23-24). "Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим за името на Господа Иисуса" (Деян. ап. 21:13).
Служейки на другите, апостолът у никого не ял хляб даром, а работил с труд и мъка денем и нощем, за да не отегчи някого и за да бъде за вярващите пример на добродетел (2 Сол. 3:8).
"Сами знаете, говорил ап. Павел, че за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце. С всичко ви показах, че именно така трябва да се трудите и да поддържате слабите, а още и да помните думите на Господа Иисуса, защото Сам Той казва По-блажено е да се дава, нежели да се взема" (Деян. ап. 20:34-35).
Въпреки непрестанните огорчения и унижения, които великият аостол търпял, той срещнал голямо уважение у всички свои съвременници, дори у невярващите и у своите гонители. Езичниците, гледайки на неговите чудеса, му въздавали голяма чест (Деян. ап. 28:10). В Листра заради чудесното изцеряване на хромия те сметнали Павел за бог (Деян. ап. 14:11-18). Учудвайки се, че в Малта ехидна увиснала на ръката на апостола, без да му навреди, езичниците говорели за него, че е бог (Деян. ап. 28:3 - 6). Една девица, в която имало дух да предрича, като вървяла след Павла във Филипи, викала: "Тия човеци са раби на Бога Всевишни и ни възвестяват път за спасение" (Деян, ап. 16:16-17).
Вярващите с най-голямо усърдие охранявали ап. Павел от враговете. за да не се лишат от едно такова велико светило (Деян. ап. 9:25-30; 19:30; 21:12). Прощавайки се с него, християните проливали сълзи, молели се за него, хвърляли се на шията му, целували го (Деян. ап. 20:37-38).
Св. ап. Павел запечатал своето апостолство с мъченическа смърт в Рим от Нерон на 29 юни 67 г. едновременно с ап. Петър. (Според друго предание това станало 1 година след мъченическата смърт на ап. Петър на същия ден.) Като другоземец в Рим, Петър бил осъден на кръстно разпятие - позорно наказание у езичниците. Като римски гражданин Павел бил посечен с меч.
Св. ап. Павел написал по вдъхновение от Св. Дух 14 послания, които съдържат правила за вярата и живота и които според св. Йоан Златоуст ограждат вселенската църква като стена, построена от диамант. Тия послания са: едно до Римляните, две до Коринтяни, едно до Галатяни, едно до Ефесяни, едно до Филипийци, едно до Колосяни, две до Солуняни, две до Тимотей, едно до Тит, едно до Филимон и едно до Евреите. Апостолът ги е написал за утвърждение и назидание на новообърнатите към вярата, затова той им обяснява подробно как те трябва да постъпват и живеят, за да носят достойно названието християни. Той учи, че единствен път за оправдание и спасение е живот според дейната вяра в Господа Иисуса Христа, Който умря за нашите грехове и възкръсна за нашето спасение. "Сега - казва той, - когато се освободихте от греха и станахте роби на Бога, вашият плод е светост, а краят - живот вечен. Защото платката, която дава грехът - е смърт, а дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса, нашият Господ" (Рим. 6:22-23).
"Не така е бляскаво небето - казва св. Йоан Златоуст,- когато слънцето разлива своите лъчи, както е бляскав Рим, озаряващ всички краища на вселената със своите две светила - апостолите Петър и Павел! Удивлявам се в Рим не на множеството злато, не на мраморните колони, не на другите негови украшения, но на тия стълбове на Църквата!"
Препечатано без изменения от сайта на манастира "Св. св. ап. Петър и Павел", с. Долни Пасарел, София
Виж също:
www.Pravoslavieto.com