Защо, Боже, си ни отхвърлил завинаги? Защо гневът Ти се е разпалил против овците на Твоето пасбище?
2. Спомни си Твоя народ, който Ти от старо време си придобил и изкупил за дял на Твоето притежание, спомни си тая
Сион планина, на която си се заселил.
3. Подигни стъпките Си към вековните развалини: врагът разруши всичко в светилището.
4. Рикат Твоите врагове всред събранията Ти; поставили са своите знакове, вместо нашите знамена;
5. изглеждаха като някой, който дига брадва върху сплетените на дърво клони;
6. и сега всички резби в него изведнъж разрушиха с топори и секири;
7. предадоха на огън Твоето светилище; съвсем оскверниха жилището на Твоето име;
8. рекоха в сърцето си: "да ги разорим съвсем", - и изпогориха всички места на Божиите събрания по земята.
9. Нашите знакове не виждаме, няма вече пророк и няма с нас никой, който да знае, докога ще трае това.
10. Докога, Господи, ще ни кори врагът? противникът вечно ли ще хули Твоето име?
11. Защо отдръпваш ръката Си и десницата Си? Порази ги отсред недрата Си,
12. Боже, Царю мой отвека, Който извършваш спасение сред земята!
13. Със силата Си Ти раздвои морето, във водата строши главите на змейовете;
14. Ти строши главата на левиатана, даде го за храна на людете (етиопски) в пустинята;
15. Ти пресече извори и потоци, Ти пресуши буйни реки.
16. Твой е денят и Твоя е нощта: Ти си приготвил светилата и слънцето;
17. Ти си установил всички предели на земята, лято и зима Ти си наредил.
18. Спомни си, прочее: врагът кори Господа, и люде безумни хулят Твоето име.
19. Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица; не забравяй завинаги събранията на Твоите бедни.
20. Милостно погледни на Своя завет, защото всички мрачни места по земята се изпълниха с насилнишки жилища.
21. Да се не върне посрамен потиснатият; сиромах и беден да възхвалят Твоето име.
22. Стани, Боже, защити делото Си, спомни всекидневната хула към Тебе от безумния;
23. не забравяй вика на Твоите врагове, шумът на тия, които въстават против Тебе, непрестанно се подига.
|
