Фьодор Достоевски
Фёдор Миха́йлович Достоевский
Fyodor Dostoevsky (Feodor Dostoyevsky )
1821-1881 година
|
Фьодор ДостоевскиФёдор Миха́йлович Достоевский 1821-1881 година
|
:: Тайна человека в романе "Бедные люди"
:: Тема падшести человека в религиозных откровениях Ф.М. Достоевского
:: Биография, произведения, статии, галерия
:: Полное собрание сочинений Достоевского
ДОСТОЕВСКИ, Фьодор Михайлович (1821-1881) е руски писател. Творчеството му е посветено на най-дълбоки религиозно-нравствени проблеми.
Въпреки че не пише пряко по библейски сюжети, библейски теми присъстват в много от произведенията на Достоевски.
Още в първия му голям роман "Престъпление и наказание" евангелският разказ за Лазар свързва "разбойника и развратницата", сякаш символизирайки една от основните мисли на автора: възкресението на душата, загиваща след съзнателното потъпкване на библейската заповед "Не убивай". Това възраждане е бавен и труден процес. В епилога на романа Разколников все още стои на кръстопът, но вече се предчувства "постепенният му преход от един свят в друг, запознанството му с нова, съвсем непозната дотогава действителност". Залог за прехода е Евангелието. Макар че, намирайки се на заточение, Разколников все още не го е разтварял, то лежи под възглавницата му като напомняне и обещание.
Достоевски обича безгранично Христос и в младите си години казва, че ако истината би могла да бъде срещу Христос, той би останал с него, а не с истината. През целия си живот писателят иска да нарисува в книгите си образа на Христос, но художественото чувство вероятно му подсказва, че това е задача, непосилна за литературата.
Силата на Христовия образ в "Легенда за великия инквизитор" ("Братя Карамазови") е именно в това, че Христос не произнася нито дума, и така в образа няма нищо чуждо и привнесено.
Черновите записки на романа "Идиот" говорят, че главният му герой е изображение на Христос в лицето на идеалния християнин, какъвто го разбира Достоевски.
Христос и християнство без Пасхата, без Възкресението са за Достоевски равнозначни на атеизъм. Затова го ужасява толкова картината на Холбайн "Мъртвият Христос", в която няма никакво предчувствие за Възкресението и където смъртта побеждава.
Говорейки за картината в романа "Идиот", Достоевски дава отговор на тези критици на евангелието, които биха искали да изгонят от него чудото.
Словото на евангелистите звучи като вест за надежда в края на романа "Бесове", където Степан Верховенски, който познава Христос само от съчинението на Ренан, го открива преди смъртта си. В изпуснатата глава от "Бесове" еп. Тихон чете на Ставрогин страшните думи от Апокалипсиса, изобличаващи празнотата на душата му.
А в романа "Братя Карамазови" тържеството на вярата е предадено чрез светлия образ на Кана Галилейска, на радостния Христов пир.
На Свещеното писание е посветена специална глава от романа ("За Свещеното писание и живота на отец Зосима"), в която е казано много за духовното величие и художествената красота на Библията.
"Каква книга е Свещеното писание - казва отец Зосима, - какво чудо и каква сила са дадени с нея на човека! Като изваяние на света, на човека и човешките характери, и е назовано всичко, и е посочено за вечни времена. И колко разгадани и открити тайни...".
Достоевски пише с възторг за вълнуващата история на Йосиф, за търпението на Йов. Остава наистина загадка защо писателят не е засегнал главното съдържание на книгата (сблъсъка и примирението на Йов с Бога).
Достоевски настоява, че Библията може да бъде истинска духовна храна за народа и чрез един свой герой призовава пастирите да я четат и тълкуват на хората.
Той никога не се разделя с Божето слово и на смъртния одър моли съпругата си да му прочете нещо от Евангелието.
Превод Павел Б. Николов, по кн. Словарь по библиологии от Александр Мень, предаден тук с незначителни изменения.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com