Св. праотец Аарон
1574 г. - 1451 г. преди Христос
Чества се в Неделя на св. Праотци (между 11 и 17 декамври)
|
Св. праотец Аарон1574 г. - 1451 г. преди Христос Чества се в Неделя на св. Праотци (между 11 и 17 декамври)
|
Св. праотец Аарон. Стенопис от XV в. от манастира "Св. Екатерина" в Синай, Египет. Източник: pravenc.ru.
По-долу:
Виж също:
Аарон е първия първосвещеник на еврейския народ, по-голям брат и
сподвижник на св. пророк Мойсей Боговидец по време на Изхода на евреите от Египет. За него в Св. Писание се разказва в
Петокнижието, Псалтира, пророческата книга
на св. пророк Михей и Посланието към евреите на
св. апостол Павел
Първоначално дейността му била свързана с мисията на Мойсей, на когото той помагал, по Божия наредба, "като негова уста" (Изх. 4:16). Аарон говорил със старейшините и народа на Израил, предавайки думите, казани от Господ на Мойсей (Изх. 4:29-30). Заедно с Мойсей Аарон участвал в спора с фараона, като по Божие указание, го заплашвал със знамения. По Божия воля Аарон станал първият старозаветен свещеник и със синовете си извършвал богослужебните действия в Скинията, съдел свещениците и учел народа.
Първосвещеникът Аарон починал на 123 годишна възраст. Негов приемник станал синът му Елеазар. "От дъщерите Ааронови" (Лук. 1:5) е била св. Елисавета, майката на св. Йоан Кръстител.
Pravoslavieto.com
Богослужението в Старозаветния иерусалимски храм извършвали потомците на Аарон от коляното на Левий. С разрушаването на Иерусалим в 70-та година след Христа и разселването на евреите по целия свят свещеническата приемственост по чина на Аарон се прекъснала и не може да бъде възстановена, тъй като Бог отменил това свещенство заедно с неговите жертвоприношения и обряди. Свещеник "по чина на Мелхиседек" може да се именува само Господ Иисус Христос като вечен Цар на света, принесъл Себе Си в жертва за човешкото изкупление. Затова никой от смъртните не смее да се назовава с това звание. [Изключение прави сектата на мормоните. Цялата структура на мормонската организация се гради на идеята за "свещеничеството". Всеки мормон от мъжки пол, по-голям от 12 години, се причислява към "Аароновото свещеничество", от което с времето могат да го извикат при "Мелхиседековото свещеничество".]
За отмяната на Аароновото свещенство и за вечното свещенство Христово по чина Мелхиседеков подробно пише апостол Павел в своето Послание до евреите, 6:17-10:23. За извършването на Светото Причастие и на другите Таинства в Църквата апостолите ръкополагали епископи, които на свой ред ръкополагали свои помощници - презвитери (свещеници) и дякони (вж. послания до Тит и Тимотей). Тази благодат на свещенството от апостолските времена се предава в Църквата непекъснато от епископ на епископ и се нарича апостолска приемственост. В религиозните групи, където тази приемственост по някаква причина се е прекъснала, се е прекратила и благодатта на свещенството.
Архимандрит Александър Милеант
Из книгата "Лъжеучението на мормоните"
Прозорец в скалната църква в с. Иваново, Русенско
със стенопис на св. Аарон
Аарон - на евр. אהרון,
- "висок, ярък просветен" - в Стария Завет, първият върховен жрец
(първосвещеник) на Израил, по-голям (с три години) брат на св. пророк Мойсей Боговидец (Изх. 28:1-2; Числ 26:59) и негов
сподвижник при освобождението на еврейския народ от египетско робство. В Петокнижието Аарон е една от най-главните фигури,
споменава се често и в Псалтира. От пророците за Аарон споменава единствено св. пророк
Михей (Мих. 6:4).
Аарон е роден в Египет от Амрам и Йохаведа от коляното на Левий (Изх. 6:16-23). Библейските сведения за Аарон до призоваването му от Бог са оскъдни: известно е само, че Аарон е взел за жена Елисавета и от нея му се родили четири сина: Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар.
Господ призовал Аарон за служене в Египет на 83-годишна възраст (Изх. 7:7). Когато Бог призовал Мойсей да изведе евреите от Египет, Мойсей, колебаейки се, и позовавайки се на това, че "не е речовит", получил уверение свише, че Господ ще учи Мойсей и Аарон какво да правят. Аарон помагал на Мойсей като "негов пророк и "негова уста" (Изх. 4:16)
"Ти ще говориш нему и ще туряш думите (Ми) в устата му, пък Аз ще бъда на устата ти и на устата му и ще ви уча, какво да правите" (Изх 4:15-16; 6:30-7:2).
* Аарон. Мозайка от XI в. от катедралата "Св. София" в Киев. Източник: pravenc.ru
Аарон говорил със старейшините и народа на Израил, предавайки думите, които Мойсей получил от Господа (Изх. 4:29-30). Скоро след това Аарон и Мойсей се представили за първи път пред коравосърдечния фараон (Изх. 7:7). Заедно с Мойсей Аарон участвал в спора с фараона, като по Божие указание, го заплашвал със знамения. Както Господ им заповядал, Аарон превърнал тоягата си на змия, а когато и египетските влъхви направили същото, Аароновата тояга погълнала техните тояги (Изх. 7:10-12). С ръката на Аарон били извършени и други знамения: той ударил с тоягата си по речната вода и тя се превърнала в кръв (Изх. 7:20), извел жаби (Изх. 8:5-6) и мушици (Изх. 8:16-17), които покрили цялата Египетска земя.
Св. пророк Мойсей Боговидец и брат му Аарон.
Царски двери в
манастира "Св. Екатерина" в Египет, Синай.
Аарон и Мойсей получили от Господ наредбата за пасхата (Изх 12:1-20; 12:43-49); и когато всички Израилеви синове я извършили, Господ ги извел от Египетската земя.
Заедно с Ор Аарон придържал отслабналите ръце на Мойсей до окончателната победа над амаликитците (Изх. 17:12). Аарон бил един от придружителите на Мойсей на Синайската планина и сам видял, от разстояние, местостоенето на Бога Израилев (Изх. 24:1-2, 9-11).
През четиридесетте дни, през които Мойсей пребивавал на Синай, израилтяните искали от Аарон да им "направи бог, който да върви пред тях". Аарон се поддал на греха на идолопоклонничеството и излял от събраните от тях обеци златен телец (Изх. 32:4), на когото всички се поклонили и принесли жертви. Само застъпничеството на Мойсей спасило от смърт Аарон и необуздания народ (Изх. 32:7-14; Втор. 9:19-20).
По време на странстванията из пустинята, Аарон бил винаги редом с Мойсей: двамата заедно преброили Израилевите синове според родовете им и определили годните за война (Числа 1:3); заедно търпели ропота и заплахите на народа (Числa 14:2-10; 16); заедно се молили на Господ да не наказва "цялото общество" поради греха на единици (Числа 16:22)
По Божия поръка Мойсей и Аарон извадили в Кадес питейна вода от скалата, но Господ им отредил една и съща участ: "задето Ми не повярвахте, и с това не явихте Моята светост пред очите на синовете Израилеви, вие няма да въведете тоя народ в земята, която Аз му давам" (Числа 20:8-13).
Само веднаж Аарон (заедно с Мириам) укорил Мойсей за това, че се оженил за етиопка. Поради изключителното си благоволение към Мойсей, Господ наказал Мириам, но пощадил Аарон (Числа 12).
Около хиляда години след загадъчния Мелхиседек, по Божия воля Аарон станал първият старозаветен свещеник. Пророк Мойсей помазал с елей и осветил Аарон и синовете му (Книга Изход 29:4-21; 40:12-15; Лев. 8:1-30; Евр. 5:4), за да извършват богослужебните действия в новоосветената скиния (Изх. 27:21-22, 28; 29:4-21; Лев 8:1-30). В неговите задължения влизали ежедневните богослужебни действия в скинията, като кадене на благовонното кадиво (Изх. 30:7-8), приготвянето и паленето на светилника (Изх. 27:20-21; 30:8). Аарон и синовете му полагали в събота 12 пресноизпечени хляба на трапезата от чисто злато пред Господа за спомен в Негова жертва (Лев. 24:5-8), а веднаж в годината очиствал Святая Светих, Скинията, свещениците и целия народ от всичките им грехове (Лев. 16:33). Поради нарушаването на Господните наредби, двамата най-големи синове на Аарон Надав и Авиуд били изгорени с "огън от Господа", а Аарон мълчаливо посрещнал смъртта им (Лев 10:1-7).
Аарон и синовете му трябвало също "да учат синовете Израилеви на всички наредби, които Господ им е казал чрез Моисея" (Лев 10:11; вж. също Сир. 45:20-21). На свещениците, синовете Левиеви, било също дадено правото да бъдат последна съдебна инстанция - "понеже Господ, Бог твой, ги избра да му служат и да благославят от името на Господа, и по думата им да се отсъжда всяка разпра и всяка причинена вреда" (Кн. Второзаконие 33:10; също 17:12; 19:17; 21:5).
Първосвещеничеството на Аарон било чудесно потвърдено от Господ
няколко пъти.
Когато Корей (от Левиевото коляно) и други знатни мъже от останалите родове се домогвали към равно на Аароновото свещенство (Числа 16:1-3), трима от тях били погълнати от земята. Започнал мор, но по нареждане на Мойсей, Аарон "застанал между мъртвите и живите" и с молитвите си омилостивил Божия гняв (Числа 16:24-40). Това събитие е възпято и от по-късни библейски автори (Прем. 18:20-25; Пс. 76:21; 105:16).
Господ потвърдил отново избора на Аарон и синовете му чрез чудото с жезъла на Аарон. В Книга Числа (глава 17) се разказва как жезлите на старейшините на дванадесетте колена били положени в скинията, но единствен Аароновият жезъл бил намерен чудесно "покарал, напъпил, цъфнал и родил миндали". Това Господ направил, за за да умири ропота на израилевите синове против Мойсей и Аарон. Като личба за непокорните, Аароновият жезъл е бил поставен по Божия поръка пред ковчега на откровението и бил пазен там като светиня.
Разцъфналият жезъл на Аарон в християнската традиция се тълкува като един от предобразите на въплъщението на Бог Слово.
Аарон починал на 123 годишна възраст на планината Ор на границата на Едом (Числа 20:23-29; 33:39; Втор. 10:6) и народът го оплаквал в продължение на 30 дни. Мойсей снел от Аарон свещеническите одежди и с тях облякъл сина и приемника на Аарон, Елеазар (Числа 20:27-28; 33:39).
Св. Писание казва също, че потомка на Аарон ("от дъщерите Ааронови", Лук. 1:5) е била св. Елисавета, майката на св. Йоан Кръстител.
Въз основа на левитското свещенство народът е получил закон, казва св. апостол Павел (Евр. 7:11), но свещенството на Аарон е преходно - "ако съвършенство се достигаше чрез левитското свещенство ..., каква още нужда, да се въздига друг свещеник по чина Мелхиседеков, и да се не нарича по чина Ааронов?" (Евр. 7:11). То е сменено от Господ Иисус Христос, Който е "свещеник навеки по чина Мелхиседеков".
В иконографията Аарон е изобразяван като белокос старец с дълга брада и свещеническо облачение, с жезъл и кадилница в ръка. В някои храмове образът му е изписван на реда на пророците на иконостаса.
Православната църква чества Аарон в Неделя на св. Праотци. Някои месецослови отбелязват паметта му на 20 юли, заедно с тази на св. пророк Илия и други старозаветни пророци. Католиците честват паметта му на 1 юли, а коптите - на 28 март.
Pravoslavieto.com
С използването на Энциклопедия Кругосвет, Православная Энциклопедия
и др.
ААРОН (высокий, гора, гора света, учитель, просвещенный, и имя общее с именем Гаруна, столь употребительным на Востоке) был первым
первосвященником Еврейского народа и старшим братом пророка и законодателя Моисея (Исх 28:1). Сын Абрама и Иохаведы, он происходил из колена Левина и был тремя годами старше брата
своего, Моисея.
По причине косноязычия Моисея он должен был говорить за него перед народом и царем Египетским Фараоном, почему и назван Богом устами Моисеевыми и пророком его (Исх 4:16, 7:1); вместе с тем он должен был помогать своему брату во время путешествия Евреев из Египта в землю Ханаанскую.
Аарон взял себе в жену Елисавету, дочь Аминадава, и имел от нее четырех сыновей: Надава, Авиуда, Элеазара и Ифамара. Два первых были наказаны Богом смертью за принесение Господу огня чуждого, и таким образом священство утвердилось в роде двух последних братьев, оставшихся в живых (Исх 6:23).
Аарон и сыновья его особенным образом и непосредственно самим Богом были призваны к священническому служению (Евр 5:4), Но еще прежде посвящения, когда Моисей отошел на г. Синай для получения от Бога закона, Евреи соскучились долговременным пребыванием своего вождя на горе и приступили к Аарону с требованием, чтобы он дал им в путеводители изваяние одного из языческих божеств. Аарон, уступив безрассудному требованию народа, велел принести золотые серьги их жен и детей, и когда они были принесены, слил из них золотого тельца, вероятно, по образцу Египетского идола Аписа. Удовлетворенный народ восклицал: вот бог твой, Израиль, который вывел тебя из земли Египетской (Исх 27:4). Увидав сие, Аарон поставил жертвенник и возгласил, говоря: завтра праздник Господу. На другой день народ принес пред ним всесожжения и стал есть и пить, а после играть (Исх 32:1-6).
За таковую слабость Аарон подвергся справедливому упреку со стороны Моисея; но так как сие малодушие скоро было заглажено раскаянием, то Аарон и после сего не лишался Божия благоволения. Моисей, по воле Божией, при той же горе Синайской возвел его в высокий сан иерея великого, или первосвященника, с правом передавать первосвященство старшему в его роде, четверых же сыновей его поставил священниками или жрецами (Лев 8). Впрочем, вскоре после посвящения, двое из сыновей Аарона, Надав и Авиуд, взяли свои кадильницы и принесли пред лице Господа огнь чуждый (т.е. взятый не с алтаря, как то повелено было Господом), за что и были умерщвлены огнем, посланным от Господа (Лев 10:1-7). Книга Чисел (3:4) замечает, что это случилось, когда народ был еще в пустыне Синайской. Вслед за их смертно Моисей пошел к Аарону и передал ему волю Господню относительно священников в следующих словах: В приближающихся ко Мне освящусь и пред всем народом прославлюсь (Лев 10:3).
Незадолго до отбытия Евреев из пустыни Синайской, Аарон, с сестрою своею Мариам, возымел слабость оспаривать у Моисея право пророчества, указывая на его брак с Эфиопкой. Мариам за этот упрек, сделанный Моисею, была наказана семидневною проказою (Чис 12 гл.). Аарон же, по исповедании своего греха пред Господом, был прощен.
Будучи постоянным сотрудником Моисея, Аарон подобно ему нередко подвергался упрекам и оскорблениям со стороны легко возмущавшихся Евреев. Однажды дело дошло даже до оспаривания у него права первосвященства. Это возмущение произошло под руководством левита Корея, Дафана, Авирона и Авиана с 250 человек наиболее выдающихся Израильтян из других колен. “Все общество, все святы и среди их Господь! Почему же вы ставите себя выше народа Господня (Чис 16:3). говорили они Моисею и Аарону. Последствием возмущения было то, что зачинщики мятежа поглощены землею, а 250 сообщников их сожжены огнем небесным. Но грозное наказание Божие не образумило возмутившихся.
На другой день народ снова возроптал на Моисея и Аарона (Чис 16:41): “вы умертвили народ Господень,” вопиял он, и тогда вышел гнев от Господа и началось поражение в народе: погибло 14,700 человек. По приказанию Моисея, Аарон взял кадильницу, положил в нее курение и огня с жертвенника, стал между мертвыми и живыми, и поражение прекратилось (Чис 16:42-49).
После сего наказания возмутителей
первосвященство подтверждено за Аароном следующим знаменательным чудом: от всех 12-ти колен Моисей положил на ночь в скинию 12 жезлов с надписью на каждом имени родоначальника
колена; по утру жезл колена Левина, с именем Аарона, расцвел, пустил почки, дал цвет и принес миндали (Чис 17:8). Сей-то расцветший жезл и хранился долгое время после того при
Ковчеге Завета, как явное доказательство того, что священство на веки утверждено Богом за Аароном и его сыновьями.
Впрочем Аарон не дожил до вступления Израильтян в землю Обетованную. За недостаток веры во всемогущество Божие, обнаруженный им в пустыне Син, он умер ранее этого торжественного дня (Чис 20:12). В сороковом году по выходе из Египта Господь велел ему вместе с Моисеем, братом его, и Элеазаром, сыном его, взойти на гору Ор, и в глазах всего общества умереть на вершине оной (Чис 20:28). В кн. Второзакония место кончины Аарона называется Мозер (10:6), агора Ор и доселе называется у Арабов горою пророка Аарона (Джебель Гарун). На ней показывают доселе место его погребения. Народ Израильский почтил его кончину тридцатидневным плачем (Числ 20:29). Аарон скончался 123 лет от роду, в первый день пятого месяца. В Иудейском календаре в память его кончины в этот день полагается пост.
Первосвященство после него перешло к старшему сыну его, Элеазару. В кн. Псалмов он называется святым Господним (Пс 105:16).
Священники в позднейшие времена часто назывались домом Аароновым и сынами Аароновыми, в честь их великого родоначальника.
По общей хронологии рождение Аарона было в 1574 г. до Р.Х., призвание в 1491 г., посвящение в 1490 г., и смерть в 1451 г.
Архимандрит Никифор. "Библейская энциклопедия" в 2 книги. Москва: СПМСИ, 1990.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com